Р Е Ш Е Н И Е

№ 362

гр.Плевен, 1 Юли 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд-Плевен, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести юни   две хиляди и четириринадесета година, в състав:

                                                                           Председател: Катя Арабаджиева

ри секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното  от съдия Арабаджиева административно дело №274 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118 ал.1 от КСО.          

Административно дело № 274 по описа за 2014 год. на Административен съд-Плевен е образувано по жалба от  В.В.М. ***, против Решение №РПЕН-9/27.02.2014 год. на Директора на ТП на НОИ Плевен, с което е отхвърлена жалба вх.№МП-1435-2/27.01.2014 год. на М. и е потвърдено Разпореждане №МП-1435-2/21.01.2014 год. на ръководител ПО като правилно и законосъобразно.

С жалбата се претендира отмяна на постановените решение и разпореждане по съображения, че не съществува вземане на ДОО към жалбоподателя, произтичащо от  Разпореждане  №1316/07.11.2011 год. на Началник отдел КПК в размер на 778,78 лева. Счита, че издаването на разпореждането противоречи на закона и принципите на социалното осигуряване. Сочи, че действително е бил на  санаториално лечение в Поморие за период от 04.03.2009 год. до 17.03.2009 год., като датата на заминаването му за лечение-04.03.2009 год.  се явява и последния му работен ден и за същия е осигурен. Сочи още, че след завръщането му от санаториално лечение работодателят му връчил заповед за прекратяване на трудовия договор, считано от 04.03.2009 год., като връчването станало на 18.03.2009 год., но се съгласил да подпише, че заповедта му е връчена на 04.03.2009 год., като твърди, че на тази дата е бил в трудово правоотношение и е бил осигурен.  При тези обстоятелства счита, че деня на заминаването му на санаториално лечение е последния му работен ден, и по отношение на него като осигурено лице няма основание да се счита, че не са изпълнени условията  за получаване на парично помощ за профилактика и рехабилитация. В заключение моли съда да отмени оспореното решение.

            В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.К. *** с пълномощно на л.33 от делото, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени оспорените решение и разпореждане. Моли съда в настоящото производство да  се произнесе относно законността на Разпореждане № 1316 от 07 ноември 2011 г. Счита, че това разпореждане е незаконно по съображенията, изложени в жалбата. Сочи, че прихващането по настоящото дело е постановено въз основа на един незаконосъобразен акт, като актосъставителят не е отчел обстоятелствата във връзка с проведеното санаториално лечение, което М. е ползвал законно. Моли съда да се произнесе  по законността на Разпореждане № 1316 от 07 ноември 2011 г. и ако приеме, че е незаконосъобразно, да уважи настоящата жалба против извършеното прихващане. Твърди, че тези суми не са дължими.

            Ответникът в настоящото производство-Директорът на РУСО-Плевен в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Т. с надлежно пълномощно на л.29 от делото, която моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Счита, че искането за възстановяване на срока за обжалване на разпореждане №1316/2011 год. е преждевременно предявено, тъй като първо следва да има постановен акт, след което да се подаде тази жалба. Сочи, че от страна на ответника има произнасяне по  жалбата срещу разпореждане № 1316. Моли съда да остави без уважение жалбата на В.В.М. и да потвърди Решение № РПЕН-0/27.02.2014 г. на Директор на ТП на НОИ – Плевен, с което е потвърдено разпореждане № 1435-2/27.02.2014 г. на Ръководител „ПО” като правилно и законосъобразно. Разпореждането е постановено на основание чл.114 от КСО след като длъжностно лице, което е упълномощено с изрична заповед е установило, че лицето има задължение към ДОО, произтичащо от Разпореждане № 1316/07.11.2011 г. на Началник отдел КПК при ТП на НОИ – Плевен в размер на 778,78 лв. Разпореждане № 1316 от 07.11.2011 г. е връчено на 12.01.2012 г. на основание чл.110 ал.4 от КСО. Не е обжалвано в законния срок и е влязло в законна сила на 27.01.2012 г. На основание чл.110 ал.6 от КСО задължението е изпратено за принудително събиране от публичен изпълнител. Т.к. към настоящия момент задължението не е погасено доброволно, нито по реда на принудителното изпълнение, твърди, че правилно е направена преценка, че задължението е изискуемо и подлежи на принудително събиране и т.к. лицето получава пенсия, на основание чл.114 ал.5 от КСО е извършено прихващане към ДОО от вземането, което лицето има от ДОО под формата на пенсия. Предвид изложеното счита, че жалбата е неоснователна. Моли  за присъждане на  юрисконсултско възнаграждение. 

            Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и  извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С Разпореждане №1316/07.11.2011 год., издадено от Началник отдел КПК е постановено внасяне от жалбоподателя на сумата по ревизионен акт за начет вх.№1 от 17.09.2011 год. общо в размер 778,78 лева, от които 513,00 лева главница и 265,78 лева лихва. Това разпореждане е било изпратено двукратно на адресата по пощата чрез куриерската фирма "М и БМ Експрес" ООД- на 09.11.2011 год, видно от писмо и обратна разписка на л.10 , с което е изпратено писмо ФР-368 (изх.№ върху щемпела на разпореждането) и на 07.12.2011 год., видно от писмо и обратна разписка на л.9 , с което е изпратено писмо ФР-368 (изх.№ върху щемпела на разпореждането). И двата пъти, когато е било изпратено, разпореждането не е било връчено, а известието за доставяне е било върнато със стикер "непотърсен" (гръб на л.9 и 10). Органът е намерил, че лицето не е намерено на постоянния му адрес и съобщение за съставянето на разпореждане №1316/2011 год., подлежащо на връчване, е поставено на определено за целта място в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, видно от съобщение и два броя протоколи на л.54-56 от делото.

Издадено е Разпореждане за възстановяване на неоснователно  получени суми за осигурителни плащания чрез прихващане от вземания от държавното обществено осигуряване №МП-1435#2/21.01.2014 год. на ръководител „Контрол по разходите на ДОО” на л.11-12. Със същото е разпоредено да се прихване вземане на ДОО, произтичащо от дължима сума по ревизионен акт за начет вх.№1 от 17.09.2011 год. на В.В.М. в размер на 778,78 лева, като сумата бъде прихваната от изискуемо вземане на лицето от ДОО, представляващо пенсия до размера на задължението. Постановено е от пенсията на жалбоподателя да се удържа сума в размер на 37,51 лева месечно, считано от 01.02.2014 год., както и дължимата лихва, до окончателното погасяване на задължението. До Директора на ТП на НОИ Плевен е подадена жалба (наречена възражение) против издаденото разпореждане , по която е постановено оспореното в настоящото производство решение №Р-ПЕН-9/27.02.2014 год. на Директора на ТП на НОИ Плевен, с което е отхвърлена жалба вх.№МП-1435-2/27.01.2014 год. на М. и е потвърдено Разпореждане №МП-1435-2/21.01.2014 год. на ръководител ПО като правилно и законосъобразно. В решението е посочено, че разпореждане №МП-1435-2/21.01.2014 год. е постановено  на основание чл.114, ал.4 от КСО, след като длъжностно лице е установило, че жалбоподателят има задължение към ДОО, произтичащо от Разпореждане №1316/07.11.2011 год.,  влязло в законна сила на 27.01.2012 год. , задължението по което не е погасено. Преценено е , че задължението по Разпореждане №1316/07.11.2011 год. е изискуемо и подлежи на принудително  събиране чрез прихващане по реда на чл.114, ал.4 от КСО. При определяне на месечната издръжка, която ще се прави от пенсията на М. е съобразена разпоредбата на чл.85, ал.1, т.3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и е определен месечен размер на удръжка от пенсията в размер на 1/6 част.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Решение №Р-ПЕН-9/27.02.2014 год.  на Директора на РУСО-Плевен е изпратено на жалбоподателя с обратна разписка  на гърба на л.20  от делото, и е получено лично от М. на 04.03.2014 год., за което се съдържа отбелязване в разписката и положен подпис. Жалбата е подадена в указания в чл.118 от КСО  14 дневен срок от връчване на решението- на 14.03.2014 год.. чрез административния орган и е заведена под №МП-1435 от същата дата,  от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт , пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

             Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Решението е постановено от компетентен орган - Директорът на РУСО Плевен в качеството му на ръководител на ТП на НОИ по смисъла на чл.117, ал.3  вр. с чл.117, ал.1, т.2, б.”в” от КСО, в предписаната от закона форма и при спазване реквизитите на съдържанието. Спазени са административно-производствените правила при постановяване на решението.

Настоящият състав на съда намира, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са постановени в нарушение на закона, тъй като вземането на държавното обществено осигуряване не е ликвидно и изискуемо, поради което не може да бъде прихванато по реда на чл. 114, ал. 4 от КСО с вземането на осигуреното лице от държавното обществено осигуряване за пенсия, предвид че  Разпореждане №1316/07.11.2011 год. на Началник отдел КПК не е било надлежно връчено на засегнатото лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 3 от КСО, за възстановяване на сумите по ал. 1 и 2 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. В тези случаи не се съставя ревизионен акт за начет по чл. 110, ал. 1. Разпорежданията се връчват на лицата по реда на чл. 110, ал. 4.  Едва след изтичане на срока за доброволно изпълнение, който започва да тече от връчване на разпореждането, е възможно да бъде извършено прихващане с изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване по установения ред от чл. 114, ал. 4 от КСО.

