Р E Ш Е Н И Е
№ 212
гр.Плевен, 29 Април 2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори
касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети април, две хиляди
и четиринадесета година, в
състав:
Председател: Полина
Богданова-Кучева
Членове: Калина Пецова
Снежина Иванова
При секретаря Ц.Д. и с участието на
прокурор при ОП-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Пецова
касационно административно-наказателно дело № 243 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2
ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 57 от 28.01.2014 г., постановено по НАХД № 3053 по описа за 2013
г. на Районен съд гр. Плевен е потвърдено НП № 2013-0028967/30.08.2013 г. на
Директор на РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със
седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към КЗП, с което на „Кауфланд България
ЕООД енд КО” КД – гр. София, с ЕИК 131129282, със седалище и адрес на
управление гр. София, 1233, ЖК „Банишора”, ул. „Скопие” № 1А, представлявано от
Кауфланд България ЕООД посредством двама от управителите Д.С. и М.П. на
основание чл. 200 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева,
за нарушение на чл. 9, ал. 2 от ЗЗП.
Срещу решението е подадена касационна
жалба от „Кауфланд България ЕООД енд Ко” КД – гр. София, представлявано от „Кауфланд
България” ЕООД чрез двама от управителите Д.С. и М.П., чрез адв. А.М. от САК, която
счита същото за неправилно и незаконосъобразно.
Касаторът счита, че при постановяването на
решението си, съдът не е изследвал в цялост всички факти и обстоятелства по
делото, като не е обсъдил релевираните от жалбоподателя възражения по същество
на спора, като не споделя изводите на съда, обективирани в мотивите на
решението за законосъобразност на наказателното постановление. Счита, че съдебният
състав неправилно е приел, че при реализирането на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че
при съставяне на АУАН и при издаване на наказателното постановление е допуснато
съществено процесуално нарушение, като административнонаказващият орган не е
посочил в наказателното постановление датата, на която е извършено твърдяното
нарушение, а посочването на дата и място, на което са съставени констативните
протоколи и акта за установяване на административно нарушение не следва да се
приравняват на посочване на датата и място на извършване на деянието.
В жалбата се сочи, че съгласно чл. 42, т.
3 от ЗАНН задължителен реквизит от наказателното постановление е посочване от
административнонаказващия орган на датата и мястото на извършване на
нарушението, като при съпоставяне на разпоредбите на чл. 42, т. 2 от ЗАНН,
съгласно който задължителен реквизит на АУАН е дата на съставяне на акта и чл.
42, т. 3 от ЗАНН, съгласно който в АУАН следва да бъде посочена датата и
мястото на извършване на нарушението, може да се направи единствения възможен
извод, че дата на съставяне на АУАН и дата на извършване на нарушението са две
различни категории, които касаторът счита, че не следва да бъдат смесвани.
В жалбата касаторът счита, че приетото от
първоинстанционния съд, че дружеството е реализирало нарушение на чл. 9, ал. 2
от ЗЗП, като не е посочило производител на продаваната стока – в случая
„еврощепсел”, е неправилно, тъй като неколкократно са навеждани твърдения,
подкрепени с доказателства, че в действителност на етикета му е посочена
информация както за вносител и дистрибутор, така и за производител и по този
начин изискванията на закона са изпълнени.
Касаторът твърди, че първоинстанционният
съд не е взел под внимание нормативните изисквания, касаещи етикетирането на
продуктите, които освен в Закона за защита на потребителите и посочения като
нарушен чл. 9, ал. 1 от ЗЗП се съдържат и в европейската законодателна уредба и
по-скоро в Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3
декември
Касаторът счита, че след като
административнонаказващият орган не е взел под внимание разпоредбите на
Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001
година относно предимство пред националния закон и на която гражданите и юридическите
лица могат да се позовават директно, ако не е транспонирана все още в
националното законодателство, то последният е издал един незаконосъобразен и
неправилен акт. Сочи, че видно и от приложения по делото снимков материал на
етикета на процесния щепсел има данни за вносител, с оглед което счита за
неправилен извода на първоинстанционния съд, че административнонаказващият
орган правилно и законосъобразно е ангажирал отговорността на дружеството
относно нарушаване нормата на чл. 9, ал. 2 от ЗЗП.
Касаторът счита още, че необсъждането на
предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН е съществено процесуално
нарушение, което не може да бъде санирано в хода на
административнонаказателното производство, а още по-малко това може да бъде
сторено в съдебната фаза на процеса, тъй като съществено ограничава правото на
защита на наказваното лице. Счита и че деянието е маловажно, тъй като не са
настъпили конкретни вреди, които имат материален характер, не са настъпили и
морални такива, както и че няма данни от страна на „Кауфланд България ЕООД енд
Ко” КД да е извършвано преди административно нарушение от този вид, за което
последния да е получил предписания устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Моли да
бъде отменено решението на първоинстанционния съд или да бъде приложен състава
на чл. 28 от ЗАНН..
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Плевен дава заключение, че първоинстанционното решени е правилно и следва да
бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства РС Плевен е установил следната фактическа обстановка:
Длъжностни
лица при КЗП – РД-Русе, звено гр.Плевен – свидетелите С. Н., Е. Т. и Т. К. извършили на
07.02.2013 г. проверка в обект – хипермаркет “Кауфланд”, находящ се в гр.Плевен, ул.
“Сан Стефано” № 1. При проверката длъжностните лица установили, че в обекта
се предлагат за продажба хранителни стоки, цигари, козметика, перилни и
почистващи препарати, стоки за бита, битова техника, електрически и ръчни
инструменти, автоаксесоари, ел. материали – контакти, разклонители и адаптери.
Установили, че се предлага за продажба щепсел-разклонител с две гнезда, от
които - поради възникнали съмнения относно съответствието му с изискванията за
безопасност по БДС ЕN17183:1990 “Съединения щепселни за битови електрически
инсталации” - са взети проби с протокол
№ К-0126372/07.02.2013г. Стигнали до извода, че стоката се предлага за продажба
с информация на български език чрез стикер за вида на стоката “еврощепсел” за
вносител “Kaufland Werenhandel GmbH&Co Kg Germany”, за дистрибутор
“Кауфланд България ЕООД енд Ко” КД, ул. “Кукуш № 1, гр. София, за страна на
произход – Китай. Наличното количество било 65 бр. на продажна цена 1,99 лева.
Длъжностните лица констатирали още, че стоките нямат информация за
производител.
При
проверката длъжностното лице Н., съставила протокол
за проверка на документи № К-70429/15.03.2013 г., като бил съставен и
констативен протокол № К 0126372/07.02.2013 г. от длъжностните лица, в които
обективирали констатациите си. По
повод горното, свидетелката Н. съставила АУАН № 2013 -
К – 0028967/15.03.2013 год., въз основа на който било издадено атакуваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът установил от показанията
на свидетелите, АУАН № 2013-К-0028967/15.03.2013 г., протокол за проверка на документи № № К-70429/15.03.2013
г., констативен протокол № К
0126372/07.02.2013 г., заверено
копие от етикет на разклонител, 2 гнезда за еврощепсел, ксерокопие на справка
на л. 71 от делото, заповеди №
1106ЛС/30.09.2011 г. и № 1357/20.11.2012 г.
При така установеното по фактите, от правна страна съдът
приел следното:
Въз основа на заповед № 1106 ЛС/30.09.2011г. и заповед №
1357/20.11.2012г., съдът приел, че както АУАН, така и НП изхождат от
компетентен орган в кръга на правомощията му.
Съдът не приел
доводите на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения, още по малко –
съществени такива, които да бъдат основание за отмяна на атакуваното НП. Съдът
посочил, че както в АУАН, така и в НП са описани в достатъчно пълна степен
всички елементи от състава на констатираното административно нарушение. Не
констатирал нарушения на процедурните правила по чл.40 и чл.43 от ЗАНН за
съставяне на АУАН. АУАН и НП съдържали
изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. И в акта, и в НП, пълно и точно били описани
нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е
било извършено; и законовите разпоредби, които са нарушени. По тези съображения
приел, че от процесуалноправна страна са спазени всички изисквания на закона.
Видно било от
съставения АУАН, че описаните в него стоки, предлагани от търговеца - щепсел-разклонител с две гнезда,
се предлагат за продажба с информация на български език чрез стикер за вида на
стоката “еврощепсел” за вносител “Kaufland Werenhandel GmbH&Co Kg Germany”,
за дистрибутор “Кауфланд България ЕООД енд Ко КД, ул. “Кукуш № 1, гр. София, за
страна на произход – Китай, но при непосочване на производител.
Последното било определено като задължителен
реквизит наред с останалите такива визирани в горната разпоредба на ЗЗП. Липсата
дори само на един от визираните в чл.9, ал.2 от ЗЗП реквизити на етикета на
стоката осъществявала състава на нарушението по тази разпоредба. Като взел предвид
горното, съдът приел за доказано по безспорен начин, че жалбоподателят е
осъществил описаното в АУАН и НП нарушение.
Съдът посочил, че
смисълът на съществуването на такива разпоредби е не за посочване по общ ред на
държава производител, а конкретно на
съответната фирма, за да може потребителят да не бъде заблуждаван, а информиран.
Понятието “производител” било посочено в §13 т.3 от ДР на ЗЗП, съгласно която
норма "Производител" е всяко физическо
или юридическо лице, което по занятие произвежда стоки в завършен вид или
съществено променя или преправя стока с оглед пускането й на пазара или се
представя за производител, като поставя върху стоката, опаковката й или върху
техническата или търговската документация за нея своето име или фирма, свой
производствен или друг отличителен знак.”
По гореизложените съображения съдът намира, че
жалбоподателят е нарушил задълженията си по чл.9, ал. 2 от ЗЗП., а наложената
имуществена санкция е в минимален
размер, което било законосъобразно и справедливо и правело безпредметно
излагането на съображения досежно нейната индивидуализация.
Съдът приел, че липсва основание за отчитане на случая
като маловажен, тъй като АНО бил взел предвид тежестта на нарушението и неговия
вид с посочване на вида на стоките, броят им и местоположението на обекта, не бил
обсъдил подбуди, доколкото се касае за обективна и безвиновна отговорност на
ЮЛ, вредоносен резултат също не се изисквал, доколкото нарушението е формално.
Съобразено било и това, че извършването на административното нарушение е за
първи път, което било довело до смекчаване на отговорността на ж-ля с налагане
на минимално по размер административно наказание.
Настоящият състав на
АС Плевен напълно споделя доводите на Районен съд Плевен, поради което счита,
че не следва да ги преповтаря. При пълно и всестранно изяснена фактическа
обстановка, съдът е извел съответни на закона правни изводи.
По касационните
възражения, съдът съобрази:
Относно наведените в
касационната жалба твърдения за допуснати процесуални нарушения, същите са
наведени и в първоначалната жалба и са обсъдени от Районен съд Плевен, чиито
мотиви се споделят. Изложеното в жалбата, че датата на съставяне на акта и
датата на извършване на нарушението са две различни понятия, съдът споделя, но
намира за неотносимо към настоящия спор, доколкото АУАН е съставен на
15.03.2013г., но в същия ясно е посочено, че са касае за извършено нарушение,
установено от контролните органи на 07.02.2013г., за което е съставен отделен
констативен протокол, приложен по делото.
Основните
възражения в касационната жалба, необсъдени от Районния съд са тези за
приложението на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
03.12.2001г. и в частност - относно понятието „производител”, което същата
разписва както следва: „представителя на производителя, когато седалището на
същия е извън Общността, когато няма представител в Общността – този, който
внася продукта”. На основание тази разпоредба е посочено, че било достатъчно
изписването на вносителя, тъй като производителя е със седалище извън
Общността. Твърди, че нормата е пряко приложима, тъй като не е транспонирана в
националното законодателство, поради което – като не я е съобразил – съдът
неправилно е приложил закона.
Касаторът се
домогва да докаже, че когато „производител” е субект, чието седалище и дейност
е извън страна на Европейската общност, то тогава „вносителят”, бидейки субект
със седалище на територията на страна от Европейската общност, следва да се
приема за „производител”.
Съдът не приема, че така
направеното възражение е относимо за процесния случай. На първо място, следва
да бъде отбелязано, че цитираната Директива е инкорпорирана в Закона за защита
на потребителите чрез разпоредбата
на § 13а от ДР. На второ място, самата дефиниция за производител във вида й от
Директивата се съдържа и в ЗЗП в разпоредбата на чл. 69, ал.2, т. 2 от ЗЗП. От
изложеното следва, че е неоснователно твърдението, че Директивата не е
транспонирана в националното законодателство. Напротив, същото е сторено с
оглед цитираните разпоредби, но същото не води до извод за различна
квалификация на понятието производител по принцип. Цитираната Директива 2001/95/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 3 декември
Понятието, възпроизвеждащо
това от директивата съдът намира, че не следва да се тълкува разширително, а
само в контекста на конкретно разписаното приравняване. Доколкото цитираните
норми касаят отговорността за безопасност и качество на стоките, респ . тази при
установени дефекти на стоките, то следва, че при наличие на тези хипотези,
следва вносителят да понесе отговорността от името на производителя.
Последното обаче не
освобождава търговците, адресати на нормата на чл.9 от ЗЗП, от отговорността им
да изписват всички данни предвидени от разпоредбата в етикетите на стоките,
между които и фирмата – производител. Последното задължение е разписано в
общите разпоредби на закона, за които съдът приема, че „производител” ще е
действителният такъв, по смисъла на пар.13, т.3 от ЗЗП, която гласи: „Производител" е всяко физическо или
юридическо лице, което: а) по занятие произвежда стоки в завършен вид или
съществено променя или преправя стока с оглед пускането й на пазара; б) се
представя за производител, като поставя върху стоката, опаковката й или върху
техническата или търговската документация за нея своето име или фирма, свой
производствен или друг отличителен знак.
По
изложените съображения, съдът приема, че не е налице твърдяната липса на
транспониране на нормите на Директивата, същите са надлежно транспонирани, но
не са относими към процесното нарушение, доколкото имат различен и по-тесен
предмет на регулиране.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 57 от 28.01.2014
год., постановено по НАХД № 3053 по
описа за 2013 г. на Районен съд
гр. Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.