РЕШЕНИЕ

№ 214

град Плевен, 29 Април 2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. КАЛИНА ПЕЦОВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Ц.Д. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 224/2014 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Лана“ЕООД чрез управител С.Ж., срещу решение № 73 от 03.02.2014 г. на Районен съд – гр. Плевен, постановено по НАХД № 3057/2013 г. с доводи, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно. Посочва, че в издадения АУАН № 0064406 от 27.08.2013 г., проверяващите органи на НАП са констатирали без основание, че върху стойността на откраднатите стоки е следвало да се начисли ДДС в полза на държавата, при което е бил нарушен чл. 86 от ЗДДС. Счита, че наказващият орган е следвало да се произнесе най-късно до 11.10.2013 г., но това е станало десет дни по-късно, което е нарушение на императивна норма на ЗАНН. Посочва и че самото постановление е връчено два месеца по-късно, като е номерирано ръчно, което сочи на основателното съмнение, че то не е издадено и на датата, която е посочена в него. Сочи, че на наведените на първоинстанционния съд доводи за процесуално нарушение на императивните срокове по нормата на чл. 52, ал.1от ЗАНН, същият неоснователно твърди, че липсва подобно нарушение, като се основава на общата норма на чл. 34 от ЗАНН. Посочва, че нормата на чл. 34 от ЗАНН по никакъв начин не предоставя на органите на администрацията произволни правомощия и удължени срокове спрямо специалните норми на чл. 52, ал.1 от ЗАНН, както и че нормата на чл. 34 от ЗАНН е обща и очертава максималните срокове за завеждане на административно-наказателно производство, а нормата на чл. 52, ал. 1 от ЗАНН е специална и очертава сроковете за издаване на отделните актове при започнало конкретно производство. Навежда доводи, че първоинстанционният съд в оспорваното решение без основание и невярно твърди, че санкционираното юридическо лице не оспорвало наличието на вреда в размер на 11121,30 лв., както и твърдението-че има вече окончателно нанесена невъзстановима вреда, каквото е твърдението на първоинстанционния съд, е нелогично и абсурдно. Счита, че неправилно Районен съд гр. Плевен, приема, че разглежданият случай не представлява „непреодолима сила“ по смисъла на чл. 306, ал.2 от Търговския закон. Моли да бъде отменено решението на Районен съд гр. Плевен, както и издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът – „Лана“ЕООД чрез управител С.Ж., се представлява от управителя С.Ж., която заявява, че поддържа касационната жалба и моли да се отмени тази санкция, която й е наложена. Заявява, че кражбата е била извършена от трети лица, а не по нейна вина. Твърди, че постановлението й е било връчено в по-късен етап. Моли да се отмени решението и наказателното постановление.

Ответникът – ТД на НАП Велико Търново - офис Плевен, се представлява от юрк. Г., който моли да бъде постановено решение, с което да се потвърди решението на Районен съд-Плевен. Счита същото за правилно и законосъобразно. Счита, че районният съд обстойно е изложил доводите за законосъобразност на наказателното постановление, чиито доводи споделя. Моля да се потвърди решението.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 80130-0064406 от 22.10.2013 г. на директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Велико Търново, с което на „Лана“ЕООД-Плевен, за това че при извършена проверка на 22.10.2013 г. е установено, че „Лана“ЕООД –Плевен, като регистрирано по ЗДДС лице, не е начислило данък върху добавената стойност в размер на 2224,26 лв. за установени липси на стоки в съответния данъчен период-месец май 2013 г., на стойност 11121,30 лв. – нарушение на чл. 86, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл. 79, ар. 3 от ЗДДС и на основание чл. 53 от ЗАНН, във връзка с чл. 27/чл. 83/ и чл. 3,ал.1 от ЗАНН чл. 180, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 2224,26 лв. (две хиляди двеста двадесет и четири лева и двадесет и 26 ст.) лв.

Настоящата инстанция намира, че решението на РС-Плевен е валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона. Съдът е обсъдил направеното възражение и пред касационната инстанция за издаване на НП в нарушение на срока по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН и съдът споделя изцяло вече изложеното.

Настоящата инстанция възприема и изводите на първоинстанционния съд относно липсата на „непреодолима сила”.Разпоредбата на чл. 79, ал.3 от ЗДДС изисква, когато "регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит". Предвидено е изключение за неприложимост, визирано в чл. 80, ал. 2 от ЗДДС. Разпоредбата на чл. 79, ал.3 от ЗДДС не се прилага когато е установено, че липсите се дължат от непреодолима сила, от аварии или катастрофи, или липси, произтичащи от промяна на физикохимичните свойства в нормални размери.

Правилно е прието, че кражбата на стоки от обекта не може да се определи за непреодолима сила, каквото е изискването на чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. Кражбата е инкриминирано деяние, изразяваща се в трайно присвояване на чуждо имущество. Съгласно установената съдебна практика за целите на данъчното облагане кражбите са приравнени и включени в категорията "липси". Конкретният случай не е в хипотезата на предвиденото в закона изключение, тъй като в българското търговско и данъчно законодателство кражбата не се третира като "непреодолима сила". Изложеното налага краен извод, че регистрираното по ЗДДС лице следва да начисли ДДС за липсващите стоки, за които изцяло е приспаднало данъчен кредит.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила. решение № 73 от 03.02.2014 г., постановено по НАХД № 3057/2013 г. на Районен съд – гр. Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.