РЕШЕНИЕ
№ 242
гр. Плевен, 14.05.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, пети състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и
четиринадесета година в състав:
Председател: Снежина
Иванова
при секретар Г.К. изслуша докладваното от
съдията Иванова по адм. дело № 269 по описа за 2014 година на Административен
съд -Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във
връзка с чл. 13 ал. 5 от Закона за социално подпомагане (ЗСП)вр. чл. 4, ал. 5
от Наредба № РД-07-5/16.05.2008г. за
условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление , изд. от Министъра на
труда и социалната политика, Обн. ДВ,
бр. 49 от 27.05.2008 г..
Образувано е по жалба на А.Д.М.,*** срещу заповед № К-1186/06.11.2013
година на директора на дирекция „Социално подпомагане” –Кнежа, с която е
отказано отпускане на целева помощ за отопление за
сезон 2013/2014 година.
Оспорващият намира, че неправилно е отказано отпускане
на помощ, тъй като лицето, с което
съжителства на семейни начала няма постоянен адрес на неговия постоянен
адрес и не могат да се установят
доходите за последните 6 месеца преди подаване на заявлението. Посочва, че
постоянният адрес е променен от
05.11.2013 година и по време на подаване на заявлението е подадено искане от
лицето за издаване на нова лична карта, за което обстоятелство са представени
доказателства. Намира, че след като е подписал множество декларации е следвало
административният орган да установи, че В. няма доходи. Моли съдът да отмени
заповедта.
В съдебно заседание оспорващият се явява
лично и поддържа жалбата, като представя писмено становище. В същото посочва,
че е подал молба за целева помощ за отопление на 30.10.2013 година, в която е посочил,
че съжителства с В. В. от 23.10.2013 година и е представил удостоверение за
адресна регистрация и копие на лична карта, която е валидна до издаване на нова
такава, за каквото лицето е подало документи. Намира, че неправилно му е
отказано отпускане на помощ, тъй като лицето, с което съжителства няма доходи и
е предприело действия за промяна на постоянния адрес. Моли за отмяна на
оспорената заповед и да бъде отпусната целева помощ за отопление за отоплителен
сезон 2013/2014 г.
Ответникът – директорът на Дирекция
“Социално подпомагане” гр. Кнежа, не се явява и не изпраща представител.
Представено е становище в 14-дневния срок за отговор по жалбата, в което се
посочва, че заповедта е правилна и постановена в съответствие с материалния
закон. Счита, че са налице основания за отказ, тъй като лицето, с което
съжителства е с друг постоянен адрес и предвид, че има регистрация в Бюрото по
труда от 04.09.2013 година, то не могат да се установят доходите му за предходните
6 месеца, преди подаване на заявлението. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да
бъде потвърдена заповедта.
Административен
съд - град Плевен, пети състав, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата
на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
С молба-декларация вх. № К-1186/30.10.2013 г. до Д “СП” – Кнежа М.
е искал отпускане на целева помощ за отопление съгл. чл. 2 , ал. 1 от Наредба №
РД-07-5/16.05.2008г. Към
преписката са събрани още справка за доходи,
справка от служба по вписванията и служебна бележка за рента от
земеделска земя, експертно решение за М., удостоверение за настоящ адрес на В.
В. и справка за регистрацията й в БТ
Кнежа от 04.09.2013 г.. По молбата е извършена проверка от социален работник,
който е изготвил социален доклад от 04.11.2013
година с предложение за отказ за отпускане на помощ, тъй като е установено, че лицето,
с което съжителства е с друг постоянен адрес и не могат да бъдат установени
доходите му, тъй като е регистрирано в БТ –Кнежа от 04.09.2013 година.Въз основа на така
събраните доказателства е издадена Заповед № К-1186/06.11.2013 г., с която е
отказана целева помощ за отопление с мотив, че заявителят не отговаря на
условията на чл. 2, ал. 1 от Наредба №
РД-07-5 от 16.05.2008 г. вр. §1, ал. 2 от ДР на ППЗС – лицето, с което
съжителства е с друг постоянен адрес и не могат да бъдат установени доходите му
за предходните 6 месеца преди подаване на заявлението.
Процесната заповед е
обжалвана по административен ред пред директора на Регионална дирекция “СП” –
Плевен на 28.112013 година, който с решение № 94АА-0010-0107/16.12.2013. е отхвърлил
жалбата като неоснователна, тъй като заявителят съжителства с лице, което има
друг постоянен адрес и не могат да бъдат установени доходите му.
В съдебното производство
са представени копия на лични карти на В. В., като се установява, че от
05.11.2013 година същата е с постоянен адрес гр. Кнежа, ул. XXX, какъвто е и адресът на оспорващия, като от
приложеното удостоверение за настоящ адрес № АО-20—185/22.10.2013 година на л.
25 по делото се установява, че това е настоящ адрес на В. от 22.10.2013 година.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата, предмет на това
производство, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и
е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Предмет на съдебна проверка е заповед № К-1186/ 06.11.2013 г. на Директора на
Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Кнежа, тъй като с Решение № 94АА-0010-0107/16.12.2013
г. не е отменен или изменен първоначалния административен акт, поради което по
арг. на обратното основание съгласно чл. 145, ал. 2 т. 1 във вр. с т. 2 от АПК
предмет на оспорване пред настоящата инстанция е първоначалният акт.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен
орган – директорът на дирекция „Социално подпомагане” –Кнежа съгласно чл. 13,
ал. 2 от ЗСП вр. чл. 4, ал. 3 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008г. ма МТСП (наричана
по-нататък Наредбата), в изискуемата писмена форма, но в нарушение
административно-производствените правила и в несъответствие с целта на закона.
Съгласно чл.7 ал.1 и ал.2
от АПК административните актове се основават на действителните
факти от значение за случая, като на преценка подлежат всички факти и доводи от
значение за случая. Съгласно чл.9 ал.2 и ал.4 от АПК
и чл.36
ал.1 от АПК в тежест на административния орган е да
събере всички необходими доказателства, дори и да няма искане за това от
заинтересованите страни, както и да осъществи процесуално съдействие на
страните за законосъобразното и справедливо решаване на въпроса, предмет на
производството.
В оспорената заповед като основание за отказа
е посочен чл. 2, ал. 1 от Наредбата вр. §1, ал. 2 от ДР на ППЗСП, като е
посочено, че заявителят съжителства с лице, което има друг постоянен адрес и е
регистрирано в БТ на 04.09.2013 г.. В
чл. 2, ал. 1 от Наредбата се регламентира, кои лица имат право на целева помощ
за отопление -право на целева помощ
за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за
предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък
или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията
по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на
Закона за социално подпомагане (ППЗСП).
В конкретния случай при подаване на
молба-декларация за отпускане на целева помощ
М. е заявил, че съжителства с В., за която в административната
преписка и по делото на л. 25 е
представено удостоверение за настоящ адрес, от което се установява, че от
22.10.2013 година тя има настоящ адрес, който съвпада с постоянния адрес на
оспорващия, като административният орган
е уведомен за предприета процедура за издаване на нова лична карта с новия
адрес и копие на такава е представено.
Обстоятелството, че двете лица съжителстват е отразен и от социалния работник в
социалния доклад, изготвен на 04.11.2013 година. Едно лице може да има както
постоянен, така и настоящ адрес. Постоянният адрес е адресът в населеното
място, което лицето избира да бъде вписано в регистрите на населението (чл. 93, ал. 1 от ЗГР).
Настоящ е адресът, на който лицето пребивава (чл. 94, ал. 1
от ЗГР). Тези два адреса може да съвпадат, но
може и да не съвпадат. Съгласно §1, ал. 2от ДР на
ЗСП "съжителстващи лица" са съвместно
живеещите в едно жилище със или без родствена връзка, регистрирани на един
адрес. В случая, предвид доказателствата по делото обстоятелството, че лицата
живеят в едно жилище не е спорен, както и обстоятелството, че от 22.10.2013
година В. има адрес, който съвпада с този на заявителя, а към жалбата е
представено и копие на лична карта, че към 05.11.2013 година има и постоянен адрес,
еднакъв с този на М. и съдът намира, че
отказът, основан на този довод, е формален, без да бъдат отчетени особеностите
на конкретния случай, каквото задължения има социалния работник.
Съдът намира, че заповедта е
постановена без да са изяснени всички относими факти и обстоятелства по
отношение на съжителстващото лице , като липсват данни да е изискана информация
от заявителя или В. или да е извършена служебна проверка от органа. В случая
съжителстващото лице има регистрация в БТ от 04.09.2013 година и само на това
основание, органът е приел, че не може да се извърши преценка за нейното имотно,
здравословно състояние и др. В чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗСП
е предвидено, че Агенцията за социално подпомагане осъществява дейност по
предоставяне на социални помощи и социални услуги, като в ал. 2 на същия член е
посочено, че за изпълнение на функциите по ал. 1, т. 2 дирекциите
"Социално подпомагане" имат право на безплатен достъп до Национална
база данни "Население", който се осигурява чрез споразумение между
Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенцията за
социално подпомагане, и задължително изискват по служебен път необходимата им
информация от автоматизираните информационни системи на ЕСГРАОН, териториалните
структури на Националната агенция за приходите, Агенцията по вписванията,
Агенцията по заетостта, Националния осигурителен институт и от други държавни и
общински органи, както и от физически и юридически лица, като те са длъжни да я
предоставят безплатно в 14-дневен срок от датата на поискването й. Именно при
провеждане на социалната анкета и изготвянето на социалния доклад за целите на
произнасянето по искането за отпускане на социална помощ, съответният социален
работник от АСП следва да упражни правомощията си по чл. 6, ал. 2 ЗСП,
като събере необходимата информация от съответните служби, органи, организации
и лица, за да прецени дали са изпълнени нормативните изисквания за предоставяне
на съответната социална помощ. От съдържанието на приложение №2 към чл. 27,
ал. 1 ППЗСП, представляващо образец за социален
доклад, е видно, че за установяване на релевантните факти и обстоятелства е
необходимо събиране на информация именно по начина, посочен в чл. 6,
ал. 2 ЗСП. В случая въобще не са изяснени
причините за регистрация към БТ на 04.09.2013 година и приложимостта на хипотезата на чл. 10, ал. 4, т. 4 от ППЗСП,
при която е допуснато изключение от изискването по чл.10, ал. 1 ,т. 7 от ППЗСП
– регистрация в БТ най-малко 6 месеца преди подаване на молбата за лица, които
са приключили работа по програми или мерки за заетост или сезонна работа, както
и по национални програми и др., а за
съжителстващото лице В. оспорващият е посочил, че е работила по такава програма и е била хигиенист дори в Бюрото по труда.
Съдът намира, че социалните работници са действали формално и не са изяснили
никакви обстоятелства по отношение на съжителстващото лице, нито са преценили
представените доказателства, нито служебно са събрали информация относно
доходи, заетост, здравословно състояние, нито са изискали от лицето данни.
Съдът намира, че в заповедта
липсват и правни основания за
постановения отказ. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата, както бе
посочено по-горе, определя кръга на правоимащите лица, като следва точно да
бъде посочено, на кои условия не отговаря лицето –оспорващият и
съжителстващото, за да може да организира защитата си. Посоченият §. 1, ал. 2 от ДР на ППЗСП (т. 2) дефинира
понятието „семейство” и въобще не съдържа никакви основания за отказ за
отпускане на социална помощ респ. целева помощ за отопление.
Оспорената заповед не
отговоря и на целта на закона - подпомагане на граждани, които не разполагат с
достатъчно средства и без помощта на държавата не могат да задоволяват своите
основни жизнени потребности, като бъдат отчетени индивидуалните обстоятелства
във всеки конкретен случай.
Предвид
горепосоченото съдът счита, че заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде
отменена, като административната преписка бъде върната за ново произнасяне
съобразно указанията на съда.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ вр. чл.173, а 2 от
АПК, Административен съд Плевен, пети състав
РЕШИ:
Отменя заповед № К-1186/06.11.2013 година на директора
на дирекция „Социално подпомагане” –Кнежа.
Връща административната преписка на директора на
дирекция директора на дирекция „Социално подпомагане” –Кнежа за произнасяне по молба-декларация вх. № К-1186/30.10.2013 г. на А.Д.М. съгласно задължителните указания по тълкуване
и прилагане на закона.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се оспорва
пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: