Решение по Административно дело 239/2014г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 229

гр.Плевен, 9 Май 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 239 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 83 от 06.02.2014 г., постановено по нахд № 2884/2013 г., Районен съд – Плевен е : изменил наказателно постановление № 27-1171 от 07.11.2013 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит” /ИАМО/ гр.София, в частта, с която на ДКЦ „Света Параскева” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. „Даскал Димо” № 22, на основание чл.115а ал.2 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на изискванията на т.8.2.3.3. от Раздел ІІ на медицински стандарт „Ушно-носно гърлени болести”, утвърден с Наредба № 35 от 08.07.2009 г. на МЗ, във връзка с чл.6 ал.1 от ЗЛЗ, като е намалил размера на наложената имуществена санкция на 300 лева ; отменил наказателното постановление в частта, с която на основание чл.115а ал.2 от ЗЛЗ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на изискванията на т.7.3.1.т.”в” в Раздел ІІ на същия медицински стандарт. Наказанията са наложени за това, че при извършена проверка в периода 17.04.2013 г. – 19.04.2013 г. включително, по жалба, подадена от Х. Н. Г., баща на пациентката Е. Х. Н. на XX години, е установено, че лечебното заведение не е осигурило на пациентката, която е подлежала на оперативна намеса, лекар с призната специалност по детски болести, който да извърши стандартния клиничен преглед за определяне на оперативния риск и че при оперативната интервенция, извършена на 13.02.2013 г., не е осигурена операционна сестра в състава на хирургичния екип, извършващ оперативната намеса по ушно-носно-гърлени болести.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от ДКЦ „Света Параскева” ЕООД гр.Плевен, чрез процесуален представител адвокат Ж.Н. ***, който счита, че същото е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила. Намира, че съдът неправилно е оценил събраните доказателства по делото, както и че е налице нарушение на правото на защита на ДКЦ „Света Параскева” ЕООД – Плевен. Посочва, че по направените с жалбата срещу НП оплаквания относно нарушените производствени правила и правото на защита на доверителя му съдът е посочил единствено, че „не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и при издаването на НП, които да съставляват основание за отмяната му”, както и че АУАН и НП „съответстват на изискванията на чл.42, съответно чл.57 от ЗАНН”. Според него съдът не е обсъдил многобройните изложени доводи за допуснати в административно-наказателното производство съществени нарушения на производствените правила и правото на защита, които отново цитира в касационната жалба. Сочи още, че и административният орган, и съдът неправилно са приложили материалния закон. Намира за безспорно установено, че освен от интерниста д-р Б., лекуваната Е. Н. е преглеждана и от личния си лекар – Б. П., със специалност педиатрия, които обстоятелства са установени в хода на съдебното производство чрез показанията на свидетелката П. С., които показания не са обсъдени в съдебното решение. Не счита, че е налице умишлено нарушение на стандарта по т.8.2.3.3 и твърди, че консултирането с двама специалисти по никакъв начин не е застрашило здравето и живота на пациентката. Позовава се на АУАН и НП, в които нарушението е посочено като първо и навежда доводи, че АНО не е представил насрещни и опровергаващи липсата на субективна страна за извършване на нарушение доказателства, а РС – Плевен изобщо не е разгледал и обсъдил въпроса за невиновно (неумишлено) действие, което опорочава постановения съдебен акт. В заключение моли съда да отмени решението в частта, с която е изменено наказателното постановление.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба и от д-р С. В., Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит” гр.София, чрез старши юрисконсулт А. Я., която го обжалва изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Сочи, че АУАН е съставен от длъжностно лице, в кръга на правомощията му и съдържа всички предвидени в чл.42 от ЗАНН реквизити, в това число пълно и точно описание на нарушението. Намира, че НП е постановено в съответствие с изискванията на чл.57 ал.1 и ал.2 от ЗАНН, ясно и недвусмислено описва извършените административни нарушения, обстоятелствата, при които са извършени същите, доказателствата, които ги потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени. Посочва, че нарушенията са подробно описани в обстоятелствената част, изложени са доводи относно съставомерността им, подробно са обсъдени и възраженията по АУАН, поради което правото на защита на нарушителя не е накърнено. Намира, че с оглед на всички събрани писмени и гласни доказателства, извършването на санкционираните с НП нарушения са доказани безспорно и категорично. Счита, че правилно районният съд е потвърдил НП в едната част, но неправилно е намалил размера на санкцията, тъй като при постановяването й АНО се е съобразил с разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН. Твърди, че са взети предвид тежестта и характера на нарушението, но въпреки че нарушението е извършено за първи път, АНО е отчел факта, че се касае за XX годишна пациентка, на която не е била направена императивно разпоредената от Наредбата консултация с педиатър преди извършване на оперативната интервенция, а и предвид факта, че след извършената оперативна интервенция на сливиците пациентката е била лекувана две седмици в УМБАЛСМ „Пирогов” гр.София с усложнения, в това число – сепсис. Счита за неоснователни съображенията на първоинстанционния съд в частта, в която е отменено НП. Сочи, че съдът кредитира показанията на свидетелката, която е заявила, че е участвала в конкретната операция като медицинска сестра, но счита, че следва да се вземе предвид факта, че същата се намира в двойно правно положение – свидетел и работник, тъй като е в трудовоправни отношения с ДКЦ „Света Параскева” ЕООД. В допълнение сочи, че в история на заболяването, както и в останалата медицинска и друга документация, не е открита писмена следа за участието на медицинска сестра в оперативната интервенция, като последното е потвърдено и от свидетелите д-р М. К. и Л. С., които са извършили проверката в лечебното заведение. Моли съда да отмени решението и да потвърди НП в цялост.

В съдебно заседание касаторът ДКЦ „Света Параскева” ЕООД – Плевен, не се представлява, ангажира писмено становище за неоснователност на касационната жалба на административния орган.

В съдебно заседание касаторът Изпълнителна агенция „Медицински одит” гр.София, не се представлява, в писмено становище заявява, че поддържа подадената от Агенцията касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационните жалби са подадени в законоустановения срок и от надлежни страни, участвали във въззивното производство и са допустими.

По основателността на тези жалби съдът съобрази следното:

С оспореното решение съдът е приел за установено, че против дружеството е съставен АУАН №А-27-117-1/12.07.2013г. затова, че : 1. На 13.02.2013г. в Плевен, Лечебното заведение ДКЦ “Св.Параскева” не е осигурило на пациентката Е. Х. Н., на XX години, която подлежи на оперативна намеса лекар с призната специалност по детски болести, който да извърши стандартния клиничен преглед за определяне на оперативен риск, с което е нарушило изискванията на т.8.2.3.3 от Раздел ІІ на медицински стандарт “Ушно-носно гърлени болести”, утвърден с Наредба №35/8.07.2009г. на МЗ, във вр. с чл.6 ал.1 от Закона за лечебните заведения ; 2. Пациентката Е. Х. Н. – XX годишна, е оперирана на 13.02.2013г. под обща анестезия. При проверката на История на заболяването, било установено, че липсват имена и подпис на операционна сестра, от което следва, че в състава на хирургичния екип, извършвал оперативната намеса по ушно-носни-гърлени болести, не е включена операционна сестра. С деянието си ДКЦ “Св.Параскева” ЕООД Плевен е нарушило изискванията на т.7.3.1.т.”в” в раздел ІІ на медицински стандарт “Ушно-носно-гърлени болести”, утвърден с Наредба №35 от 08.07.2009 г. на МЗ,във вр. с чл.6 ал.1 от Закона за лечебните заведения, като не е осигурило операционна сестра, в състава на хирургическия екип извършващ оперативна намеса по ушно-носно-гърлени болести.

От показанията на актосъставителката и свидетелка по делото К. съдът установил, че заема длъжността Главен инспектор в ИАМО гр.София и в това си качество е инспектирала ДКЦ “Св.Параскева“ ЕООД Плевен. Проверката е била по повод постъпила жалба от бащата на XX годишно момиче оперирано в ДКЦ “Св.Параскева“ ЕООД Плевен. С нарочна заповед на ИД на Медицински одит се е наложило извършване на проверка на място, относно изложените в жалбата обстоятелства. Изискана била необходимата медицинска документация с оглед извършване на проверката, относно обстоятелствата, изложени в жалбата. Било установено, че се касае за XX годишно момиче, постъпило за планово оперативно лечение в съответното медицинско заведение. Детето предоперативно е било прегледано от лекар интернист, а не от лекар със специалност детски педиатър. При проверката на история на заболяването се установило, че в оперативния протокол има подпис на опериращ лекар и липсва подпис на участваща медицинска операционна сестра. Съставен бил констативен протокол. Констатираните нарушения се състояли в това, че ДКЦ “Св.Параскева”, не е осигурило на пациентката, която подлежи на оперативна намеса консултация с лекар педиатър, който да извърши стандартния клиничен преглед за определяне на оперативния риск, както и че в състава на хирургичния екип по “Ушно-носно-гърлени болести” не е включена операционна медицинска сестра, с което са нарушени изискванията на Раздел ІІ на медицински стандарт “Ушно-носно гърлени болести”, утвърден с Наредба №35/8.07.2009г. на МЗ, във вр. с чл.6 ал.1 от Закона за лечебните заведения. Показанията на свидетелката К. съдът приел за кореспондентни с тези на свидетеля И.. Съдът кредитирал и показанията на св. А. М., която заявила, че работи като медицинска сестра и от години участва в екип с д-р Н., както и че е участвала при извършената операция на Н.. ПРС кредитирал и показанията на св. П. К., която към момента на извършване на проверката от контролните органи е заемала длъжността прокурист в ДКЦ”Св. Параскева” ЕООД гр. Плевен и заявила, че проверката е била предизвикана по жалба от родителите на оперирано момиче. В тази връзка били изискани и проверени документите по случая. След като бил получен АУАН, направили възражение в законоустановения срок с допълнителни обяснения от мед. сестра М.. Съдът възприел показанията й, според които всяка една оперативна намеса се извършва от екип, включващ и операционна сестра, както и че в утвърдената медицинска документация – история на заболяването, както и в който и да било друг медицински документ няма изрично посочен реквизит, който да се подписва от медицинската сестра.

От извършената служебна проверка ПРС не установил допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и при издаване на наказателното постановление, които да съставляват основание за отмяната му, както и че АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съответстват на изискванията на чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН. Съдът направил извод въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, че ДКЦ “Света Параскева” ЕООД, е извършило административно нарушение на изискванията на т.8.2.3.3 от Раздел ІІ на медицински стандарт “Ушно-носно гърлени болести”, утвърден с Наредба №35/8.07.2009г. на МЗ, във вр. с чл.6 ал.1 от Закона за лечебните заведения, като не е осигурило на XX годишна пациентка , подлежаща на оперативна намеса под обща анестезия, задължителна консултация с лекар с призната правоспособност по детски болести. Съдът се позовал на разпоредбата на чл.115а, ал.2 от ЗЛЗ, според която за допуснато такова нарушение едноличен търговец или юридическо лице се наказва с имуществена санкция в размер от 300 до 1000лв. Съдът изложил съображения, че с оглед тежестта на нарушението, обстоятелството, че е извършено от дружеството жалбоподател за първи път, и предвид разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, санкцията за това нарушение следва да бъде намалена от 500 на 300 лева

По отношение на другото вменено на дружеството нарушение съдът счел, че незаконосъобразно и необосновано административно наказващият орган е приел, че ДКЦ “Св.Параскева” ЕООД Плевен е нарушило изискванията на т.7.3.1.т.”в” в раздел ІІ на медицински стандарт “Ушно-носно-гърлени болести”, утвърден с Наредба №35 от 08.07.2009 г. на МЗ, във вр. с чл.6 ал.1 от Закона за лечебните заведения. Въз основа на показанията на св.А. М. съдът установил, че е присъствала при извършената оперативна намеса по отношение на Е. Х. и нейните показания приел за кореспондиращи с тези на св.К.. С оглед на тези установявания ПРС направил извод, че не е налице извършено нарушение по т. 2 от наказателното постановление. Констатираното при проверката от контролните органи, че лечебното заведение не е осигурило операционна сестра в хирургичния екип при осъществяване на оперативната намеса, т.к. такава не е вписана в медицинската документация по случая, според ПРС не се подкрепя от доказателствата по делото. Ето защо в тази част отменил НП.

С оглед пределите на касационната проверка, очертани от разпоредбата на чл.218 от АПК, настоящият касационен състав намира за установено следното:

Напълно се споделят съображенията на ПРС за липса на допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и при издаване на наказателното постановление, които да съставляват основание за отмяната му, макар и тези съображения да са лаконични и неизчерпателни. Неоснователно е и не съставлява отменително основание оплакването в касационната жалба на дружеството, че няма доказателства АУАН да е съставен в присъствие на свидетели (а не само на един свидетел), съгласно изричното изискване на чл.40 ал.1 от ЗАНН. Видно е от АУАН на л.41-43 от делото на ПРС, че същият е съставен от д-р М. К. в присъствието само на един свидетел-Л. С., който е участвал във възложената проверка на дружеството (арг.: показания на л.75) и в този смисъл той е свидетел-очевидец на констатираното нарушение. Разпоредбата на чл.40 от ЗАНН регламентира реда за съставянето на акт за нарушение, като в ал.1 предвижда, че такъв се съставя в присъствието на нарушителя и на свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Използваното множествено число на думата „свидетелите” в текста на ал.1 според настоящия състав на съда обаче не налага извод, че задължително свидетелите следва да са повече от един. Граматическото тълкуване на нормата с оглед и на останалите части на изречението (…свидетелите, които са присъствали……) налагат извода, че актът следва да се състави в присъствието на всички присъствали на установяването или констатирането на нарушението свидетели, какъвто и да е техният брой. В случаите, когато само един свидетел е присъствал, актът се съставя само в негово присъствие, а когато са налице повече от един свидетел-очевидец, всички те с подписа си върху акта за нарушение следва да удостоверят, че деянието е осъществено по начина, описан в акта за нарушение.

Неоснователно е и оплакването за допуснати нарушения на чл.42, т.6 и т.7 от ЗАНН- че в АУАН не са посочени данните на свидетелите, а само на един свидетел и то частично; на единствения свидетел очевидец не е посочен точен адрес, не е посочен ЕИК на нарушителя-пълно наименование, седалище и адрес на управление, лице, което го представлява. Съгласно разпоредбата на чл.42, т.6 и т.7 от ЗАНН актът следва да съдържа собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и местоработата, единен граждански номер; имената и точните адреси на свидетелите, единен граждански номер; Видно е от съставения акт, че в него са вписани всички индивидуализиращи данни за дружеството-пълно наименование, седалище и адрес на управление, лице, което го представлява. Действително не е вписано ЕИК, което както се твърди в жалбата е равнозначно на ЕГН при физическите лица. ЕИК е уникален номер, с който се индивидуализират по еднозначен начин ЕТ, ЮЛ и други субекти с изключение на тези, които се индивидуализират посредством ЕГН. Целта на вписване на този уникален цифров код в съставения акт е да се индивидуализира субекта, срещу който се повдига административно обвинение. В случая, чрез останалите вписани индивидуализиращи данни , привлеченото дружество е възприело именно себе си като субект на нарушение и е подало възражение против съставения акт, а впоследствие и жалба против НП с твърдения за допуснати нарушения на процедурата по съставяне на акт и НП и с оплаквания по съществото на спора, като на нито един етап от производството против него не е твърдяло, че субект на нарушение не е то, а някое друго ЮЛ с идентични данни относно наименование, адрес, представляващо го лице. Ето защо , невписването на ЕИК в съставените акт и НП в случая, макар и да съставлява нарушение, не е съществено и не обосновава отмяна на НП на това основание. Противно на оплакването в касационната жалба, в АУАН са посочени трите имена на актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението, ЕГН на последния и адресите им по месторабота. ЗАНН не поставя изискване да се изпишат постоянния или настоящ адрес на свидетеля, а говори по принцип за „ точен адрес“, който може да е всеки адрес, вкл. този по месторабота, на който свидетелят може да бъде открит и призован, за да даде показания относно своите възприятия за констатираното нарушение. В конкретния случай и видно от призовките на л.60 и 61 от делото на ПРС, свидетелите К. и С. са били призовани на адресите си по месторабота в ИАМО, явили са се за в с.з. и са били разпитани, като са дали сведения относно констатираното нарушение, поради което непосочването на някакъв друг адрес не е довело до забавяне на производството, обективни препятствия във връзка с разкриване на обективната истина и нарушения на правото на защита на привлеченото лице.

Неоснователно е и оплакването, че събраните писмени материали не са описани в АУАН и не е посочено къде се намират. В обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение са описани събрани писмени доказателства-подадената жалба, във връзка която е започнала проверката, заповед за проверка, история на заболяването. А констативния протокол от извършената проверка №КП 27-117/23.04.2013 год., в който са отразени всички констатации от извършената на дружеството проверка, е връчен срещу подпис на лицето, което по това време е представлявало дружеството, поради което не може да се твърди, че са били ограничени правата му да представя доказателства в своя защита и адекватно да възразява. В самия констативен протокол , връчен на дружеството, също са описани относимите писмени доказателства, които са събрани и дружеството, запознавайки се с този протокол, се е запознало и със съществуването на тези описани доказателства. По делото не са приобщени възражения на дружеството в смисъл, че не е било наясно какви нарушения му се вменяват, напротив, на всички етапи от административнонаказателното производство и в съдебното такова то е ангажирало адекватни и относими доказателства с оглед опровергаване на вписаните АУАН констатации.

Не съставлява отменително основание и факта, че АУАН е връчен след изтичане на 7-дневния срок по чл.43 ал.4 от ЗАНН. Видно е от акта, че е съставен на 12.07.2013 год., а е връчен на наказаното лице на 23.07.2013 год. Актът е бил съставен на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН- в отсъствие на привлеченото лице, което е било поканено за неговото съставяне, но не се е явило на посочената в писмото на л.45 от делото на ПРС дата. С оглед на тези факти, след съставяне на акта и на основание чл.43, ал.4 от ЗАНН, актът е изпратен за връчване на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. На първо място периодът от 11 дни от датата на съставяне до датата на връчване на акта съставлява технологичен срок, предвид мястото на съставяне-гр.София, изпращането за връчване по пощата предвид седалището и адреса на дружеството в гр.Плевен. На второ място, актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването му в съответната администрация, която ще го връчва, а не от съставянето му, като по делото не са събрани доказателства кога актът е получен в община Плевен за връчване, за да могат да се правят някакви правни изводи в тази насока. Независимо от тези конкретни причини обаче, сроковете за връчване на НП са инструктивни, и неспазването им не е скрепено с определени правни последици. Иначе казано, невръчването на АУАН в установения от закона 7 дневен срок не опорочава НП и не съставлява основание за неговата отмяна.

Не съставлява отменително основание и фактът, че НП е издадено след изтичане на едномесечния законов срок по чл.52 от ЗАНН. Противно на съображенията на пълномощника на наказаното дружество, едномесечният срок за издаване на НП е инструктивен, и аргумент в тази посока е разпоредбата на чл. 34, ал.3 от ЗАНН, съгласно който образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Следователно, правото на АНО да издаде НП се преклудира едва след изтичане на 6 месеца, считано от съставянето на акта. Видно от датите на съставяне на АУАН и НП, този 6 месечен срок е спазен.

В процесното производство е неотносим въпроса за вината, тъй като с НП са наложени имуществени санкции на юридическото лице, т.е. става въпрос за своеобразна обективна и безвиновна отговорност.

Противно на релевираното оплакване, в НП са обсъдени възраженията на лечебното заведение, но същите са приети за неоснователни.

По съществото на вменените с АУАН нарушения, съдът съобрази следното :

Първото вменено на дружеството нарушение се свежда до факта, че лечебното заведение не е осигурило на пациентката Н., на XX години, която подлежи на оперативна намеса лекар с призната специалност по детски болести, който да извърши стандартния клиничен преглед за определяне на оперативния риск. НП в частта относно това нарушение е потвърдено от ПРС. Установява се от събраните по делото доказателства, че XX годишна пациентка е постъпила за оперативно лечение при наказаното дружество по повод на оплаквания от затруднено носно дишане двустранно, хронична хрема, чести инфекции на гърлото и ГДП, като е имала конкретно описана в НП приемна диагноза. В приложената по делото на л.17-18 История на заболяването №9/13.02.2013 год. е отразен извършен клиничен преглед, извършени лабораторни изследвания, както и осъществена предоперативна консултация с интернист- д-р Б., според мнението на която липсват противопоказания за оперативно лечение, вкл. и обща анестезия. Последното се установява от медицински документ на л.26 от делото на ПРС. Липсват писмени доказателства, от които да се установява наличието на извършена консултация с лекар с призната специалност по детски болести. Тези факти се установяват и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели К. и И., които свидетелстват, че са установили от медицинската документация във връзка с извършената оперативна интервенция на XX годишното момиче, че детето предоперативно е прегледано от лекар интернист, а не от педиатър. Според св. К. последният е следвало да извърши стандартния клиничен преглед за определяне на оперативния риск. Фактът, че детето не е прегледано от педиатър преди извършване на операцията според показанията на св. К. е довело до пропуски, предвид, че от приложените епикризи е било установено, че следоперативния период не е протекъл гладко и в продължение на две седмици детето е лекувано в друго лечебно заведение. Това е дало основание на проверяващия екип да направи извод, че на детето не е оказана качествена медицинска помощ. Противно на оплакването в касационната жалба на дружеството, от останалите /извън обсъдените до тук/ доказателства по делото, не се установява безспорно , че пациентката Н. преди извършване на операцията е била прегледана от личния си лекар д-р Б. П., която имала призната специалност „педиатрия“ . При разпита си в съдебното заседание на 23.01.2014 год. св.П. К. е заявила, че знае, че д-р П. е общо практикуващ лекар, но и че има придобита специалност „Детски болести“; че в медицинската документация е отразена консултация с интернист и съобщава, че според думите на д-р Н. на „него са му били предоставени други документи преди да бъде оперирано лицето, от самите родители на детето-те ходят по изследвания, консултации преди операцията. Той ги е консултирал и преглеждал и е видял и други документи. Аз лично не съм ги видяла….“ Твърди още, че в „нашето лечебно заведение не е правена консултация…“ Свидетелката съобщава, че принципно е възможно консултацията преди операцията да се извърши в друго лечебно заведение. От така представените показания на св. К. се правят следните изводи: че в наказаното дружество не е извършена преди операцията на детето консултация с лекар с придобита специалност по детски болести; че по думите на представляващия наказаното дружество той бил видял документи за преглед преди операцията с лекар-педиатър; че по принцип е възможно консултацията да се направи в друго лечебно заведение преди операцията. Показанията на свидетелката обаче не доказват в конкретния случай да е била проведена консултация с педиатър преди операцията на Е. Н., който е един от двата основни въпроса по делото. В кориците по делото не са приложени : нито медицинска документация, макар и от друго лечебно заведение, от която да е видна извършената консултация с педиатър преди операцията на Н.; нито доказателства кой е личен лекар на пациентката, нито че този лекар има и придобита специалност по „Детски болести“, най-сетне- нито писмен медицински документ, от който да може да се установи, че този личен лекар с призната специалност по детски болести е прегледал XX годишната пациентка преди операцията и какво е било заключението от този преглед с оглед предстоящата операция. Ето защо и при липса на всякакви доказателства, предвид , че и показанията на св. К. не изясняват този спорен въпрос се налага извод, че детето не е прегледано от лекар по детски болести преди оперативната намеса. Медицински стандарт „Ушно-носно гърлени болести“, раздел 2 „Изисквания към лечебните заведения за упражняване на медицинската специалност „Ушно-носно гърлени болести“, т.8.2.3.3. изисква стандартният клиничен преглед за определяне на оперативния риск при пациенти, подлежащи на оперативна намеса под обща анестезия, да включва задължителни консултации с лекар с призната специалност по детски болести, каквато консултация с такъв лекар от приобщените по делото доказателства не се установява да е била извършена. Дружеството не е проявило процесуална активност и не е представило, нито е поискало събирането на доказателства в насока да докаже оплакванията си в жалбата, и по този начин тези твърдения са останали недоказани от наличните такива.

В този смисъл правилен е изводът на решаващия съд за съставомерност на вмененото на дружеството деяние. Неправилен се явява извода на съда за неправилност на преценката на АНО относно размера на наложената санкция. Съдът е отчел единствено факта, че нарушението е извършено за първи път и е посочил, че взима предвид „тежестта на нарушението“ , без да се е аргументирал какъв извод и въз основа на какви факти прави относно тежестта на нарушението. Настоящата инстанция счита, че в полза на дружеството може да се отнесе единствено обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, като не са представени доказателства относно останалите обстоятелства, имащи значения за индивидуализация на наказанието, които да наложат извод за определяне на санкция към предвидения в закона минимум, в т.ч. и относно имущественото състояние на дружеството с оглед преценка съотношението между същото и налагания размер на санкция. Събрани са доказателства обаче посредством разпита на свидетелите-контролни органи, от които се установява, че от приложените епикризи е било установено, че следоперативния период не е протекъл гладко и в продължение на две седмици детето е лекувано в друго лечебно заведение. Това е дало основание на проверяващия екип да направи извод, че на детето не е оказана качествена медицинска помощ. Настоящата съдебна инстанция намира, че при тези данни относно фактите, които имат значение за определяне размера на наложеното наказание, е налице превес на отегчаващите отговорността на дружеството обстоятелства, поради което правилно АНО е определил санкция малко над определения от закона минимален размер (при минимум от 300 лева органът е наложил санкция 500 лева), като съдът счита , че с така определения размер освен че правилно е индивидуализирано наказанието, ще бъдат постигнати неговите цели, регламентирани в чл.12 от ЗАНН. Ето защо оспореното решение досежно това вменено нарушение на т.8.2.3.3 от МС „УНГБ” следва да се отмени като постановено в нарушение на закона и вместо него да се постанови друго, с което НП в тази част да бъде потвърдено

Второто вменено на дружеството нарушение се изразява в това, че пациентката Н. , на XX години, е оперирана на 13.02.2013 год. под обща анестезия. В ИЗ е отразена оперативна интервенция и под този запис в ИЗ фигурира само един подпис- този на д-р Н.. Липсват имена и подпис на операционна сестра, от което е направен извод, че в състава на хирургичния екип, извършил оперативната намеса по ушно-носно-гърлени болести, не е включена операционна сестра. ПРС е отменил НП в тази част с мотивите, че не е налице извършено нарушение, като се позовал на показанията на разпитаните свидетели М. и К., от които установил, че при извършване на оперативната интервенция на XX годишната пациентка е присъствала операционна сестра. Касационната инстанция намира, че в тази част постановеното решение е правилно и обосновано на събраните по делото доказателства. АНО е направил извод за неучастието на операционна сестра в състава на хирургическия екип, извършил оперативната намеса, единствено от факта, че в ИЗ липсват имена и подпис на операционна сестра и това е отразено както в съставения АУАН, така и в издаденото НП. Следва да се посочи, че още в хода на административнонаказателното производство са събрани доказателства-обяснения от А. М., в което същата е посочила, че е била част от екипа по време на операцията на Е. Н. на 13.02.2013 год. в качеството на операционна сестра, като е дала сведения относно протичането на самата операция. В същия смисъл са и показанията на тази свидетелка при разпита и в проведеното съдебно заседание, дадени под страх от наказателна отговорност, като няма данни тези показания да са заинтересовани или пристрастни, както се твърди в касационната жалба на административния орган. Писменото обяснение и дадените в с.з. показания не са оборени от останалите събрани по преписката и по делото пред РС доказателства, поради което се налага извод, че в състава на екипа, оперирал XX годишната пациента е участвала операционна сестра, без единствено обаче същата да се подпише в ИЗ. В този случай и при така събраните доказателства, от дружеството е могло да се търси отговорност единствено за неподписване на съответната медицинска документация от лицата, които са извършили оперативната интервенция, ако такава е предвидена в специалния нормативен акт, но не и за неучастие в екипа на операционна сестра. Като е достигнал до същия извод и е отменил НП в тази част за нарушението по т.7.3.1.”в” от МС „УНГБ”, ПРС е постановил правилно решение в тази част, което следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 83 от 06.02.2014 г., постановено по нахд № 2884/2013 г. на Районен съд – Плевен в частта, в която е изменено наказателно постановление № 27-1171 от 07.11.2013 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит” /ИАМО/ гр.София, в частта, с която на ДКЦ „Света Параскева” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. „Даскал Димо” № 22, на основание чл.115а ал.2 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на изискванията на т.8.2.3.3. от Раздел ІІ на медицински стандарт „Ушно-носно гърлени болести”, утвърден с Наредба № 35 от 08.07.2009 г. на МЗ, във връзка с чл.6 ал.1 от ЗЛЗ, като е намалил размера на наложената имуществена санкция на 300 лева и вместо него ПОСТАНОВИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 27-1171 от 07.11.2013 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит” /ИАМО/ гр.София, в частта, с която на ДКЦ „Света Параскева” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. „Даскал Димо” № 22, на основание чл.115а ал.2 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на изискванията на т.8.2.3.3. от Раздел ІІ на медицински стандарт „Ушно-носно гърлени болести”, утвърден с Наредба № 35 от 08.07.2009 г. на МЗ, във връзка с чл.6 ал.1 от ЗЛЗ.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 83 от 06.02.2014 г., постановено по нахд № 2884/2013 г. на Районен съд – Плевен в останалата част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.