РЕШЕНИЕ № 303
гр.
Плевен, 11 Юни
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд на гр. Плевен – осми състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
при секретар В.М., изслуша
докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 229/2014 г. за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на ЕТ „Лего – Ю.Б.”*** с ЕИК 114048814, представлявано от Ю.Т.Б., чрез адвокат А.К. *** срещу Решение № 9/14.02.2014 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/, гр. Плевен, с което е отхвърлена жалба вх. № ФР-ЗП-11/29.01.2014 г. на търговеца и са потвърдени задължителни предписания изх. № ФР-ЗП-11/13.01.2014г.
Жалбоподателят иска обжалваното
решение да бъде отменено като незаконосъобразно, неясно и необосновано. Сочи,
че обжалваното решение е обосновано от актове, които са постановени при
съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и при нарушение на
материалния закон, както и на обстоятелства, за които липсват доказателства. Моли
за отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените по делото
разноски.
Жалбоподателят е била
редовно призован за откритото съдебно заседание, представлява се от адв. А.К. с
пълномощно на л. 3 от делото. Поддържа подадената жалба и счита обжалваното
решението за неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на
процесуалните правила и материалния закон, непълно и неясно. Твърди, че е налице
абсолютна неяснота в мотивите на решението, относно посоченото обстоятелство,
че лицето е оставало без работа, но няма нито едно доказателство, че лицето е
било без работа и както се вижда лицето притежава две трудови книжки, а само
една е регистрирана в Дирекция „Бюро по труда” – Плевен. Сочи, че в самото
решение не е посочено на какво основание се отхвърля жалбата, обжалва се
решението, а не мотивите от решението, освен това в мотивите не е уточнен
периода. Сочи, че ответникът се позовава на разпоредбите на чл. 9, ал. 3 от
КСО, но там липсва част от фактическото основание, на което се позовава. Сочи,
че твърдението на ответника, че самият факт за признаване на уволнението е
незаконосъобразен е предпоставка да се обоснове за внасяне на осигурителните
вноски е несъстоятелен, тъй като не може да се определи периода, като ответникът
счита, че това е периода на влизане на съдебното решение в сила, но същевременно
в разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се
сочи, че публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен
срок, а този период безспорно е изтекъл. Счита, че този начин това решение се
явява незаконосъобразно, същевременно в неяснотата на мотивите е и твърдението,
че решението се основана на решение на Районен съд – Плевен от дата 23.03.2004
г., но не е посочено по кое дело. Твърди, че оспорваното решение е издадено в
нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК и това е един незаконосъобразен акт.
Моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Ответникът – Директора
на ТП на НОИ, гр. Плевен, редовно призован, не се явява, представлява се от
юрисконсулт Е.Р. с пълномощно на л. 58 от делото. Оспорва жалбата и моли да
бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено Решение № 9/14.02.2014 г. на
Директора на ТП на НОИ – Плевен като правилно и законосъобразно, а също и
съставеният индивидуален административен акт с № ФР-ЗП-11/13.01.2014 г. издаден
на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. Сочи, че административният орган е
счел, че съответният период от време е следвало да се зачете като осигурителен
стаж, а именно периодът на незаконно уволнение с влязло в сила съдебно решение.
Счита, че в решението на Директора на ТП на НОИ - Плевен подробно са изложени всички доводи,
като те изцяло се потвърждават от събраните по делото доказателства. Моли, да
бъде потвърдено решението като правилно и законосъобразно. Счита, че няма
нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли, да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Жалбата е подадена в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Административен съд
на гр. Плевен, осми състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт,
съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената
жалба за неоснователна.
Със заявление №
МП-47655/01.10.2013г. пред ТД на НОИ Плевен, В. И. Ц. е поискала отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/. По повод заявлението е била
извършена проверка на осигурителя ЕТ “Лего – Ю.Б.”***, където Ц. е работила
като “продавач” по трудов договор от 01.10.2000г. Установено е, че същият
трудов договор е бил прекратен по чл. 326, ал. 1 от КТ със Заповед №
1/17.02.2003г. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е била
оспорена пред Районен съд /РС/ - Плевен, който с Решение № 562/23.03.2004г. е отменил
същата и е признал уволнението за незаконно.
По повод установеното
в РУ”СО” Плевен с вх. № МП-47655#10/02.12.2013г. е било депозирано писмо от осигурителя ЕТ “Лего
– Ю.Б.”***, в което са изложени съображения, че доколкото с иска пред РС Плевен
Ц. не е искала възстановяване на работа и след влизане в сила на съдебното
решение същата не се явила на работа на 05.05.2004г., то неправилно е прието,
че периода от 17.02.2003г. до 05.05.2004г. се зачита за осигурителен стаж, а
записът в трудовата книжка за зачитане на трудов стаж от 17.02.2003г. до
05.05.2004г. не е направен от осигурителя. Последното е мотивирало
административния орган да състави Констативен протокол № 20/10.01.2014г. и да издаде
задължителните предписания изх. № ФР-ЗП-11/13.01.2014г., а именно: осигурителят
ЕТ “Лего – Ю.Б.”*** да подаде информация по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в
регистъра на осигурените лица за В. Ц. от 17.02.2003г. до 05.05.2004г. с код
“Вид осигурен” 18 – за лица по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, и 6, ал. 2 и чл. 4а
от КСО. Последните са оспорени пред Директора на ТП на НОИ Плевен, който с
Решение № 9/14.02.2014г. е отхвърлил жалбата като неоснователна. Именно
последното е оспорено пред Административен съд Плевен и е предмет на настоящото
дело.
По фактите няма спор
между страните. Спорът се свежда до това дължат ли се осигурителни вноски от
работодателя за времето през което работника е бил уволнен, което уволнение е
било отменено като незаконосъобразно и зачита ли се това време за осигурителен
стаж.
Според разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от КСО за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1-4 от КСО са били без работа, поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението им до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно трудово възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Ако лицето е било осигурявано осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно трудово възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък. Следователно осигурителните вноски са били дължими от страна на работодателя, а лицето се счита за осигурено, доколкото уволнението на Ц. е било признато за незаконно с Решение № 562/23.03.2004г. по гр. д. № 926/2003г. на РС Плевен. Съдебното решение е влязло в сила на 05.05.2004г., видно от отбелязването в същото, която дата е посочена като крайна по отношение на периода, за който е следвало да се подаде информация. Действително с Решение № 562/23.03.2004г. РС Плевен не е възстановил на работа В. Ц., но последното не променя статуса й на осигурено лице, респ. не отменя задълженията на осигурителя. Логиката е, че ако работникът не е бил уволнен неправомерно, то същият е щял да бъде осигурен и неговите осигурителни вноски да са платени или дължими. От друга страна Кодекса на труда дава възможност за избор на работника дали да се върне на предходната работа или само да установи незаконосъобразност на уволнението си. За тези случаи е новелата на чл. 325, ал.1, т. 2 от КТ когато уволнението на работника или служителя бъде признато за незаконно или бъде възстановен на предишната му работа от съда и същият не се яви да я заеме в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ, то трудовия договор се прекратява без предизвестие.
По горните съображения настоящият състав намира, че дадените задължителни предписания за законосъобразни. Същите се отнасят до подаване на информация по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в Регистъра на осигурените лица, поради което неотносимо към случая е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за прилагане на давността по ДОПК.
Ответникът, при осъществения контрол за законосъобразност на задължителните предписания, е достигнал на аналогични правни изводи, които съответстват на фактите по случая и закона, поради което правилно задължителните предписания са потвърдени.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя относно допуснато съществено процесуално нарушение във връзка със съдържанието на първоначалния административен акт, а именно: информация пред кой административен орган и в какъв срок може да се обжалва – чл.59, ал.2, т.7 от АПК, което не е отчетено от по-горестоящия административен орган. Правилен е извода на ответника в тази връзка, че в задължителното предписание е посочено, че същото може да се обжалва по реда на гл. осма от КСО и предвид надлежното подаване на жалба срещу предписанието указанието е било достатъчно. Не е налице нарушение на изискването на чл.59, ал.2, т.7 от АПК, но дори да беше така, то не може да бъде определено като съществено и не би могло да обоснове отмяна на акта на това основание. Пропуска на указанието относно срока за обжалване се преодолява по реда на чл. 140 от АПК, което потвърждава извода, че нарушение на изискването на чл.59, ал.2, т.7 от АПК не би могло да обоснове отмяна на акта.
Оспорваният съдебен акт е издаден от компетентен орган - Директорът на ТП на НОИ по смисъла на чл. 117, ал. 3 вр. с чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО, в предписаната от закона писмена форма и при спазване реквизитите на съдържанието, като е спазен едномесечният срок за произнасяне, считано от датата на подаване на жалбата против първоначалния административен акт. В решението са посочени подробно фактическите и правни основания за издаването му и съдът не установи съществени процесуални нарушение при постановяването му.
При този изход на делото претенциите на присъждане в полза на ответника на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в размер на 150 лева.
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, осми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на ЕТ „Лего – Ю.Б.”*** с ЕИК 114048814,
представлявано от Ю.Т.Б., срещу Решение
№ 9/14.02.2014 г. на Директора на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт, гр. Плевен.
ОСЪЖДА ЕТ „Лего – Ю.Б.”*** с
ЕИК 114048814, представлявано от Ю.Т.Б. да
плати в полза на ТП на НОИ-Плевен сумата от 150 /сто и петдесет/ лава като разноски
по административно дело № 229 по описа на Административен съд, гр. Плевен за
2014г.
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/