Решение по Административно дело 253/2014г.

РЕШЕНИЕ

№ 375

град Плевен, 09.07.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – пети състав, в публично съдебно заседание на трети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	Снежина Иванова

при секретар Д.Д. изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по административно дело № 253 по описа за 2014 г. на Административен съд-Плевен.

Производството е по реда на чл.84, ал. 6 от СК вр.чл.145 и сл. от АПК.

Административното дело е образувано по жалба от Б.П.Б. ***, срещу Заповед № 30-06-0011/24.02.2014г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ - Плевен, с която е разпоредено да бъде вписано в Регистъра за пълно осиновяване детето Д. И. Т. с ЕГН **********, настанено в професионално приемно семейство.

Оспорващата навежда общи доводи за незаконосъобразност на издадената заповед. Противопоставя се детето й да бъде дадено за осиновяване. Твърди, че има жилищни и селскостопански имоти, оставени й по наследство и счита, че ще може да отглежда детето си. С допълнителна молба от 27.03.2014г. уточнява, че е полагала определени грижи за отглеждане на детето. Твърди, че не е имала кризи, а през 2009г. неправилно била настанена в психиатрията. Твърди още, че от ТЕЛК установили, че заболяването и било отшумяло. Моли за отмяна на оспорената заповед.

В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, явява се лично и с адв. Ц. от ПлАК, който подържа жалбата на заявените основания. Посочва, че макар и формално оспорващата е спазила срока от 6 месеца с искане за социализиране на детето, макар че към настоящия момент то не може да бъде върнато на биологичната му майка. Излагат се доводи и за моралната страна на разпореденото вписване, тъй като детето е желано, очаквано и не следва една майка да бъде лишена от възможността да бъде майка. Моли за отмяна на заповедта.

Ответникът по жалбата-директор на РД „Социално подпомагане” -Плевен, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от юрк. Д. - П., която аргументира становище за неоснователност на жалбата, като посочва, че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената форма при изпълнение на условията по чл.84, ал. 2 от СК, тъй като детето е настанено в професионално приемно семейство и в 6-месечен срок от настаняването не е подадена молба за реинтегриране. Такава има подадена след срока, но видно от социалния доклад такава реинтеграция е невъзможна. Моли за отхвърляне на жалбата.

Административен съд-Плевен, пети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбите на чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед № ЗД-04-293/07.09.2011г. на директора на ДСП-Плевен е настанено детето Д. И. Т. с ЕГН **********, с родители майка Б.П.Б. и И. Т. И. в професионално приемно семейство на В. П. Л.-К. и Е. П. К. в с. Телиш, обл. Плевен на 07.09.2011 година с мотиви - бащата И. И. е починал, а майката се намира в трайна невъзможност да полага грижи за детето.Пред РС-Червен бряг е обжалвана заповед № ЗД-04-292 и заповед № ЗД-04-293 на директора на дирекция „СП” Плевен и с решение № 359/30.11.2011г. по гр. д. 926/2011г. РС Червен бряг е прекратил настаняването на Д. И. Т. ДМСГД-Плевен и е настанил същата за отглеждане и възпитание в семейството на професионален приемен родител – В. П. Л.-К. до навършване на пълнолетие или до завършване на образованието си, но не повече от 20 годишна възраст, или до промяна на обстоятелствата, наложили настаняването. Съдът е мотивирал решението си с изразеното желание на майката Б. детето да бъде настанено в приемно семейство и проведеното проучване на Д СП – Червен бряг, че майката Б. Б. имала психично заболяване, което пречило да полага адекватни грижи за детето. Съдебният акт е влязъл в сила на 14.12.2011 година.

Изготвен е социален доклад за дете № ЗД-241-15/19.02.2014г. и доклад за оценка на потребностите на детето № ЗД-241-16/19.02.2014г. в които е отразено, че бащата на Д. И. Т. е починал на 07.02.2011г., а майката – настояща оспорваща, е освидетелствана и е с диагноза “Шизофрения”, видно от ЕР № 2135 от 142/22.11.2010г от ДПБ-Ловеч със срок до 01.10.2013г. Посочено е още, че след изтичане на срока Б. не е предприела действия по преосвидетелстване, както и че същата е на медикаментозна терапия и редовно посещава Дневен психиатричен стационар – гр. Плевен. Посочено е, че от момента на настаняване на детето Б.Б. два пъти е изявила желание за връщане на Д. в биологичното семейство, чрез подавани молби до ДСП-Д. Митрополия, които били отклонени с мотиви за нестабилното психическо състояние на майката. От извършеното наблюдение върху живота на майката от отдел “Закрила на детето” са направени изводи, че Б. не е в състояние да полага необходимите грижи за дето в условията на семейната си среда поради личностното и разстройство. Направено е предложение за вписване на Д. И. Т. в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване. Приложено е и медицинско свидетелство № 3/27.12.2013г. на детето, план за действие от 04. 12.2013г. и декларация от 05.02.2014г. от В. П. Л.-К., че не желае да осинови Д. Т.. При тези обстоятелства е издадена оспорената Заповед № ЗД-06-0011/24.02.2014г. на и.д.директор на РДСП-Плевен, съгласно Заповед № ЧР-5-47/14.02.2014г.

По делото са представени още молба от Б. Б. вх. № ЗД-94ББ-0009/20.11.2013г. до ДСП-Д. Митрополия, с която е изявено желание да й се върне детето. По повод така постъпилата молба е извършена проверка на адреса, сочен от молителката с. Садовец, ул. XXX, но е било заключено и не бил установен контакт с Б.. Изпратено е писмо до последната с изх. № ЗД-94ББ-0009/25.11.2013г., с което е уведомена, че не са налице условия за предприемане на действия по реинтеграция.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.84, ал. 6 от СК –директор на РД „СП” Плевен , на която длъжност е назначена Д. Й. съгласно заповед № ЧР-5-47/14.02.2014 година.

Съдът намира, че административният акт е издаден в установената писмена форма, съдържа изискуемите се реквизити съгласно чл. 59, ал.2 от АПК. Посочени са фактически и правни основания, изложени са подробни мотиви, като такива се съдържат и в административната преписка /цитираните по - горе социални доклади/.

Като правно основание за издаване на заповедта е посочен чл. 84, ал.2 от СК, който се отнася за дете, настанено в приемно семейство и родителят без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила.

Спазени са и материално-правните разпоредби при издаване на акта. Съгласно чл.84, ал. 2, изр. трето от СК когато на детето е предоставена социална услуга - резидентен тип, или е настанено в приемно семейство и родителят не е поискал прекратяване на настаняването без основателни причини в срока по чл. 93, ал. 2, Дирекция „Социално подпомагане" уведомява регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването на детето в регистъра, ако интересите на детето налагат това. С разпоредбата на чл.93 ал.2 във връзка с ал.3 от СК е предвидено,че осиновяване без съгласие на родителя се допуска,когато последният в срок от 6 месеца от датата на настаняване на детето по административен ред, съгласно ЗЗД, без основателна причина не е поискал промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на ЗЗД. Следователно,за да се постанови вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване при условията на чл.84 ал.2 от СК законодателят изисква да са изпълнени кумулативно две предпоставки - на детето да е предоставена социална услуга - резидентен тип, или да е настанено в приемно семейство и в 6-месечен срок родителите без основателна причина да не са поискали промяна на мярката за закрила. В случая детето е настанено в приемно семейство на 07.09.2011 година и в 6 месечния срок от настаняването му не е подадена молба за реинтеграция в семейна среда.Оспорващата е посещавала детето в приемното семейство, но не показва емоционални чувства, като на 27.09.2013 година е подадено заявление от Ц.-близка на Б. да присъства на среща между Б. и детето и такава среща е проведена на 04.10.2013 година, като по-късно Ц. в телефонен разговор е посочила, че няма възможност да поеме грижите за детето. По делото е представена молба от 20.11.2013 година от Б., в която иска да й бъде върнато детето, но същата е извън 6-месечния срок и съдът намира, че са налице двете кумулативни предпоставки за вписване на лицето в регистъра за пълно осиновяване – настаняване в приемно семейство и неподаване на молба в 6-месечен срок от настаняването му за връщане в семейната среда. Съдът счита, че интересите на детето налагат вписването му в регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, тъй като към датата на издаване на оспорената заповед детето е на 4 години и с оглед неговото психическо и физическо развитие за него би било по-добре да бъде осиновено, като по този начин ще продължи бъдещето си развитие в семейна среда. Доводът на пълномощника на оспорващата, че ако детето бъде вписано в регистъра и бъде осиновено, то ще сменя за трети път семейна среда, съдът намира за неоснователен, тъй като чрез осиновяването за детето има възможност да израсне и се развие в семейна среда, при полагане на съответни грижи, внимание, да се чувства сигурно и защитено.

Обжалваната заповед е издадена и в съответствие с целта на закона - децата да се отглеждат в семейна среда, което в конкретния случай би могло да се постигне с вписване в регистъра за пълно осиновяване.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. пето от АПК, Административен съд – Плевен, пети състав,

РЕШИ:

Отхвърля жалбата на Б.П.Б. ***, срещу Заповед № 30-06-0011/24.02.2014г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ - Плевен, с която е разпоредено да бъде вписано в Регистъра за пълно осиновяване детето Д. И. Т. с ЕГН **********, настанено в професионално приемно семейство.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: