Р E Ш Е Н И Е

№ 252

гр.Плевен, 23 Май 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети май, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Юлия Данева

Членове: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

При секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 266 по описа за 2014 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 119 от 18.02.2014г., постановено по НАХД № 2914 по описа за 2013г. Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 324/13.11.2013г. на Зам.Кмета на Община – Плевен, с което на В.Д.Т., като ръководител/представляващ ЕТ “В.Т. *** на основание чл.40, ал.1 от ЗСПЗЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00 лева за това, че е ползвал (разорал и засял) 70.103 дка, представляващи 100% от имот № 000401 с НТП пасище - мера, находящ се в местността “Няма”, землището на гр.Славяново, Плевенска област.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Община Плевен, чрез юрисконсулт П. П., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен. Счита се за неправилен извода на съда, че не е посочена точна дата на извършване на нарушението. В тази връзка се сочи, че става въпрос за сложен комплекс от отношения, които включват освен самото засаждане на културата (пшеница), така също и подготовка на почвата, като тези действия се извършват не по-рано от 01.10. на съответната година. От последното е направен извод, че деянието е в състояние на продължително извършване в периода от 01.10.2012г. към 10.05.2013г. до момента на прибиране на пшеницата. Сочи се още, че 10.05.2013г. е датата, на която деянието е станало известно на общинските служители, а от подаване на възражението на Т. е станал известен и извършителят, поради което всички срокове по ЗАНН са спазени. На следващо място се развиват подробни съображения защо с наказателното постановление е наложена глоба на физическото лице като представляващо търговеца. В заключение се счита, че по делото безспорно е доказано, че имотът е общинска собственост и след като няма доказателства за правно основание за неговото ползване от ЕТ, нито от представляващото го физическо лице В.Т., то правилно е издадено обжалваното наказателно постановление. Моли се за отмяна на решението и потвърждаване на НП.

От ЕТ „В.Т.-Т. 48” е депозирано възражение по касационната жалба, в което са изложени съображения за нейната неоснователност.

В съдебно заседание касаторът – Община Плевен се представлява от юрисконсулт П., която поддържа депозираната касационна жалба. Счита, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения и моли за отмяна на решението на районния съд.

В съдебно заседание ответникът се представлява от адв.Н., която излага съображения за неоснователност на касационната жалба и моли решението на Районен съд-Плевен да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е основателна, но не по изложените в нея съображения.

За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила изразяващи се в непосочена дата на извършване на нарушението и разминаване между субекта срещу когото е съставен АУАН и субекта срещу когото е издадено обжалваното НП.

При проверка за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваният съдебен акт е недопустим, поради което следва да бъде обезсилен. Съображенията за това са следните:

Административно-наказателното производство е започнало със съставяне на АУАН №208/13.08.2013г. срещу ЕТ „В.Т. 48” за извършени нарушения на чл.15 ал.7 от Наредба №9 на ОбС-Плевен и чл.40 ал.1 от ЗСПЗЗ. Въз основа на акта е издадено Наказателно постановление №324/13.11.2013г., с което обаче, е наложена глоба в размер на 2000лв. на В.Д.Т., в качеството му на ръководител/представляващ ЕТ „В.Т. ***/13.11.2013г. е подадена от ЕТ „В.Т.-Т. 48” чрез В.Т. и е подписана от адв.Д.Н., която е упълномощена от клиент ЕТ „В.Т. 48” представляван от В.Т.. Като жалбоподател по делото е конституиран и участвал ЕТ „В.Т. –Т. 48”, който в съдебно заседание е представляван от адв.Н., видно от протоколите за о.с.з. От горните факти се налага извода, че съдебното производство е започнало и е водено по жалба от ненадлежна страна, която не е санкционирана с обжалваното наказателно постановление. Поради последното постановеното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, като делото следва да се върне на районния съд за ново разглеждане. При новото разглежда следва да се укаже на физическото лице В.Т. да потвърди действията на адв.Н. по подаване на жалбата и като страна в процеса да бъде конституиран и да участва физическото лице В.Д.Т. срещу когото е издадено обжалваното Наказателно постановление №324/13.11.2013г.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.3 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 119 от 18.02.2014г., постановено по НАХД № 2914 по описа за 2013г. на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА делото на друг състав на Районен съд-Плевен за ново разглеждане при съобразяване с мотивите на настоящето решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.