О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1068

гр. Плевен, 16 Септември 2014г.

Административен съд - гр. Плевен, VIІ-ми състав, в открито съдебно заседание на трети девети две хиляди и четиринадесета година, в състав

Председател: Цветелина Кънева

При секретаря М.К., като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело № 230 по описа за 2014г. на Административен съд – Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба от „ЛИГНУМ ХОЛДИНГ” ООД-Германия, с място на стопанска дейност в Република България, гр.Русе, представлявано от д-р А. Н., чрез адв. П.П. ***, срещу мълчалив отказ на Началника на управление „Земеделие” при Община Долна Митрополия за издаване на разрешение за сеч по чл.32 ал.3 от ЗОСИ по подадено от дружеството заявление от 30.01.2014г.

В жалбата се сочи, че със заявление от 30.01.2014г. е поискано издаване на разрешение за сеч на акациеви дървета в плантациите на дружеството на територията на Община Долна Митрополия по реда на чл.32 ал.3 от ЗОСИ. Твърди се, че компетентен да се произнесе по искането е Началникът на управление „Земеделие” при общинската администрация, като макар искането да е отправено до Кмета на Общината, то преписката е следвало да бъде изпратена от последния на компетентния орган. Твърди се още, че е формиран мълчалив отказ на Началника на управление „Земеделие” при Община Долна Митрополия за издаване на Разрешение за сеч по чл.32 ал.3 от ЗОСИ по подаденото от дружеството заявление, тъй като не е налице произнасяне в нормативно определение за това срок и към момента на подаване на жалбата. В заключение се моли за отмяна на мълчаливият отказ и връщане на преписката на административния орган с указания за произнасяне по същество.

С писмо вх.№880/17.03.2014г. от административния орган е изпратена преписката, като е посочено, че Кметът на Община Долна Митрополия също е сезиран с жалба вх.№2343/11.03.2014г. от „ЛИГНУМ ХОЛДИНГ” ООД-Германия, с място на стопанска дейност в Република България, гр.Русе, срещу мълчалив отказ на Началника на управление „Земеделие” при Община Долна Митрополия, която е приложена към преписката.

С определение от 20.03.2014г. жалбата на „ЛИГНУМ ХОЛДИНГ” ООД е оставена без разглеждане поради изключена едновременна висящност на оспорване пред съда и пред горестоящия орган. При инстанционен контрол ВАС е отменил определението за прекратяване на делото и е върнал същото за разглеждане на жалбата на дружеството срещу мълчалив отказ на Началника на управление „Земеделие” при Община Долна Митрополия за издаване на разрешение за сеч по чл.32 ал.3 от ЗОСИ по подадено заявление от 30.01.2014г.

От присъединеното към настоящето дело с определение от 14.05.2014г. адм.дело №349/2014г. на АС-Плевен е видно, че по така подадената жалба по административен ред не е налице отговор, поради което дружеството е подало жалба по съдебен ред до Административен съд-Плевен срещу мълчалив отказ на Началника на управление „Земеделие” при Община Долна Митрополия за издаване на разрешение за сеч по чл.32 ал.3 от ЗОСИ по подадено от дружеството заявление от 30.01.2014г.

От страна на административния орган не е депозиран писмен отговор по жалбата на „ЛИГНУМ ХОЛДИНГ” ООД срещу мълчаливият отказ на Началника на управление „Земеделие” при Община Долна Митрополия за издаване на разрешение за сеч по чл.32 ал.3 от ЗОСИ по подадено от дружеството заявление от 30.01.2014г.

В открито съдебно заседание, оспорващото дружество се представлява от адв.П., която поддържа депозираната жалба и моли да бъде отменен оспореният мълчалив отказ, като преписката бъде върната за произнасяне по същество със задължителни указания по спазването на закона. Претендира присъждане на разноски по представен списък по чл.80 от ГПК, алтернативно прави възражение за прекомерност на възнаграждението на пълномощника на ответната страна. В представена по делото писмена защита излага подробни доводи за основателност на жалбата.

За ответника в съдебно заседание се явява адв.Д., която счита жалбата за неоснователна. Претендира присъждане на разноски, алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на оспорващото дружество. По същество счита, че не е формиран мълчалив отказ на ответника по делото, на първо място защото заявлението не е адресирано до него, и на второ място тъй като не е компетентен да издаде исканото разрешение за сеч. В указания срок по делото не са представени писмени бележки.

Административен съд - Плевен, седми състав, като се запозна със събраните по делото доказателства, взе предвид становищата на страните и съобрази закона, намира жалбата за недопустима за разглеждане по същество. Съображенията за това са следните:

Със заявление от 30.01.2014г. до Кмета на Община Долна Митрополия, „ЛИГНУМ ХОЛДИНГ” ООД е поискало издаване на разрешение за сеч на 4900броя дървета акация по реда на чл.32 ал.3 от Закона за опазване на селскостопанското имущество. Към заявлението са приложени нот.акт за договорна ипотека на недвижим имот, нот.акт за учредяване на вещно право на ползване №167, т.ІІІ, н.д.211 /2005г., нот.акт за покупко-продажба на недвижими имот-земеделска земя №138, т.ІV, н.д.222/2004г. и скици на имотите. По делото не са налице данни да има произнасяне по това заявление.

От представените в съдебното производство от оспорващото дружество справки за пълната история на имотите, както следва за имот №299019 и за имоти с №№299053 – 299088 в землището на с.Подем, общ.Долна Митрополия се установява, че имотът, посочен в нот.акт №138, т.ІV, н.д.222/2004г. е разделен и са образувани отделни имоти, за които се претендира издаването на разрешение за сеч.

Установява се още, че с нот.акт №167, т.ІІІ, н.д.211/2005г. „Агрон Вардим” ЕООД е учредило на дружеството, подало заявление, вещно право на ползване само върху трайни насаждения с площ от 62.499дка-имот №299053; трайни насаждения с площ 88.251дка-имот №299055 и трайни насаждения с площ 7.900дка-имот №299054.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По своята същност мълчаливият отказ представлява бездействие на административен орган, когато има задължение да се произнесе по направено пред него искане и той е индивидуален административен акт по смисъла на чл.58 ал.1 от АПК, като е напълно приравнен към изричен такъв, тъй като не е само липса на волеизявление от страна на компетентен орган, а отказ да се издаде акт с посочено от молителя съдържание. Като индивидуален административен акт същият подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да прецени неговата законосъобразност като вземе предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и евентуалните мотиви на органа да не уважи искането.

С разпоредбата на чл.32 ал.1 от Закона за опазване на селскостопанското имущество е забранено отсичането и изкореняването на овощни и горски дървета и на лози в селскостопански земи и по границите между тях, както и покрай водните течения и пътищата, като по аргумент от ал.2 и ал.3 разрешение за отсичане и изкореняване на по-голям брой дървета и на лозя до 1 декар се дава от кмета на района или кметството въз основа на писмена молба и при наличие на уважителни причини, а за отсичане и изкореняване на по-голям брой дървета и на лозя над 1 декар същото се дава от началника на управление „Земеделие” при общинската администрация въз основа на писмена молба и при наличие на крайно уважителни причини.

В конкретния случай оспорващото дружество е поискало разрешение по реда на чл.32 ал.3 от ЗОСИ за отсичане на повече от пет дървета (4900 броя акациеви дървета) и за да обоснове приложението на цитираната норма, същото е следвало да посочи наличието на крайно уважителни причини за отсичането им. Искането е отправено до Кмета на Община Долна Митрополия, а не до Началника на управление „Земеделие” при общината, както изисква нормата, и е мотивирано с настъпването на срока, предвиден в технологията на дружеството за производство на фина дървесина-8 годишна възраст на плантацията от акация.

Както е посочено и по-горе, не всяко непроизнасяне, обаче представлява мълчалив отказ. Такъв е налице само тогава, когато органът е бил сезиран и е бил длъжен по силата на закона да се произнесе, респ. да извърши исканата от него услуга. При липсата на сезиране, респ. липсата на задължение за произнасяне не може да се формира мълчалив отказ, а след като такъв не е налице, то липсва и годен предмет за съдебно оспорване, което прави подадената жалба недопустима. В конкретния случай, Началникът на управление „Земеделие”, чийто мълчалив отказ се оспорва, не е сезиран с въпросното заявление, което обстоятелство не се отрича и от оспорващото дружество, но последното счита, че предвид посоченото правно основание в заявлението, е следвало Кметът на Общината (сезираният орган) да препрати преписката на компетентния орган. В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са налице данни заявлението, адресирано до Кмета на Община Долна Митрополия, да е изпратено до Началника на управление „Земеделие” и за последния да е започнал да тече срок за отговор. Също така, неизпращането на искането до компетентния по ЗОСИ орган представлява само неизпълнение на задължението на некомпетентния орган-адресата на заявлението, по чл. 31, ал. 2 от АПК. В резултат от подаването на заявлението до некомпетентен орган и неизпращането му на компетентния по ЗОСИ орган, срокът за произнасяне по заявлението не е започнал да тече, поради което липсва мълчалив отказ на Началника на управление „Земеделие” при Община Долна Митрополия, тъй като не е налице непроизнасяне в срок по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК.

Освен гореизложеното, по мнения на настоящия състав Закона за опазване на селскостопанското имущество е неприложим за конкретния случай. Съображенията за това са следните:

Видно от събраните по делото доказателства, се касае за земеделски земи, които са засадени с акациеви дървета. Оспорващото дружество твърди, че същите представляват “плантации” по смисъла на Закона за горите. Посочени са 32 поземлени имота /ПИ/, като се иска от Кмета на общината разрешение за изсичане на 4900 броя акации, които са само част от засадените в ПИ дървета.

Съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ЗГ, гора по смисъла на този закон са земи, заети от горскодървесна растителност с площ не по-малка от един декар, височина на дървостоя в зряла възраст не по-малко от 5 м, широчина на насаждението, измерена между стъблата на крайните дървета, не по-малко от 10 м, и проекция на короните не по-малка от 10 на сто от площта на насаждението. От събраните по делото доказателства за площ на ПИ (никой от 32-та ПИ не е по-малък от 1 дка) и вида на дърветата следва, че земите, засадени от дружеството, се явяват гори по смисъла на ЗГ.

Съгласно чл.2, ал.2 от ЗГ, горска територия по смисъла на този закон са горите по ал. 1. Следователно същите земи представляват и горска територия по смисъла на ЗГ.

Плантациите са определени в §1, т.50 от ДР на ЗГ (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.), съгласно която разпоредба „Плантация" е изкуствено насаждение, създадено за производство на дървесина и горски продукти.

В чл.87 от ЗГ е определено понятието стопанисване на горските територии, като е посочено, че стопанисването на горските територии обхваща дейностите по залесяване, защита срещу ерозия и порои и провеждане на сечи в горите. Следователно сечите в горите са част от тяхното стопанисване. В чл.88, ал.5, т.4, изр. първо от ЗГ (нова-ДВ, бр.60 от 2012г.) е посочено изключение, а именно че не сe стопанисват като гора плантации от бързорастящи горскодървесни видове, създадени върху земеделски земи или урбанизирани територии, с кратък срок на отглеждане с цел производство на специална дървесина. Следователно стопанисването и сечите в гори като процесните се подчиняват на специален ред. Този специален ред е подробно описан в Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите (Обн., ДВ, бр. 64 от 19.08.2011 г., Изм. и доп., ДВ, бр. 63 от 16.07.2013 г., в сила от 16.07.2013 г. ). В последната се определят подробно сечите и начините на извършването им, като съгласно чл.1, ал.3 (нова - ДВ, бр. 63 от 2013г., в сила от 16.07.2013 г.) разпоредбите на глава втора, четвърта и пета от наредбата не се прилагат за случаите по чл. 88, ал. 5 от Закона за горите. Видно от тази разпоредба, за сечите по чл.88, ал.5 от ЗГ не се прилагат значителен брой правила, които се прилагат по отношение на другите сечи. Реално за сечи по чл.88, ал.5 от ЗГ се прилагат само общите правила на Наредба №8 и глава Трета „Правила за провеждане на сечите” (чл.чл.45-64). Тази глава Трета също съдържа множество специални разпоредби, които определят различен правен режим за гори като процесните. Съгласно чл.45, ал.2, т.1, за тях не се изисква маркиране; а съгласно чл.52, ал.2, изр. първо не се изисква горскостопански план или програма. Съгласно чл.54 от Наредба №8, за тези гори се издава разрешително за сеч, като се представят документите по чл.52, ал.1, както и посочените в чл.54. Съгласно чл.56, ал.2 от Наредба №8, позволителното се издава от лицата по чл. 108, ал. 1 от Закона за горите, на които е предоставен достъп до информационната система по ал. 1. Нормата на чл.108, ал.1 от ЗГ, към който е налице препращане от Наредба №8, урежда случаи като настоящия в своята т.4, като посочва, че сечите се провеждат въз основа на писмено позволително по образец, издадено от лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика - за горските територии извън посочените в т.1 и 2, с което собственикът има сключен договор за конкретния имот. По делото няма доказателства оспорващото дружество да е сключвало такъв договор, но именно лицето, с което то трябва да е сключило такъв, следва да издаде писмено позволително за сеч.

Следователно неправилно „ЛИГНУМ ХОЛДИНГ” ООД е отправило заявлението дори и към Кмета на Община Долна Митрополия, тъй като ЗОСИ е неприложим в случая. С новата редакция на чл.3 от с.з. (изм. изцяло - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г.) е регламентирано, че по реда на този закон се опазват и намиращи се извън горските територии отделни дървета, както и отглежданите в заградени пространства диви животни, птици и риби, които не подлежат на опазване по специален ред, предвиден в друг закон. В случая процесните земеделски земи, засадени с бързо растящи дървета, са горски територии по смисъла на ЗГ, които са извън обхвата на ЗОСИ. С новия ЗГ приложният обхват на ЗОСИ е стеснен, като разрешенията по чл.32, ал.3 /същото е и по отношение на ал.2/ се издават само по отношение на дървета, които са извън горски територии. Кметът и Началникът на управление “Земеделие” на общината в случая нямат законови правомощия относно издаване на позволително за сеч. Същото следва да бъде издадено от лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, с което собственикът на ПИ има сключен договор за конкретните имоти. Изложеното отново обосновава извод, че заявлението е подадено до некомпетентен орган, поради което не е формиран мълчалив отказ и жалбата на дружеството е недопустима за разглеждане по същество.

При този изход на делото и направено своевременно искане от страна на ответника по делото за присъждане на разноски, следва в полза на Община Долна Митрополия да се присъдят направените по делото разноски в размер на 200лв., представляващи договорено и платено възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие (л.116), като е необходимо да се посочи, че същото е под минимума регламентиран в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – §1 от ДР във вр. с чл.8 ал.1 т.1 от Наредбата при 0лв. материален интерес, но такъв размер на възнаграждението е посочен като договорен и платен.

Водим от горното и на основание чл.159 т.1 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението от открито съдебно заседание на 03.09.2014г., с което е приключено съдебното дирене и даден ход по същество на делото.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „ЛИГНУМ ХОЛДИНГ” ООД-Германия, с място на стопанска дейност в Република България, гр.Русе, представлявано от д-р А. Н., срещу мълчалив отказ на Началника на управление „Земеделие” при Община Долна Митрополия за издаване на разрешение за сеч по чл.32 ал.3 от ЗОСИ по подадено от дружеството заявление от 30.01.2014г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №230/2014г. по описа на Административен съд-Плевен.

ОСЪЖДА „ЛИГНУМ ХОЛДИНГ” ООД-Германия, с място на стопанска дейност в Република България, гр.Русе, ул.”Николаевска” №12, ет.1, ЕИК:117632176, представлявано от д-р А. Н., да заплати в полза на Община Долна Митрополия направените по делото разноски в размер на 200лв. (двеста лева).

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-мо дневен срок от съобщаването на страните.

Препис от определението да се изпрати на страните.

СЪДИЯ: