Р E Ш Е Н И Е
№ 233
гр.Плевен, 12 Май 2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи
касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети април, две хиляди
и четиринадесета година, в
състав:
Председател: Полина
Богданова-Кучева
Членове: Калина Пецова
Снежина Иванова
При секретаря Ц.Д. и с участието на
прокурор при ОП-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Пецова
касационно административно дело № 236 по описа за
Производството е чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 10 от 27.01.2014 г., постановено по гр.дело № 356 по описа за 2013 г. на Районен съд гр. Никопол е отменено
като нищожно решение № 39/20.09.1999 г. на ОС „ЗиГ” гр. Никопол.
Срещу решението е подадена касационна
жалба от Общинска служба по земеделие гр. Никопол, представлявана от началника
й Е. С. Д., която счита същото за неправилно и необосновано. Изводът
на първоинстанционния съд, че процесното решение на ОСЗ – Никопол е нищожно
касаторът счита за незаконосъобразен, тъй като с решение № 19 от 17.12.1998 г.
и № 39/20.091999 г. на ОСЗГ е възстановено правото на собственост на
наследниците на Е. Н. С. на земеделски земи, като посочените
решения не са обжалвани в законния преклузивен срок и са влезли в сила. Твърди
се, че тези две решения са издадени съгласно преразглеждане на решенията на
землището на с. Санадиново, област Плевен, община Никопол във връзка със
заповед № РД-46-1526/5.08.1998 г. на Министъра на ЗГАР на основание чл. 14, ал.
7 от ЗСПЗЗ, което е наложило преработка на всички решения в това землище.
В жалбата се сочи, че решение № 9 от
4.09.1992 г., което се явява първоначалното, е преразгледано, отменено и е
издадено ново с № 19 от 17.12.1998 г. по чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, а
преработеният план за земеразделяне на с. Санадиново на основание чл. 27 от
ППЗСПЗЗ е влязъл в сила и не е обжалван. Касаторът твърди, че са събрани
доказателства при новите изисквания на закона само за 74.600 дка, което е видно
и от извлеченията в представените като писмени доказателства регистри.
В жалбата касаторът сочи, че правните
основания преди преработка на решенията на ОСЗ са били клетвените декларации от
наследниците, като писмени доказателства за признаване на земите на
наследниците на Е. Н. С. не са подавани от заявителите, тъй като
такива не са съществували по времето на първия план за земеразделяне и
фактически признаването е било само по клетвени декларации по чл. 12, ал. 3 от
ЗСПЗЗ, като новите решения на ОСЗ за землището на с. Санадиново са преработени,
като е спазен чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ.
Касаторът твърди, че новите две решения на
ОСЗ са издадени на база писмени доказателства, представени от ТПС комисии и
данните от данъчния регистър от
Касаторът счита, че първоинстанционният
съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и по този начин
постановеното решение е неправилно и необосновано. Моли да бъде отменено
решението на първоинстанционния съд.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от Началника на
Общинска служба Земеделие Никопол Е. Д., която поддържа жалбата, излага подробни
съображения, представя писмена защита.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призована, се явява лично и с адв. И. при ПлАК, оспорват жалбата и молят да бъде отхвърлена.
Представя пълномощни от всички сънаследници на ответника по касация В.В..
Представителят на Окръжна прокуратура -
Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства РС Никопол е установил следната фактическа обстановка:
От представените по
делото доказателства било видно, че с Решение N 9/ 04.09.1992г. ПК
с.Новачене, на наследниците на Е. Н. С. – бивш жител *** -
били възстановени подробно описаните в протокола земеделски земи. Впоследствие
това решение било обжалвано от К. Н.. С Решение от
10.10.1996г. по гр.д.N 70/1993г. по описа на НРС решението на ПК
с.Новачене било оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
През 1999г., с
Решение N 39/20.09.1999г., въз основа на мотивирано
предложение на ПК гр.Никопол, със заповед РД 46-1526/05.08.1998г. на Министъра
на земеделието и горите и аграрната реформа било обективирано искане по чл.14,
ал.7 от ЗСПЗЗ към ПК Никопол за преразглеждане на решенията за възстановяване
на собствеността върху земеделски земи в землището на с.Санадиново. Въз основа
на това предложение, ПК гр.Никопол издала решение N 39.20.09.1999г.,
което било основание за изработване на втори проект, а в последствие и на
окончателен коригиран план за земеразделяне, както и график за въвод във
владение.
При тези факти, съдът приел,
че издаденото решение N 39.20.09.1999г. на ОС „З и Г” гр.Никопол било
нищожно, тъй като с това решение ОС „З и Г” не се била съобразила, че има
съдебно решение, с което е била длъжна да се съобрази, както и да не издава други противоречащи му актове. Такова
било изричното изискване и на чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ, той „ не се прилага когато
за същите земи има влязло в сила съдебно решение”, какъвто бил процесният
случай. По тези съображения, съдът отменил решението като нищожно.
Решението на РС Никопол е
неправилно и следва да се отмени. Същото е постановено при неизяснена
фактическа обстановка, допуснати процесуални нарушения и при неправилно
прилагане на материалния закон към установените факти.
За да достигне до този
извод, съдът съобрази следното:
Предмет на първоинстанционното
производство е било Решение № 39 от 20.09.1999г. на Поземлена комисия Никопол,
чийто правоприемник по закон е настоящият касатор, издадено на основание чл. 27
от ППЗСПЗЗ, влезлият в сила план за земеразделяне и протокол №19/17.12.1998г. за определяне на
категориите на земеделските земи по преписка № С24А/1991г., с което са
възстановени описани земеделски земи с плана за земеразделяне.
Съдът приел, че с
процесното решение е изменено предходно решение № Решение N 9/ 04.09.1992г. ПК
с.Новачене, с което на наследниците на Е. Н. С. – бивш жител ***
са възстановени подробно описаните в протокола земеделски земи, както и че с
второто решение – издадено по реда на процедурата по чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ
неправомерно е променен и намален размера на възстановените имоти, тъй като
междувременно е имало съдебно решение относно същите имоти. Приел, че
процедурата по чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ ( по арг. от последното изречение на
нормата) не се прилага при тези случаи, както и че оспореното пред него решение
противоречи на съдебното, с оглед което е нищожно.
На първо място, оспореното
Решение е крайният акт в процедурата по преразглеждане на вече постановени
решения за възстановяване на земеделски земи. Актът, с който е преразгледано
първоначално постановеното решение от 1992г. е Решение по Протокол №
19/17.12.1998г., което не е било предмет на делото.
На второ място, съдът въз основа на наличните по
делото, макар и недостатъчни данни, е извел неправилен правен извод. Същият е
приел, че оспореното пред него решение е нищожно, като противоречащо на съдебно
решение, позовавайки се на последното изречение на чл. 14, ал.7, съгласно който
„Този ред не се прилага, когато за същите земи има влязло в сила съдебно
решение.” Следва да бъде отбелязано, че действително първоначално постановеното
решение на ПК от 1992г. е оспорено от един от сънаследниците, по повод което е
постановено влязло в сила решение от 10.10.1996г. на РС – Никопол по гр. дело
№70/1993г. Последното решение обаче е имало за предмет решението на ПК от
1992г. в частта му, с която е отказано възстановяване на част от заявените
земи, а не и тези, които са възстановени. В производството пред съда по чл. 14,
ал.3 от ЗСПЗЗ съдът няма право и би било недопустимо да разглежда позитивни
решения за възстановяване на собствеността върху земеделски земи, а се
произнася само по жалби срещу решения в частта им, с които е отказано
възстановяване на имоти. Именно такова е и цитираното съдебно решение, като с
него е отхвърлена жалбата на сънаследника на настоящата ответница по касация
относно отказания от ПК заявен по-голям размер на земеделските земи. С оглед
това, липсва разглеждане и съответно произнасяне от съда по отношение на
законосъобразността на първоначалното решение на ПК Никопол в частта относно
възстановените 270 дка. Следователно последните не са били предмет на съдебно
разглеждане, което прави неприложима разпоредбата на чл. 14, ал. 7 , изр. последно,
доколкото същото визира „..когато за същите земи има влязло в сила съдебно
решение”. Нормата има предвид влезли в сила съдебни решения по реда на чл. 11,
ал. 2 или чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, с които е установена собствеността на лицата
както спрямо третите лица, страни в производството, така и спрямо съответните
органи на поземлена собственост. Това е така, защото именно в тези производства
предмет на делата е правото на признаване, съответно на възстановяване на
съответна земеделска земя, което не е приложимо в хипотезата на чл. 14, ал. 3
от закона. В последния случай се касае за възстановена земя от органа на
поземлена собственост, а не от съда; и в частта на същите, в която са уважени
заявленията на лица, именно тези решения имат конститутивен ефект за
възстановяване на собствеността, а не съдебно решение. По тези съображения ,
настоящият състав намира, че в процесния липсва претендираната нищожност на
основание противоречие със съдебно решение относно същите земи, противно на
възприетото от съда.
На трето място, касае се за
процедура по чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ, които актове – по арг. от чл. 14, ал. 8 от
ЗСПЗЗ подлежат на съобщаване, респ. оспорване и разглеждане по съдебен ред по
реда на ал.2 и ал.3 от същата разпоредба. Последните предписват съобщаване на
всички заинтересовани страни и право на оспорване в 14-дневен срок. По делото
няма данни кога въпросните актове са съобщени на страните, с оглед преценка за
допустимост на жалбите. Доколкото се претендира нищожност на акта, последното
не представлява самостоятелно нарушение, т.к. съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК
страните могат безсрочно да претендират прогласяване на нищожност на актовете.
Следвало е обаче по делото да бъдат издирени и конституирани заинтересованите
страни, които в процесния случай са всички наследници на Е. Н. С., чието право на
собственост е възстановено, респ. коригирано. Последното не е сторено, което е
достатъчно основание за отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане
от друг състав на РС-Никопол за надлежно конституиране на страните по делото.
На следващо място, при
разглеждане на делото, не е съобразено, че се касае за Решение на ПК по чл. 14,
ал. 7, съгласно която общинската
служба по земеделие по искане на министъра на земеделието и храните или по
искане на заинтересуваните лица се произнася с решение да измени първоначалното такова в срок до 1
година от откриване на новите обстоятелства или от новите писмени
доказателства, но не по-късно от 2 години от влизане в сила на плана за
земеразделяне или от постановяването на решението на общинската служба по
земеделие по чл. 14, ал. 1, т. 1. В самия оспорен акт е посочено, че същият се
издава и въз основа на влезлият в сила план за земеразделяне ( именно защото
това е второто коригиращо решение по чл. 27 от ППЗСПЗЗ), но по делото не са
събирани никакви данни относно това в какъв срок е издадено решението – спазен
ли е едногодишният срок от откриване на новите обстоятелства, които са
мотивирали органа да издаде акта, има ли действително план за земеразделяне за
процесните землища и кога последният е влязъл в сила. При липса на тези данни,
настоящият състав не може да даде отговор относно законосъобразността на
процедурата по издаване на спорния акт, респ. да прецени дали са спазени
сроковете за това, което е още едно основание за връщане на делото за повторно
разглеждане на първата инстанция – за събиране на съответните доказателства.
Съдът не е изложил и съображения относно това –дали
сочените от органа доказателства представляват нови такива по смисъла на
нормата на чл. 14, ал.7 от ЗСПЗЗ, което също следва да бъде съобразено при
новото разглеждане на делото.
По всички изложени съображения, решението на РС –
Никопол следва да бъде отменено, а делото следва да се върне на същия съд за
ново разглеждане от друг състав, който да изпълни указанията от мотивите на
настоящето при решаване на спора. Съдът следва да прецени кой акт е и следва да
е предмет на спора, като съобрази дали и кога същият е връчван, с оглед
преценка за срочността на жалбата; да издири и конституира заинтересованите
страни, засегнати от акта; да приложи по делото доказателства относно цитирания
план за земеразделяне на процесното землище, да извърши проверка относно
влизането му в сила и съобрази сроковете за издаване на решението спрямо него;
да извърши преценка за наличие на визираните от органа новооткрити
доказателства, мотивирали го да издаде акта и да извърши преценка на
законосъобразността на последното.
Воден от горното и на основание с чл.222,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 10 от 27.01.2014 год.,
постановено по гр. дело № 356 по
описа за 2013 г. на Районен съд
гр. Никопол.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Никопол за разрешаване на
спора при съобразяване с мотивите на настоящето решение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.