Р Е Ш Е Н И Е

№ 200 /24.04.2014 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на единадесети април, две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар : М.К.

Прокурор : ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно дело № 244 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 106/12.02.2014г., постановено по НАХД № 2841/2013г. Плевенският районен съд е отменил Наказателно постановление № 6188/02.11.2011г. на Началник сектор ПП към ОДМВР-Плевен, с което на Д.Л. *** наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. на осн. чл. 53 от ЗАНН и по чл. 315,ал. 1, т.1 от Кодекс за застраховането /КЗ/ за това, че на 22.10.2011г. около 03,40 ч. в гр. Плевен ул. „Д. Попов” до Дом на книгата управлява т.а. ФОЛКСВАГЕН като няма сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към момента на проверката, представя полица с валидност до 10.10.2011 г. , с което е извършил нарушение по чл. 259,ал. 1, т. 1 от КЗ- притежава МПС, което е регистрирано на територията на РБългария и не е спряно от движение , но не е сключил договор за застраховка “гражданска отговорност” на автомобилистите.

Решението е обжалвано с касационна жалба от ОД на МВР –Плевен с доводи за незаконосъобразност. Касаторът счита, че не е нарушено правото на защита на нарушителя поради разминаване в описанието на нарушението в АУАН и НП. Твърди, че в двата случая на нарушение- по т. 1 и по т. 2 на чл. 259,ал. 1 се визират различни субекти на задължението, което и в двата случая не е изпълнено от нарушителя. Счита, че допуснатата неточност е несъществена и по своята същност е без значение, тъй като Л. е управлявал собственото си МПС без да има сключен договор за застраховка ”Гражваднска отговорност”. Моли да бъде отменено решението и да бъде потвърдено наказателното постановление.

Ответникът, в подадена чрез процесуалния си представител адв. С. от САК писмена защита оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила, като навежда довод за правилна констатация на решаващия съд за наличност на съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство.

Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище, че решението на Районния съд е правилно и законосъобразно моли да бъде потвърдено.

Административен съд- Плевен, като взе предвид събраните доказателства, наведените от жалбоподателя основания, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

В мотивите на обжалваното решение Районният съд е описал подробно съдържанието на АУАН и НП, хронологията на тяхното съставяне, респ. издаване, представените писмени доказателства, както и депозираните от свидетелите показания, но не е направил извод относно фактическата обстановка и дали приема за осъществено от привлеченото към отговорност лице административно нарушение, релевирано в НП. Отменил е наказателното постановление, като е приел , че при издаването му е извършено съществено нарушение на процесуалните правила.

Касационният съд споделя крайният извод на решаващия, но на различни от изложените от него мотиви.

Констатираното в АУАН нарушение се състои в това, че лицето Д.Л. управлява собствения си товарен автомобил без да е сключило застраховка ” гражданска отговорност”/ зелена карта/, валидна към момента на проверката. От този факт, Районният съд е направил обоснован извод, че нарушението е за управление на МПС при влизане на територията на страната без сключена от водача валидна застраховка „ГО”- нарушение, което е в хипотезата на чл. 259, ал. 1, т. 2 от КЗ. Обстоятелството,че в АУАН не е вписана точка 2, съдът не намира за съществено нарушение, обосноваващо незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като, административнонаказващият орган има право, съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да издаде НП при допусната нередовност в акта, при наличие на останалите, предвидени в този текст предпоставки. Незаконосъобразността на НП произтича не от опорочен АУАН, а от съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон при издаване на самото НП. При описание на нарушението,наказващият орган, в първата част на НП е описал фактическа обстановка, почти идентична с тази в АУАН, но без да е отбелязано, че нарушителят не е сключил застраховка „ГО”/ зелена карта/. Т.е., с тази част от описанието, органът е изключил обстоятелството, което квалифицира нарушението като такова по чл. 259, ал. 1, т. 2 от КЗ. С това променя съдържанието на административното обвинение за констатираното с АУАН нарушение, което е недопустимо. С втората част от описанието на нарушението, органът е задълбочил несъответствието с фактите, описани в АУАН, като е посочил, че нарушителят притежава МПС, което е регистрирано на територията на РБългария и не е спряно от движение, но не е сключило договор за застраховка”ГО” на автомобилистите във вр. с чл. 249,т. 1, и с това е нарушил чл. 259,ал. 1, т. 1 от КЗ. С така описаната фактическа обстановка / различна от тази в АУАН/ и посочена нарушена норма, наказващият орган не само е извършел съществено процесуално нарушение, но е допуснал и нарушение на материалноправните разпоредби. Чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ въвежда задължение за сключване на договор за задължителна застраховка ”гражданска отговорност” на притежателите на регистрирани на територията на РБ и неспряни от движение МПС. От доказателствата по делото, както и от описания регистрационен номер не следва, че товарният автомобил, по отношение на който не е изпълнено задължението за сключване на договор за застраховка е с регистрация на територията на РБ. Задължението за сключване на такава застраховка при влизане на територията на РБ с МПС, което няма валидна за територията на страната застраховка, е регламентирано в чл. 259, ал. 1, т. 2 от КЗ, респ. , при неизпълнение на това задължение/ какъвто е разглежданият случай/, нарушената правна норма е горепосочената т. 2, а не визираната в НП т. 1. Административно-наказващият орган е издал наказателно постановление, като е наложил наказание за нарушение, което не е извършено и за което няма съставен АУАН/ притежание на регистрирано на територията на РБългария и неспряно от движение МПС /, а доколкото е установено, че субектът на нарушението е в хипотезата на т. 2 / управлява МПС при влизане в РБ когато няма валидна за територията й застраховка/, с посочването на чл. 259,ал. 1, т. 1 от КЗ за нарушен закон, е допуснато несъответствие с материалноправните разпоредби.

Като е приел, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и го е отменил, Районният съд, е постановил валидно , допустимо и съобразено с материалния закон решение, което следва да се остави в сила.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 106/12.02.2014г., постановено по НАХД № 2841/2013г. на Плевенския районен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.