В разглеждания случай е установено, че Разпореждане №1316/07.11.2011 год., издадено от Началник отдел КПК е  било изпратено двукратно на адресата по пощата чрез куриерската фирма "М и БМ Експрес" ООД- на 09.11.2011 год, видно от писмо и обратна разписка на л.10 , с което е изпратено писмо ФР-368 (изх.№ върху щемпела на разпореждането) и на 07.12.2011 год., видно от писмо и обратна разписка на л.9 , с което е изпратено писмо ФР-368 (изх.№ върху щемпела на разпореждането). И двата пъти, когато е било изпратено, разпореждането не е било връчено, а известието за доставяне е било върнато със стикер "непотърсен" (гръб на л.9 и 10). Органът е намерил, че лицето не е намерено на постоянния му адрес  и съобщение за съставянето на разпореждане №1316/2011 год., подлежащо на връчване, е поставено на определено за целта място в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, видно от съобщение и два броя протоколи на л.54-56 от делото.

Отсъствието на адресата при посещението на куриера през м. ноември и м.декември 2011 год. не означава, че лицето не е намерено на постоянния си адрес по смисъла на чл. 61, ал. 3 от АПК или чл. 110, ал. 4 от КСО. По делото също така липсват данни на коя дата куриерът е потърсил адресата, но не го е намерил, както също и че е изпълнено изискването по чл. 5, ал. 3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети (обн. ДВ, бр. 45 от 15.06.2010 г., в сила от 15.06.2010 г.) при отсъствие на получателя да му бъде оставено в пощенската кутия писмено служебно известие с покана да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни. Още повече, че всички останали приложени в преписката известия за доставяне удостоверяват, че М.  се намира на постоянния си адрес и лично е получавал книжата, в т.ч. по настоящото дело на адреса, на който е било изпратено за връчване и Разпореждане  1316/2011 год. При липса на надлежни доказателства, че осигуреното лице не се е намирало на постоянния си адрес, за да получи преписа на административния акт, не е налице основание за съобщаване чрез поставяне на обявление на определеното за целта място в териториалното поделение на НОИ. Връчването на разпореждане №1316/2011 по чл. 114, ал. 1 от КСО не е извършено по установения от закона ред, поради което срокът за обжалването му и за доброволното му изпълнение не е започнал да тече, поради което към датите на постановяване на процесните разпореждане и решение ,  Разпореждане  №1316/2011 год., с което е установена дължима сума от М. към ДОО, не е било влязло в законна сила и  не е могло да бъде годно основание, въз основа на което да се прихващат суми от пенсията на жалбоподателя.

На това основание  оспорените административни актове са издадени в нарушение на материалноправното основание за прихващане по чл. 114, ал. 4 от КСО (изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., доп., бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) , поради което следва да бъдат отменени.

Правомощията на настоящия състав обаче се простират до произнасянето относно законосъобразността на оспорените в настоящото производство разпореждане №МП-1435-2/21.01.2014 год. на ръководител ПО и решение №РПЕН-9/27.02.2014 год. на Директора на ТП на НОИ Плевен, и в обсега на тази преценка с оглед материалната законосъобразност на същите се включва и проверка дали Разпореждане №1316/07.11.2011 год. е било редовно връчено на неговия адресат , тъй като влязлото в сила разпореждане е основание да се извърши прихващане с оспорените актове. Съдът обаче не е компетентен да се произнесе инцидентно по законосъобразността и на Разпореждане №1316/07.11.2011 год. на Началник отдел КПК, това може да стане в отделно производство. Видно от материалите по делото, такова производство е било инициирано от настоящия жалбоподател, тъй като Разпореждане №1316/2011 год. е било оспорено пред органите на ТП на НОИ. Когато приключи производството по оспорване на това разпореждане с окончателен акт, ако същото бъде отменено, няма да са налице основания за нови действия по събиране на установените с него суми, а ако бъде потвърдено, това ще послужи като основание контролните органи да търсят изпълнение въз основа на него.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и ал.2 пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, VI-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение №РПЕН-9/27.02.2014 год. на Директора на ТП на НОИ Плевен, с което е отхвърлена жалба вх.№МП-1435-2/27.01.2014 год. на М. и вместо него ПОСТАНОВИ :

ОТМЕНЯ Разпореждане №МП-1435-2/21.01.2014 год. на ръководител ПО.

Решението може да се оспори пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.                        

 

СЪДИЯ: