ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 281

гр.Плевен, 12.03.2014 год.

Административен съд-гр.Плевен, VІ –ти състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №219 по описа за 2014 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Административно дело № 219 по описа за 2014 год. на Административен съд-Плевен е образувано по жалба от „Обновление” АД гр.София, бул „Ген.Тотлебен” 85-87, представлявано от В.В., Б.С., „Мел инвест холдинг” АД с представляващ И.Г. и „Конимо” АД с представляващ В.И., против Акт за установяване на задължение по декларация № АУ 001004/30.12.2013 год., издаден от орган по приходите в отдел „Местни приходи, бюджет, финанси и счетоводство” при Община Левски.

Настоящият състав на съда намира подадената жалба за недопустима за разглеждане по същество, по следните съображения:

В глава ХIV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК. В настоящия случай са определени задължения за данък и такса битови отпадъци по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК (изрично посочено в самия акт). Съгласно чл.107, ал.4 от ДОПК, актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. Разпоредбата на чл. 144, ал.1 от ДОПК предвижда, че по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Редът за обжалване на ревизионни актове по ДОПК, към който се препраща и при обжалване на актовете за установяване на задължение по декларация, включва задължителен административен контрол от по-горестоящия административен орган ( в случая от Началника на съответното звено за местни приходи), регламентиран с разпоредите на чл 152-155 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.155, ал.1 от ДОПК, решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл. 146, съответно от отстраняване на нередовностите по чл. 145 или от одобряване на споразумението по чл. 154. Разпоредбата на чл.146 от ДОПК визира 7-дневен срок от получаването на жалбата, в който срок органът, чрез когото е подадена, е длъжен да комплектува преписката и да я изпрати на компетентния за решаването й орган.

Оспореният АУЗД №АУ001004 е издаден на 30.12.2013 год. и жалбата против същия до горестоящия административен орган е постъпила на 17.01.2014 год., като е заведена в деловодството на органа с вх.№ ПД 6800-19 (л.18 от делото). От становището на Община Левски на л.23 от делото се установява , че подадената жалба е комплектована с преписката и е изпратена на ръководителя на отдел „Местни приходи, бюджет, финанси и счетоводство” в деня на подаването й-17.01.2014 год. Подадената понастоящем жалба, пред съда против АУЗД №АУ001004/ 30.12.2013 год., е депозирана чрез горестоящия административен орган-ръководителят на отдел „МПБФС” при община Левски до съда, на дата 27.02.2014 год.

От изложените факти във връзка с датите на подаване на жалбите от дружеството се налага извод, че настоящата депозирана до съда жалба е подадена преди изтичане на срока за произнасяне на горестоящия административен орган. След като жалбата против АУЗД е постъпила при ръководителя на отдел „МПБФС” при община Левски на дата 17.01.2014 год., то 60-дневния срок за произнасяне на решаващия орган, започнал да тече на 18.01.2014 год. (арг. чл.22, ал.6 от ДОПК) и изтичащ на 18.03.2014 г., не е изтекъл към момента на подаване на жалбата пред съда. Този извод се подкрепя от събраните по делото доказателства. В този случай не е налице мълчаливо потвърждаване на ревизионния акт, липсва и изрично такова, поради което жалбата се явява преждевременно заведена и като такава е недопустима. Този извод е обвързан с разпоредбата на чл. 156 ДОПК, съгласно която съдебното обжалване на ревизионен акт е обвързано с обжалването на ревизионния акт по административен ред и с вида и характера на решението на решаващия орган. В случая липсва издадено решение на решаващия орган по подадената до него жалба срещу ревизионния акт, не е бил изтекъл срокът за произнасяне, при което жалбата е недопустима.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от „Обновление” АД гр.София, бул „Ген.Тотлебен” 85-87, представлявано от В.В., Б.С., „Мел инвест холдинг” АД с представляващ И.Г. и „Конимо” АД с представляващ В.И., против Акт за установяване на задължение по декларация № АУ 001004/30.12.2013 год., издаден от орган по приходите в отдел „Местни приходи, бюджет, финанси и счетоводство” при Община Левски.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №219 по описа на АС-Плевен а 2014 год.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се оспори с частна жалба пред ВАС в 7 дневен срот от съобщението, че е изготвено.

Препис от определението да се изпрати на страните.

С Ъ Д И Я: