Р E Ш Е Н И Е

№ 273

гр.Плевен, 31 Май 2014 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – град Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на петнадесети май, две хиляди и четиринадесета година в състав:                                                                        Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №218 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Делото е образувано по подадена жалба, на основание чл. 118, ал. 1 от КСО, от В.И.С. срещу Решение № 4 от 05.02.2014 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ – град Плевен, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено Разпореждане №1947/11.12.2013 г. на Ръководител на пенсионно осигуряване /ПО/ като правилно и законосъобразно.

В жалбата се сочи, че Решението на контролния орган е незаконосъобразно, издадено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че  със заявление вх.№1691/09.05.2008 г. е поискал отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване /ИОЗ/ въз основа на Експертно решение /ЕР/ на ТЕЛК – Плевен №0771/22.04.2008 г., с което му са определени 51% за трайно намалена работоспособност /ТНР/, с дата на инвалидизиране 11.03.2008 г. и срок от 1 година - до 01.04.2009 г. Това ЕР на ТЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия по чл.98, ал.4 от КСО, като на основание на тогава действащата разпоредба на чл.98, ал.7 от КСО не е отпусната пенсия за ИОЗ поради обжалването. Разпоредбата на чл.98, ал.7 от КСО е изменена  - ДВ, бр.41/02.06.2009 г., като въз основа на тази промяна с разпореждане №24/27.07.2009 г. на ръководителя на ПО му е отпусната пенсия в размер на минималната пенсия за старост. На 29.07.2011 г. с ЕР №0515 НЕЛК по сърдечно-съдови болести отменя ЕР на ТЕЛК №0771/22.04.2008 г. и го е върнала за ново освидетелстване. До настоящия момент не е получавал писмо за явяване в ТЕЛК за ново освидетелстване в изпълнение на ЕР на НЕЛК. В обжалваното Решение №4 на Директора на ТП на НОИ се твърди, че е призован с обратна разписка на 10.04.2012 г., но не се е явил. При справка в пенсионното досие е установил, че действително има такава разписка, но същата не е подписана от него, не е ясно кой я е подписал, тъй като няма име, и освен това от нея не може да се види какво е изпратено от ТЕЛК-Плевен. Сочи, след влошаване на здравословното му състояние и периода на дълго чакане, през който период е нямал никаква информация, на 03.10.2012 г. е подал отново молба за освидетелстване от ТЕЛК-Плевен. По тази молба ТЕЛК се е произнесла с ЕР №2957/23.09.2013 г., с което е определила и нова дата на инвалидизиране, и 84% ТНР. Въз основа на това ЕР е подал ново заявление вх.№МП-52623/23.10.2013 г. за пенсия и му е била отпусната лична пенсия за ИОЗ, която получава и в момента. След подаването на заявление вх.№МП-52623/23.10.2013 г. НОИ установяват, че има неприключило административно производство във връзка с ЕР №0515/29.07.2011 г. на НЕЛК, като е поискана информация дали има постановено ново решение на ТЕЛК. Чак след получаването на това писмо от НОИ, ТЕЛК Плевен, ІІ състав постановява ЕР №3823/15.11.2013 г. Твърди, че не е призоваван по надлежен път за освидетелстване преди издаването на това решение. Същото е постановено по документи, като въпреки указанията на НЕЛК, ТЕЛК не прави ново освидетелстване в съответствие със становището на специализирания състав по белодробни болести. Твърди, че това ЕР на ТЕЛК е издадено в нарушение на закона за здравето /ЗЗ/, Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ и Правилника за устройство и организация на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/. Същото ЕР №3823/15.11.2013 г. е входирано в ТП на НОИ на 22.11.2013 г., същото не е подписано от него, не му е съобщавано, и не му е връчвано по никакъв начин. За неговото съществуване е разбрал от обжалваното решение. Сочи, че поради липсата на надлежно връчване, ЕР на ТЕЛК №3823/15.11.2013 не е влязло в сила, поради което не е стабилен административен акт и не може да породи правни последици. Именно въз основа на това ЕР на ТЕЛК, е издадено разпореждане №1947/11.12.2013 г., с което се отменя разпореждане №24/27.07.2009 г., с което му е отпусната пенсия за ИОЗ. С разпореждане №1955/13.12.2013 г. на основание чл.98, ал.2 и чл.114, ал.1 КСО и на основание разпореждане №1947/11.12.2013 г. му е разпоредено недобросъвестно получената сума да бъде удържана, заедно със законната лихва по чл.113 КСО, в размер на 2005,46 лева. Сочи, че недобросъвестността на лицето, което е получило осигурителните плащания, е предпоставка за възстановяване на получените суми. Счита, че получената сума по разпореждане №24/27.07.2009 г. е получена добросъвестно и не следва да се връща. Твърди, че недобросъвестност не се предполага, а следва да бъде доказана по общите правила на чл.170, ал.1 АПК. Твърди, че в случая е прието, че е недобросъвестен, тъй като не се е явил на преглед в ТЕЛК след връщането на преписката за ново произнасяне, съгласно ЕР на НЕЛК. Сочи, че недобросъвестността следва да бъде преценявана към момента на подаване на заявлението, а не на последващ момент. Твърди, че  неявяването пред ТЕЛК само по себе си не може да обуслови извод за недобросъвестност. Моли да се отменят Решение №4/05.02.2014 г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което са оставени в сила Разпореждане №1947/11.12.2013 г., по силата на което са отменени разпореждане №24/27.07.2009 г. и е отказано да се отпусне пенсия за ИОЗ, както и разпореждане №1955/13.12.2013 г., с което е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получената дума в общ размер на 2005,46 лева за периода 11.03.2008 г. – 01.04.2009 г., от които 1212,64 лева главница и лихва в размер 792,82 лева към 13.12.2013 г. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят В.И.С. се явява лично и с адвокат Е.М.-А. от Адвокатска колегия – Плевен, с пълномощно по делото. Същата моли да се постанови решение, с което да се отмени като незаконосъобразно Решение № 4 от 05.02.2014 г. на Директора на ТП на НОИ – гр.Плевен и оставеното в сила с него Разпореждане № 1947 от 11.12.2013 г. на ръководител „ПО”, с което е отменено Разпореждане № 24 от 27.07.2009 г. и е отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на доверителя и, както и Разпореждане № 1955 от 13.12.2013 г., с което е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получени суми за периода 11.03.2008 г. – 01.04.2009 г. Сочи, че процесното Експертно решение, с което е освидетелстван С., е обжалвано пред НЕЛК София от Председателя на медицинската комисия при РУСО – Плевен, като същото е обжалвано с жалба вх.№ 10 от 14.05.2008 г. Твърди, че експертното решение, приложено по делото има печат,  същото е проверено, няма основание за обжалване и е влязло в сила на 07.05.2008 г. Седем дни по-късно Председателят на медицинската комисия към НОИ обжалва това решение, и оттам е тръгнала порочна административна процедура, вследствие на което е издадено през 2011 г. решение на НЕЛК № 0515. От тогава насетне административния орган бездейства, едва в 2013 г. след справка в районната медицинска картотека се установява, че по това решение от 2011 г. няма произнасяне на ТЕЛК – Плевен, вследствие което е пуснато писмо, което е цитирала в жалбата и е издадено ново решение на ТЕЛК Плевен , без същото да е обявено на жалбоподателя. Счита, че това решение не е влязло в сила, т.к. нито е обявено, нито има произнасяне по него. Доверителят и към 2013 г. отново е освидетелстван, има нова молба за явяване пред ТЕЛК за отпускане на лична пенсия. Освидетелстван е през 2013 г. с ново експертно решение. Счита, че са неоснователни доводите на административния орган, че не е имало причина за неявяване пред ТЕЛК. Обратната разписка от 2013 г. не е подписана от С. и той не е упълномощавал своите близки на адреса да получават кореспонденция с НОИ и с тази обратна разписка са се запознали едва след запознаване с преписката по делото. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от КСО, която е посочена като правно основание за издаване разпореждането, недобросъвестно получени суми се възстановяват от лицата, които са ги получили. Прави извод, че недобросъвестността на лицето е предпоставка за възстановяване на получените суми. Счита, че сумата е получена добросъвестно и не следва да се иска нейното възстановяване. Твърди, че недобросъвестност не се предполага, а следва да се докаже от органа, издал административния акт. Същата предполага лицето, което е получило плащане, да е знаело за пречката за отпускане на лична пенсия поради общо заболяване. Въпреки изричната разпоредба на задължителните указания на НЕЛК да се произнесе по същество по решението от 2008 г., ТЕЛК се произнася, но не по същество. Моли да се отмени Решение № 4 от 05.02.2014 г. на Директора на ТП на НОИ – гр.Плевен.

Ответникът по жалбата-Директорът на РУСО-Плевен се представлява  от юрисконсулт Р., която моли жалбата да се остави без уважение и да се потвърди Решение № 4 от 05.02.2014 г. на Директора на ТП на НОИ – гр.Плевен и потвърденото с него Разпореждане № 1947 от 11.12.20013 г. на Ръководител „ПО” като правилно и законосъобразно. Поддържа изложените в оспореното решение доводи, че е отпусната пенсия на отпаднало основание, т.к. лицето няма трайно намалена нетрудоспособност, която да дава основание за пенсия. Моли да се съобразят тези доводи и да се потвърди решението.

Съдът, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 118 от КСО. Оспореният акт е постановен на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, след като органът е сезиран с жалба по административен ред /л.55 от делото/, подадена на 10.01.2014 г.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от правнолегитимирано лице, поради което е процесуално допустима за разглеждане, а по същество-и основателна.

На 18.03.2008 г. С. подава молба – декларация за първично явяване пред ТЕЛК /л.144/. По развилото се производство е постановено ЕР на ТЕЛК – Плевен №0771/22.04.2008 г., с което му е определен 51% за трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизиране 11.03.2008 г. и срок от 1 година - до 01.04.2009 г. /л.л.32,33/. Със заявление вх.№1691/09.05.2008 г. същият е поискал отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване въз основа на това експертно решение /л.л.27-30/. ЕР на ТЕЛК №0771/22.04.2008 г. обаче е обжалвано от председателя на медицинската комисия по чл.98, ал.4 от КСО пред НЕЛК с жалба от 14.05.2008 г., приложена на л.л.17,18 от делото. С оглед на тогава действащата разпоредба на чл.98, ал.7 от КСО не е отпусната пенсия за ИОЗ поради обжалването на ЕР на ТЕЛК пред НЕЛК. След изменение на разпоредбата на чл.98, ал.7 от КСО с ДВ, бр.41/02.06.2009 г., с разпореждане №24/27.07.2009 г. на ръководителя на ПО на С.  е отпусната пенсия в минимален размер по чл.98, ал.7 от КСО /л.37/. НЕЛК се произнася едва на 29.07.2011 г. с ЕР №0515 /л.л.19-21/, като отменя ЕР на ТЕЛК и връща за ново освидетелстване. Видно от мотивите, причина за връщането е фактът, че въпреки наличието на белодробно заболяване ТЕЛК няма становище и оценка – процент ТНР относно заболяването на белите дробове. Затова на основание чл.45, ал.2 от НМЕ, НЕЛК е отменила ЕР на ТЕЛК №0771/22.04.2008 г. и го връща за ново освидетелстване. По делото е приложена обратна разписка на 10.04.2012 г. /л.44/, за която в Решение №4 на Директора на ТП на НОИ се твърди, че С. е призован да се яви за ново освидетелстване, но не се е явил, поради което ТЕЛК не се е произнесла с ново ЕР. На 03.10.2012 г. С. е подал отново молба за освидетелстване от ТЕЛК-Плевен /л.120/. Налице е покана за явяване пред ТЕЛК на 29.04.2013 г. /л.106/, от която е видно, че се иска да представи документ по настояване на НЕЛК. На 26.07.2013 г. е постановено ЕР №1906 на ТЕЛК по белодробни болести – Враца /л.108/, което според ЕР №2957/23.09.2013 г. има характер на експертна консултация, и С. отново е насочен към ТЕЛК-Плевен. ТЕЛК Плевен се е произнесла с ЕР №2957/23.09.2013 г., с което е определила и дата на инвалидизиране 23.09.2013 г., и 84% ТНР /л.л.22,23/. Въз основа на това ЕР С. е подал ново заявление за пенсия за ИОЗ с вх.№МП-52623/24.10.2013 г. /л.л.45-47/ и му е била отпусната лична пенсия за ИОЗ, която получава и в момента съгласно разпореждане, приложено на л.53 от делото. След подаването на заявление вх.№МП-52623/24.10.2013 г. от НОИ отправят запитване до ТЕЛК, във връзка с ЕР №0515/29.07.2011 г. на НЕЛК, което връща за ново освидетелстване, като е поискана информация от ТЕЛК дали лицето е редовно призовано и явило ли се е пред ТЕЛК /л.48/. След получаването на това писмо от НОИ, ТЕЛК Плевен, ІІ състав постановява ЕР №3823/15.11.2013 г. /л.л.24,25/. Няма данни С. да е призоваван по надлежен път преди издаването на това решение. Същото е постановено по документи. Това ЕР №3823/15.11.2013 г. е входирано в ТП на НОИ на 22.11.2013 г., видно от поставения номер. Въз основа на това ЕР на ТЕЛК, и определената нова дата на инвалидизиране с ЕР №2957/23.09.2013 г., е издадено разпореждане №1947/11.12.2013 г. /л.14/, с което се отменя разпореждане №24/27.07.2009 г., с което е отпусната пенсия за ИОЗ на С. и е отказано отпускането на пенсия за ИОЗ. В същото разпореждане е налице твърдение, че на основание чл.114, ал.1 от КСО недобросъвестно получените суми следва да се удържат от лицето заедно със законната лихва по чл.113 за периода от 11.03.2008 г. до 01.04.2009 г. Посочено е, че разпореждането може да се обжалва в тримесечен срок от връчването му. Няма данни по делото кога същото е връчено. Постановено е и последващо  разпореждане №1955/13.12.2013 г. /л.61/, съгласно което на основание чл.98, ал.2 и чл.114, ал.1 КСО и на основание разпореждане №1947/11.12.2013 г., е разпоредено недобросъвестно получената сума да бъде удържана, заедно със законната лихва по чл.113 КСО, в размер на 2005,46 лева за периода 11.03.2008 г. – 01.04.2009 г., от които 1212,64 лева главница, и лихва в размер 792,82 лева към 13.12.2013 г., като след тази дата се начислява лихва по чл.116 от КСО до окончателното погасяване на задължението. Посочено е също, че след влизане в сила на разпореждането и непогасяване в срока за доброволно изпълнение, от пенсията на С. да се удържа месечно сума в размер на 31,29 лева до окончателно погасяване на задължението. На представения препис от НОИ е посочено, че това разпореждане е връчено на 03.01.2014 г., но няма подпис на лицето, удостоверяващо това връчване. Не е ясно дали приложената обратна разписка на л.62 касае връчването на това разпореждане. Подадена е на 10.01.2014 г. с вх.№МП-1831 от същата дата жалба от С. по административен ред /л.55/, като в същата сочи, че от 2003 г. живее в с.Обнова, на адреса му в гр.Плевен има квартиранти, които са получили разпореждане №1947/11.12.2013 г. за отказване отпускане на пенсия за инвалидност, но не са му го предоставили, поради което не е реагирал в тримесечния срок. Затова “моля за получилото се недоразумение да проявите разбиране и да отмените наложената от Вас глоба”. По така подадената жалба е постановено процесното решение на Директора на ТП на НОИ, като в същото пространно са описани фактическите обстоятелства по издаването и обжалването на експертните решения на ТЕЛК. След описанието на фактите /които не са спорни между страните, освен по отношение получаването на поканата за явяване пред ТЕЛК с писмо от 10.04.2012 г./ е направен извод, че с разпореждане №24/27.07.2009 г. пенсионният орган е отпуснал и изплащал лична пенсия за ИОЗ в размера по чл.98, ал.7 КСО на отпаднало правно основание, тъй като ЕР на ТЕЛК – Плевен №0771/22.04.2008 г., е отменено с ЕР №0515/29.07.2011 г. на НЕЛК. Посочено е в решението, че правилно е постановено разпореждане №1947/11.12.2013 г., с което е отменено  разпореждане №24/27.07.2009 г.  и е отказано отпускане на лична пенсия за ИОЗ, тъй като съгласно чл.114, ал.1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителните плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по  чл.113 КСО. Направен е извод, че поради това правилно с разпореждане №1947/11.12.2013 г. е постановено недобросъвестно получената сума за пенсия да бъде възстановена. На тези  основания жалбата е отхвърлена, като е потвърдено разпореждане №1947/11.12.2013 г. В оспореното решение на Директора на РУСО Плевен липсва диспозитив относно Разпореждане №1955/13.12.2013 г., което разпореждане единствено съдържа сума за възстановяване. Решението на Директора е получено от жалбоподателя  на 10.02.2014 г. /обратна разписка на л.60/, а на 24.02.2014 г. жалбата е постъпила при  органа, видно от поставения вх. № /л.3/.

Следва да се посочи, че по делото е представена и приобщена цялата административна преписка пред ТП на НОИ /писмо на ответника на л.71/, както и заверено копие от медицинското експертно досие на С. /л.90 и сл./, което представлява преписката пред органите на медицинската експертиза.

Така установеното от фактическа страна води съда до следните правни изводи:

Решението е издадено от компетентен орган. Съгласно чл.117, ал.1 т.2, буква “а” от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях. Неговото решение подлежи на обжалване пред Административния съд.

Решението е писмено съгласно чл.59, ал.2 във вр.ал.3 АПК, но формата не е спазена, доколкото не е мотивирано, в него не е налице произнасяне по всички въпроси, с които органът е сезиран, постановено е при съществени  нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.

Органът неправилно е счел, че пред него се обжалва само разпореждане №1947/11.12.2013 г. Това разпореждане е посочено изрично в жалбата по административен ред. Но видно от същата,  с нея се обжалва и “наложената глоба”. Представена по делото е цялата административна преписка, но видно от същата, не е налагана глоба на жалбоподателя. С оглед на неговата възраст, фактът, че няма юридическо образование  и проявеното в самата жалба схващане, че на 10.01.2014 г. е изтекъл тримесечен срок за обжалване на разпореждане, постановено на 11.12.2013 г., явно по административен ред се оспорва и разпореждане №1955/13.12.2013 г., като лицето счита задължението за възстановяване на получената сума по отмененото разпореждане за отпускане на пенсия за глоба. По тези причини органът е следвало да се произнесе изрично по направеното искане за “отмяна на глобата”. Такова произнасяне не е налице, като няма и диспозитив относно Разпореждане №1955/13.12.2013 г. Органът не е съобразил, че връщане на сумата по пенсията, която сума за връщане С. неправилно нарича “глоба” в конкретно определен размер е наредено с разпореждане №1955/13.12.2013 г. По тези причини съдът счита, че пред органа с една жалба са били обжалвани и двете разпореждания - №1947/11.12.2013 г., за което в самото него е посочен тримесечен срок за обжалване, и №1955/13.12.2013 г., връчено на 03.01.2014 г. по данните в преписката, поради което жалбата по административен ред и срещу двете е подадена в срок /вх.№ на същата е от 10.01.2014 г./. Следва да се съобрази, че дори ако е имал някакви съмнения, дали Разпореждане №1955/13.12.2013 г. се обжалва пред него, органът е следвало в такъв случай да остави жалбата без движение, като поиска от С. да уточни каква “глоба” обжалва и дали същата представлява сумата по разпореждане №1955/13.12.2013 г. За съда е безспорно, че е обжалвано и Разпореждане №1955/13.12.2013 г., както се и сочи в жалбата пред съда. В решението на Директора на ТП на НОИ не е налице постановен диспозитив относно Разпореждане №1955/13.12.2013 г.

Нарушение на процесуалните правила е постановяването  на две отделни разпореждания, които се припокриват по част от въпросите, по които се произнасят. И в двете разпореждания - №1947/11.12.2013 г. и 1955/13.12.2013 г. е налице твърдение, че са налице суми, които следва да се удържат от лицето. Така лицето е затруднено да разбере кое от тези разпореждания му вменява задължение за връщане на парична сума и кое от тях следва да обжалва. В случая лицето просто е обжалвало, като е поискало да му се отмени наложеното задължение за парична сума, като неправилно го е характеризирало като “глоба”.

Разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължава ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт да се произнася по жалбите по ал.1, т.2, б.„а” с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Изчерпването на административния ред за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното обжалване. Съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт по чл. 117, ал. 3. Поради това непроизнасянето от компетентния административен орган по чл. 117 от КСО в установения от закона срок не формира мълчалив отказ по смисъла на чл.58 от АПК. В този смисъл е Определение № 3012 от 29.02.2012 г. по адм. д. № 1553/2012 на Върховния административен съд, Определение №15892 от 22.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15221/2010 г. По тези причини след влизане в сила на настоящето съдебно решение, делото като преписка следва да се върне на органа за постановяване на решение с изричен диспозитив относно обжалваното разпореждане №1955/13.12.2013 г. Това решение, ако е неблагоприятно за С., ще подлежи на обжалване по общия ред. Поради липсата на произнасяне на Директора по отношение на жалбата срещу разпореждане №1955/13.12.2013 г. съдът не може да се произнесе, както се иска в жалбата, относно исканата отмяна на това разпореждане.

По отношение на Разпореждане №1947/11.12.2013 г., което е изцяло потвърдено с процесното решение, съдът съобразява следното:

Съгласно действащата към момента на постановяване на разпореждане №24/27.07.2009 г. и към настоящия момент редакция на разпоредбите на чл.98, ал.7 и 8 от КСО, ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. След влизането в сила на решението по чл.98, ал. 7 пенсията се определя в действителен размер от датата на придобиване на правото, съответно от датата, от която е възобновена или възстановена, ако на лицето е определен процент трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто. От тези разпоредби следва да се направи извод, че когато не е определен процент трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, пенсия не се отпуска, а ако преди това е отпусната в минимален размер – съответното разпореждане за отпускането и в този размер се отменя и получената сума може да се търси от НОИ /при наличие на определени предпоставки, посочени в други разпоредби/. Същият би бил случаят, когато е определен процент трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, но датата на инвалидизиране е след периода, за който период е получавана пенсия в размер на социалната пенсия за старост. В случая явно пенсионните органи считат, че с определянето на нова дата на инвалидизиране в ЕР №2957/23.09.2013 г. на ТЕЛК е налице тази хипотеза. На това схващане те основават своите актове.

Така изразеното тълкуване на ЕР №2957/23.09.2013 г. на ТЕЛК е произволно и не е основано на действителния смисъл на решението на ТЕЛК като административен акт. Видно от същото /л.л.22,23/, ЕР е постановено по повод преосвидетелстване – ТЕЛК му  е известно, че лицето е било освидетелствано. Именно за това от С. е поискано с писмо да представи документи, изискани в решението на НЕЛК /л.106/. В това решение на ТЕЛК ясно е посочено, че до експертизата /която е с дата 23.09.2013 г./ състоянието на лицето е 51% ТНР. Посочено е, че е налице преосвидетелстване /а не освидетелстване/, което означава, че е неправилно схващането на органа, че до 23.09.2013 г. ТНР е била под 50%. В самото ЕР е отразена ТНР 51% към 23.09.2013 г. С оглед на факта, че ТНР не е определяна преди това освен с ЕР №0071/22.04.2008 г., то началната дата на ТНР е 11.03.2008 г. Това ЕР №2957/23.09.2013 г. на ТЕЛК е известно на НОИ, доколкото С. въз основа на същото е поискал и му е отпусната пенсия за ИОЗ. След като същото не е обжалвано и е влязло в сила, както С., така и НОИ са обвързани от него, доколкото същото е влязъл в сила административен акт. Видно от съдържанието му и от посоченото в него правно основание за новата дата на инвалидизиране – 23.09.2013 г., същото ЕР е благоприятно за С. по отношение датата на инвалидизация. Същата промяна на датата е постановена на основание изрично посочената в ЕР разпоредба на чл.71, т.1 от НМЕ, като съгласно същата разпоредба: “Нова дата на инвалидизиране се определя: 1. на работещите лица с трайно намалена работоспособност/степен на увреждане, на които при следващото преосвидетелстване е определен по-висок процент трайно намалена работоспособност поради влошаване на здравословното им състояние, което не им позволява да продължат да работят при същите условия на труд, към които са се приспособили;”. Следователно на С. е определена нова дата на инвалидизиране, защото му е определен нов, по-голям процент на ТНР поради влошаване на здравословното му състояние, което не му позволява да продължи да работи при същите условия на труд, към които се е приспособил. Не е налице твърдение в това ЕР, че поради неявяването на лицето е определена нова дата на инвалидизиране. Като не е оспорил това решение на ТЕЛК, НОИ се явява обвързан и с правното основание за новата дата на инвалидизиране. Ако новата дата беше постановена на основание друга разпоредба - чл.71, т.3 от НМЕ, в хипотезата на възстановяване на работоспособността, позоваване на която разпоредба не е налице в ЕР на ТЕЛК, то органът би имал основание да постанови отмяна на разпореждането, с което е отпусната пенсия, и да иска връщането на сумата, ако към периода 11.03.2008 г. - 01.04.2009 г. ТНР е била под 50%. В случая тази хипотеза обаче не е налице. По тази причина твърденията на процесуалния представител на ответника, че С. не се е явил на освидетелстване през 2012 г. и поради това лицето няма ТНР /неправилно наречена трайно намалена нетрудоспособност/, не могат да бъдат споделени.

По отношение твърденията за неявяване пред ТЕЛК съдът съобразява и следното: по развилото се производство по обжалване на първоначалното решение на ТЕЛК, след влязлото в сила решение на НЕЛК съставът на ТЕЛК е бил длъжен отново да освидетелства С.. Твърди се в процесното решение, че същият е бил призован с писмо, връчено с обратна разписка на 10.04.2012 г., но не се е явил. Следва да се посочи, че такова писмо за призоваване не е налично в преписките – нито тази на НОИ, нито в тази по медицинското експертно досие, макар  същите да са приложени изцяло. В приложената преписка по издаване на ЕР са налице: писмо на л.146, с което С. е призован да се яви за освидетелстване на 22.04.2008 г., и писмо на л. 106, с което е призован да се яви на освидетелстване на 29.04.2013 г. По преписката не е приложено писмо, което да е изпратено с обратна разписка от 10.04.2012 г. Обратната разписка е приложена на л.44 и л.134 /два пъти, тъй като е и в двете преписки/, като от същата не е видно кой я е получил, подписът е нечетлив, не е ясно дали това е С., ако не е – дали подписалото я лице попада в кръга на лицата, които могат да получават съобщения за С., нито е посочено какво съдържа писмото, за което се отнася обратната разписка. Същата разписка произхожда от ТЕЛК - І състав, докато производството, започнало  през 2008 г., както и това по заявлението от 2012 г. са се развивали пред ТЕЛК - ІІ състав. По тези причини съдът счита, че същата разписка не доказва надлежно връчване на съобщение за явяване в ТЕЛК, още повече, че писмо с такова съдържание липсва в преписките. Житейски преценено, С. няма интерес да не се явява при направено съобщение от страна на ТЕЛК. Напротив, след като същият дълго чака да бъде поканен за преосвидетелстване, на 03.10.2012 г. подава ново заявление за явяване пред ТЕЛК, приложено на л.120 от делото. При получаване на това заявление, и след като е установил висящност на административно производство по същия въпрос съгласно чл.27, ал.2, т.2 АПК, ТЕЛК се е произнесъл с ЕР №2957/23.09.2013 г., като е приключил висящото производство, а не е образувал ново такова в нарушение на чл.27, ал.2, т.2 АПК, както считат пенсионните органи. Приключването на това висящо производство с ЕР №2957/23.09.2013 г. е видно както от факта, че е поискан документ /л.106/ с оглед решението на НЕЛК, така и от факта, че е извършена преценка на белодробното заболяване, като е осъществена експертна консултация с ТЕЛК за белодробни заболявания /л.108/, като е уточнено белодробното заболяване с оглед указанията на НЕЛК.

Следва да се посочи, че ЕР №3823/15.11.2013 г., на което се позовава органът /л.л.24,25/ по своята правна същност не е ново произнасяне. Със същото не е определен нов процент ТНР – следователно същата си остава 84%, не е определена нова дата на инвалидизиране – същата си остава 23.09.2013 г. В това ЕР не е даден отговор на никой от въпросите, по които следва да е налице произнасяне в едно ЕР съгласно чл. 61, ал.1 и 2 от НМЕ. В същото ЕР няма дори волеизявление, че с него просто се прекратява административното производство, доколкото при установяване на висящо административно производство и наличие на влязъл акт по същия въпрос органът следва да прекрати висящото производство, дори ако същото е започнало по-рано от производството, по което е постановен влезлият в сила акт. Производството, образувано през 2008 г., по което е налице връщане за ново произнасяне от НЕЛК, е приключило с ЕР №2957/23.09.2013 г. По тези причини съдът счита, че това ЕР №3823/15.11.2013 г. на ТЕЛК не може да доведе до никакви правни последици. Със същото нито се извършва експертиза на работоспособността, нито се прекратява висящо административно производство /каквото няма/. Изложеното като мотив в това ЕР, че С. е призован с обратна разписка, но не се е явил, няма как да обвърже съда, още повече че призоваването става с писмо или съобщение /каквито няма приложени по преписките/, а не с обратна разписка. Същата би била доказателство за изпращането и получаването на такова писмо, каквото писмо няма в преписките. След като такова липсва, не може да се счита за доказано, че същото е връчено. С това ЕР №3823/15.11.2013 г. на ТЕЛК всъщност само е направено волеизявление, че закъснението на лицето не е по вина на ТЕЛК. Този въпрос – относно забавянето на лицето при освидетелстването и кой е отговорен за същото забавяне обаче въобще няма отношение към настоящето дело.

По отношение твърденията и мотивите за недобросъвестност в решение №4/05.02.2014 г. и Разпореждане №1947/11.12.2013 г. относно получаваната пенсия, съдът съобразява следното:

Съгласно константната практика на ВАС, недобросъвестното поведение на лицата в хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО винаги следва да бъде доказано – в този смисъл е Решение № 12303 от 25.09.2013 г. по адм. д. № 6213/2013 на Върховния административен съд. Дори да са неправомерно изплатени, осигурителните плащания, между които са и пенсиите за инвалидност, се връщат само ако лицето, което ги е получило, е било недобросъвестно - Решение № 370 от 10.01.2013 г. по адм. д. № 6820/2012 на Върховния административен съд.

Такова произнасяне – по вмененото задължение за възстановяване на недобросъвестно получените суми, е налице в процесното решение, обаче само с едно изречение, като само е цитирана разпоредбата на чл.114, ал.1 КСО, чл.113 КСО е цитиран с оглед на задължението за лихва, и е направен извод, че разпореждане №1947/11.12.2013 г. е правилно и законосъобразно. Органът въобще не е формирал и изразил никакви мотиви в това отношение защо е налице недобросъвестност. Такива мотиви няма и в разпореждане №1947/11.12.2013 г., а в същото изрично е подчертано, че недобросъвестно получените суми следва да се удържат от лицето.

Недобросъвестност на С. в процесното решение и в разпореждане №1947/11.12.2013 г. не само че не е обоснована, но такава не е и налице в случая по следните съображения: Видно от решението на НЕЛК, същото отменя и връща първоначалното решение на ТЕЛК по причина, че С. има белодробно заболяване, за което няма становище и оценка, т.е. не е даден процент ТНР за същото. При новото освидетелстване е установено, че белодробното заболяване обуславя най-голям процент ТНР – 65 %, като след добавяне на процента от другите заболявания е налице 84% ТНР – ЕР №2957/23.09.2013 г. на л.л.22,23. Отменителното решение на НЕЛК по своя краен резултат е позитивно за С., доколкото чрез уточняване на процент ТНР за непосочено в ЕР №0771/22.04.2008 г. заболяване ще се увеличи /както е и станало/ процентът на ТНР. Абсурдно е да се счита, че С. няма да се яви на освидетелстване, което да установи неотчетено до този момент в отмененото ЕР №0771/22.04.2008 г. на ТЕЛК белодробно заболяване, което ще обуслови по-голям процент на ТНР. Поради увеличаването на процента на ТНР е приета и нова, по-скорошна дата на инвалидизиране съгласно чл.71, т.1 от НМЕ. Освен това недобросъвестност е следвало да е налице към момента на получаване на пенсията, а не в последващ момент, което също не е отчетено от органа.

Освен това неявяването на лице за преосвидетелстване пред ТЕЛК е единствено предпоставка за спиране на отпуснатата му пенсия за инвалидност (чл. 95, ал. 1, т. 2от КСО) и в това се изразява санкцията за неявяването пред ТЕЛК – според чл. 97, ал. 1 и 2 от КСО спряната пенсия се възобновява по писмено заявление на пенсионера, когато отпадне основанието за спирането й, ако това заявление е подадено в 3-годишен срок от тази дата. В този смисъл Решение № 370 от 10.01.2013 г. по адм. д. № 6820/2012 на Върховния административен съд. Следователно, дори ако С. беше надлежно поканен да се яви пред ТЕЛК с писмо от 10.04.2012 г., и не го беше направил, разпореждането за пенсия не би могло да се отмени поради неявяването му, а същата най-много би могла да се спре. Доколкото в случая получаването на пенсия към 10.04.2012 г. отдавна е приключило, органът не би могъл да постанови и спиране, тъй като не може да се спре получаването на пенсия, която не се получава.

По останалите твърдения на страните съдът съобразява следното:

Не е необходимо С. да бъде извикан за ново освидетелстване с оглед решението на НЕЛК. Същият надлежно е преосвидетелстван въз основа на подадената от него на 03.10.2012 г. молба, като с ЕР №2957/23.09.2013 г. е приключило административното производство по освидетелстването, започнало през 2008 г.

Обжалването от председателя на медицинската комисия на ЕР №0771/22.04.2008 г. е било допустимо, въпреки че същото е било влязло в сила, с оглед тогава действащата разпоредба на чл.98, ал.6 КСО. Ако е имал възражения срещу ЕР на НЕЛК, С. е могъл да го обжалва, което не е направил и същото е влязло в сила. По тази причина не следва да се обсъждат твърденията, че цялата процедура по оспорване на ЕР №0771/22.04.2008 г. е опорочена.

Не е необходимо ЕР на ТЕЛК да бъде връчено от постановилия го орган на лицето, за да започне да тече срок за оспорване. Този срок тече от узнаването, независимо от това дали същото е станало с връчване на препис от ЕР или за съществуването му лицето е узнало от друг орган, включително и в случаите, когато въз основа на ЕР на ТЕЛК е постановен административен акт от друг орган. И в тези случаи следва да се спази законовият срок за оспорване, и пропускането му стабилизира неоспорения в срок акт. Доколкото обаче ЕР №3823/15.11.2013 г. по своята правна същност не се отразява на правата на С., той няма правен интерес да го оспорва, и евентуалното оспорване от негова страна би било недопустимо.

С оглед изложеното, процесното решение и Разпореждане №1947/11.12.2013 следва да се отменят изцяло. Доколкото Директорът на ТП на НОИ не се е произнесъл по жалбата по административен ред срещу Разпореждане № 1955/13.12.2013 г., делото като преписка следва да се върне за произнасяне по жалбата срещу това разпореждане. На основание чл.174 АПК съдът е длъжен да определи срок за това, като настоящия състав счита, че в случай решение по жалбата срещу разпореждане №1955/13.12.2013 г. следва да бъде постановено от директора в едномесечен срок от влизане на настоящето съдебно решение в сила.

С оглед на изхода на делото и своевременното искане от жалбоподателя с жалбата за присъждане на разноски, такива следва да бъдат присъдени в размер на 450 лева, доколкото са направени разноски за адвокат в този размер, като договорената сума от 450 лева /л.9/ е заплатена.

По тези съображения и на основание 172, ал. 2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК,  съдът

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 4 от 05.02.2014 г. на Директора на ТП на НОИ – град Плевен и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Разпореждане №1947/11.12.2013 г. на Ръководител на пенсионно осигуряване.

ВРЪЩА делото като преписка за произнасяне от страна на Директора на ТП на НОИ – град Плевен по отношение на жалбата срещу  разпореждане №1955/13.12.2013 г. в едномесечен срок от влизане в сила на настоящето съдебно решение.

ОСЪЖДА  Районно управление “Социално осигуряване”  – град Плевен да заплати на В.И.С. ЕГН ********** сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева разноски по делото.

            Решението подлежи на оспорване пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че е изготвено.

            Препис от Решението да се изпрати на страните.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: