Р Е Ш Е Н И Е

№ 401 / 28 Юли 2014 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав, в публично заседание на петнадесети юли, две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Секретар: Г.К.

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева административно дело № 262 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 118 от Кодекс за социално осигуряване/КСО/.

Образувано е по жалба на „АПТЕЧНО ПЕРНИК” АД гр. Плевен, представлявано от изпълнителния директор Е.С.Й. против Решение № Р-КПК-10/21.02.2014г. на Директора на ТП гр. Плевен на НОИ, с което е потвърдено разпореждане № 26/15.01.2014г. на Началник отдел КПК при ТП на НОИ- Плевен за внасяне на сумата по ревизионен акт за начет вх. № 1/14.12.2013г. в общ размер на 1575,20 лв., от които главница 717,93 лв. и лихва 857,27 лв.

Жалбоподателят твърди, че при издаване на разпореждането за начисляване на пенсия на осигуреното лице А. П. И., длъжностното лице е следвало да извърши предварителна проверка на представените документи , да провери тяхната достоверност и истинност и да не издава разпореждането, в случай, че е могло и е следвало да открие евентуално допусната техническа неточност. Навежда довод, че допуснатата от него техническа неточност не следва да се определя като издаване на документ с невярно съдържание. На следващо място навежда довод за неправилно връчен ревизионен акт , тъй като същият е следвало да бъде връчен на задълженото лице, или по пощата, а не чрез пълномощник, както е станало в разглеждания случай. Счита, че нарушаването на процедурата при връчването на РА е ограничило правото му на защита и е основание за отмяна на административния акт. Моли да бъде отменено решението и потвърденото с него разпореждане. По същество, чрез процесуалните си представители адв. Е.П. *** и адв. П. А. от АК-Плевен поддържа жалбата на наведените в нея основания, като поддържа алтернативно възражение за изтекла погасителна давност за част от задълженията. Прави искане за присъждане на разноски.

Ответната страна- Директорът на НОИ РУСО-Плевен, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р. оспорва жалбата. Счита, че решението и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат оставени в сила като правилни и законосъобразни. По отношение на изтеклата давност навежда становище, че същата за първи път се претендира в о.с.з. на 13.05.2014 г. и следва да се преценява от тази дата назад. Моли да бъде потвърдено решението и присъдено минимално юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно моли да бъде възприет първия вариант от заключението на вещото лице.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните , и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Преценена по същество е частично основателна.

От приложения по делото Ревизионен акт за начет вх. № 1/14.12.2013г. за извършена частична ревизия по разходите на държавно обществено осигуряване на „АПТЕЧНО ПЕРНИК” АД- Плевен за периода от 07.01.2003г. до 14.12.2013г. е видно, че ревизорът е установил неправилно отпуснати и изплатени пенсии, поради издаден документ с невярно съдържание по справка, в общ размер на 1575,20 лв., от които главница 717,93 лв. и лихва 857,27лв. Ревизията е установила, че сумите са изплатени на лицето А. П. И. като пенсия за инвалидност поради общо заболяване, определена на база издаден от осигурителя „Аптечно Перник” АД-Плевен удостоверение обр. УП-3, изх. № 58/14.12.2011г., в което е отразен осигурителен стаж от 08.08.1972г. до 24.11.2001г./ двадесет и девет години, три месеца и шестнадесет дни/, при реално съществуващ осигурителен стаж при същия осигурител от 03.06.1974г. до 24.11.2001 г. , тъй като, съгласно данните от трудовата книжка на А. И., същата е назначена на работа при осигурителя на 03.06.1974г., а не на 08.08.1972г. Приел е , че получената от лицето сума от 717,93 лв. е неправилно изплатена по вина на осигурителя и следва да се възстанови, ведно с лихвата в размер на 857,27 лв.

За събиране на сумите по ревизионния акт за начет на осн. чл. 110, ал. 3 от КСО е издадено Разпореждане № 26/14.12.2013г. на Началник отдел КПК при РУСО-Плевен в общ размер на 1575,20 лв., от които главница 717,93лв. и лихва 857,27лв.

По подадена от „Аптечно-Перник” АД гр. Плевен жалба срещу разпореждането, Директорът на ТП на НОИ- Плевен се е произнесъл с оспорваното в настоящето производство РЕШЕНИЕ № № Р-КПК-10/21.02.2014г , с което е потвърдил Разпореждане № 26/14.12.2013г. на Началник отдел КПК при ТП на НОИ-Плевен. Мотивирал е решението си с довода, че на лицето А. П. И. е отпусната и изплащана пенсия за инвалидност поради общо заболяване за периода от 07.01.2003г. до 14.12.2013г., която е изчислена в по-голям размер от действително следващия се, поради неправилно зачитане на осигурителния стаж на лицето. При отпускане на пенсията пенсионният орган е зачел осигурителен стаж от 08.08.1972г. до 24.11.2001г.-29г., 3м. 16 дни, съгласно удостоверение обр. УП-3, изх. № 58/14.12.2001г., издадено от „Аптечно-Перник” АД-Плевен. Действителният осигурителен стаж на лицето А. И. в „Аптечно-Перник” АД е по-малък от посочения в удостоверение УП-3 № 58/2001г., а именно- за периода от 03.06.1974г. до 24.11.2001г. Тъй като на И. е изплащана лична пенсия за ИОЗ в по-голям размер от действително следващия й се за периода от 07.01.2003г. до 14.12.2013 г., се е формирала щета за фондовете на ДОО от неправилно изплатена пенсия. За да потвърди разпореждането, с което на осигурителя се възлага внасянето на неоснователно платените като пенсия суми , административният орган е приел, че плащането на тези суми е в резултат на неправилно удостоверяване на осигурителния стаж на лицето А. И. от осигурителя „Аптечно Перник” АД . Въз основа на вписаните неверни данни за продължителността на осигурителния стаж на лицето, е определен и изплатен размер на пенсия за ИОЗ в по-голям от действително следващия й се. Приел е, че щетата за фондовете на ДОО произтича от неправилното удостоверяване на осигурителния стаж в издаденото от жалбоподателя УП-3, поради което е отхвърлил жалбата срещу разпореждането за внасянето на сумата по ревизионния акт.

От представените в хода на съдебното дирене доказателства се установи следното:

Между страните няма спор , че лицето А. П. И. е била осигурено лице с работодател и осигурител „Аптечно-Перник”АД-Плевен. Не се спори и по факта, че със Заявление вх. № 17839/29.12.2001г. е направила искане да й бъде отпусната лична пенсия за инвалидност, като е приложила удостоверение обр. УП-3 № 58/14.12.2001г., издадено от жалбоподателя”Аптечно-Перник” гр. Плевен, в което е отразен осигурителен стаж за периода от 08.08.1972г. до 24.11.2001г. в общ размер на 29г., 3 месеца и 16 дни, както и ЕР на ТЕЛК № 4229/23.11.2001г. . Въз основа на така предоставените данни и съставен доклад, на И. е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с Разпореждане № 48/08.03.2002г.

Безспорно установено е от събраните по делото доказателства, а и не се оспорва от жалбоподателя и факта, че действителният осигурителен стаж на И. в „Аптечно Перник” АД-Плевен е от 03.06.1974г. до 24.11.2001г., т. е. 27 г., 5 месеца и 21 дни. Това обстоятелство се установява и от приложеното копие на трудовата книжка на И.. Безспорно е между страните, че И. е получил сумата по ревизионния акт. Изрично, в о.с.з. на13.05.2014г. жалбоподателят, чрез процесуалния си представител е заявил, че не оспорва нейния размер, както и размера на изчислената лихва. В същото съдебно заседание е направил възражение за изтекла давност на част от задълженията, считано от датата на ревизионния акт, като алтернативна защита срещу издаденото решение.

Спорен между страните е въпросът налице ли са предпоставки за ангажиране материалната отговорност на жалбоподателя с издаване на разпореждане за внасяне на неправилно изплатените от ДОО суми за пенсия на лицето А. П. И. , като жалбоподателят, на първо място счита, че отговорността за неправилно изчислената пенсия е на длъжностното лице, издало разпореждането за отпускане на пенсия, без да извърши предварителна проверка на представените документи , обстоятелствата и фактите, пораждащи отпускането, без да провери тяхната достоверност и да открие допуснатата техническа грешка. Счита, че издаденото от него УП-3 не е документ с невярно съдържание, а в него е допусната само техническа грешка.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4 , т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец.

От така посочената нормативна уредба следва, че установяването на размера на осигурителния стаж се извършва на основание данни от посочените източници, като всеки един от тях се счита достатъчен за установяване на осигурителния стаж, без да е налице служебно задължение на осигурителния институт, в лицето на неговите служители да събира и проверява данните, посочени в този източник, с други източници, в които такива могат да се съдържат. Т.е., при положение, че документът по установен образец, какъвто несъмнено е удостоверение обр. УП-3 , е документ, установяващ размера на осигурителния стаж, за осигурителния орган не е било налице задължение да извършва проверка на достоверността на данните в него. Удостоверението е официален документ, издаден по регламентиран в Наредбата образец, от компетентен орган- осигурител, в необходимата форма. Ответникът, в лицето на неговите служители не е имал основание да се съмнява в достоверността на отразените в него данни. Тук е мястото да бъде отбелязано, че грешката във вписания и изчислен осигурителен стаж е била констатирана при сравняване на данните, съдържащи се в трудовата книжка на лицето. А тази трудова книжка не е била сред документите, представени пред осигурителния институт при подаване на заявлението за отпускане на пенсия за инвалидност. Трудовата книжка е била подаден като документ към заявление от А. П. И. вх. № 27431/14.10.2013 г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Едва с представянето й пред ответника, последният е имал възможността да констатира несъответствие с отразените в коментираното по-горе УП-3 , издадено от жалбоподателя данни за продължителността на осигурителния стаж. На ответника не може да бъде вменено задължение, при подаване на един от изброените в чл. 40, ал. 1 от Наредбата документи, да изисква и други, потвърждаващи изложените в представените данни. Ето защо съдът не счита за основателно наведеното в жалбата оплакване за незаконосъобразност на решението поради това, че ответникът не е извършил проверка на достоверността на издаденото от жалбоподателя УП-3.

Не се споделя и оплакването за извършени процесуални нарушения при връчване на ревизионния акт. Дори и такива да са били налице поради неправилно връчване, нарушението не се преценява като съществено, тъй като не е било нарушено правото на защита на лицето, което своевременно е упражнило правото си на възражение срещу акта, в което е изложило доводите си за неговата неправилност. Налице е изискуемото се по чл. 110, ал. 2, пр. последно от КСО произнасяне на контролния орган с мотивирано заключение.

Съдът намира за основателно възражението за изтекла погасителна давност на част от вземанията на НОИ за неоснователно изплатени суми за пенсия. Съгласно специалната норма на чл. 115, ал. 1 от КСО вземанията на НОИ за неправилно извършени осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината за която се отнася. От данните по делото е безспорно, че сумите са изплащани в периода от 07.01.2003г. до 14.12.2013 г. Петгодишен давностен срок, изчисляван по правилата на специална норма на чл. 115 от КСО, според която същият започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася съответното задължение, е изтекъл по отношение на всички задължения, възникнали в петгодишен срок преди датата на обжалване на разпореждането / по аргумент от чл. 115, ал. 5 от КСО , регламентиращ спирането й/. Според чл. 115, ал. 3, т. 1, давността се прекъсва с влизане в сила на разпореждането за установяване на вземането , а според ал. 5 спира да тече при обжалване, и докато продължава спорът относно на вземането. От анализа на тези разпоредби следва, че давността е спряла да тече към момента на обжалване на разпореждането/31.01.2014 г. /. До този момент е изтекла петгодишната погасителна давност за вземанията, възникнали до 31.12.2008г., т.е. последните вземания, за които е изтекла давността са тези, за надвзетите пенсии за 2008г., за които давността е започнала да тече на 01.01.2009г. Както е посочено по-горе, направено е възражение за давност за вземанията , изтекла спрямо датата на ревизионния акт/ 14.12.2008г./, в какъвто смисъл е и поисканата съдебно-счетоводна експертиза. Същото правило се отнася и до дължимите лихви. Съгласно заключението на вещото лице, включващо освен периода след 01.01.2009г. и периода 14.12.2008-31.12.2008г. , надвзетата пенсия от А. П. И. е в общ размер на 293,20 лв. , а дължимата лихва за същия период е 166,08 лв./ първи вариант на заключението/. Съдът възприема първият вариант на заключението, тъй като , съгласно специалната норма на чл. 115, ал. 1 от КСО петгодишният давностен срок за погасяване на вземането е приложим и при вземанията за лихви.По отношение на периода 14.12.2008г.-31.12.2008г. не се прави възражение за изтекла погасителна давност, и съдът прилага такава поради забрана за служебно такова/ чл. 120 ЗЗД/.

По изложените съображения , съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено разпореждането за сумата над погасената по давност, съответно да бъде отменено разпореждането на Началник отдел КПК над тази сума, като незаконосъобразно поради погасяване на задължението по давност. Погасената по давност част от задълженията се определя, като от дължимата, според разпореждането сума се извади определената от вещото лице като надвзета пенсия за периода от 14.12.2008г. до 14.12.2013г. /717,93лв.-293,20лв.= 424,73лв./ По същия начин се определя и погасената част от задължението за изтекли лихви / 857,27-166,08лв.=691,19 лв./, а общият размер на погасените по давност задължения, образуван от сбора на горните е 1115,73 лв. В останалата част, за сумата 429,28лв., от които 293,20 лв. главница и 166,08 лв. лихви / съгласно първи вариант на заключението на вещото лице/ , жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото, своевременно направените искания за присъждане на разноски и от двете страни следва да бъдат отхвърлени , поради компенсация на същите, съобразно отхвърлената и уважената част на жалбата, като се отчете и обстоятелството, че в отменената си част решението, респ. разпореждането е незаконосъобразно единствено поради изтекла погасителна давност, възражение за каквато, при съществуваща за това възможност не е направено от жалбоподателя в хода на производството пред административния орган, поради което той , предвид забраната за служебното й прилагане не е имал правната възможност да се произнесе.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № Р-КПК-10/21.02.2014г. на Директора на ТП гр. Плевен на НОИ, в частта, с която е потвърдено разпореждане № 26/15.01.2014г. на Началник отдел КПК при ТП на НОИ- Плевен в частта за внасяне на сумата по ревизионен акт за начет вх. № 1/14.12.2013г. за установени задължения за ДОО и лихви в общ размер на 1115,73 лв. , от които главница 424,73лв и лихва 691,19 лв за периода от 14.12.2008г. до 14.12.2013 и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ разпореждане № 26/15.01.2014г. на Началник отдел КПК при ТП на НОИ- Плевен в частта за внасяне на сумата по ревизионен акт за начет вх. № 1/14.12.2013г. за установени задължения за ДОО и лихви в общ размер на 1115,73 лв. , от които главница 424,73лв и лихва 691,19 лв. за периода от 14.12.2008г. до 14. 12. 2013г.

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТХВЪРЛЯ искането на „Аптечно Перник” –гр. Плевен за присъждане на разноски.

ОТХВЪРЛЯ искането на ТП на НОИ Плевен за присъждане на разноски.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: