Решение по Административно дело 225/2014г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 240

гр.Плевен, 13 Май 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, първи състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми април, две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Калина Пецова

При секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдия Пецова административно дело № 225 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване.

Делото е образувано по повод подадена жалба, на основание чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, от П.С.С. чрез майка му К.П.С. *** срещу Решение № 5/13.02.2014г. на Директора на РУ “СО” Плевен, с което е оставена без уважение жалбата му и е потвърдено Разпореждане № 45/06.01.2014г. на Ръководителя „Пенсионно осигуряване” при РУ “СО” Плевен, с което на лицето е отпусната социална пенсия за инвалидност в размер на 121.00 лева месечно, на основание чл. 90а от КСО, като е отказано отпускане на пенсия по чл. 74 от КСО - пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

В жалбата се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, по следните съображения: Сочи се, че за да постанови оспорения акт, органът неправилно е определил продължителността на стажа на заявителя, който според него е 06 г. 00 м. и 04 дни, което е повече от изискуемия 5-годишен стаж за отпускане на исканата пенсия за инвалидност поради общо заболяване при навършени 30 години от лицето.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от майка си К.П., която поддържа жалбата на заявените в същата основания.

Ответникът – Директорът на РУ “СО”-Плевен се представлява от юрисконсулт Т. с надлежно пълномощно. Моли за отхвърляне на жалбата по изложените в оспореното решение мотиви.

Съдът, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 118 от КСО. Оспореният акт е постановен на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, в производство по оспорване на Разпореждане №45/06.01.2014г. на Ръководителя „Пенсионно осигуряване” при РУ “СО” Плевен, с което е което на лицето е отпусната социална пенсия за инвалидност в размер на 121.00 лева месечно, на основание чл. 90а от КСО, като е отказано отпускане на пенсия по чл. 74 от КСО - пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от правнолегитимирано лице, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

С оглед данните по делото и въз основа на закона, съдът намира, че същата се явява неоснователна.

За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

На база данните от приложените по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка, по която няма спор и между страните:

С Експертно решение № 0389 от заседание № 025 от 18.02.2010 г. на настоящия жалбоподател П.С.С., с ЕГН ********** е определена трайно намалена работоспособност от 75 % при водеща диагноза „XXX” и срок на инвалидността до 01.02.2011 година. С последващо Експертно решение № 1790 от заседание 131 от 09.11.2011 г. същото лице е преосвидетелствано като му е определена трайно намалена работоспособност от 80 % до 01.11.2013 година. С последващо Експертно решение № 2373 от заседание 157 от 04.12.2013 г. същото лице е преосвидетелствано като му е определена трайно намалена работоспособност от 80 % до 01.12.2016 година. И трите решения за оценка на работоспособността са издадени от експертна комисия ТЕЛК - Ловеч. След първото освидетелстване на лицето същото е подало заявление № МП-9133/05.03.2010 г. до РУСО - Плевен на основание чл.90 от КСО за отпускане на социална пенсия за инвалидност. На основание горното е издадено Разпореждане № 52/08.04.2010 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при РУСО - Плевен, с което на лицето е отпускана социална пенсия за инвалидност на основание чл.90, ал.1 от КСО и на основание чл.90, ал.2 от КСО е определен размер от 110.95 лева. Със следващо Разпореждане № 45/08.12.2011 г. на лицето е възобновено правото на социална пенсия за инвалидност до 01.11.2013 г. въз основа на второто представено ТЕЛК-ово решение пред органа. Със следващо Разпореждане № 45/06.01.2014 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” е възобновена личната пенсия за инвалидност на П.С. въз основа на следващо представеното решение на ТЕЛК № 2373/04.12.2013 г., като същата е отпусната считано от 02.11.2013 г. до 01.12.2016 г. съобразно срока на установената неработоспособност и пенсията е определена в размер на 121.00 лв. по реда на чл.90а от КСО. Срещу това разпореждане е подадена жалба № МП-64515/17.01.2014 г., по повод която е постановено Решение № 5/13.02.2014 г. на Директора на РУСО - Плевен, с което жалбата на лицето срещу разпореждането е оставена без уважение, при следните съображения: Посочено е, че П.С. е получавал лична социална пенсия за инвалидност по Разпореждане от 01.04.2013 г., като с ЕР на ТЕЛК - Ловеч 2373/04.12.2013 г. на лицето са определени 80 % трайна намалена работоспособност - за срок от три години до 01.12.2016 г., като датата на инвалидизиране е 21.11.2009 година. Посочено е, че от наличните данни за осигурителен стаж на лицето и от данните в регистъра на осигурените лица П.С. има осигурителен стаж, както следва: от 28.03.1991 г. до 05.10.1992 г. - наборна военна служба в размер на 01 г. 06 м. 07 дни. Считано от 09.03.2004 г. до 31.12.2006 г. лицето е самоосигуряващо се като земеделски производител при стаж 02 г. 09 м. 22 дни. Изведен е извод, че общият осигурителен стаж на С. от трета категория е 04 г. 03 м. 29 дни. Прието е, че доколкото лицето към датата на инвалидизирането си е на 37-годишна възраст е приложима хипотезата на чл.74, ал.1, т.4 от КСО, която предписва освен установена трайна намалена работоспособност повече от 50 % и изискване за осигурителен стаж повече от 5 години към момента на индивидуализирането. Прието е, че с оглед липсата на такъв към датата на инвалидизиране - 21.11.2009 г., към която лицето е имало стаж 04 г. 03 м. 29 дни не са налице предпоставките за отпускане на пенсия по този текст, а такава следва да бъде отпусната по реда на чл.90а, ал.1 от КСО - социална пенсия за инвалидност. Размерът на пенсията, отпусната на лицето, е определен по реда на чл.90а, ал.2 от КСО при съобразяване на определения процент трайна намалена работоспособност, съотнесено към социалната пенсия за старост, определена с акт на Министерския съвет и съгласно Постановление № 332 от 20.12.2012 г., определящо я в размер на 110.00 лв., считано от 01.04.2013 година. При тези данни органът е определил на лицето социална пенсия за инвалидност в размер на 121.00 лева.

Решението, предмет на делото е издадено от заместващия Директора на ТП на НОИ - Плевен Б. М., съгласно Заповед на управителя на НОИ Б. П. № 175/06.02.2014 година. Решението е издадено в предвидената от закона форма като съдържа мотиви и следващия се от тях диспозитив. Не се установиха данни за нарушаване на административнопроизводствените правила в процеса на издаването му.

Съдът намира, че правилно е приложен и материалния закон.

Не се спори, че към датата на инвалидизирането на П.С., която е 21.11.2009 г. същият е на възраст 37 години и му е определена трайна намалена работоспособност от 75 %, като с последващи решения на компетентната експертна лекарска комисия същият е преосвидетелстван, като последното решение на ТЕЛК е от 04.12.2013 г. за срок от три години. Не се спори още, че лицето е получавало социална пенсия за инвалидност, считано от датата на инвалидизирането си. Не е спорно и се установява от изготвената и приета по делото съдебно-икономическа експертиза, че към същата дата лицето има осигурителен стаж 04 г. 03 м. 29 дни. Експертизата установи още, че към датата на постановяване на оспореното Разпореждане № 45 на ТП на НОИ - 06.01.2014 г. общият стаж на лицето е 06 м. 12 дни.

Спорът се свежда до това дали е приложима нормата на чл.74 от КСО, т.е. дали лицето отговаря на предпоставките за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Предвид възрастта на лицето към датата на инвалидизиране следва да бъдат налице предпоставките на чл.74, ал.1, т.4 от КСО за отпускане на исканата пенсия. Лицето е над 30 години и безспорно е с трайна намалена работоспособност повече от минимално изискуемия размер от 50 %.

Съдът намира, че датата на инвалидизиране е началната дата на трайно намалената работоспособност и тя е винаги една и съща, без оглед на последващите преосвидетелствания, като в процесния случай това е 21.11.2009 година. Правилото на чл.74, ал.1 от КСО изисква наличие на съответен осигурителен стаж - в процесния случай 5 години - към тази дата. Доколкото по делото е безспорно установено, че към 21.11.2009 г. лицето има по-малко от 5 години осигурителен стаж, то последното не отговаря на втората задължителна предпоставка на визираната разпоредба за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Установеното, че към датата на заявлението и издаване на Разпореждането от 2014 г. лицето има повече от 5 години осигурителен стаж не променя горните изводи. Това е така, защото нормата изрично предвижда, че визирания в същата съобразно възрастта на лицата осигурителен стаж следва да е налице към датата на инвалидизиране, която не се променя, а не към датата на поредното подадено заявление, вследствие на налично преосвидетелстване на лицето.

Не е приложима и разпоредбата на чл.74, ал.2 от КСО, тъй като по делото не е спорно, че към момента на инвалидизиране на лицето, същото има осигурителен стаж в посочения по-горе размер, т.е. същият не е инвалидизиран до момента на постъпване на работа и натрупване на осигурителен стаж.

Поради изложеното и на основание чл.172, ал. 2, предл. последно от АПК,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на П.С.С. срещу Решение № 5/13.02.2014 г. на Директора на РУ “СО” Плевен.

Решението подлежи на оспорване пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че Решението е изготвено от страните, на основание чл. 211, ал. 1 от АПК.

Препис от Решението да се изпрати страните.

СЪДИЯ: