РЕШЕНИЕ № 236

гр. Плевен, 13 Май 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЦОВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Ц.Д. и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 242 по описа на съда за 2014 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите гр. Ловеч, представлявана от директора инж. П. П. Б., срещу решение № 116/18.02.2014 г. на Районен съд на гр. Плевен, постановено по н.а.х.д. № 3039/2013 г., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 1680/27.11.2013 г. на Директора на Регионална дирекция по горите гр. Ловеч, с което на Д.К.Х. ***, на основание чл. 266, ал. 1, предл. 7 от Закона за горите /ЗГ/ е наложено административно наказание глоба в размер на 525 /петстотин двадесет и пет/ лева, за това, че на 30.09.2013 г. в гр. Долни Дъбник в склад за преработка и продажба на дървесина на ЕТ „К. Х.”***, съхранява 20 пространствени куб. метра дърва за огрев от бук, без дървесината да е маркирана с контролна горска марка, с което е нарушил чл. 213, ал. 1, предл. 7 от ЗГ.

С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Касаторът счита за необосновано твърдението на Районен съд – Плевен, че в случая е следвало да се търси административнонаказателна отговорност от едноличния търговец. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде потвърдено НП.

По касационната жалба е постъпило възражение от Д.Х., чрез процесуален представител адв. И. от ПлАК, в което са изложени подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и за правилност на съдебното решение.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител.

Ответникът – Д.К.Х., редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. П.И. *** с пълномощно на л. 6 от делото. Представил е в срок възражение по касационната жалба, което поддържа. Счита, че не е налице твърдения порок на атакуваното решение, а именно, че неправилно районният съд е използвал термина „търговско предприятие” в своите мотиви. Сочи, че същият е използван правилно и законосъобразно. Моли решението на Районен съд – Плевен да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

РС Плевен е установил, че Д.Х. е работел във фирма ЕТ “К. Х.”, с място на работа - склад за преработка и продажба на дървесина, находящ се на ул. “Кирил и Методий” в гр. Долни Дъбник. На 30.09.2013 год. в посочения обект е била извършена проверка от служители на РДГ-Ловеч. Проверяващите са констатирали, че в склада се съхраняват 20 пространствени куб. метра дърва за огрев от бук, маркирани с производствена марка, но без да са маркирани с контролна горска марка. С оглед така направените констатации е бил съставен АУАН с номер на бланката 004639 против Х., за това, че на 30.09.2013 година в гр. Долни Дъбник, Плевенска област, в склад за преработка и продажба на дървесина на ЕТ “К. Х.”*** съхранява 20 пространствени куб. метра дърва за огрев от бук, без дървесината да е маркирана с контролна горска марка, с което виновно нарушил чл. 213, ал. 1, предл. 7-мо, т. 1 от ЗГ. Въз основа на така съставения АУАН е било издадено атакуваното НП, което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа обстановка и на основание чл. чл. 266, ал. І, предл. 7-мо от ЗГ, жалбоподателят е санкциониран с административно наказание – глоба в размер на 525,00 лева.

За да отмени последното, РС Плевен е приел, че Д.Х. не е автор на нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Според решаващия съд Х. е бил работник във фирмата на ЕТ “К. Х.” гр. Д. Дъбник, която е била купувач на процесните дърва. Според съда, щом едноличният търговец е стопанисвал склада на ул. “Кирил и Методий” № 27 в гр. Д. Дъбник, то същият е следвало да носи отговорността за забраната на чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите.

Съдът е направил и втори извод, а именно, че дори и да се приеме, че Х. е осъществил всички съставомерни признаци на административното нарушение по чл. 266, ал. 1, т. 1 от ЗГ и че нарушението е извършено при осъществяване дейността на неговия работодател, поради което Х. носи лична административно-наказателна отговорност за извършването му с оглед разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН, то той не е извършил деянието виновно. В случая касационният ответник е действал по нареждане на неговия работодател (чл. 25, ал. 2 от ЗАНН). Нареждането на работодателя било дадено в кръга на неговата власт, което не е съдържало очевидно нарушение, т. е. дървата са били маркирани, макар и само с производствена горска марка и са били придружени с документ, удостоверяващ законния им произход – превозен билет. При тези съображения съдът отменил НП № 1680/27.11.2013г.

Решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Разпоредбата на чл. 213 от ЗГ съдържа няколко състава на административни нарушения, които могат да бъдат извършени от всяко едно лице. Настоящият казус се отнася до нарушение на забраната за съхранение на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка. Според санкциониращата разпоредба на чл. 266 от ЗГ наказания за извършване на подробно посочени дейности, извършени в нарушение на ЗГ и нормативните актове по прилагането му се налагат на физически и юридически лица, както и на еднолични търговци. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗАНН повелява, че администраттивнонаказателната отговорност е лична. Изложеното до тук налага извод, че по посочените текстове следва да бъде наложено административно наказание на този, който съхранява процесната дървесина в размер на 20 куб. м. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че ЕТ “К. Х.” гр. Д. Дъбник е стопанисвал склада на ул. “Кирил и Методий” № 27 и е бил купувач на процесните дърва. Следователно, именно едноличният търговец е административнонаказателно отговорното лице и на него е следвало да бъде наложена имуществена санкция по см. на чл. 266, ал. 2 от ЗГ. Следва да бъде добавено още, че в хода на административно наказателното производство не е била изяснена напълно фактическата обстановка. Пак от доказателствата по делото (превозни билети на л. 16 – 22) се установява, а и не се твърди противното, че получената дървесина е имала положена производствена марка. Като продавач на дървесината е посочен “Грим 2012” ЕООД. Неизяснено е останало дали последното дружество е стопанисвало обект по см. на чл. 65 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрол и опазване на горските територии, от което да се определи така положената производствена марка на дървесина дали е необходима и достатъчна за изпълнение на задължението по см. на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ – съхраняваната дървесина да бъде маркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка.

Достигайки до аналогичен извод РС Плевен е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Съдебният акт е валиден и допустим.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 116/18.02.2014 г., постановено по н.а.х.д. № 3039 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2013 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.