Р E Ш Е Н И Е

№ 310

гр.Плевен, 13 Юни 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 265 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 45 от 22.01.2014 г., постановено по нахд № 3074/2013 г., Районен съд – Плевен е потвърдил наказателно постановление № 97 от 22.11.2013 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр.Плевен, с което на Г.А.Г. ***, ЕГН **********, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН и чл.416 ал.1 от Закона за ветеринарната дейност са наложени две глоби по 200 лева за нарушение на чл.132 ал.1 т.6 и т.8 от ЗДВ, за това, че на 25.10.2013 г. в с.Коиловци, общ.Плевен, при извършена проверка съвместно с ДФЗ – служител Х. Д. К., е установено, че в животновъден обект с регистрационен № 5842-0032, регистриран на Г.А.Г., не се отглеждат овце, а в информационната система на БАБХ фигурират 13 броя маркирани дребни преживни животни, като Г. не е уведомил писмено в законоустановения срок ветеринарния лекар, обслужващ обекта, за транспортиране, промяна на собствеността или клане на животни от видове, които подлежат на идентификация, предназначени за лична консумация и не води регистър обр. ЗХОЖ 69 на животните в животновъдния обект. Нарушенията са констатирани в контролен лист от 25.10.2013 г.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Г.А.Г., който намира същото за незаконосъобразно и необосновано. Счита, че тежестта за доказване на извършеното административно нарушение – време, място, предмет на нарушението, обстоятелствата на извършването, виновното поведение на нарушителя, е върху административно наказващия орган, който е наложил административното наказание, но първоинстанционният съд не е изследвал въпроса за установеността на нарушението, с оглед изнесена в акта и наказателното постановление фактическа обстановка. Счита също, че при издаване на обжалваното наказателно постановление първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост допуснатите от административно наказващия орган съществени нарушения на административно производствените правила. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН наказателното постановление трябва да съдържа: описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Твърди, че извършеното описание на нарушението в НП, а и в АУАН е неясно, което е попречило на първоинстанционния съд да формира ясно своите съждения – не е формулирано точно изпълнителното деяние на административно нарушение, което е осъществил – дали е транспортирал, дали е налице промяна на собствеността, дали е клал животни от видове, които подлежат на идентифициране. Посочва, че дори овцете да са били „продадени”, както твърди в показанията си свидетелката, то не е налице началния момент на изпълнителното деяние. Навежда доводи, че е посочена единствено датата на констатиране на нарушението, а не е посочена датата или периода на извършване на административното нарушение; не е посочен вида на животните, за които е констатирано извършено нарушение и по този начин е нарушено правото му на защита, тъй като не е могъл да разбере в какво точно административно нарушение е обвинен и съответно да се защити по него. Счита за недопустимо да разбере едва при постановеното решение в какво точно административно нарушение е обвинен и поради това според него са налице съществени нарушения на административно производствените правила, което води до последица – отмяна на обжалваното наказателно постановление. Твърди, че първоинстанционния съд не е обсъдил съдържанието на НП и че същото не отговаря на императивните изисквания на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като при описанието на нарушението не е изрично посочена датата на извършването му. Посочва, че в случая се касае за неизпълнение на дължимо по силата на закона задължение, изпълнението на което е обусловено със срок, поради което нарушението се явява довършено с изтичане на срока за изпълнение на конкретното задължение. Според него срокът в случая започва да тече от датата, на която процесните животни са напуснали животновъдния му обект, но тази дата също не е изрично посочена от наказващия орган, т.е. датата на извършване на нарушението не само, че не е посочена в НП, но е и неопределяема въз основа на посочените в него данни. Освен това намира, че не е изключено процесните животни да са напуснали животновъдния обект на жалбоподателя по различно време, което означава, че в случая ще са налице три или най-малкото две отделни нарушения и поради това санкционирането им с едно наказание би било в нарушение на чл.18 от ЗАНН. Не оспорва, че в действителност процесните животни са напуснали животновъдния обект без необходимите за това документи, но счита, че това обстоятелство не освобождава наказващия орган от задължението му по чл.52 ал.4 от ЗАНН преди да пристъпи към санкциониране на нарушителя да установи всички съставомерни факти и обстоятелства, за да няма спорни такива, още повече, че единият от свидетелите по акта, видно от показанията му, е бил всъщност инспектор в ОБДХ – Плевен, чиито показания не следва да бъдат кредитирани, тъй като произхождат от заинтересована страна по делото. Според касатора датата на извършване на нарушението е основен обективен признак на всяко едно нарушение, обуславящ в определени случаи неангажирането на отговорността на нарушителя за извършеното от него нарушение. Касаторът сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил, че АНО не е изпълнил задълженията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН преди да издаде НП да провери акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, да прецени събраните доказателства и, ако е необходимо, да назначи допълнителна проверка за изясняване на противоречия и неясноти, както и с постановлението си да отстрани допуснати нередовности в акта. Твърди, че АНО е пренесъл допуснатите от актосъставителя съществени процесуални нарушения и нарушения на материални норми в издаденото НП и че при липсата на посочена в предписанието конкретна правна норма, въз основа на която произтича задължението на жалбоподателя, същото се явява незаконосъобразно, както и последвалото налагане на наказание от АНО. Счита, че при определяне на наказанието АНО, както и първоинстанционния съд, не са мотивирали решението си, не са взели предвид тежестта на извършеното нарушение, обществената опасност на деянието и дееца, както и липсата на доказателства за извършени други предхождащи административни нарушения, за които са му налагани административни наказания, поради което обжалваното НП и в тази част страда от пороци. Сочи също, че не е обсъдена и разпоредбата на чл.131 ал.1 т.1 от ЗВД, която регламентира правомощия на контролните органи да дават указания със срокове за отстраняване констатирани нарушения, което в случая не е направено. Счита, че към момента на издаване на НП липсват каквито и да е вредни последици и че съгласно чл.28 от ЗАНН за „маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, а да предупреди нарушителя – устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В заключение отбелязва, че от събраните по делото доказателства категорично се установява, че извършеното административно нарушение се явява явно несъразмерно на наложената санкция, тъй като е налице ниска степен на обществена опасност на деянието, явяващо се инцидентен случай и без вредоносни последици, извършено за първи път и отстранено скоро след установяването му. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция по безопасност на храните – гр.Плевен, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че с Акт за установяване на административно нарушение  № 0000682 от 28.10.2013г. съставен от главен  инспектор  в ОБДХ Плевен, против Г.А.Г. ***, за това, че на 25.10.2013г. в с. Коиловци, общ. Плевен при проверка съвместна с ДФЗ се констатира, че в животновъден обект с регистрационен номер 5842 -0032, не се отглеждат овце, а в информационната система на БАБХ фигурират 13 броя маркирани дребни  преживни животни. В обекта не се води регистър обр. ЗХОЖ69. Нарушенията са констатирани с контролен лист от 25.10.2013г., а като нарушена разпоредба е посочен чл. 132, ал.1, точки 6 и 8 от Закона за ветеринарната дейност /ЗВД/. Актът бил подписан с възражение от жалбоподателя, настоящ класатор, че е наследил овцете от дядо си, които след смъртта му са били продадени. По така съставеният акт било издадено оспореното наказателно постановление. От събраните по делото гласни доказателства съдът установил още, че Г.А.Г. е подал заявление във Фонд Земеделие и попаднал на случаен принцип за проверка по кръстосано съответствие - за спазване на изискванията за идентификация, регистрация на животните,  както и за спазване на изискванията на растителна защита на животните.  При проверката било установено още, че по система му се водят 16 бр. едри преживни животни  и 13 бр. овце. В обекта обаче  не се отглеждали овце, а едно едро преживно животно било продадено в друг обект.

При тези фактически установявания и след анализ на приложимата нормативна уредба РС Плевен достигнал до извода, че безспорно били установени извършените от Ангелов нарушения, а наложеното наказание в размер на минимално предвиденото съответствало на многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства. Направеното възражение за прилагане на чл. 28 от ЗАНН съдът отхвърлил с липсата на предвидени вредни последици и бездействието, като форма на изпълнително деяние при осъществяване на конкретните нарушение на чл.416, ал.1, във вр. с чл.132, ал.1, точки 6 и 8  ЗВД.

Настоящият касационен състав намира, че изводите на РС Плевен са изградени при непълно изяснена фактическа обстановка и при непълнота на доказателствата по админинистративнонаказателната преписка, дължащи се на липса на процесуална активност на решаващия съд.

На първо място не е изяснено дали Г.А.Г. е административнонаказателно отговорно лице по ЗВД. Това е така, защото видно от АУАН № 0000682 от 28.10.2013г. Г. е посочен като безработен, което е отразено и в оспореното наказателно постановление. Пак в обстоятелствената част на АУАН № 0000682 от 28.10.2013г. е посочено, че е извършена проверка в животновъден обект с рег. № 5842-0032, което обстоятелство в НП № 97/22.11.2013г. е отразено като животновъден обект, регистриран на името на Г.. Доказателства в тази насока не се съдържат в кориците на делото, а съдът безкритично се е позовал на свидетелските показания на св. Й., че проверката е извършена по повод подадено заявление от Г. за подпомагане. В случая е следвало с помощта на официални документи да се установи, дали Г.А.Г. е земеделски производител, безработен или собственик на визираните 13 броя маркирани дребни преживни животни.

На следващо място не е установено датата на извършване на нарушението, в какъвто смисъл са наведени касационни оплаквания. В тази връзка отново в АУАН № 0000682 от 28.10.2013г. е посочено, че нарушенията били установени в контролен лист от 25.10.2013г., който обаче не е приобщен по делото. Касационният състав счита, че приобщаването на този контролен лист би могъл да даде яснота на поставените по-горе въпроси. Не без значение с оглед определяне на конкретната дата, на която е възникнало задължението на наказаното лице да уведоми ветеринарния лекар относно транспортиране, промяна на собствеността или клане на животни от видове, които подлежат на идентификация, предназначени за лична консумация, е фактът, че в съставения акт е вписано възражение, в което е посочено, че животните са продадени след смъртта на дядото на касатора, която дата е установима след приобщаване на съответни доказателства в тази насока и обсъждането им ведно с останалите приобщени по делото такива.

В жалбата, депозирана против НП пред РС са направени и редица възражения за процесуална незаконосъобразност на АУАН и НП, на които въобще не е даде отговор с оспореното решение и които са от съществено значение за изхода на спора. Наведени са доводи за несоътветствие между вписаните в АУАН и НП обстоятелства, за допуснати нередовности в АУАН, при наличието на които е неприложима разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, за липса на конкретизация на нарушението, за невъзможност на контролните органи да се позовават на други документи, без да са описали в конкретност фактическа обстановка в АУАН и НП, за бланкетност на описаното нарушение и др. На нито един от тези поставени въпроси съдът не е дал отговор с решението, което по същество се приравнява на липса на мотиви и съставлява съществено процесуално нарушение, което налага делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд .

При новото разглеждане на делото съдът следва да даде обоснован на доказателствата отговор на всички релевирани в жалбата на л.3-5 от делото на ПРС оплаквания и в съответствие със задължението си по чл. 107 от НПК, с оглед разкриване на обективната истина, да събере съответните допустими и относими доказателства и да ги подложи на внимателна проверка и анализ и да изложи обосновани съображения има ли извършено административно нарушение от лицето, посочено като нарушител.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.222, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 45 от 22.01.2014 г., постановено по нахд № 3074/2013 г. на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА делото на друг състав на същият съд за ново разглеждане и произнасяне съобразно мотивите на настоящето решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.