РЕШЕНИЕ № 235

гр. Плевен, 13 Май 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЦОВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Ц.Д. и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 222 по описа на съда за 2014 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Р.С.Г. ***, срещу решение № 60/28.01.2014 г. на Районен съд – гр. Плевен, постановено по н.а.х.д № 2919/2013 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 2009 от 01.07.2013 г. на Началник на сектор „Пътна полиция” /ПП/ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Плевен, с което са наложени, на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на Р.С.Г. административни наказания – глоба в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното решение, както постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Касаторът счита, че при постановяването му не са спазени разпоредбите на ЗДвП, ЗАНН и АПК. Моли първоинстанционното решение да бъде обявено за нищожно или да бъде отменено като незаконосъобразно.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, не се представлява.

Ответникът – ОД на МВР – Плевен, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

РС Плевен е установил, че със система за видеонаблюдение и контрол TFR 1-М с радар №562 е било заснето нарушение за скорост клип клип №4620, според който на 23.08.2012г. около 11,54 часа в с.Българене, л.а. с рег. .№ РВ 7985 СН преминал със скорост 110км/ч при разрешена за населено място 50км/ч. След извършена справка в АИС на КАТ било установено, че автомобилът е собственост на “Дира” ООД, собственост на “Дивенган” ООД и Р.С.Г.. Последният попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която декларирал, че е управлявал л.а. Тойота Рав 4 с рег. .№ РВ 7985 СН. Съставен е бил Акт №2009 от 28.03.2013г за установяване на административно нарушение, с който на Г. било повдигнато административно обвинение за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. По така съставеният АУАН било издадено оспореното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на Р.Г. е било наложено административно наказание глоба в размер на 450 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

За да потвърди последното РС Плевен прел, че в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, безспорно било установено извършеното от жалбоподателя административно нарушение, а наложената санкция е в предвидените в закона граници.

Касационният състав се произнася само по наведените в касационната жалба оплаквания, които се свеждат до общите твърдения за нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането е да се обяви съдебното решение за нищожно или да се отмени като незаконосъобразно.

Нищожно е съдебното решение, което е постановено от незаконен състав. Незаконен е състава, различен от този, който е разгледал делото по същество или решението е постановено от състав, различен от посочения в закона съдебен състав. В случая от приложените по делото протокол за избор на докладчик (л. 24) и протоколи от съдебно заседание (л. 28, 33 и 39) се установява, че НАХД № 2919/2013г. е било разпределено и разгледано от VI-ти наказателен състав на РС Плевен, който също е постановил касираното Решение № 60/28.01.2014г. Според чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районният съд в състав само от съдия разглежда делото по същество и се произнася с решение, което също се установява от горпосочените доказателства. Следователно не са налице основанията за обявяване на съдебният акт за нищожен.

Решението на съда е валидно, допустимо, постановено при липса на нарушения на материалния закон, поради което следва да бъде потвърдено. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от Районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението на РС Плевен е постановено в съответствие с приложимите за казуса разпоредби на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Мотивите на РС Плевен, са подробни, ясни и логични, споделят напълно от настоящия състав, поради което не следва да се преповтарят.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения и в хода на административнонаказателното производство. Последното е започнало в рамките на едногодишният преклузивен срок със съставянето на АУАН с бл. № 982129, след щателно издирване на водача на л.а. Тойота Рав 4 с рег. № РВ 7985 СН. Видно от покана на л. 8 от делото, соченият за нарушител е бил канен да се яви на 28.02.2013г. в 14.00 часа в сектор ПП на ОД на МВР Плевен за съставяне на АУАН за извършено нарушение по ЗДвП. Поканата е редовно получена от Р. Г. на 07.02.2013г., видно от положеният подпис и изписване на дата на получаване. Следователно, правилно е съставен актът при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, след като нарушителят не се е явил. Последното се установява и от показанията на свидетелите на административното обвинение. Независимо от това, АУАН с бл. № 982129 е бил редовно връчен на касатора, преди издаване на оспореното наказателно постановление. Последното ще рече, че на Г. е била осигурена възможността да организира защитата си и да иска събиране на оневиняващи доказателства и да сочи такива. АУАН с бл. № 982129 съдържа предвидените в чл. 43 от ЗАНН реквизити, като в същият ясно са отразени признаците на извършеното деяние, което е подведено под относимата законова разпоредба, сочена като нарушена. Налице е единство между обстоятелствената час на АУАН и НП № 2009/13 от 01.07.2013г., като в последната е посочено като санкционираща разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Същата предвижда, че водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както за превишаване над 50 km/h - с глоба 350 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. От АУАН с бл. № 982129 и приложението към него клип № 4620 се установява, че превишението е с 60 км/ч, от което следва, че наложената санкция в размер на 450 лева и 3 месеца лишаване от правоуправление е определена съгласно закона. Следователно спазен е и материалният закон.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 60/28.01.2014 г., постановено по н.а.х.д. № 2919 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2013 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.