Р Е Ш Е Н И Е

№ 315

гр. Плевен, 16 Юни 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен, VI - ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и четиринадесета година, в състав :                                          Председател: съдия Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 234 по описа на Административен съд град Плевен за 2014 г. и  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

Делото е образувано по жалба на Х.П.П. *** срещу изричен частичен отказ, обективиран в Решение № 5/17.02.2014 г. на секретаря на Община Плевен, град Плевен за предоставяне на обществена информация по заявление вх. № РД – 44-181-1/04.02.2014 г., направено от настоящия жалбоподател.

В жалбата се твърди, че настоява да му бъде изпратено четливо копие с имената на всички живущи /в общински жилища/. В уточнение към същата /л.28 от делото/ се сочи, че иска справка по ЗДОИ от общината, като не го устройва частта от заповедта, която забранява да бъдат изписани имената на наемателите на имотите. Твърди, че тези имоти са собственост на общината – т.е. те са и негови. Те се стопанисват за да решат и негов проблем /решават общественозначим проблем/, а и се финансират и от неговия джоб. Твърди, че исканата информация му е нужна, защото:

1.      Иска да може да прецени, дали някой не го краде, раздавайки парите на съгражданите му на социално силни /а не на нуждаещи се и изостанали социално слаби/, залъгвайки го, че това намалява социалното напрежение в града.

2.      Има информация, че хора с високи доходи обитават жилища на неадекватни за възможностите им цени.

3.      Познати от ж.к. Дружба са му разправяли, че имат съседи, които нямат табелки на вратата, защото били наематели в жилище на Жилфонд. И така стресирали съседите си – като анонимни  „партизански явочници“.

4.      Ако има списък, нуждаещ се от услугата „Настаняване“ ще може да избира близо до местообитаваното му жилище, а не да се моли като роб, на неизвестните критерии на общинската комисия.

5.      Получил е нечетлива справка по интернет мейла – настоящия.

6.      До поискване или звънване на телефон – бездомен е поради некадърниците от общинската администрация /все още/.

Прави искане да ми бъде изпратено четливо копие с имената на всички живущи, като сочи, че  щом бъркат в „джоба му“ – държи да знае имената им. Ако не е било така, е могло да се защитят личните им данни.

По делото не е постъпил отговор на жалбата от ответника. В съпроводителното писмо към жалбата се сочи, че същата е просрочена и по тази причина - недопустима. Алтернативно, при допустимост на същата, се твърди, че е неоснователна. Същата не сочи в какво се състои  незаконосъобразността на акта, нито жалбата е подписана. По същество същата е и неоснователна, като исканата информация е предоставена, с изключение на информацията, отнасяща се до “име на наемател и настоящата му работа”. Посочено е, че информацията относно имена и месторабота на физическите лица, не представлява обществена информация по смисъла на чл.2 от ЗДОИ. Съгласно §1 от ДР на ЗДОИ, във връзка с чл.4 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, информацията не следва да бъде предоставяна, тъй като съдържа данни за физически лица, с които лицето е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез един или повече специални признаци.

В съдебно заседание жалбоподателят Х.П.П. не се явява. Представлява се от редовно призования адвокат С.А., определена от Адвокатска колегия – Плевен и назначена от съда за осъществяване на процесуално представителство на жалбоподателя /Определение №528/21.05.2014 г. – л.50/. Същата заявява, че заявителят е отправил искане на 04.02.2014 г., а решението е от 17.02.2014 г. От приложените в съдебно заседание доказателства е видно, че доказателствата са съществували преди датата на заявлението и съгласно това решение би могло да се даде пълен отговор на заявителя, а не частичен. Такова нещо не е изпълнено от ответната страна, поради което счита, че жалбата трябва да бъде уважена и да се отмени решение на Секретаря на Община Плевен, като се издаде от Административен съд – Плевен решение, с което да се задължи ответника да даде в пълнота отговор на заявителя. Моли съда да постанови решение в този смисъл със законните последици.

Ответникът - Секретар на Община Плевен се представлява от юрисконсулт З.З. с пълномощно по делото. Същата моли да се отхвърли като неоснователна и недоказана жалбата на Х.П.П. срещу Решение № 5 от 17.02.2014 г. на Секретаря Община Плевен. Позовава се на събраните писмени доказателства, от които се установява, че обжалваният административен акт е правилен и законосъобразен, издаден от компетентен административен орган, при спазени форма и съдържание. Сочи, че безспорно исканата информация, касаеща данни за имена и месторабота, представлява лични данни по смисъла на чл.2 от ЗЗЛД и §1, т.2 от ДР от ЗДОИ, поради което счита, че е налице приложното поле на чл.2, ал.4 от ЗДОИ, изключващо предоставянето на лични данни по реда на този закон. Моли да се потвърди обжалваното решение на Секретаря на Община Плевен. Подробни съображения излага в писмени бележки, които представя в о.с.з. Съгласно последните, обжалваният административен акт не страда от пороци, наличието на които би обусловило неговата незаконосъобразност по смисъла на ЗДОИ и АПК. Решението е издадено от компетентен орган, овластен със Заповед № РД-10-947/20.06.2012 г. на Кмета на Община Плевен и Вътрешни правила за прилагане на ЗДОИ. Спазена е изискуемата форма на административния акт, като предоставеният частен достъп е обективиран в решение по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ и съдържа реквизитите по чл. 38 от ЗДОИ. В процесния случай, достъпът до исканата обществена информация, предоставен на заявителя с Решение № 5 от 17.02.2014 г. на Секретаря на Община Плевен е ограничен, с цел охрана на защитената от ЗЗЛД информация, въз основа на следните мотиви: В т. 1 от Заявлението се съдържа искане за предоставяне на информация относно „име на настоящ наемател и неговата месторабота“, което не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ. Исканата информация не е свързана с обществения живот в Република България, даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените от закона субекти, а по своята същност съдържа лични данни за лицата, обитаващи предоставените им за ползване жилища. По смисъла на §1 от ДР на ЗДОИ „лични данни“ е всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко, чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. Предвид горното и във връзка с чл. 4 от Закона за защита на личните данни, горната информация не следва да бъде предоставяна на заявителя. Съгласно чл. 41 от Конституцията на РБ гражданите имат право на достъп до обществена информация. Ограничаването на това право е допустимо само с цел охраната на други, конституционно защитени права. Исканата информация по т. 1 от заявлението за достъп до обществена информация на П. е за „лични данни“ по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД, отнасящи се до посочените в заявлението физически лица, а именно информация за име на настоящ наемател и неговата месторабота“. ЗДОИ не се прилага по отношение на такива данни, съгласно изричната разпоредба на чл. 2, ал. 4 от него. В ЗЗЛД има предвиден специален ред за достъп на физическите лица и техните наследници до личните им данни, обработвани от администратор на такива. Заявителят Х.П. не е сред лицата, имащи право на достъп до личните данни на посочените физически лица по реда на ЗЗЛД, поради което достъпът до тях е отказан законосъобразно. В този смисъл се позовава на решение № 3380 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. дело № 6943/2012 г. Прави извод, че  поисканата информация няма характера на „обществена“ по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, защото не е свързана с обществения живот в Република България, а касае „лични данни“ по смисъла на §1, т. 2 от ДР на ЗДОИ, поради което е налице приложеното поле на чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ, изключващо предоставянето й. На това основание  счита, че жалбата на Х.П. срещу Решение № 5 от 17.02.2014 г. на Секретаря на Община Плевен, следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Моли съда да постанови съдебно решение по този смисъл и присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на община Плевен.

Съдът като прецени доказателствата по делото и съобрази становищата на страните намира за установено следното:

Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на оспорване по аргумент на чл. 40 от ЗДОИ, и е допустима за разглеждане по същество. Решението е изпратено по електронен път на 17.02.2014 г., /приложени доказателства на л.л.18-24/, а жалбата срещу него е изпратена на 04.03.2014 г. С оглед на факта, че последният ден на срока за обжалване - 03.03.2014 г., е неприсъствен ден /национален празник/, същата се явява подадена в срок/арг.чл.60, ал.6 от ГПК/.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Не се спори и се установява по делото, че със заявление вх. № РД – 44-181-1/04.02.2014 г. /л.5/ Х.П.П. *** с искане за предоставяне на достъп до обществена информация относно:

1.                 Списък със всички общински имоти, ползвани за жилищни нужди на ОП Жилфонд ведно с: Адрес, площ, категория за удобство на живеене, цена на отдаване под наем, дата на последен ремонт, дата с начин и цена на придобиване от Жилфонд, име на настоящ наемател, неговата месторабота, общ доход, дата на настаняване, по каква нужда и процедура е настанен, има ли срочен договор за ползване и до коя дата е сключен.

2.     Колко е средната площ на едно жилище и колко е средната годишна сума за поддръжка на едно от тях от страна на ОП Жилфонд.

3.     Колко жилища има в т. нар. резервен фонд /за временно настаняване по Наредба 18/ и колко от тях в момента са свободни? Какви са условията за ползване – къде са написани правилата за кандидатстване, каква е цената на наема им.

4.     Колко молби на година за постоянно или временно настаняване се подават и колко от тях се удовлетворяват. /средно за последните 5 години/.

5.     Колко човека работят в ОП Жилфонд и колко е средната им заплата. Колко са разходите за година поддръжка на имотите и колко са приходите /оборотът на дружеството от жилищни услуги/ от наем за тези имоти.

6.     Какъв е средния престой под наем в едно жилище – за временно и за постоянно настаняване.

Посочено е, че иска информацията да се представи на и-мейла, от който е направено искането.

Въз основа на така направеното искане, секретарят на Община Плевен се е произнесъл с Решение № 5/17.02.2014 г. След като е изложил въпросите на заявителя, е приел, че заявлението следва да бъде разгледано. Изложил е твърдение, че искането е основателно, като обаче е изложил и мотиви по т.1 от същото, като е приел, че в тази точка се съдържа искане за предоставяне на информация относно „име на настоящ наемател и неговата месторабота“, което не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ. Приел е, че исканата информация не е свързана с обществения живот в Република България, даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените от закона субекти, а по своята същност съдържа лични данни за лицата, обитаващи предоставените им за ползване жилища. Позовал се на  §1 от ДР на ЗДОИ, според който „лични данни“ е всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко, чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. Предвид горното и във връзка с чл. 4 от Закона за защита на личните данни приел, че горната информация не следва да бъде предоставяна на заявителя. Направил е извод, че на заявителя следва да бъде предоставен частичен достъп до исканата информация. На основание чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, е решил, че:

1.      Разрешава достъп до обществена информация, съдържаща предоставяне на Становище с вх. № РД-22-181-1/04.02.2014 г. на Директор ОП Жилфонд Плевен.

2.      Списък на жилищните общински имоти „район 1“.

3.      Списък на жилищни общински имоти „район 3“.

4.      Решение на Общински съвет № 918/25.05.2006 г. на Общински съвет гр. Плевен.

5.      Решение на Общински съвет № 766/26.09.2013 г. на Общински съвет гр. Плевен.

6.      Решение на Общински съвет № 884/19.12.2013 г. на Общински съвет гр. Плевен.

7.      Решение на Общински съвет № 402/08.11.2001 г. на Общински съвет гр. Плевен.

Постановил е информацията да се предостави във форма – изпращане на електронен адрес, за което не се дължи заплащане на административна такса.

На 04.03.2014 г. е подадена жалбата, която, след оставянето и без движение от съда, е подписана и уточнена. Видно от уточненията /л.28/, решението на секретаря на община Плевен се обжалва само в частта му, в която е отказано да се предостави копие с имената на всички живущи в имоти на ОП “Жилфонд”. По тези причини съдът се произнася само по отношение на това искане.

При тези фактически данни, от правна страна съдът намира следното:

Задължени субекти по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ са държавните органи и техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. Съобразявайки характера на дейността на община Плевен като част от структурата на местното самоуправление в Република България, и кметът на общината като орган на местното самоуправление, съдът приема, че адресатът на искането е задължено лице по смисъла на ЗДОИ, за което не се и спори по делото. Решението е постановено от секретаря на общината, надлежно упълномощен от кмета на общината съгласно чл.28, ал.2 от ЗДОИ, с писмена заповед, приложена на л.16 от делото. С оглед на изложеното, съдът намира, че процесното решение в оспорената му част е постановено от компетентен орган.

Същото е в писмена форма, в съответствие с разпоредбите на чл.59, ал.2 във вр.ал.3 АПК и специалната разпоредба на чл.28, ал.2 ЗДОИ, като е и мотивирано.

По отношение на спазването на административнопроизводствените правила съдът съобразява следното: видно от решението /л.6/, в него са изложени подробни съображения защо не следва да се предоставя информацията относно имената на настоящите наематели на общинските жилища и тяхната месторабота. С диспозитива е разпоредено да се предостави информация относно определени документи, но липсва отделен диспозитив /извън обстоятелствената част/ в който да се отказва предоставянето на информация относно имената на наемателите. Доколкото обаче волята на органа е достатъчно ясно изразена, допуснатото нарушение не е съществено, и не се налага отмяна на решението на това основание, тъй като заявителят ясно разбира волята на органа да откаже достъп до поисканата информация в тази и част.

По отношение съответствието на решението с материалния закон съдът съобразява следното:

По силата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Съгласно разпоредбата на чл.3 от ЗДОИ този закон се прилага за достъп до обществена информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. Безспорно кметът на община Плевен е задължен субект по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ, а правото да се търси и получава информация е конституционно скрепено (чл. 41 от Конституцията) и обхваща и задължението на държавните органи да осигурят достъп до общественозначима информация, изключая нормативно уредените ограничения на това право. В конкретния случай в съответствие с дадените в ЗДОИ дефиниции следва да се приеме, че информацията свързана с имената и местоработата на наемателите на общински жилища представлява служебна обществена информация по смисъла на чл.11 от ЗДОИ, но предвид съдържанието на търсената информация, касаеща лични данни на тези лица, тя няма характеристиката на обществена информация, която да може да бъде предоставяна по реда и при условията на ЗДОИ. В разглеждания казус не е налице и „обществен интерес” от получаването на така формулираната информация, която заявителят търси. Защитата на личните данни, нормативно уредена в специалния Закон за защита на личните данни преодолява правото на достъп до обществена информация (чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ). В този смисъл  е решение № 14253 от 30.10.2013 г. по адм. д. № 1009/2013 на Върховния административен съд.

Нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ визира две различни хипотези: отказ за достъп до обществена информация, засягаща интересите на трето лице или предоставянето й при наличие на надделяващ обществен интерес. Понятието „интереси на трето лице" обаче не е равнозначно на понятието „лични данни”. Следователно, ще се предостави обществена информация от задължения по закон субект тогава, когато надделява общественият интерес, независимо, че исканата информация засяга интересите на трето лице и то не е дало изрично писмено съгласие за предоставянето й. Понятието е дефинирано в § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ и наличието на такъв интерес преодолява защитата на информацията, засягаща третото лице. Същият обаче е ирелевантен тогава, когато следва да се предоставят лични данни по смисъла на § 1, т. 2 от ЗДОИ, каквито безспорно са имената на физически лица. С други думи, няма връзка между понятията „лични данни” и "надделяващ обществен интерес", за да се приеме, че при наличието на последното обстоятелство отпада забраната по чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ да се предоставят лични данни по реда и условията на този закон. В този смисъл е решение № 1405 от 27.01.2012 г. по адм. д. № 9761/2011 на Върховния административен съд.

С оглед на изложеното, е неоснователно искането на процесуалния представител на жалбоподателя за предоставянето на информацията на основание, че същата съществува. Не е спорно, че информацията относно имената на наемателите съществува при органа, но същият въз основа на изложеното по-горе няма право да я предоставя по реда на ЗДОИ.

По изложените съображения, съдът намира, че жалбата на Х.П.П. *** срещу изричен частичен отказ, обективиран в Решение № 5/17.02.2014 г. на секретаря на Община Плевен за предоставяне на обществена информация по заявление, вх. № РД – 44-181-1/04.02.2014 г. е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и факта, че ответникът е поискал своевременно /с представена в о.с.з. писмена защита/ присъждане на разноски, следва да се присъдят такива. Доколкото актът не е с определен материален интерес, юрисконсултско възнаграждение следва да се присъди в минимален размер при съответно приложение на чл.7, ал.1, т.4 /изм./ от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 300 лева.

Воден от горното и на основание  чл.172, ал.2 от АПК,  съдът

 

РЕШИ :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.П.П. *** срещу изричен частичен отказ, обективиран в Решение № 5/17.02.2014 г. на секретаря на Община Плевен за предоставяне на обществена информация по заявление вх. № РД – 44-181-1/04.02.2014 г.

ОСЪЖДА Х.П.П. ***, ЕГН **********,*** сумата от 300 /триста/ лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба  в 14 дневен срок от съобщението до страните, пред ВАС на РБ.

            Преписи  от решението да се изпратят на страните.

 

 

                                                                                 

 

СЪДИЯ: