РЕШЕНИЕ

№ 220

град Плевен, 7 Май 2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. КАЛИНА ПЕЦОВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Ц.Д. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 241/2014 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Регионална здравна инспекция - гр. Плевен, срещу решение № 135 от 24.02.2014 г. на Районен съд – гр. Плевен, постановено по НАХД № 2976/2013 г. с доводи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон. Посочват се като неправилни доводите на съда, че едноличният търговец, с оглед неговата правна фигура не може да бъде извършител на активното действие-тютюнопушене. Твърди се, че в пълен разрез с доказателствата по делото е прието, че с атакуваното наказателно постановление е наложено наказание за допустителство на нарушението, каквото деяние съгласно Закона за здравето действително е несъставомерно. Посочва се, че с императивната забранителна норма на чл. 56 от Закона за здравето, законодателят не е конкретизирал ясно състава на изпълнителното деяние-посочено е само, че тютюнопушенето се забранява, както и че отговорност може да се носи само при условията на извършителство. Сочи се, че съгласно чл. 218 от закона, такава отговорност е предвидена, както за физически лица-преки извършители на тютюнопушене, така и за търговски субекти-еднолични търговци и дружества-юридически лица. Навеждат се доводи, че такива субекти могат да бъдат привличани към отговорност при условията на чл. 83 от ЗАНН-за извършени от тях административни нарушения, състоящи се в неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност. Твърди се, че по делото безспорно е установено, че по всички маси в обекта са били поставени еднообразни стъклени чаши, в които клиентите са тръскали пепелта от пушените от тях тютюневи цигари. Посочва се, че поставянето на тези чаши по масите за клиенти, представлява от правна страна съзнателно (умишлено) действие на самия търговец-експлоатиращ обекта, без значение дали е извършено лично или чрез наетия от него персонал, с което се създават пряко условия за нарушаване на законовата забрана, и тя реално е нарушена в обекта. Твърди се, че не се приемат доводите на районния съд, че е наложено наказание за „допустителство“ на нарушението. Навеждат се доводи за неизпълнение на законово въведените задължения да несе извършва тютюнопушене в закрити обществени места, което нарушение е безспорно извършено при осъществяване дейността на едноличния търговец в неговия обект за обществено хранене и развлечения. Сочи се, че така постановеното решение не способства по никакъв начин за спазване на въведената законова забрана за тютюнопушене и за мотивиране на търговците и гражданите да спазват тази забрана. Моли да бъде отменено решението на Районен съд гр. Плевен и да се потвърди издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът – Регионална здравна инспекция - гр. Плевен, не изпраща представител.

Ответникът – ЕТ „М. *** чрез представляващ Ц.П.М., се представлява от адвокат Д. Д. от Адвокатска колегия – Плевен, който моли съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана и да потвърди решението на Районен съд – Плевен. Счита, че в своите мотиви районният съд правилно и законосъобразно е тълкувал както материално правния закон, така и е изложил мотиви за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и го е отменил. Посочва, че съдът правилно е възприел, че активното действие не може да бъде извършено от юридическо лице, какъвто е едноличния търговец, а може да бъде извършено само от физическо лице. Твърди, че също така немотивирано и некореспондиращо с доказателствата, събрани в хода на делото, както и в хода на административната проверка е, че служители на едноличния търговец съзнателно са поставили чаша с вода пред клиентите, извършвали тютюнопушене. Навежда доводи, че се е доказало, че актосъставителят е установил, че тютюнопушене се извършва от клиенти, но на тях не е съставен акт. Моли да се потвърди решението на Плевенски районен съд като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено наказателно постановление № КД-01-04-112/20.11.2013 г. издадено от директора на РЗИ-Плевен, с което на ЕТ „М. ***, за това че при извършена проверка на 01.11.2013 г. около 23.00 часа в обект „Кафе-аперитив“, находящ се в гр. Плевен, ул. „Васил Левски“ № 167, е установено, че в обекта се извършва тютюнопушене – нарушение на чл. 56, ал.1 от Закона за здравето, и на основание чл. 218, ал. 2 от Закона за здравето е наложена имуществена санкция в размер на 1000(хиляда) лв.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, но постановено в несъответствие със закона. Неправилно първоинстанционният съд, при вярно установени факти за извършване на нарушението, е приел, че ЕТ е наказан като допустител, а в ЗЗдр не е предвидена такава хипотеза. АУАН е съставен на ЕТ за това, че в обекта стопанисван от него, който е закрито обществено място, е установено да се извършва тютюнопушене в нарушение на чл.56 ал.1 от ЗЗдр. Санкционната норма, по която е наказан търговецът, е чл.218 ал.2 от ЗЗдр., съобразно която се санкционира ЕТ при извършено нарушение по чл.56 ал.1 от закона, като АУАН и НП са връчени на представляващия ЕТ „М. 5-Ц.М.”. В тази връзка следва да се посочи, че акта не е съставен на физическото лице Ц.М. за нарушение на чл.56 ал.1 от ЗЗдр., а последният е действал като управител и представляващ ЕТ. Следва да се посочи още, че нито в акта, нито в НП е използван терминът „допуска тютюнопушене”, за да се приеме, че АУАН е съставен в хипотезата на допустителство.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 135 от 24.02.2014 г., постановено по НАХД № 2976/2013 г. на Районен съд – гр. Плевен, като вместо него постановява:

Потвърждава наказателно постановление № КД-01-04-112/20.11.2013 г. на директора на РЗИ-Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.