Решение по Административно дело 238/2014г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 241

гр.Плевен, 14 Май 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Катя Арабаджиева

Калина Пецова

при секретаря Ц.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 238 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 926 от 14.10.2013 г., постановено по нахд № 2078/2013 г., Районен съд – Плевен е отменил наказателно постановление № 1184/13 от 13.05.2013 г. на Началник на сектор ПП към ОД на МВР – гр.Плевен, с което на С.Г.К. ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.315 ал.1 т.1 от КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева за извършено административно нарушение по чл.259 ал.1 т.1 от КЗ, за това, че на 25.04.2013 г. около 18,10 часа в гр.Плевен, ул. „И.Миндиликов” на кръстовище с ул. „Кичево”, като водач на МПС – лек автомобил „Мазда” с рег.№ ЕНXXXXВА няма сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към момента на проверката. Решението е обжалвано по реда на инстанционния контрол пред Административен съд – гр.Плевен, който с Решение № 748 от 20.12.2013 г. е отменил решението на РС и е върнал делото за ново произнасяне от друг състав на същия съд при съобразяване с мотивите на решението.

С Решение № 98 от 11.02.2014 г., постановено по нахд № 55/2014 г., Районен съд – Плевен е потвърдил обжалваното наказателно постановление.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от С.Г.К., чрез адвокат М.Б. от Адвокатска колегия – гр.Плевен, която счита същото за незаконосъобразно и неправилно. Намира за неправилни изводите на РС – Плевен, че НП е съставено от компетентно лице по смисъла на чл.320 ал.1 от Кодекса на застраховането, във връзка с чл.189 ал.1 от ЗДвП, във връзка с чл.37 ал.1 б.”б” от ЗАНН, тъй като съгласно разпоредбата на чл.320 ал.1 от КЗ АУАН се съставят от оправомощени от заместник-председателя длъжностни лица, а в случаите по чл.315 ал.1 и 2 и чл.315а – от длъжностните лица на службите за контрол по ЗДвП”, а съгласно разпоредбата на ал.2 НП се издава от заместник-председателя, а за нарушенията по чл.315 ал.1 и 2 и ал.315а – от Директора на областната дирекция на МВР, в чийто район е установено нарушението или от оправомощено от него длъжностно лице. Сочи, че в НП не е посочен акт за оправомощаване по реда на чл.320 ал.2 от КЗ от страна на Директора на ОД на МВР – Плевен, а представената Заповед от 2006 г. в тази насока не може да породи своите правни последици и към настоящия момент, тъй като е издадена от лице, което към момента на установяване на нарушението вече не заема подписаната длъжност и няма как това лице да делегира свои правомощия на друго лице. Счита, че само на това основание следва да се приеме, че обжалваното НП се явява незаконосъобразно. Намира за неправилни изводите на РС – Плевен, че при издаване на АУАН и НП са спазени всички разпоредби на ЗАНН. Счита, че са нарушени разпоредбите, регламентирани в чл.42 т.4, във връзка с чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като както в АУАН, така и в НП трябва да се посочи точно описание на нарушението и законовата разпоредба, която е нарушена, като посочването трябва да е конкретно и да не буди съмнение. Според касатора нарушената законова разпоредба не може да бъде извличана по пътя на формалната или правната логика, тъй като това ще има за последица неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива и в сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице. Сочи, че общото описание в АУАН на нарушената разпоредба, чрез посочване на ал.1 на чл.259 от КЗ, без посочване на конкретно предложение, не внася яснота лицето в качеството на какъв е наказан, а това уточнение чрез дописване на т.1 на чл.259 ал.1 в правната квалификация на деянието е направено едва в НП. Счита, че в този смисъл са без значение индициите, че наказаното лице вероятно е разбрало коя е законовата разпоредба, за която е обвинено, че е нарушило, тъй като правоприлагането, особено в частта му на налагане на административни наказания, не може да почива на предположения. Според упълномощения адвокат не може да се приеме, че К. е имал и двете качества на нарушител – както по т.1, така и по т.2 на чл.259 от КЗ. Сочи, че при издаването на НП административно наказващият орган е посочил като основание за налагане на глобата чл.315 ал.1 т.1, която също съдържа две хипотези и не е уточнил дали основанието за налагане на съответното наказание касае първата или втората хипотеза. Навежда доводи, че нито в АУАН, нито в НП се съдържа правилно описание на извършеното нарушение. Твърди, че съгласно нормата на чл.259 ал.1 т.1 от КЗ договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение, т.е. изискват се две кумулативно налични предпоставки, които следва да намерят приложение в посочената фактическа обстановка в НП и АУАН, което в дадения случай не се наблюдава. Твърди също, че нарушението не е описано пълно и точно от фактическа и правна страна, като е налице липса на описание на един от задължителните елементи на състава на нарушението, а именно нито в АУАН, нито в НП е посочено дали автомобила е бил спрян от движение или не. Счита, че не е спазена процедурата по издаване на АУАН и че е нарушен чл.40 ал.1-4 – в акта е записано, че нарушението е извършено на 25.04.2013 г., а същият е съставен на 26.04.2013 г. Сочи, че липсват данни на коя дата е извършена проверката и е установено нарушението – на 25.04.2013 г. или на 26.04.2013 г. Намира, че от разпитите на актосъставителя и свидетеля по акта не става ясно на коя от двете дати е направена проверката и констатирано нарушението, а този факт е от значение с оглед на това да се установи правилно ли е съставен акта – дали при съставяне на същия следва да присъстват двама свидетели или един – очевидец, както е от значение за безспорното установяване на фактическата обстановка. Счита, че така изготвеният АУАН е незаконосъобразен, като е опорочена процедурата по съставянето му, а АНО от своя страна не е изпълнил задълженията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН, като е следвало преди да се произнесе по преписката, респективно преди да издаде наказателното постановление, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат Б. с пълномощно от първата инстанция, която поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество претендира отмяна на оспореното решение и потвърденото с него НП.

Ответникът по касационната жалба Областна дирекция на МВР – гр.Плевен в съдебно заседание не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 25.04.2013 г. около 18.10 часа, в гр.Плевен на ул „Иван Миндиликов” на кръстовище с ул.”Кичево”, жалбоподателят, като собственик и водач на лек автомобил, участник в пътно транспортно произшествие няма валидна застраховка “Гражданска отговорност на автомобила. Полицейските служители, установили горното обстоятелство при проверка на документите на автомобила. В хода на проверката установили, че автомобилът е надлежно регистриран, но водачът не им представя сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите за 2013г.” за управляваното от него МПС. При така посочените обстоятелства актосъставителят установил, че жалбоподателят управлявал МПС без сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите за 2013г., за което му съставил АУАН за извършено нарушение по чл.259, ал.1 от Кодекса за застраховането. Актът бил връчен на жалбоподателя, последният го подписал, като в графа възражения не е написал такива. Допълнителни такива не са постъпили и в 3-дневния срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН. Съдът приел, че до издаване на НП пред контролните органи и пред административно-наказващия орган, както и в съдебно заседание не е представена от жалбоподателя полица за валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите за 2013г.” за процесния автомобил . Съдът, като взел предвид и обясненията на жалбоподателя, според които към момента на съставяне на акта К. не е имал застраховка „ГО” счел, че към момента на извършване на проверката жалбоподателят не е имал “Гражданска отговорност”. Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление на Началник сектор “ПП” към ОД на МВР - Плевен, връчено на жалбоподателя на 30.07.2013г., с което административно наказателната му отговорност била ангажирана. Тази фактическа обстановка съдът установил въз основа на приобщените към делото писмени доказателства и от показанията на разпитаните свидетели. След служебна проверка съдът установил, че АУАН е съставен от компетентно лице по смисъла на чл. 320, ал. 1 от Кодекса на застраховането във вр. с чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 37, ал.1 ,б.”б” от ЗАНН и съдържа всички необходими по чл. 42 от ЗАНН реквизити, подписан е от нарушителя, актосъставителя и свидетеля на нарушението. Като се позовал на чл.320, ал.2 от Кодекса за застраховане и заповед, материализираща оправомощаване на Началника на сектор “ПП” към ОД на МВР - Плевен да издава НП по посочените текстове от КЗ, съдът направил извод, че НП е издадено от административно-наказващ орган, притежаващ съответната компетентност. Съдът не констатирал при проверката допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на административно-наказателното производство.

Въз основа на приобщените по делото доказателства съдът установил, че е налице извършено нарушение. Позовал се на разпоредбата на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ , според която всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение е длъжно да сключи Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, която е задължителна застраховка съгласно чл. 249, т. 1 във вр. с раздел ІІ, б."а", т. 10 от Приложение № 1 към Кодекса за застраховането. Всяко лице, притежаващо регистрирано МПС на територията на Република България е задължено ежегодно да сключва тази застраховка по силата на чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ. Посочил още, че задълженията на застрахования са уредени с Наредба № 24/ 08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл.249, т. 1 и 2 от КЗ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени от МПС. Съгласно чл. 7, ал. 2 от посочената наредба водачът на МПС е задължен винаги да носи със себе си контролния талон и да го предоставя заедно със застрахователната полица при проверка на контролните органи. Съдът установил, че по време на проверката за управлявания от жалбоподателя лек автомобил, надлежно регистриран, не е бил налице сключен застрахователен договор “Гражданска отговорност на автомобилистите за 2013”. Като доказателство в насока приел, че такъв договор не е представен по делото. От субективна страна съдът счел, че деянието е извършено виновно, тъй като жалбоподателят е бил с ясното съзнание, че не притежава застраховка “Гражданска отговорност”, но въпреки това се е движил с автомобила, като е предполагал, че няма да настъпят вредни от нарушението му последици. Съдът намерил, че административно-наказващият орган се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като е определил наказанието за извършеното нарушение в размер от 400лв. - минимален размер, при възможност за налагане на глоба в размер от 400 лв. до 600 лв. На тези основания съдът потвърдил оспореното наказателно постановление.

Касационната инстанция намира, че така постановеното решение е правилно и обосновано на събраните по делото доказателства. Съдът е направил задълбочен анализ и преценка на събраните доказателства и е достигнал до правилния извод за съставомерност на вмененото нарушение. Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка се споделя напълно от настоящия касационен състав. Същият намира, че въз основа на нея решаващият съд е направил правилни фактически и правни изводи, които изцяло кореспондират със събраните по делото доказателства и които не е необходимо да бъдат преповтаряни и в настоящото решение.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че НП е опорочено предвид, че е издадено от административнонаказващ орган, на когото са делегирани правомощия от лице, което към момента на извършване и констатиране на нарушението не е заемало длъжността Директор на ОД на МВР Плевен.

С АУАН и обжалваното НП е било установено, че на датата 25.04.2013 год. около 18,10 часа в гр.Плевен, на ул.”Иван Миндиликов” на кръстовище с ул „Кичево” като собственик на л.а. „Мазда” с рег.№ЕН XXXX ВА, няма сключен договор за застраховка „ГО”, валиден към момента на проверката. Деянието е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ и е санкционирано на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ.

Видно е от разпоредбата на чл.320, ал.1 от КЗ, на основание на който нормативен акт е ангажирана отговорността на касатора, че актовете за установяване на административно нарушение се съставят от оправомощени от заместник-председателя длъжностни лица, а в случаите по чл. 315, ал. 1 и 2 и чл. 315а - от длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата. Процесното нарушение е такова по смисъла на чл.315, ал.1 от КЗ, поради което компетентни за съставяне на актове по този ред са длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата. Не се спори между страните, а и не е оборено вписаното в акта за нарушение обстоятелство, че актосъставителят Ц. В. В., заемащ длъжност „младши автоконтрольор” в сектор ПП-ОП-ОД на МВР Плевен е длъжностно лице, числящо се към службите за контрол по ЗДП, поради което оплакването в тази насока се явява неоснователно.

По отношение компетентността на административнонаказващия орган разпоредбата на чл.320, ал.2 от КЗ предвижда, че наказателното постановление се издава от заместник-председателя, а за нарушенията по чл. 315, ал. 1 и 2 и чл. 315а - от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението или от оправомощено от него длъжностно лице. В случая, предвид, че нарушението по чл.315, ал.1 от КЗ е установено в района на ОД на МВР Плевен, компетентен за издаването му се явява директорът на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи –Плевен , респ. оправомощено от него длъжностно лице. Видно от текста на Заповед №1292/14.07.2006 год. , Директорът на ОД на МВР Плевен е оправомощил Началника на сектор „ПП-КАТ” при ОД на МВР Плевен да издава НП по чл.315, ал.1 и ал.2 от КЗ. Именно последният е издал процесното НП. Бидейки стабилен административен акт, Заповед 1292/14.07.2006 год. има обвързващо правно действие и легитимира компетентността на посочените органи, с точно определеното от КЗ и ЗАНН съдържание. След като действието на издадената заповед не е преустановено, настъпилите промени в личния състав на оправомощаващият орган след издаване на заповедта не рефлектират върху законово определената компетентност за налагане на административни наказания. Заповедта за оправомощаване е издадена от конкретно лице в качеството му на Директор на ОД на МВР Плевен, чиято е именно компетентността за налагане на санкции, поради което настъпилата промяна не се отразява на валидността и законосъобразността на тази заповед. На последно място следва да се отбележи, че касаторът не е доказал дали, кога и какви промени са настъпили в личния състав на Областна дирекция на МВР гр.Плевен, поради което не могат да се правят изводи в тази насока. Цитираната в касационната жалба съдебна практика в обратен на изложения смисъл не обвързва настоящия състав на съда, който решава спора на основа закона и доказателствата по делото.

Възраженията за допуснати съществени нарушения от страна на АНО при изписване на правната квалификация на деянието в АУАН и НП и различието в описанието на качествата на санкционираното лице е било предмет на обсъждане от касационната инстанция при предходно разглеждане на делото. Касационен състав на Административен съд Плевен е изложил подробни мотиви в отменителното Решение № 748/20.12.2013 год. по канд 1105/2013 год. защо във всяко едно от посочените качества при отсъствие на сключен договор за застраховка „ГО” следва да се ангажира отговорността на виновното лице и защо несъответствието между посочените правни норми в АУАН и в НП не съставлява съществено процесуално нарушение, които мотиви се споделят изцяло от настоящият състав. По аргумент от разпоредбата на чл. 224 във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК, указанията по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото, когато същото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд, поради което не могат да се повдигат и обсъждат въпроси, на които е даден отговор от касационната инстанция при предходно разглеждане на делото.

Не се споделя от настоящата инстанция оплакването за липса на правилно описание на нарушението в НП, предвид, че в същото е описана единствено липсата на сключена застраховка „ГО”, без да е посочено, че автомобилът, за когото същата липсва не е спрян от движение. Непосочването в АУАН и в НП на обстоятелството , че автомобилът не е спрян от движение е нарушение, но не е от категорията на съществените и не съставлява отменително основание, тъй като в хода на цялото административнонаказателно и в съдебните производства нито се е твърдяло, нито са представени доказателства от страна на касатора процесният автомобил да е спрян от движение, от което да може да се направи извод, различен от извода на АНО в издаденото НП. Не без значение е обстоятелството, че нарушението е констатирано след като е констатирано ПТП, при което водачът-участник в ПТП, напуска местопроизшествието, поради което са извършени съответни проверки, издирвателни мероприятия, разпит на свидетели очевидци на ПТП, именно при които проверки не е установено наличието на отрицателна предпоставка за съставяне на акт- в случая спиране от движение на МПС, за което няма сключен договор за застраховка „ГО”.

Неоснователно е и последното релевирано с касационната жалба оплакване за допуснато нарушение на процедурата по съставяне на АУАН в присъствие на свидетели , които не са очевидци, предвид съставянето на последния на ден, следващ този на извършване на нарушението. Видно е от съставения акт, приложен на л.3 от делото РС Плевен, че на К. е вменено извършването на нарушение-липса на сключен договор за застраховка „ГО”, валиден към момента на проверката. Описани са в акта две дати-25.04.2013 год., която е датата на извършване на нарушението, т.е. датата, на която К. е управлявал МПС без сключена застраховка „ГО”; 26.04.2013 год.-датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Следва да се посочи, че ЗАНН не поставя нарочно изискване актът за нарушение да се състави на датата на извършване на нарушението. Същият е допустимо да се състави и на друга дата, когато има обективни причини за това, какъвто е настоящия случай, стига да е спазена процедурата по неговото съставяне. В случая АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и на свидетелите, които са присъствали при установяването, констатирането на нарушението (чл.40, ал.1 от ЗАНН). Свидетелят Р. Й. е вписан като свидетел именно по установяване на нарушението (това обстоятелство е подчертано в акта), а и при разпита си в съдебно заседание е съобщил, че той и актосъставителя са извършили издирвателни мероприятия и процесуални действия по установяването на нарушението и нарушителя, което сочи, че е свидетел именно по установяване на деянието, поради което не е приложима в случая хипотезата на чл.40, ал.3 от ЗАНН.

Ето защо оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 98 от 11.02.2014 г., постановено по нахд № 55/2014 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.