РЕШЕНИЕ
№ 271
гр. Плевен, 30.05.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен,
пети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и
четиринадесета година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Д.Д. изслуша
докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 216 по описа за 2014
година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл.124 от Закона за
държавния служител (ЗДС) във връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба
на В.М.П.,*** чрез адв. С.,***8, срещу заповед № РД-15-19/20.02.2014 г. на
директора на Областна дирекция „Земеделие”-Плевен, с която е прекратено служебното правоотношение на
лицето поради получена възможно най-ниска годишна оценка.
В жалбата са наведени доводи, обосноваващи незаконосъобразност
на оспорения акт -неправилно прилагане на материалния закон и съществени
процесуални нарушения, липса на мотиви. Намират, че посоченото като основание
за прекратяване на служебното правоотношение, че служителят е получил най-ниска
годишна оценка – “неприемливо изпълнение” за периода 01.01.2013г. –
31.12.2013г. е немотивирано, тъй като
при извършване на междинната оценка не са отправяни забележки към държавния
служител. Считат, че са нарушени разпоредбите на Наредбата за условията и реда за
оценяване изпълнението на служителите от държавната администрация /НУРОИСДА/, а
именно чл. 9, ал. 3 и 4, чл. 11 и чл. 18 от същата. Сочи, че оценката за
изпълнението на работата не е изготвена въз основа на обективно установени
факти, а е заменена с изводи от длъжностната характеристика и квалификации. Твърди
се, че в работния план част от целите са формулирани прекалено общо и прави
невъзможна преценката за изпълнението им. Считат, че поставената оценка е в
нарушение на изискването на чл. 18, ал. 1 от Наредбата, същата не е
безпристрастна, честна и компетентно извършена. Твърди се, че по същество
липсват мотиви по всеки раздел от индивидуалния план при оценяването. Твърди
се, че е налице съществено разминаване между оценката на оценяващия ръководител
по отношение на първия период – до 27.07.2013г. и коментарите за неприемливо
изпълнение на заключителната среща, като
считат, че причината за това е смяната на оценяващият ръководител. По същество
счита, че поставената оценка не отразява реално изпълнението на целите и
задачите, както и професионалната компетентност на държавния служител. Моли за
отмяна на заповедта и присъждане направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият се представлява от
адв. С., която поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта и присъждане на
разноски с оглед представен списък. Представя писмени бележки, в които поддържа
изложеното в жалбата за издаване на заповедта в нарушение на закона, като
твърди, че целите в работния план са формулирани общо и липсват мотиви на
органа, основаващи се на действителни факти, че оспорващият не се справя с
поставените задачи. В подкрепа на доводите си посочва, че на междинната оценка
не са направени забележки по отношение на работата на лицето. Противоречието
между общата оценка и резултати от междинната среща са основание да се твърди,
че при оценката , същата не е извършена при спазване на критериите по чл.18 от НУРАСДА
. Моли за отмяна на заповедта.
Ответникът –директорът на ОД „Земеделие” Плевен е
представил в срока по чл.163, ал. 2 от АПК отговор по жалбата, наименован “Отговор
на исковата молба”, в който намира жалбата за неоснователна. Излагат се доводи,
че е спазена установената процедура и заповедта е законосъобразна, мотивирана,
тъй като лицето при изпълнение на служебните си задължения демонстрира
незадоволително равнище на знания и
умения, необходими за ефективнио изпълнение на длъжността, изпитва затруднения,
когато следва да работи по няколко задачи едновременно. Моли за оставяне
жалбата без разглеждане.
В съдебно заседание ответникът се представлява от юрк.
К., който представя писмена защита, в която се оспорва жалбата. Посочва се, че
периодът на оценка е от 01.01.2013 година – 31.12.2013 година по утвърден
работен план на 28.01.2013 година с проведена междинна среща и провеждане на
окончателна оценка при спазване на административно –производствените правила на
Наредбата. Намира, че липсва задължения на оценяващия да излага мотиви по всяка
точка от приетия план и са налице мотиви на заповедта, а именно незадоволително
изпълнение на задачите. Излагат се доводи, че съдът няма правомощия да
контролира правилността на оценяването, тъй като това е въпрос на оперативна
самостоятелност и при спазени правила на Наредбата, то заповедта като издадена
от компетентен орган е законосъобразна.
Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с
правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:
В.М.П. е заемал длъжността “Старши експерт” в Областна
дирекция “Земеделие” гр. Плевен, Главна дирекция “Аграрно развитие”, с придобит
ранг II-ри младши.
На 27.07.2012г. му е връчен препис от длъжностна
характеристика, разработена от Директор на дирекция “Аграрно развитие”,
утвърдена от Директора на ОДЗ Плевен.
На 28.01.2013 година е съгласуван работен план за
периода 01.01.2013г. – 31.12.2013 г. от оспорващия и оценяващия ръководител и
на 22.07.2013 година е проведена междинна среща, като коментара от същата е ,
че лицето изпълнява задълженията си , постига целите и изпълнява с готовност
поставените допълнително задачи, умее да работи под напрежение, запознава се с
новостите. Направено е отбелязване, че в някои случаи изпълнява задачите след
определения срок.
На 29.01.2014г., с оглед от протокол от същата дата
(л. 31), е проведена заключителна среща, че между оспорващия, в качеството на
оценяван и оценяващ ръководител, за оценяване на служителя за индивидуалното
изпълнение на длъжността за периода от 01.01.2013г. - 31.12.2013г. В изготвения
формуляр по приложение № 2 към чл. 19, ал. 1, т. 1 от НУРОИСДА е поставена оценка
“неприемливо изпълнение” с мотиви за
оценката - незадоволително равнище на знания и умения, необходими за ефективно
изпълнение на длъжността, предоставяне услугите със закъснение или с
незадоволително качество, затруднения в работата, неотчитане на дейността пред
главен директор на ГД „Аграрно развитие” и пр..
Срещу оценката в срок е подадена жалба от оспорващия, формуляр
прил. № 4 вх. № 340/03.02.2014г. ,пред контролиращия ръководител, в който са
изложени подробни съображения за неоснователността на поставената оценка. По
възражението е изготвено и становище от оценяващия ръководител, в което са
преповторени мотивите за поставената оценка. Видно от приложения на л. 25 от
делото формуляр № 5 изх. №
340/12.02.2014г. поставената годишна оценка на изпълнението на длъжността е
потвърдена, като “неприемливо изпълнение”, като са изложени мотиви за това –
служителят няма потенциал за развитие. Последното е връчено на жалбоподателя на
17.02.2014г., видно от ИД № 00ND2O K на л. 23 от делото.
На 20.02.2014 година е издадена процесната заповед, с която на основание чл. 107, ал. 2
и 108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с П.. Като мотиви в
заповедта е посочено получена най-ниска годишна оценка - “Неприемливо
изпълнение” при оценяване на изпълнението на служителя за периода 01.01.2013г.
– 31.12.2013г. Със същата заповед е определено да се изплати обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2013г. и 2014г. общо в размер на 12
работни дни. Заповедта е връчена на 24.02.2014г. и оспорена пред
Административен съд Плевен с жалба от 05.03.2014г.
По делото по искане на оспорващия са представени и
приети като доказателства формуляри за оценка за индивидуалното изпълнение за
01.12.2010 – 30.11.2011г и 01.12.2011г – 31.12.2012 г. , в които не са отразени
пропуски при извършваната работа и тези факти съдът кредитира само с оглед
обстоятелството, че до провеждане на заключителната среща през 2014 година по
отношение на оспорващия не са налични забележки при изпълнение на служебните
задължения и изпълнението не е било неприемливо, но тези доказателства съдът не
следва да обсъжда при произнасяне по законосъобразността на оспорената заповед,
тъй като същата е за период, различен от горепосочения.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата, предмет на това
производство, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и
е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
основателна.
Заповед е издадена от компетентен орган, в
изискуемата от закона писмена форма и с предписаното от чл. 108, ал. 1 от ЗДСл
съдържание, но при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и на материалноправни норми, които
опорочават определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване
на служебното правоотношение.
Разпоредбата на чл. 76,
ал. 1 и 2 от ЗДСл предвижда
ежегодна оценка на изпълнението на длъжността на държавните служители по система
от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани
цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности,
при спазване на предвидената в Наредбата за условията и реда за оценяване
изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА)
процедура. В случая проведеното оценяване е извършено в предвидените срокове,
обхваща законоустановения период, но е извършено в нарушение на
административно-производствените правила.
Съдът намира за неоснователен
доводът на ответника, че не е компетентен за да контролира оценката за
изпълнение на длъжността. В съответствие с правомощията си по чл. 146
от АПК съдът е длъжен да извърши проверка за
законосъобразността на административния акт, която в случая, с оглед основанието
за неговото издаване, включва и преценка за спазване на изискванията на
НУРОИСДА, както по отношение на процедурата по оценяване, така и по отношение
на начина на оценяване, с оглед установените в нормативния акт правила.(
решение № 6145 от 09.05.2014 г. по адм. д. № 10938/2013 на Върховния
административен съд)
Оценката на оспорващия проведена в
нарушение на чл.18 НУРОИСДА, съгласно който оценяващият
ръководител е длъжен да извърши оценката на изпълнението на длъжността
безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и
обстоятелства, както и да мотивира писмено своята оценка. В случая
оценката е изготвена, без да са съобразени показателите за оценка на
изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА, първият, от
които е степента на постигане на целите в работния план, а вторият – показаните
компетентности. В случая на междинната среща не са посочени забележки при
изпълнение на служебните задължения и не е извършена промяна на индивидуалния
план, каквото Наредбата предвижда, в случай, че се констатират пропуски в
изпълнение на поставените цели. Налице е противоречие между положителната
междинна оценка на П. и негативната обща оценка. Въпреки, че при междинната
среща оценяващият ръководител не е набелязал конкретни действия за подобряване
изпълнението на задълженията на лицето, то с крайната оценка се констатира
неприемливо изпълнение и това противоречие съдът приема в насока, че
атестирането е формално извършено и в нарушение на чл. 15 от Наредбата показаните
от служителя компетентности не са анализирани съобразно установените с текста и
приложение № 1 показатели за служители, заемащи експертни длъжности. По този
начин е нарушен и чл. 18, ал.1 от НУРОИСДА, тъй като оценката на изпълнението
не е изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, а е
заменена от общ и декларативен извод за това, че служителят демонстрира незадоволително равнище на знания
и умения, затруднява се , когато трябва да работи по няколко задачи, не дава
обратна връзка за работата си, не умее да работи в екип. В административната
преписка не се съдържат данни, от които да се установи, кои от целите, описани
в индивидуалния план, не са постигнати, нито са приложени доказателства за
приетото от оценяващия ръководител за липса на знания, невъзможност за работа в
екип и др.. Съдът намира, че допуснатите нарушения на чл. 14, ал.1, чл. 15, на чл. 18,
ал. 1 от НУРОИСДА, както и обстоятелството, че оценката, получена от служителя
на междинната среща е изцяло положителна, опорочават изготвената обща оценка,
която в противоречие с чл. 76, ал. 7 от ЗДСл
не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на
длъжността, за целия период на оценяване с оглед обективно установени факти и
обстоятелства, в изпълнение на целите на оценяването, регламентирани в чл. 1,
ал. 2 от НУРОИСДА.
Във връзка с горното следва да се посочи,
че контролиращият ръководител в лицето на Директора на ОД"Земеделие"-
Плевен е назначен на тази длъжностна от 31.07.2013г., видно от представения трудов
договор № РД-15-730/31.07.2013г.(л.44). Последното налага извода, че
контролиращият орган не е имал обективна възможност да знае и да следи за
качеството на дейността на оценявания.
Предвид горепосоченото съдът намира, че получената от оспорващия годишна
оценка при оценяването като съставена в нарушение на административно-производствените
правила и на материално-правните разпоредби не обосновава прилагането на
нормата на чл.107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването.
Изискванията на цитирания законов текст за прекратяване на служебното
правоотношение не са изпълнени, поради което издадената заповед е
незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
С оглед изхода на делото, искането на
пълномощника на оспорващия за присъждане на разноски и на основание чл. 143,
ал. 1 от АПК, съдът намира, че ОД „Земеделие” –Плевен следва да заплати на В.М.П.,*** разноски в размер на 450 лева
–договорено и изплатено възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. второ от АПК, Административен съд – град Плевен, пети състав,
РЕШИ:
Отменя заповед № РД-15-19/20.02.2014 г. на директора на Областна дирекция
„Земеделие”-Плевен, с която е прекратено служебното правоотношение на В.М.П.,***.
Осъжда ОД „Земеделие” –Плевен , гр. Плевен,
ул. „В.Левски” № 1 да заплати на В.М.П.,***
разноски в размер на 450 лева.
Решението
да се съобщи на страните.
Решението може да се оспорва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: