Р   Е  Ш   Е   Н   И    Е

                                                  №    201   /24.04.2014 г.

                                                гр. Плевен

                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

       АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД- гр. Плевен,       първи  касационен  състав, в публично заседание на единадесети април, две хиляди и четиринадесета  година ,  в състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

                                          ЧЛЕНОВЕ:  1.ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

                                                                2.КАТЯ АРАБАДЖИЕВА   

                                                                        

        Секретар: М.К.

        Прокурор:ИВАН ШАРКОВ

        Като разгледа докладваното от съдия  Юлия Данева  касационно административно дело № 231 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

         Образувано е по касационна жалба  на Л. Е. К. ***  против Решение от 16.01.2014г. , постановено по  НАХД №295/2013г.на Никополския  районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 173/04.09.2013 г. на  Началник Митница Свищов. С последното  на  Л. Е. К. ***, на осн. чл. 126,пр. второ, чл. 124,ал. 1 и чл. 128,ал. 2 от   Закона  за  акцизите и данъчните складове /ЗАДС/,  за нарушение на чл. 126  от ЗАДС е наложено административно наказание  „глоба”  в размер на 1000 лв.  за това, че на  07.02.2013г.  държи в стая в собствения си дом  , находящ се в с. Ленково, Плевенска обл., на ул. „Ленко Нанков Мишев” № 46 акцизна стока- 4 броя пластмасови туби с вместимост по 10 л. и съдържащи 37 литра неденатуриран  дестилатен алкохолен продукт с алкохолен градус 42% , без да притежава надлежен документ, от който да е видно, че акцизът за стоките е заплатен .

         Жалбоподателят счита, че решението е постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон на следните основания:  Наказателното постановление е издадено в противоречие с разпоредбата на чл. 57,ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН- административнонаказващият орган/АНО/ не е извършил обективна и всестранна проверка ,като с това  формално е нарушил правото му на защита. Сочи, че  е визирал обстоятелства, които не отговарят на  обективната фактическа обстановка. На първо място, проверката е следвало да бъде извършена в търговския обект, но не и в частния дом на жалбоподателката.  Намерените в него  туби и тяхното съдържание са  нейна лична собственост, а не продукт за търговия, което е  било установено от доказателствата по делото. На следващо място навежда довод, че  мотивите на съда представляват препис  на обстоятелствената част на НП, без да е направен анализ  на гласните и писмените доказателства по делото.  Твърди, че както АУАН, така и НП са издадени в разрез на императивните правила  на ЗАНН, което само по себе си е достатъчно отменително основание. Моли да бъде  отменено решението и потвърдено наказателното постановление.По същество чрез процесуалния си представител адв. Б.К. от АК-Ловеч поддържа жалбата на изложените в нея основания.

         Ответникът не ангажира становище .

         Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище, че решението е правилно и законосъобразно и  следва да бъде потвърдено.

         Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, наведените  от жалбоподателя  основания, становищата на страните и изискванията на закона  намира за установено следното от фактическа и правна страна:

        Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

         Разгледана по същество  е  неоснователна.

         Въз основа на събраните по делото доказателства- показанията на свидетелите Т., В., В., И.,К., Д. и писмените доказателства / изчерпателно описани в мотивите/, решаващият съд е  приел за безспорно установена фактическата обстановка, отразена в  НП, от която следва, че  на 07.02.2013г. , при извършена от служители на Агенция „Митници”- гр. Свищов проверка ,  в собствения си дом , находящ се в с. Ленково, Плевенска обл., на ул. „Ленко Нанков Мишев” № 46, жалбоподателката държи  акцизна стока- 4 броя пластмасови туби с вместимост по 10 л. и съдържащи 37 литра неденатуриран  дестилатен алкохолен продукт с алкохолен градус 42% , без да притежава надлежен документ, от който да е видно, че акцизът за стоките е заплатен .

        Така установените факти са мотивирали съда да приеме, че жалбоподателката е извършила  административно нарушение по чл. 136 от ЗДАС .

        Касационният съд споделя извода на решаващия за законосъобразност на наказателното постановление. Крайният извод за осъществено от обективна  и субективна страна нарушение по чл. 126 от ЗАДС е правилен, въпреки , че от решението/ независимо от неговия обем/ не става ясно защо съдът е приел, че към момента на  извършване на проверката жалбоподателката  държи в дома си  описаните  количества акцизна стока/алкохол/ без да притежава изискуемият се по закон данъчен документ, удостоверяващ плащането на  акциза.  В действителност, пред административния орган, в дадения й седмодневен срок от  деня на проверката, жалбоподателката е представила Акцизен данъчен документ/ААД/ без номер от 03.02.2013 г., от който факт може да бъде направен извод, че към деня на проверката- 07.02.2013 г. такъв е бил наличен, респ. нарушение не е извършено. Решаващият съд не е направил достатъчно задълбочен анализ защо, въпреки горния факт е достигнал до извод за извършено административно нарушение. Всъщност, от съвкупната преценка на всички доказателства  действително следва такъв извод. Административнонаказателната разпоредба на чл. 126 от ЗАДС, съдържаща и правилото за поведение  регламентира  отговорност за  лице, което произвежда, държи, предлага, продава или превозва акцизна стока без необходимия данъчен документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Тук е мястото да се отбележи, че не се приема за основателно оплакването на касатора, че  констатираните количества алкохол са били за лична нужда и в частния му дом. Законът  вменява за нарушение държането/ в който смисъл е и конкретизирано същото в НП/ на акцизна стока, без да прави разграничение за  мястото, предназначението или собствеността на стоката. Фактът, че се държи акцизна стока без документ за платен акциз,  независимо къде и с каква цел,е достатъчен  за съставомерност на нарушението. Безспорно между страните е, че при извършената проверка  е установено визираното количество  акцизна стока. Не се спори и по факта, че към  същия момент жалбоподателката не е разполагала с документ по смисъла на чл. 126 от ЗАДС. Безспорно е, че проверяващият орган е дал възможност за представяне на такъв, и  жалбоподателката се е възползвала от  тази възможност и е представила  АДД без номер от 03.02.2013 г.  Формално този документ  е изискуемият по чл. 126 от ЗАДС.  Той не е бил зачетен от  АНО, тъй като не съдържа номер ,както и поради разминаване на данните  за алкохолния градус в акцизния документ и този, установен при проверката. Последното обстоятелство не се приема от съда като основателно, тъй като  разминаването в стойностите на алкохолния градус не е съществено, и при  по-непрецизно измерване / каквото е измерването с  измервателно устройство/, не може да се претендира за прецизността на  химическия анализ в лабораторни условия.  Липсата на  необходимия реквизит- номер на АДД, в  светлината на останалите доказателства по делото обаче, е достатъчен, за да се приеме, че  АДД е съставен след извършване на проверката на 07.02.2013 г., с цел използването му като оневиняващо нарушителя средство. Този извод следва, на първо място от  обясненията на самата жалбоподателка- Л.К., която, във възражението си срещу съставения АУАН до Началник Митница Свищов , при описание на фактическата обстановка признава, че след  като й е бил съставен протокол и  иззети тубите,  е отишла при „ господина на казанката”  и го е помолила да плати акциза. Разпитан като свидетел Д. Д. , макар и уклончиво признава този факт: „ … в един ден, в който ми се обеща, че няма да имам проблеми, ми каза, че й трябва данъчна декларация. Това означава, че тя има проблем. Поиска данъчна декларация за 37 литра ракия, което ми стана ясно по-късно за  какво й трябва”.  От свидетеля не може да се иска да направи признание, че е съставил  документ с невярно/ по отношение на датата на съставянето му/ съдържание, но депозираните от него показания несъмнено навеждат на извод, че  АДД е поискан тогава, когато за касатора вече е имало проблем. А този проблем е  несъмнено  извършената проверка и съставеният протокол за изземванто на акцизните стоки и необходимостта да бъде  представен  документ за платен акциз с оглед избягване на административнонаказателна отговорност. Действително акцизът е бил платен, но  в по-късен момент- след като вече е било установено, че лицето държи в дома си  описаните акцизни стоки. Към 07.02.2012г . жалбоподателката е осъществявала елемента „държане” от фактическия състав на чл. 126 от ЗАДС на акцизна стока, без да  е притежавала към този момент  изискуем по този текст документ, т.е. тя е извършила административно нарушение, за което основателно е била ангажирана нейната отговорност. Ето защо,  като е  потвърдил наказателното постановление, Районният съд е постановил правилно, като краен резултат решение, което следва да бъде потвърдено.

 

          Водим от горното съдът

                                              Р Е Ш И :

          ОСТАВЯ В СИЛА  Решение от 16.01.2014г. , постановено по  НАХД №295/2013г.на Никополския  районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 173/04.09.2013 г. на  Началник Митница Свищов.        

         Решението  не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                 2.