Р E Ш Е Н И Е

№ 226

гр.Плевен, 8 Май 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Цветелина Кънева

Членове: Катя Арабаджиева

Калина Пецова

при секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 259 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 64 от 21.06.2013 г., постановено по нахд № 157/2013 г., Районен съд – Левски е отменил наказателно постановление № 11011479/2012 от 26.02.2013 г., издадено от Директора на АДФИ – София, с което на Г.Е.К. ***, на основание чл.65 от НВМОП, във връзка с чл.32 ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.66 ал.2 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки и Заповед № ЗМФ-450/10.04.2012 г. на министъра на финансите, е наложено административно наказание глоба в размер на сто лева за нарушение на чл.28 ал.1 т.2 предл.второ от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, за това, че в качеството си на кмет на община Левски и възложител на обществени поръчки по чл.7 т.1 от ЗОП, през периода от 10.08.2010 г. до 12.08.2010 г. включително в гр.Левски не е освободил банкова гаранция в размер на 500 лева за участие по обособена позиция № 2 „Основен ремонт на общинска пътна мрежа” и банкова гаранция в размер на 200 лева за участие по обособена позиция № 4 „Израждане на автоспирка в с.Обнова” на „Инжстрой” ЕООД р.Плевен за участие в процедура за възлагане на малка обществена поръчка с предмет: „Ремонтни работи на пътни настилки в община Левски” през 2010 г., което дружество не е класирано на първите две места.

С Решение № 596 от 25.10.2013 г. Административен съд – гр.Плевен е отменил решението на РС - Левски съд и е върнал делото за ново произнасяне от друг състав на същия съд при съобразяване с мотивите на решението.

С Решение № 145 от 27.12.2013 г., постановено по нахд № 480/2013 г., Районен съд – Левски отново е отменил обжалваното наказателно постановление.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Агенция за държавна финансова инспекция гр.София, чрез главен юрисконсулт М.Т., която счита същото за постановено при допуснато нарушение на закона. Сочи, че съдът е отменил НП, като в мотивите си е приел на първо място, че при съставянето на АУАН и издаването на НП е допуснато съществено нарушение на производствените правила с оглед датата на извършване на нарушението, което е довело до накърняване правото на защита на наказаното лице до степен същото да не може да разбере кога е извършило вмененото му нарушение; а на второ място е приел, че Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки е отменена, считано от 26.02.2012 г., поради което АНО е издал незаконосъобразен санкционен акт. Изразява несъгласие с така направените изводи от страна на районния съд относно приложението на разпоредбите на НВМОП /отм./, ЗОП и ЗАНН към визираното в НП административно нарушение. Посочва, че съобразно изискванията на чл.28 ал.1 т.2 предл.второ от НВМОП /отм./, в редакцията на този нормативен акт към ДВ бр.3 от 2009 г., възложителят освобождава гаранциите за участие на класираните след второ място участници в срок от 3 работни дни след изтичането на срока за обжалване на решението за определяне на изпълнител. Сочи също, че в конкретния случай К., в качеството си на кмет на Община Левски и възложител на обществени поръчки, е следвало да освободи банковите гаранции на „Инжстрой” ЕООД гр.Плевен по обособени позиции № 2 и № 4, за които участникът е бил класиран след второ място, в периода от 10.08.2010 г. до 12.08.2010 г. включително, но в този период възложителят е бездействал, поради което на 13.08.2010 г. е нарушил цитираните в АУАН и НП правни норми. Намира, че съобразно приложените в административно наказателната преписка и по делото доказателства е безспорно, че така вмененото на кмета на общината задължение за освобождаване не е било изпълнено в регламентирания срок, нито по-късно, а към датата на проверката банковите гаранции са се съхранявали в досието на обществената поръчка. Излага доводи против мотивите на районния съд в останалата част от неговото решение, като сочи, че процесното нарушение е извършено през 2010 г. и касае НВМОП в редакцията на чл.28 ал.1 т.2 от този нормативен акт, приложима към времето на извършване на нарушението. Не оспорва, че Наредбата е отменена, считано от 26.02.2012 г., но посочва, че в актуалното към настоящия момент съдържание на ЗОП са предвидени опростени правила, които заместват случаите на обществени поръчки с малка стойност, уреждани преди това от НВМОП. Сочи, че обществената поръчка за СМР на пътни настилки в община Левски е открита и обявена с пет обособени позиции, чиято обща стойност е 342 000 лева без ДДС и параметрите й изискват провеждането на процедура по реда както на НВМОП /отм./ до 26.02.2012 г., така и по реда на ЗОП след тази дата. Според касатора не може да се сподели извода на районния съд, че отмяната на НВМОП автоматично води до по-благоприятно правно положение за дееца и същият не следва да носи административно наказателна отговорност за извършеното от него нарушение на този нормативен акт. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Т., която подържа жалбата на заявените основания.

Ответникът по касационната жалба Г.Е.К. не се явява и не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 12.09.2012г. била извършена финансова инспекция в Община Левски, възложена със заповед на Директора на АДФИ – София. В хода на проверката било констатирано, че с Решение №845 от 04.06.2010 г. на кмета на Община Левски, била открита процедура за възлагане на малка обществена поръчка, чрез „открит конкурс” по реда на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, с предмет: „Ремонтни работи на пътни настилки в Община Левски”. Било установено, че по повод обявлението за обществената поръчка до 16:00 часа на 06.07.2010 г., в общината са постъпили общо десет оферти, съдържащи документите и информацията, предвидена в НВМОП, включително и документ за представени/внесени гаранции за участие по съответните обособени позиции, в това число и „Инжстрой” ЕООД – Плевен. Дружеството представило три броя банкови гаранции за участие, всичките с изходящ номер от 05.07.2010 г., с гарант „Фибанк” /”Първа инвестиционна банка”/ АД – клон Плевен, както следва: за сумата от 500 лева за участие по обособена позиция №2; за сумата от 300 лева за участие по обособена позиция №3 и за сумата от 200 лева за участие по обособена позиция №4. Със Заповед №1074/07.07.2010 г. на кмета на Община Левски била назначена девет членна комисия, която след разглеждане и оценяване на постъпилите оферти, извършила класиране на допуснатите участници, по показатели, посочени в конкурсната документация, отразено в таблица, която е неразделна част от съставения протокол от 07.07.2010г. На 19.07.2010г. комисията провела заседание, на което бил съставен втори протокол от същата дата, на което разгледала представените финансови оферти и извършила класиране на първите три места по съответните обособени позиции на участниците в процедурата. Със Заповед №1218/28.07.2010г. на кмета на Община Левски било обявено класирането на участниците, отстранените участници и участникът, определен за изпълнител на поръчката по съответната обособена позиция. От същата се установявало, че „Инжстрой” ЕООД – Плевен се е класирало на второ място за участие по позиция №3, за което е представило банкова гаранция за участие за сумата от 300 лева. Класираните на първо място участници били обявени за изпълнители на поръчката по обособените позиции. Проверяващите констатирали, че цитираната заповед е била изпратена на участниците по факс с придружително писмо от 28.07.2010г., в определения в чл.42, ал.3 от НВМОП – тридневен срок от издаването й, като същата била получена от участниците и отстранения кандидат на една дата – 29.07.2010г., последното констатирано от разпечатка от факса на общината, приложена в досиетата на обществената поръчка. Проверяващите констатирали, че срокът за обжалване на цитираната заповед от участниците в процедурата, определен по реда на чл.120, ал.2 от ЗОП, е изтекъл на 09.08.2010г., като решението на възложителя не било обжалвано. Финансовият инспектор констатирал, че възложителят е следвало да освободи, през периода 10.08.2010г. до 12.08.2010г. включително, гаранциите на участниците в процедурата, некласирани на първо и второ място. Към датата на проверката било установено, че представените гаранции с подадената оферта от „Инжстрой” ЕООД – Плевен, в размер на 500 лева за участие по обособена позиция №2 и в размер на 200 лева за участие по обособена позиция №4, не са освободени от възложителя и същите се съхраняват в досието на обществената поръчка. Валидността на гаранциите била до 17:30 часа на 06.10.2010г., като в тях било посочено още, че същите следва да бъдат изпратени обратно в банката – гарант веднага, след като вече не са необходими или валидността им е изтекла, т.е. което от двете събития настъпи по – рано.

В резултат на извършената проверка и направените констатации, против Г.К. бил съставен акт за установяване на административно нарушение №11011479/25.09.2012г., от компетентно длъжностно лице към АДФИ, за това, че в качеството си на кмет на Община Левски и възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.7, т.1 от ЗОП /обн. ДВ, бр.28/2004 г., изм. ДВ, бр.37/2006г./, през периода от 10.08.2010г. до 12.08.2010г. включително, в гр. Левски, не е освободил банкова гаранция в размер на 500 лева за участие по обособена позиция №2 „Основен ремонт на общинска пътна мрежа” и банкова гаранция в размер на 200 лева за участие по обособена позиция №4 „Изграждане на автоспирка в с. Обнова”, на „Инжстрой” ЕООД – Плевен за участие в процедура за възлагане на малка обществена поръчка с предмет: „Ремонтни работи на пътни настилки в Община Левски” през 2010 г., което дружество не е класирано на първите две места, съгласно Заповед №1218/28.07.2010 г. на кмета на Община Левски за обявяване класирането и определянето на изпълнител на обществената поръчка. Посочена е като виновно нарушена разпоредбата на чл.28, ал.1, т.2, предл.2 от НВМОП /обн. ДВ, бр.84/2004г., изм. ДВ, бр.34/2009г./. По така съставеният АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление. За да отмени последното РС Левски изложил съображения за приложимост на разпоредбата на чл. 3, ал.2 от ЗАНН, тъй като според съда отпадналата възможност за ангажиране на административно наказателна отговорност, което водило до по – благоприятен за жалбоподателя резултат. За да достигне до този извод районният съд се позовал на §2 от ПМС №38 на Министерски съвет от 23.02.2012 за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерски съвет, в сила от 26.02.2012г. с който е отменена НВМОП, приета с Постановление №249 на МС от 2004г. Според РС - Левски след влизане в сила на разпоредбата за отмяна на НВМОП напълно са отпаднали както посочената като нарушена правна норма, така и административно наказателната разпоредба на чл. 65, предвиждаща санкциониране при неизпълнение на Наредбата. Заличен бил противоправния характер на всяко неизпълнение, включително процесното на НВМОП, при което след 26.02.2012г. липсва основание за определяне на тези деяния като нарушения по смисъла на ЗАНН.

РС-Левски изложил още мотиви, че в диспозитивната част на АУАН и НП е посочено, че нарушението е извършено през периода от 10.08.2010 год. до 12.08.2010 год., а при посочване на виновно нарушените от жалбоподателя разпоредби вече фигурирала друга дата на извършване на деянието-13.08.2010 год. Това съдът определил като съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на наказаното лице да разбере кога е извършило нарушението.

Решението на РС Левски е неправилно и следва да бъде отменено.

Най-същественото в настоящото производство е, че Решение № 145/27.12.2013г. по нахд № 480/2013г. е постановено след отмяна на предходно постановено въззивно Решение № 64/21.06.2013 год. по нахд № 157/2013г., в което Районен съд – Левски като мотив за отмяна на оспореното НП се е позовал на отмяната на НВМОП и приложението на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Касационен състав на Административен съд Плевен е изложил подробни мотиви в отменителното Решение № 596/25.10.2013г. по канд № 829/2013г. защо конкретният случай не попада в приложното поле на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, които мотиви се споделят изцяло от настоящият състав. Понастоящем, в сега оспореното решение съдът отново не се е произнесъл по спорните факти, не е обсъдил и преценил писмените и гласните доказателства по делото, отнасящи се до спорното право и не е посочил осъществили ли са се фактите, изложени в НП, не е формирал правни изводи по съществото на спора-има ли извършено нарушение от посоченото за нарушител лице и извършено ли е то виновно, от което следва, че не е разгледал предявената жалба. Вместо да спази указанията на касационната инстанция, които са задължителни при разглеждане на спора, съдът се е опитал да ги опровергае, което е недопустимо. По аргумент от разпоредбата на чл. 224 във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК, указанията по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото, когато същото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. В случая обаче РС Левски не се е съобразил нито с разпоредбите на закона, нито със задължителната сила на мотивите на касационното решение, като при произнасянето си отново се е позовал на отмяната на НВМОП. Изложените съображения на РС Левски за отмяна на НП са неправилни, по следните съображения:

Отмяната на закон и в частност Наредба за възлагане на малки обществени поръчки не може всякога да се тълкува като настъпило благоприятстващо нарушителя ново положение и предпоставка за прилагане на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Процесното нарушение е извършено през 2010 год. и касае НВМОП в редакцията на чл.28, ал.1, т.1, приложима към датата на извършване на нарушението. Това е правилото на чл.3, ал.1 от ЗАНН, съгласно което за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Считано от 26.02.2012 год. (ДВ, бр.17/2012 год.), НВМОП е отменена, като същата е била издадена на основание чл.14, ал.5 от ЗОП, за да регулира възлагането на обществени поръчки под праговете на чл.14, ал.1 от ЗОП. С ДВ, бр.93/2011 год., чл.14 е изменен в смисъл, че вече не се съдържа разпоредба, която да делегира на МС компетентност да издава наредба, която да регулира материята по възлагане на малки обществени поръчки. Считано от 26.02.2012 год. отмяната на НВМОП е факт, като същевременно в ЗОП са създадени нормативни разпоредби, наречени от ЗОП опростени правила (чл.14, ал.3 и глава 8а), които регламентират обществените поръчки с малка стойност, уреждани до този момент от Наредбата. В разпоредбите на ЗОП (както вече е коментирано в отменителното решение на предходния касационен състав, разгледал спора по правилността на въззивното решение) са регламентирани правила за провеждане на малките обществени поръчки и са предвидени санкции при неизпълнението им, в т.ч. правилото на отменения текст на чл.28 от НВМОП е пренесено в разпоредбата на чл.62 от ЗОП. Неизпълнението на това правило за поведение е скрепено със санкция, предвидена с разпоредбата на чл.131а, ал.1 във връзка с чл.133, ал.2 от ЗОП.

Следва да се посочи, че отмяната на един нормативен акт, какъвто е НВМОП не води автоматично до по-благоприятно правно положение за дееца. В случай, че съответната материя е регулирана след отмяната в следващ нормативен акт, за всеки конкретен случай следва да се преценява кой от двата НА-отменения или новия- е по-благоприятен за дееца. При преценката на този факт правната теория приема, че по-благоприятен е този закон, който: 1. води до по-благоприятни за дееца административно-наказателноправни резултати; 2. изключва въобще наказуемостта на даден вид деяния- отменя въобще дадена норма и визираните деяния не се явяват повече нарушения; изменя даден състав, като стеснява неговия обсег чрез прибавяне на нови признаци; 3. предвижда по леко по вид и/или размер наказание; 4.смекчава административно-наказателната отговорност за даден вид нарушения, без да засяга вида и размера на установеното наказание; 5.Във всички тези случаи най-важна предпоставка е по-благоприятният закон да е влязъл в сила и да е станал действащо право до влизане в сила на Наказателното постановление.

Така, отменената разпоредба на чл. 28, ал.1, т.1 от НВМОП предвижда възложителят да освобождава гаранциите за участие на отстранените участници в срок 3 работни дни след изтичането на срока за обжалване на решението на възложителя за определяне на изпълнител, като срокът за обжалване на решението е бил 10 дни от уведомяване на участника в процедурата съгласно чл.120, ал.2 от ЗОП. В случая срокът за обжалване на заповедта за обявяване на класирането и определяне на изпълнител на обществената поръчка е изтекъл на 09.08.2010 год., по който факт не се спори между страните, решението на възложителя не е обжалвано, поради което възложителят е следвало да освободи през периода от 10.08.2010 год. до 12.08.2010 год. включително гаранциите на участниците в процедурата, некласирани на първо и второ място. Представените от „Инжстрой” ЕООД гр.Плевен 2 бр. банкови гаранции в размер на 500 лева за обособена позиция №2 и в размер на 200 лева за обособена позиция №4 не са били освободени от възложителя, включително към датата на извършване на проверката от АДФИ и се съхранявали в досието на обществената поръчка. Съгласно понастоящем действащата разпоредба, регламентираща същия вид правоотношения - чл. 62, ал.1, т.1 от ЗОП, възложителят освобождава гаранциите за участие на отстранените кандидати или участници в срок 5 работни дни след изтичането на срока за обжалване на решението на възложителя за предварителен подбор, съответно за определяне на изпълнител, като съгласно чл. 120, ал.5, т.4 от ЗОП жалба може да се подава в 10-дневен срок от получаване на решението за избор на изпълнител или за прекратяване на процедурата. Видно е от новата редакция на текста, че е променен единствено срока, считано от изтичане на срока за обжалване на решението на възложителя, в който следва да се освободят гаранциите-същият от 3 дневен е станал 5 дневен. В конкретната хипотеза новата разпоредба на чл.62, ал.1, т.1 от ЗОП щеше да се яви по-благоприятна за нарушителя и да го освободи от отговорност, ако последният беше освободил гаранциите на участниците след изтичането на 3 дневния срок , предвиден в чл.28 от НВМОП, но преди изтичане на 5 дневния срок по чл.62 от ЗОП, което не е сторено, видно от всички приобщени по делото доказателства. В случая гаранциите не са освободени до изтичане на този 5 дневен срок, вкл. до датата на проверката от АДФИ. От друга страна срокът за обжалване, от изтичането на който започва да тече този 5 дневен срок, съгласно разпоредбата на чл. 120, ал.5, т.4 от ЗОП отново е 10-дневен срок, считано от получаване на решението за избор на изпълнител или за прекратяване на процедурата. При новата регламентация на отношенията решението на възложителя също би било обжалваемо (както е и по стария ред), предвид че обществената поръчка за СМР на пътни настилки в община Левски е открита и обявена с пет обособени позиции, чиято обща стойност е 342 000 лева без ДДС съгласно чл.15, ал.4 вр. чл.14, ал.3, т.1 от ЗОП и изисква провеждането на процедура по реда на ЗОП. Ето защо в конкретния случай с отмяната на НВМОП не е налице по-благоприятен закон и приложение намира НА, действал към датата на извършване на нарушението.

Следователно, противно на становището на РС Левски не е отпаднала възможността за ангажиране на административнонаказателна отговорност на лицето за конкретното деяние, респ. не са налице условията, за да се приложи разпоредбата на чл. 3, ал.2 от ЗАНН.

Неправилен е и извода на РС-Левски, че е допуснато съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на наказаното лице да разбере кога е извършено нарушението, предвид, че в диспозитивната част на АУАН и НП е посочено, че нарушението е извършено през периода от 10.08.2010 год. до 12.08.2010 год., а при посочване на виновно нарушените от жалбоподателя разпоредби вече фигурирала друга дата на извършване на деянието-13.08.2010 год. Посоченият период от 10.08.2010 год. до 12.08.2010 год. е период, през който е било възможно и законосъобразно възложителят да освободи банковите гаранции за участие в процедурата. А посочената дата 13.08.2010 год. е датата на извършване на нарушението, т.е. след като в горния посочен период възложителят не е освободил банковите гаранции, вече на дата 13.08 е налице извършено нарушение. Предвид това не са налице различия в посочване на датата на извършване на нарушението, касае се за две различни дати и периоди, всеки от които има самостоятелно значение с оглед реализиране административнонаказателната отговорност на ответника по касационната жалба. Ето защо оспореното решение е неправилно и по тези изложени съображения.

Оспореното пред РС наказателно постановление е незаконосъобразно обаче, до какъвто краен извод е достигнал и РС, при съобразяване на следното:

От обстоятелствата по делото се установява, че Г.К. е наказан в качеството си на кмет на Община Левски и възложител по см. на чл. 7, ал. 1 от ЗОП за това, че през периода от 10.08.2010г. до 12.08.2010г. включително, в гр. Левски, не е освободил банкова гаранция в размер на 500 лева за участие по обособена позиция №2 „Основен ремонт на общинска пътна мрежа” и банкова гаранция в размер на 200 лева за участие по обособена позиция №4 „Изграждане на автоспирка в с. Обнова”, на „Инжстрой” ЕООД – Плевен за участие в процедура за възлагане на малка обществена поръчка с предмет: „Ремонтни работи на пътни настилки в Община Левски” през 2010 г., което дружество не е класирано на първите две места, съгласно Заповед №1218/28.07.2010г. на кмета на Община Левски за обявяване класирането и определянето на изпълнител на обществената поръчка. Последното е посочено в обстоятелствената част на наказателно постановление № 11011479/2012 от 22.02.2013г. Налага се извода, че са налице две нарушение, доколкото не са били освободени две гаранции. В същото време, с диспозитива на процесното наказателно постановление, в нарушение на разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН е наложена една административна санкция – глоба в размер на 100 лева.

В административно-наказателното производство не съществува институтът "съвкупност" от нарушения по смисъла на чл. 23, ал. 1 от НК, а напротив – чл. 18 от ЗАНН предвижда, че когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Следователно, наказателното постановление е незаконосъобразно само на това основание, тъй като органът не би могъл законосъобразно да наложи едно наказание за извършване на две деяния, съставляващи нарушения или на едно деяние, съставляващи две нарушения, а следва да наложи такова за всяко едно от тях, т.е. за всяка забава за връщане на гаранцията да бъде наложено отделно наказание.

Предвид изложеното, оспореното решение на РС-Левски се явява неправилно като постановено при съществено процесуално нарушение-несъобразяване с решението на касационната инстанция , чиито указания по прилагане и тълкуване на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото, както и поради неправилно приложение на материалния закон. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че постановеното от РС решение , въпреки крайния му резултат не може да бъде потвърдено поради допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила при постановяването му. Следва решението да бъде отменено.

Предвид разпоредбата на чл.227, ал.1 от АПК, поради това, че настоящото отменително решение е второ по делото, касационният съд следва да го реши по същество. Основанието за отмяна не налага насрочване на делото в ново открито съдебно заседание и събиране на нови доказателства. Отмяната на решението налага единствено произнасяне в съответствие с изложените от настоящия състав на съда мотиви касателно допуснатото от АНО нарушение на чл.18 от ЗАНН. По тези съображения, за което са изложени вече мотиви от настоящия състав, след отмяната на оспореното решение, НП следва да бъде отменено.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.222, ал.1 и чл.227, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 145 от 27.12.2013 г., постановено по нахд № 480/2013 г. на Районен съд – Левски и вместо него ПОСТАНОВИ :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 11011479/2012 от 26.02.2013 г., издадено от Директора на АДФИ – София, с което на Г.Е.К. ***, на основание чл.65 от НВМОП, във връзка с чл.32 ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.66 ал.2 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки и Заповед № ЗМФ-450/10.04.2012 г. на министъра на финансите, е наложено административно наказание глоба в размер на сто лева за нарушение на чл.28 ал.1 т.2 предл.второ от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.