Решение по Административно дело 275/2014г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 518

гр.Плевен, 24 Октомври 2013 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, първи състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Калина Пецова

При секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдия Пецова административно дело №275 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване.

Делото е образувано по повод подадена жалба, на основание чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, от Л.К.Ш. *** против Решение № Р-ПЕН-11/27.02.2014г. год. на Директора на Районно управление “Социално осигуряване” – град Плевен, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено Разпореждане №2018 от 27.12.2013г. на Ръководителя “Пенсионно осигуряване” при РУ “СО”-Плевен.

В жалбата се излагат подробни съображения, като се сочи, че Решението на контролния орган и потвърденото с него Разпореждане са незаконосъобразни, поради следното: Сочи, че наименованията на заеманата от него длъжност са се променяли във времето, както и тези на предприятието, в което е работил, но през целия си трудов стаж лицето е работело на една и съща длъжност като „механик” в сеносушилня за производство на брашно за говедовъдството. Моли съда да съобрази, че последното означава, че лицето има нужните години, пред които е полагало втора категория труд, респ. осигурителният му стаж е достатъчен за пенсиониране, противно на възприетото от органа.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата на заявените в същата основания.

Ответникът по жалбата-Директорът на РУ “СО”-Плевен не се явява, а изпраща представител юрисконсулт Р., която моли жалбата да бъде оставена без уважение, а оспореният акт на Директора на РУ “СО”Плевен – Решение, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено Разпореждане №2018 от 27.12.2013г. на Ръководителя “Пенсионно осигуряване” при РУ “СО”-Плевен, да бъдат потвърдени като правилни и законосъобразни.

Съдът, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 118 от КСО. Оспореният акт е постановен на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, в производство по оспорване на Разпореждане №2018 от 27.12.2013г. на Ръководителя “Пенсионно осигуряване” при РУ “СО”-Плевен.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от правнолегитимирано лице, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

С оглед данните по делото и въз основа на закона, съдът намира, че същата се явява неоснователна.

За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

На база данните от приобщените делото доказателства, в това число от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, се установява следната фактическа обстановка:

Със заявление, вх. № МП-58807/25.11.2013г., Ш. сезира пенсионния орган с искане за пенсиониране по реда на §4 от ПЗР на КСО. Към датата на заявлението лицето има навършени 62г., 3 месеца и 24 дни, с което отговаря на условията за пенсиониране по реда на § 4 от ПЗР на КСО за възраст, но при наличие на осигурителен стаж от втора категория от 15 години. Органът е приел, че към момента на подаване на заявлението лицето има осигурителен стаж, както следва: от втора категория – 5г., 7месеца и 07 дни и от трета категория 26г., ,10м. и 17 дни. Изведен е извод, че при липса на осигурителен стаж от втора категория в общ размер от 15 години, §4 от ПЗР на КСО е неприложим, поради което е издадено Разпореждане № 2018/27.12.2013г., с което на лицето е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ. Същото е оспорено по административен ред, по повод което е постановено Решение № Р-ПЕН -11/27.02.2014г., с което жалбата на лицето е оставена без уважение, а Разпореждането е потвърдено. Последното е предмет на настоящето производство.

В рамките на проведеното административно производство не се спори по това, че лицето отговаря на първата от трите предпоставки за пенсиониране, предвидени в § 4 от ПЗР на КСО, а именно – има навършена минимална изискуема възраст от 57 г. и 04 месеца. Според органа липсват останалите две предпоставки - сбор от осигурителен стаж и възраст повече от 100 точки и отработени минимум 15 години при условията на втора категория труд, като е отчел, че лицето не отговаря на общите условия по чл. 68, ал.1 и ал.2 от КСО за пенсиониране, поради липса на възраст. За да извърши преценката си за това дали лицето има 15 години стаж от втора категория, органът – в оспореното решение – е съобразил следното: През периода 1. 06.04.1978г. - 02.01.1984г. лицето е работило като енергетик в СМТО при НПК „Ленин”; 2. в периода 02.01.1984г. - 01.05.1989г. лицето е работило като механик в ПМТО при НПК „Ленин”; 3. в периода 01.05.1989г. - 21.12.1991г. Ш. е бил механик в БОСП при НПК „Ленин”; 4. в периода 21.12.1991г. - 30.01.1995г.е работил като механик в БПФ (база за преработка на фуражи); 5. в периода 30.01.1995г. - 01.10.1998г. е бил механик м МКП ( междукооперативно предприятие). Прието е, че през първия период - 06.04.1978г. - 02.01.1984г. - лицето е работило като „енергетик” в СМТО при НПК „Ленин”, съгласно вписаната в трудовата книжка длъжност. Този период е 5 години, 8 месеца и 26 дни и според органа следва да се зачита като трета категория труд, тъй като длъжността „енергетик” не попада след изрично посочените предложения на чл. 66и от ПКТП, приложим за процесния период. За втория период 02.01.1984г. - 01.05.1989г. лицето е работило като механик в ПМТО при НПК „Ленин”, касае се за период от 5 години, 3 месеца и 29 дни, които са зачетени от органа като втора категория труд, поради което не са спорни по делото. За следващия период 01.05.1989г. - 21.12.1991г. - 2 години, 7 месеца и 20 дни е прието, че лицето е работила като механик „ел. обзавеждане” към БОСП (Бригада за обслужване на селскостопанското производство), като стажът следва да се зачита като трета категория, тъй като съгласно чл. 66и от ПКТП от ІІ-ра категория се зачита стажа на работниците в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и механизаторите в селското стопанство. Прието е, че за този период лицето не е било механизатор пряко в селското стопанство, а в подразделение, обслужващо последното, поради което стажът не е зачетен като втора категория. За следващия период 21.12.199г. - 30.01.1995г. органът също е преценил, че не следва да се зачита като втора, а като трета категория, тъй като лицето е работило като „механик ел.обзавеждане и енергетик” към БПФ, което следвало от самото наименование на длъжността като смесена такава. Не можело да се установи коя от двете е била преимуществена, водеща е заемаща по-голяма част от работното време. Аналогични са изводите и са следващия период 30.01.1995г. - 01.10.1998г. По тези съображения, отхвърлил жалбата на лицето и потвърдил оспореното пред него разпореждане.

С оглед горното, спорът се свежда до това – каква категория труд е полагало лицето в периодите 1. 06.04.1978г. - 02.01.1984г.; 2. 01.05.1989г. - 21.12.1991г.;3. 21.12.1991г. - 30.01.1995г. и 30.01.1995г. - 01.10.1998г.

Безспорно е, че ако за процесните периоди трудът на лицето бъде зачетен като втора категория, последното ще отговаря и на третата предпоставка на § 4 от ПЗР на КСО и ще има право на пенсиониране при условията на същата разпоредба.

Предвид последното, съдът намира, че основният въпрос, който следва да бъде разгледан в производството и който ще е относим за преценката за законосъобразност на оспорените актове, е каква категория труд е полагало лицето в посочените периоди.

Съгласно приложената по делото трудова книжка на лицето, приложените образци УП и назначената и възприета като компетентна експертиза, се установява, а не се и спори от органа следното:

През периода 06.04.1978г. - 02.01.1984г. лицето е работило като енергетик в СМТО при НПК „Ленин”. През този период лицето е работило като „енергетик” в СМТО при НПК „Ленин”, съгласно вписаната в трудовата книжка длъжност. Същият обхваща 5 години, 8 месеца и 26 дни, за който експертизата установява: мястото на работа е било фуражна база, сеносушилня и фуражен цех, на длъжността „енергетик” не е включена в списъка по чл. 66 и от ПКТП. На лицето са изплащани допълнителни възнаграждения за условия на труд или вредни. Липсват данни за размера на осигурителните вноски, които при ІІ-ра категория труд следва да са в размер на 45 %. Направен е извод, че при тези налични факти следва трудът да бъде зачетен като трета категория.

За следващия период 01.05.1989г. - 21.12.1991г. - 2 години, 7 месеца и 20 дни е прието, че лицето е работило като механик „ел. обзавеждане” към БОСП (Бригада за обслужване на селскостопанското производство), като стажът следва да се зачита като трета категория, тъй като съгласно чл. 66и от ПКТП от ІІ-ра категория се зачита стажа на работниците в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и механизаторите в селското стопанство. Прието е, че за този период лицето не е било механизатор пряко в селското стопанство, а в подразделение, обслужващо последното, поради което стажът не е зачетен като втора категория. Съгласно експертизата, за този период във ведомостите е отразено, че лицето е работило в звено „Производство” на фуражна база. Звената на „Фуражна база” са били АУП, щатен персонал, фуражно звено, тракторен парк, производство. В заплатата са включени основна заплата, надбавка за прослужено време, допълнителен труд, брашно, ремонт в цеха, отпуск, условия на труд, болнични. Поради липса на достатъчно информация експертизата приема труда, положен като „механик” и „енергетик” за ІІІ-та категория.

За следващия период 21.12.1991г. - 30.01.1995г. органът също е преценил, че не следва да се зачита като втора, а като трета категория, тъй като лицето е работило като „механик ел.обзавеждане и енергетик” към БПФ, което следвало от самото наименование на длъжността като смесена такава. Не можело да се установи коя от двете е била преимуществена, водеща е заемаща по-голяма част от работното време. Според експертизата за този период лицето е работило като механик във Фуражна база към БПФ при Агрофирма „Хибрид” Кнежа. Наличните данни във ведомостите са само за периода 21.12.1991г. до 31.12.1992г. Посочено е, че след 01.03.1991г. за лицата, на които е определена втора категория труд , са дължими 45% осигурителни вноски, като такава информация липсва. По тези причини експертизата е приела, че се касае за трета категория труд и за този период.

За следващия период 30.01.1995г. - 01.10.1998г. в размер на 3 години, 8 месеца и 01 ден експертизата е установила следното: Ш. е работил на длъжност „механик-енергетик” в МКП и кравеферма град Кнежа н „Сеносушилня”. Не е представена длъжностна характеристика за тази длъжност , за да се установи коя е водещата в трудовите функции. Прието е, че през периода от 30.01.1995г. до 01.04.1995г. и от 01.04.1997г. до 01.01.1998г. в общ размер на 0 години и 11 месеца е работил като механик, поради което е прието, че за този период лицето е полагало втора категория труд. За разликата от последния процесен период е посочено, че лицето е полагало труд при условията на трета категория.

Предвид установеното от експертизата, че липсват конкретни и категорични данни относно трудовите функции на лицето през посочените спорни периоди, както и предвид категоричните данни, че липсва информация относно размера на осигурителните вноски, внасяни за същото пред тях, съдът изиска данни от Държавна агенция „Архиви” и от Община Кнежа. От представените приемателно-предавателни протоколи се установи, че данни относно предприятието, в което е работило лицето и което е променяло правно-организационната си форма и наименованието се, се установи, че Община Кнежа е предала архивните документи с разплащателните ведомости именно на ответника по делото.

След нарочното им изискване от същия, бяха представени протоколите, с които разплащателните ведомости са предадени на НОИ - РУСО Плевен, от които е видно, че същите са архивирани и предадени в Обединен осигурителен архив, Архивен център град Тетевен, които документи са разгледани и съобразени от експертизата.

От изложените фактически установявания съдът намира, че неправилно органът е определил за всички посочени периоди положения труд като трета категория, при съобразяване на следното:

За периода 01.05.1989г. - 21.12.1991г. - 2 години, 7 месеца и 20 дни съдът не споделя изводите на органа, че не следва да бъде зачетен като втора категория труд, тъй като лицето е било „механизатор” не пряко в селското стопанство, а в подразделение, обслужващо последното.

Съгласно експертизата, за този период във ведомостите е отразено, че лицето е работило в звено „Производство” на фуражна база, а звената на „Фуражна база” са били АУП, щатен персонал, фуражно звено, тракторен парк, производство. Наличието на подразделения в съответната фуражна база не ги прави структури с различен предмет на дейност, което да обуславя извода на органа, че се касае за подпомагащо основното звено, респ. че липсва пряка връзка на дейността със селското стопанство, още повече при съобразяване с факта, че лицето е работило именно в звено „Производство”. Изводите на експертизата в тази част почиват на посочената липса на информация за размера на осигурителните вноски. Касае се обаче за правна преценка, с оглед което съдът не кредитира експертизата в тази й част и намира, че през процесния период лицето е полагало труд при условията на втора категория. Нещо повече, същата е посочила в констативно-съобразителната част дейността на лицето по месеци през процесния период, а именно :от 01.01.1989г. - 01.05.1989г. лицето е изпълнявало длъжността „механик” в „Предприятие за материално-техническо обслужване” град Кнежа. За периода 01.05.1989г. - 31.12.1989г. лицето е работило в „Бригада за обслужване на селското стопанство” както следва: като енергетик за месеци 09.-11. и като механик за месеци 05.- 08. и м. 12. ( общо 5 месеца). За периода 01.01.1990г. - 31.12.1990г. - е работило в „Бригада за обслужване на селскостопанското производство” във „Фуражна база” като механик ( 12 месеца ).

От 01.01.1991г. - 31.12.1991г. лицето е заемало длъжност „механик” във „Фуражна база”( 12 месеца).

При така установеното съдът не възприема тезата на пенсионния орган, че не се доказва, че лицето е работило в селското стопанство на длъжност „механик”, което попада като професия в разпоредбата на чл. 66 и от ПКТП при условията на втора категория труд.

От 01.01.1992г. до 31.12.1992г. предприятието се нарича „Бригада за производство на фуражи при Агрофирма „Хибрид”, като длъжността на лицето отново е „механик” във „Фуражна база”(12 месеца).

От 01.01.1993г. до 31.12.1994г. няма данни в кои ведомости фигурира лицето. От приложената обаче по делото трудова книжка на лицето, която е първичния документ относно длъжността на лицето, същият е заемал длъжност „механик, енергетик” в селското стопанство (2 години).

От 01.01.1995г. до 31.12.1995г. предприятието е „Междукооперативно предприятие” „Кравеферма” и лицето е на длъжност механик за месеците 02. И 03 ( два месеца ) и на длъжност енергетик за месеците от април до декември, като за месец януари няма данни. В трудовата книжка е отбелязано, че за месец януари лицето е работила като „механик”, а през останалия период до края на календарната година като механик-енергетик.

От 01.01.1996г. до 31.12.1996г. предприятието е „Междукооперативно предприятие” „Кравеферма”, а длъжността на лицето е „енергетик, механик” в сеносушилня. (12 месеца)

За периода от 01.01.1997г. до 31.12.1997г. предприятието е „Междукооперативно предприятие” „Кравеферма”, а длъжността на лицето е „енергетик, механик” за м. 01.-03. в сеносушилня и механик за месеците от април до декември включително.

От 01.01.1998г. до 01.10.1998г. предприятието е „Междукооперативно предприятие” „Кравеферма”, а длъжността е „енергетик-механик”.

В обобщение, експертизата е приела, че за периода от 30.01.1995г. до 01.04.1995г. и от 01.04.1997г. до 01.01.1998г. в общ размер на 0 години и 11 месеца е работил като механик, поради което е прието, че за този период лицето е полагало втора категория труд. Същите подпериоди попадат в посочения от органа период от 30.01.1995г. - 01.10.1998г. в размер на 3 години, 8 месеца и 01 ден, поради което приема, че за посочените подпериоди в размер от 0 години и 11 месеца на лицето следва да се зачете втора категория труд.

Съдът обаче намира, че за този период - от 01.05.1989г. до 01.10.1998г. лицето има отработени общо 9 години, 03 месеца.

Последното съдът приема, поради следното: Както се посочи по-горе, не се възприема тезата на органа и на експертизата, че през периодите, през които лицето е работило в Бригада за обслужване на селскостопанското производство към НПК „Ленин” Кнежа не е било пряко заето в селското стопанство. Тази теза не намира опора в нито едно от доказателствата по делото, като напротив - в приложената трудова книжка - за процесните периоди навсякъде е упоменато като сфера на дейност „селското стопанство”. Не се споделя тезата на органа и относно това, че през периодите, през които лицето е заемало длъжност , наименована „механик - енергетик” и „енергетик - механик” не следвало да се зачита за втора категория, тъй като не било ясно коя длъжност водеща, респ. не ставало ясно дали лицето е упражнявало в по-голям обем длъжността „механик”, която според разпоредбата на чл. 66и от ПКТП (отм.) следва да се зачита за втора категория труд. Следва да бъде отбелязано, че по времето, през което лицето е заемало така описаните длъжности, същото е работило при условията на вътрешно съвместителство, при което видно от трудовата книжка е получавало и по-голям размер на трудово възнаграждение. Поради това съдът приема, че и през тези периоди на лицето следва да бъде зачетена втора категория труд. Същото кореспондира и с твърденията на жалбоподателя, че през тези периоди е изпълнявал длъжността „механик”, но поради наличие на по-висока квалификация като „електромонтъор”, за което е приложено удостоверение за разред №251/1983г. на л. 122 по делото, на същия са възлагани и допълнителни функции, извън пряката му механизаторска дейност. Съдът не счита, че може да стъпи на изводите на експертизата, че за тези периоди на лицето не може да се зачете втора категория труд, поради липса на данни за размера на осигурителните вноски, от които може да се получи такава информация, при съблюдаване на съответните по време нормативни актове, той като по този начин се размества доказателствената тежест в производството. Органът е този, който следва да докаже, че на лицето са заплащани по-малък размер осигурителни вноски от тези, дължими за втора категория, доколкото същият в акта си стъпва на факта, че лицето е работило при условията та трета категория труд през процесните периоди.

Въпреки така възприетото от съда, решението на Директора на РУСО Плевен като краен резултат е правилно, тъй като така приетият от съда период от трудовия стаж на Ш. за отработени години при условията на втора категория, добавен към признатия от органа такъв, не правят сбор от 15 години общ трудов стаж при условията на втора категория труд, с което не се изпълват предпоставките на §4 от ПЗР на КСО за ранно пенсиониране.

Това е така, защото посоченият от лицето стаж 06.04.1978г. - 02.01.1984г. няма как да бъде зачетен като втора категория, доколкото лицето е работило на длъжност „енергетик”, която не е сред изброените в чл. 66 и от ПКТП (отм.)

По тези съображения, макар и да приема частично неправилно определяне на осигурителния стаж на лицето, съобразно с категория труд за посочените периоди (месец май до месец август вкл. и месец декември за 1989г.; 01.01.1990г. - 31.12.1990г.; 01.01.1991г. - 31.12.1991г.; 01.01.1992г. - 31.12.1992г.; 01.01.1993г. - 31.12.1994г.; 01.01.1995г. - 31.12.1995г.;01.01.1996г. - 31.12.1996г.; 01.01.1997г. - 31.12.199г. 01.01.1998г. - 01.10.1998г.), съдът намира, че решението и потвърденото с него разпореждане следва бъдат потвърдени, тъй като и при добавяне на описания по-горе стаж като положен труд при втора категория, лицето не би отговаряло на условията за пенсиониране по § 4 от ПЗР на КСО, поради липса на 15 години осигурителен стаж при условията на втора категория.

При този изход на делото, направените разноски за изготвената експертиза остават в тежест на жалбоподателя, като същият следва да бъде осъден да заплати и разликата от 121 лева между внесения депозит и цената за изготвяне на експертизата.

Поради изложеното и на основание чл. 118, ал. 2 от КСО във връзка с 172, ал. 2, предл.последно от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.К.Ш. *** против Решение № Р-ПЕН-11/27.02.2014г. год. на Директора на Районно управление “Социално осигуряване” – град Плевен, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено Разпореждане №2018 от 27.12.2013г. на Ръководителя “Пенсионно осигуряване” при РУ “СО”-Плевен.

ОСЪЖДА Л.К.Ш. да заплати допълнително сумата от 121 лева по сметка на АС Плевен за доплащане на вещото лице за изготвяне на експертизата.

Решението подлежи на оспорване пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че Решението е изготвено от страните, на основание чл. 211, ал. 1 от АПК.

Преписи от Решението да се изпрати на Л.К.Ш. ***.

СЪДИЯ: