Р E Ш Е Н И Е

№ 206

гр.Плевен, 25.04.2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети април, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Юлия Данева

Членове: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

При секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 237 по описа за 2014г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение №10 от 14.02.2014г., постановено по НАХД №455 по описа за 2013г., Районен съд-Червен бряг е изменил Наказателно постановление №39/05.08.2013г. на Началника на РУП-Червен бряг, с което на Р.Д.Ц. *** на основание чл.275 ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание-глоба в размер на 1000лв., за извършено нарушение на чл.275 ал.1 и чл.55 ал.4 от ЗМВР, като е намалил размера на наказанието глоба от 1000лв. на 500лв.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Р.Ц., в която са наведени доводи, че съдебният акт е издаден в противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснован. Излага се фактическата обстановка, такава каквато е била според касатора, като се твърди, че не е извършено нарушението, за което е издадено наказателното постановление. Сочи се още, че нито в АУАН, нито в НП е посочено името, званието, длъжността и местоположението на органа на МВР, на когото се твърди, че е попречено противозаконно да извърши проверка на лек автомобил. В тази връзка, според касатора, не може да се приеме, че деянието е по чл.275 от ЗМВР, тъй като то има специфичен предмет-насочено е към орган на МВР, а при извършеното описание на нарушението няма данни да е пречено на такъв орган. Счита се също, че е допуснато нарушение по чл.42 т.4, респ. на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН относно описанието на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Твърди се, че от разпита на всички свидетели се установява, че в момента на появата на Ц. на мястото на проверката, на М. вече е бил съставен АУАН, поради което няма как да е било попречено на извършването на проверката, която е била приключила със съставянето на акт. На последно място се сочи, че в НП са описани две самостоятелни нарушения, които обаче са подведени общо под разпоредбата на чл.275 ал.1 от ЗМВР, а именно по чл.275 ал.1 от ЗМВР-пречене на орган на МВР да извърши проверка и по чл.270 ал.1 от ЗМВР-неизпълнение на разпореждане на орган на МВР. С това се счита, че е нарушено правото на защита, тъй като не е ясно за кое от двете описани нарушения е санкциониран касатора. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд и цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление.

От ответника-РУП-Червен бряг е депозиран отговор по касационната жалба, в който са изложени доводи за нейната неоснователност.

В съдебно заседание касаторът – Р.Ц. не се явява, представлява се от адв.А., който поддържа касационната жалба на заявените в нея основания и моли решението на районния съд да бъде отменено.

В съдебно заседание ответникът – РУП-Червен бряг не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на Ц. е съставен АУАН за това, че на 25.07.2013г. около 10:55часа в гр.Червен бряг-кръстовище образувано от ул.”П.Славейков” и ул.”В.Левски” противозаконно пречи на орган на МВР да извърши проверка на л.а. „Форд Екскорт” с рег.№ОВ 1876 АХ, управляван от Д. М. М., като заплашва и обижда, запалва автомобила, който е спрян за проверка и потегля като и проверявания водач се качва с него, което е в нарушение на чл.275 ал.1 и чл.55 ал.4 от ЗМВР. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление. От правна страна съдът е счел, че от събраните по делото доказателства, вкл. гласните такива безспорно е установено, че Ц. е извършил посочените в акта и НП нарушения. По отношение възраженията на жалбоподателя, съдът е счел, че обстоятелството, че за липса на СУМПС е започнало съставянето на АУАН не забранява и извършването на по-нататъшни действия по проверка и за други нарушения по ЗДвП от същия водач. Приел е още, че с деянието си Ц. е попречил на контролен орган да изпълни задълженията си по служба относно извършвания контрол по спазване правилата на ЗДвП. Счел е още, че е налице съответствие между описанието на нарушението и неговата квалификация в АУАН и НП. По отношение на наказанието, обаче, съдът е приел, че наложеното наказание е завишено и при наличието на смекчаващи вината обстоятелства (екстремност на ситуацията продиктувана от спешна нужда от извършване на медицински изследвания на Д. М. и високата температура на детето й) определеното от АНО наказание следва да бъде намалено до законовия минимум. Воден от горните мотиви, районният съд е изменил обжалваното наказателно постановление, като е намалил размера на наложеното наказание глоба от 1000лв. на 500лв.

Касационната инстанция намира, че решението на районния съд е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Съображенията за това са следните:

На първо място е необходимо да се посочи, че районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана административно-наказателна отговорност. Правилен е и извода на съда по отношение размера на наложеното наказание, който е обоснован на доказателствата по делото. Ето защо фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.

По касационните възражения, настоящата инстанция съобрази следното:

Неоснователно е възражението за липса в АУАН и НП на данни за самоличността на органа на МВР, на когото противозаконно е пречено да извърши проверка на лек автомобил. Последното, по мнение на решаващият съд, не може да бъде преценено като непълнота в описанието на фактическата обстановка. Достатъчно е посочването в двата акта на обстоятелството, че противозаконно е пречено на орган на МВР да извърши проверка на лек автомобил, което се включва в неговите функции по ЗДвП, и с което този елемент от фактическия състав на чл.275 ал.1 от ЗМВР е налице.

На следващо място неоснователно е и възражението, че поради вече съставен АУАН на водача на проверявания автомобил-Д. М. проверката е била приключила и не е възможно да бъде извършено нарушението, което е вменено на жалбоподателя, настоящ касатор. Правилно районният съд е приел, че съставянето на АУАН за едно констатирано нарушение (в случая за липса на СУМПС) не забранява и извършването на по-нататъшни действия по проверката и за други нарушения по ЗДвП на същия водач. Много са случаите в практиката когато на един водач, при една проверка, са съставени повече от един АУАН за констатирани нарушения по ЗДвП.

По отношение възражението, че е налице неяснота за кое от двете самостоятелно описани в НП нарушения е наложено наказанието, съдът намира следното:

И в АУАН и в Наказателното постановление нарушението е ясно описано „противозаконно пречи на орган на МВР да извърши проверка на лек автомобил…”, както и нарушената разпоредба чл.275 ал.1 от ЗМВР. Нарушението по смисъла на законовата регламентация се изразява в противозаконно пречене на орган на МВР да изпълнява функциите си. Преченето може да се изразява в извършване на определени действия или бездействие и отказ да даде дължимо поведение, т.е. преченето по смисъла на тази норма може да бъде осъществено както с активно поведение, така и с пасивно такова. В конкретния случай противозаконното пречене се изразява в действия-заплахи, обиди, запалване на автомобила и потегляне от мястото на проверката заедно с водача на МПС М.. От доказателствата по делото се налага извод, че безспорно Ц. е нарушил разпоредбата на чл.275 ал.1 от ЗМВР, която е и санкционната норма, по която е наказан. Обстоятелството, че като фактическа обстановка е акта и в НП е посочено още и, че на Ц. е разпоредено устно да не потегля с автомобил, който той не е изпълнил, подведено под нормата на чл.55 ал.4 от ЗДвП не променя факта на извършено нарушение по чл.275 ал.1 от ЗМВР, ясно и точно описано в двата акта, за което Ц. единствено е санкциониран.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №10 от 14.02.2014г., постановено по НАХД №455 по описа за 2013г. на Районен съд-Червен бряг.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.