Р E Ш Е Н И Е

№ 210

гр.Плевен, 29 Април 2014 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети април, две хиляди и четиринадесета година, в състав:                           

Председател: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

                                          Членове: Калина Пецова

Снежина Иванова

При секретаря Ц.Д. и с участието на прокурор при ОП-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Пецова касационно административно-наказателно дело № 245 по описа за 2014 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 101 от 11.02.2014 г., постановено по НАХД № 2920 по описа за 2013 г. на Районен съд гр. Плевен е потвърдено НП № 1608/13 от 14.06.2013 г. на Началника на сектор „ПП” към ОД на МВР – Плевен, с което на К.Т.Д. ***, ЕГН ********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 137А, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от К.Т.Д., чрез адв. П.Д. от Адв. колегия – Враца, който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Касаторът не оспорва обстоятелството, че е управлявал лекия автомобил без да притежава свидетелство за управление на МПС. Твърди обаче, че Д. е бил правоспособен водач, противно на описаното като нарушение в издаденото наказателно постановление. От последното прави извод, че неправилно е ангажирана отговорността на касатора за нарушение по чл. 150 от ЗДвП, а не за действително извършеното нарушение - за това, че не притежава свидетелство за управление на МПС, което е по чл. 150а (нов – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.). Във връзка с така изложената защитна теза прави подробен анализ на разпоредбите на ЗДвП, касаещи правоспособността на водачите и качеството на свидетелството за управление на МПС (СУМПС) по см. на чл. 50, ал. 1 от Закона за българските лични документи. Извежда, че управлението на моторно превозно средство е правно-регламентирана дейност, чиято правоспособност се придобива следствие на осъществяване на съвкупност от правно регламентирани факти – възраст, образование, физическа годност, издържан изпит и когато тези юридически факти са осъществени по искания от закона начин, лицето придобива правоспособност. От друга страна СУМПС единствено удостоверява факта на правоспособността. При тези съображения моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства РС Плевен е установил следната фактическа обстановка:

С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №1608/05.06.2013г., съставен от младши автоконтрольор при “СПП” към ОД на МВР-Плевен, било повдигнато административно обвинение за извършени нарушения по ЗДвП срещу К.Д., за това, че на 05.06.2013г. около 09:55 часа в гр. Плевен, ул. “Дойран” до “Първа инвестиционна банка” посока ул.”Хемус”, като водач на лек автомобил “БМВ 316 И” с рег. № ЕН 9525 ВР управлява без поставен обезопасителен колан по време на движение на автомобила и без да притежава свидетелство за управление на МПС. В акта било посочено като нарушение разпоредбите на чл.137а, ал.1 и чл.150 от ЗДвП. По така съставения АУАН било издадено оспореното наказателно постановление. РС Плевен потвърдил същото като приел, че безспорно било установено нарушението и в хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени процесуални нарушения. По направеното възражение за неправилна квалификация на деянието съдът изложил, че в конкретния случай свидетелството за правоуправление на МПС на жалбоподателя е било отнето на основание  чл.171, т. 4 от ЗДвП  през 2008г.  със  заповед  за прилагане на принудителна административно мярка от началник  на КАТ – ОД на МВР – Плевен и към  датата на извършване на проверката същият  е бил неправоспособен. Според съда не било от значение обстоятелството, че към момента на констатиране на нарушението, жалбоподателят е бил допуснат  до теоретичен изпит и е положил успешно  практически изпит за правоспособност за МПС. От приложената на л. 26 от делото справка рег.№-186/06.01.2014г., издадена от Началник “ПП” отдел “ОП” на ОД МВР Плевен се установявало, че към дата на проверката 05.06.2013г. Д. не е притежавал СУМПС, тъй като същото е било отнето поради изчерпване на всички контролни точки, от което направил извод, че в момента на проверката  жалбоподателят е нямал валидно издадено свидетелство за  управление на моторно превозно средство.

Решението на въззивния съд е валидно, допустимо, постановено при липса на нарушения на материалния закон, поради което следва да бъде потвърдено. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от Районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението на РС Плевен е постановено в съответствие с приложимите за казуса разпоредби на материалния закон и при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Районният съдия е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата, и не е допуснал процесуални нарушения. Мотивите на РС Плевен, са подробни, ясни и логични, споделят напълно от настоящия състав, поради което не следва да се преповтарят.

Касационните оплаквания се свеждат до твърдението, че е неправилна квалификацията на нарушението по чл. 150 от ЗДвП. това оплакване обаче следва да бъде отклонено.

По делото няма спор за фактите. Установява се, че на 05.06.2013г. около 09:55 часа в гр. Плевен, ул. “Дойран” до “Първа инвестиционна банка” посока ул.”Хемус”, К. Д. като водач на лек автомобил “БМВ 316 И” с рег. № ЕН 9525 ВР управлява без поставен обезопасителен колан по време на движение на автомобила и без да притежава свидетелство за управление на МПС. Същото е изложено в т. 2 на АУАН № 1608/05.06.2013г., като е изписано “Управлява МПС без да притежава СУМПС /неправоспособен - същото е отнето 2008г./” и е дадена правна квалификация на нарушението по чл. 150 от ЗДвП.

Касационният състав напълно споделя направените правни изводи на въззивната инстанция, че наказателното постановление е издадено за нарушение, което е доказано по безспорен и несъмнен начин, при липса на съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, което обуславя неговата законосъобразност. По-конкретно, чл. 177, ал.1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП предвижда административно наказание за водач, който управлява МПС, чието свидетелство за управление е отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4 от ЗДвП, а според чл. 150 от ЗДвП участващите в движението по пътищата ППС трябва да се управляват от правоспособни водачи. От доказателствата по делото се установява, че към датата на деянието нарушителят не е разполагал с валидно свидетелство за управление на МПС, което обосновава извода, че същият е бил неправоспособен водач по смисъла, вложен в чл. 150 от ЗДвП, респ. с деянието си е осъществил именно състава на административното нарушение, за което е санкциониран.

По делото са представени доказателства – документи удостоверение за допускане до теоретичен изпит №т68/01.01.2013г. и протокол №88/25.01.2013г. за провеждане на практически изпит за придобиване на правоспособност  за управление на МПС от категория “В”. Последните не са достатъчни за опровергаване на извода, че касаторът Д. не е правоспособен. Съгласно разпоредбата на чл. 150 във връзка с чл. 150а от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, а за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. При тази нормативна регламентация следва да се приеме, че качеството "правоспособен водач" се удостоверява от притежанието на валидно свидетелство за правоуправление на МПС. Самото издаване на СУМПС представлява комплекс от фактически и правни действия, които включват освен преминаване на курс и успешно полагане на изпит, и действия по Наредба Iз-157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на СУМПС (подаване на искане, изчакване на срок и пр.). Едва след получаване на съответното СУМПС или поне неговото издаване, лицето придобива съответната правоспособност.

По горните съображения касационният състав намира, че решението на РС Плевен е правилно и следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 101 от 11.02.2014 год., постановено по НАХД № 2920  по описа за 2013 г. на Районен съд гр. Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЧЛЕНОВЕ: 1.            2.