ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 399

гр. Плевен, 10.04.2014 г.

Административен съд-гр.Плевен, VІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на десети април две хиляди и четиринадесета година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №258 по описа за 2014 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба /ИМ/ от В.И.Х. ***, чрез пълномощника му адв.З.Т., против Териториално поделение /ТП/ на НОИ Плевен.

В първоначалната ИМ излага твърдения, че е водил няколко съдебни производства срещу посочения ответник във връзка с подадена молба за отпускане на лична пенсия за изслужено време и старост. Твърди, че преписките и делата, които е водил против ответника, са му нанесли неимуществени вреди в много голям размер, за което прилага медицински документи. Формулира следния петитум: съдът да осъди ответника да му заплати обезщетение за изживените от него неимуществени болки и страдания, които са в пряка причинна връзка с водените от него административни дела в размер на 7 хиляди лева.

С Определение №321/21.03.2014 г. ИМ е оставена без движение като нередовна. На ищеца е указано да посочи от какво твърди, че са му причинени сочените вреди: от незаконосъобразен административен акт, кой е този акт и от кой орган е издаден, отменен ли е по съответния ред; или вредите са причинени от незаконосъобразни действия на административен орган или длъжностно лице, кои са тези действия и от кого са извършени; или от бездействие на административен орган или длъжностно лице, откъде произтича задължението на органа или дл.лице за действие; за кой период са му причинени вредите; да посочи лицето, срещу което предявява ИМ по смисъла на чл.205 от АПК. Със същото определение към настоящото дело са приложени производствата по административни дела №№ 848/2011 год., 578/2012 год. и 443/2013 год. по описа на АС Плевен. Препис от ИМ е изпратен на посочения ответник, за становище и представяне на доказателства в 7 дневен срок от съобщението.

В определения от съда срок е постъпила уточняваща ИМ от В.И.Х., чрез пълномощника му адв.З.Т., в която сочи, че на 01.12.2010 г. е подал заявление за отпускане на пенсия за изслужено време и старост. По искането е издадено разпореждане №51/28.05.2011 г. -5 месеца и 28 дни след подаване на заявлението, а не в едномесечен срок. Същото разпореждане е обжалвано по административен ред, като жалбата е отхвърлена от Директора на ТП на НОИ. Постановеното негово решение №48/17.08.2011 г. е обжалвал по съдебен ред, като по образуваното адм. дело №848/2011 г. това решение на Директора на ТП на НОИ е отменено и делото е върнато като преписка за ново произнасяне. С разпореждане №15/10.02.2012 г. пенсията му е отпусната в размер на 209,34 лева, водил е още няколко дела, но съдът е потвърдил размера на пенсията. Излага твърдения по отношение на своя работодател преди пенсионирането, и по установеното от вещите лица по делата.

Твърди, че след като органът не се е произнесъл по първоначалното заявление в едномесечния срок по чл.57, ал.5 АПК, е налице бездействие. При изтичането на едномесечния срок е започнал силно да се безпокои, преживял морални болки и страдания, които са довели до нервни кризи. Твърди, че незаконосъобразно ответникът е изключил част от трудовия му стаж, а също е дал неверни данни на вещото лице. Тези действия силно са го травмирали и са дали отражение върху психическото му здраве. Твърди, че отменените Разпореждане №51/28.05.2011 г. и Решение №48/17.08.2011 г. са му нанесли неимуществени вреди в голям размер, видно от снета анамнеза от д-р Иво Духленски, като прилага амбулаторни листи, от които е видно, че е станал подтиснат, раздразнителен, изгубил е интерес към обичайните си занимания, сънят му е скъсен – спи 2-3 часа и се измъчва от натрапливи мисли и опасения. Непрекъснато мери пулса и кръвното си налягане и живее в постоянен страх. Обективното му състояние също е описано в амбулаторните листи, като видно от същите е установено, че е изживял и изживява тревожно – депресивен фон на настроението, угнетен, с прояви на афективна лабилност и с подтисната инициатива, стеснени интереси и др., подробно описани от медицинското лице. Излага и твърдения, че незаконосъобразно е изключен негов трудов стаж, което също е му е нанесло допълнителни морални страдания. Прави доказателствени искания за разпит на свидетели и представя писмени доказателства. Моли за осъждане на ответника солидарно с длъжностното лице Р. Х. П. за изплащане на обезщетение за изживените неимуществени вреди и болки за периода от 01.01.2011 г. до окончателното приключване на административните дела, в размер на 7000 лева, както и лихвите върху тази сума от 28.05.2011 г. до окончателното изплащане на главницата.

По делото е постъпило становище от ТП на НОИ, в което първоначалната ИМ се счита за допустима, но неоснователна.

По отношение на посочените ответници по иска в първоначалната и уточняващата ИМ съдът съобрази следното:

Отговорността на държавата по чл. 1 ЗОДОВ е невиновна, обективна отговорност за вреди, причинени от чужди незаконни действия или бездействия при и по повод изпълнение на административна дейност, поради което чл. 7, ал. 1 от същия закон указва, че искът за обезщетение се предявява срещу органите по чл. 1, ал. 1, от чийто незаконни актове, действия и бездействия са причинени вредите.

В новелата на чл. 205 АПК е посочено, че искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Пасивно легитимиран ответник по исковете за обезщетение е юридическото лице, с което съответното длъжностно лице - пряк причинител на вредата, е в трудови или служебни правоотношения. В този смисъл е и т. 6 от ТР № 3/2004 г. на ВКС по т. гр д. № 3/2004 г., ОСГК.

Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните процесуални предпоставки за възникване и упражняване правото на иск от категорията на абсолютните, за която съдът е длъжен да следи служебно. Липсата й има за последица недопустимост на исковата защита и задължение на съда да прекрати образуваното съдебно производство.

С първоначалната искова молба, ищецът е заявил, че същата е срещу ТП на НОИ гр. Плевен. Впоследствие, в отговор на указанието на съда за посочване на ответник по смисъла на чл.205 от АПК, ищецът е посочил с уточняващата ИМ същия ответник, като е поискано солидарно осъждане и на физическото лице, което го е представлявало и е подписало Решение №48/17.08.2011 г. на Директора на ТП на НОИ.

С оглед разпоредбата на чл.33, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, ТП на НОИ не е юридическо лице, а предявяването на иск по ЗОДОВ срещу ответник, който няма качеството на юридическо лице е недопустимо. Недопустимо е и солидарно осъждане на физическото лице, представлявало ТП на НОИ, доколкото физическо лице не може да бъде конституирано като ответник в процеса по ЗОДОВ. Въпросът за надлежната страна в процеса е от значение за допустимостта на иска, защото процесуалната легитимация е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните и при липса съдът прекратява делото. Особеното за исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че редът за разглеждането и е този по АПК - чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Но предвид чл. 205 от АПК пасивната материалноправна легитимация съвпада с процесуалноправната легитимация, т. е. срещу кого трябва да се насочи претенцията. Като е посочил за ответник едно териториално поделение на НОИ, което не е юридическо лице, ищецът е предявил недопустим спрямо него иск. Недопустим е искът срещу физическото лице, представлявало това ТП на НОИ към минал момент.

Съгласно чл. 128, т. 5 от АПК на административните съдилища са възложени делата за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Предвид чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ делата се разглеждат по реда на АПК, който обаче не съдържа процесуални разпоредби за исково производство, поради което и на основание чл. 144 от АПК субсидиарно се прилага ГПК. Съгласно чл. 6 от ГПК съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице или по искане на прокурора, а съгласно чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК исковата молба трябва да съдържа името на ответника, срещу когото е насочен иска. По силата на чл. 228 от ГПК ищецът при определени в закона условия може да насочи иска си срещу друг ответник. От тези разпоредби следва, че при конституиране на страните съдът не действа и не може да действа служебно. Нито от разпоредбите на чл. 7 ГПК, която изисква от съда служебно участие при разглеждане на гражданските спорове относно движението и приключването на делото, нито от правилото на чл. 171, ал. 4 от АПК, отнасяща се до активността при попълване на делото с доказателства, следва, че за съда е създадена възможност в исковото производство да конституира по служебен път ответници, срещу които ищецът не е насочил своя иск.

Служебното конституиране на ответник на мястото на посочения от ищеца, би представлявало незаконосъобразно процесуално действие на съда, което е в нарушение на диспозитивното начало на исковото производство и има за последица постановяване на недопустим съдебен акт срещу ответник, спрямо който няма упражнено право на иск. Правната норма на чл. 154, ал. 1 от АПК за служебно конституиране на страните се отнася за съдебно производство по оспорване на административен акт, каквото не е производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, имащо характер на исково производство, възложено по волята на законодателя за разглеждане на административния съд, а не на общия съд.

Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставките за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на иска и задължение на съда да върне исковата молба по чл. 130 от ГПК, приложим субсидиарно по чл. 144 от АПК, и да прекрати образуваното съдебното производство. Съдът не е задължен да напътства ищеца срещу кого да насочи иска си и кой трябва да е ответник, още по-малко служебно да конституира надлежния ответник. Предявяването на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ненадлежна страна има за последица недопустимост на същия. В същия смисъл е определение №13258 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. №12282/2012 г.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на В.И.Х. ***, чрез пълномощника му адв.З.Т., против Териториално поделение на НОИ Плевен, както и искането за солидарно осъждане на Р. Х. П., с цена на иска 7 000 /седем хиляди/ лева, и лихвата върху тях.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 258 по описа на Административен съд гр. Плевен за 2014 година.

Преписи от определението да се изпратят на ищеца и на ТП на НОИ Плевен.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването му.

СЪДИЯ: