Р Е Ш Е Н И Е

№ 247/ 19 Май 2014 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IІ състав, в публично заседание на двадесет и девети април, две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Секретар: Г.К.

Като разгледа докладваното от съдия Данева административно дело № 215 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 145 и сл. АПК във вр. с. е по чл.13, ал.5 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/ , във вр. с чл. 1,ал. 2 от Наредба № Н-19 от 2.12.2008г. за условията и реда за освобождаване на лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност или вид и степен на увреждане и лица или семейства, отглеждащи деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средно образование, но не по-късно от 20-годишна възраст от винетни такси при ползване на републиканските пътища/ Наредба № Н-19/.

Образувано е по жалба на И.Х.В. ***, чрез пълномощник С.В.-дъщеря против Заповед № 196/ 20.12.2013г. , изменена със Заповед № РД-05-0015/14.01.2014г.- и двете на Директора на ДСП-Плевен. Със заповед № 196/20.12.2013г е отказано издаване на годишен винетен стикер за 2014 г. за това, че не отговаря на изискванията на чл. 2,ал. 1 от Наредба № Н-19 за получаване на винетен стикер , тъй като автомобил № ЕН XX XX ВР е съсобствен на И.Х.В. и дъщеря му С.И.В., която не е лице с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност/ или вид и степен на увреждане/. Със Заповед № РД-05-0015/14.01.2014г. , на осн. чл. 91,ал. 1 от АПК Директорът на ДСП-Плевен е изменил своята заповед № 196/20.12.2013г. поради допусната грешка в правното основание на издадената предходна заповед, като е постановил вместо изписания в нея текст ”съгласно чл. 2,ал. 1 от Наредба № Н-19/02.12.2008г.”, да се чете „съгл. чл. 1,ал. 2 от Наредба № Н-19/02.12.2008г.”

Жалбоподателят твърди, че оспорените заповеди са незаконосъобразни, тъй като изводът на административния орган, че жалбоподателят не отговаря на едно от кумулативно посочените изисквания лекият автомобил да е единствено негова собственост е неправилен. Навежда довод, че никъде в наредбата не е посочено като условие автомобилът да е собственост единствено на лице с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност или вид увреждане, а е посочено, че лицата по ал.1 получават безплатна годишна винетка за един собствен, или съпружеска имуществена общност автомобил. Оспорва дадените в писмо на Директора на АСП-София указания , като навежда и довод, че същото никъде не се споменава в Решението на Директора на РДСП, с което е отхвърлена подадената по административен ред жалба. Счита и изводите на по-горестоящия административен орган за неправилни и незаконосъобразни. Твърди, че лекият автомобил, за който е поискал безплатна винетка е бил регистриран на съпругата му Н. В. и след нейната смърт на 06.10.2012г., той и дъщеря му С.В., като нейни наследници са станали собственици на автомобила. Твърди, че при абсолютно същият режим на съсобственост е получил безплатна винетка за 2013г. От получаването й, до сега няма никакво изменение в разпоредбите на глава втора от Наредбата и счита, че винетката се отказва единствено на основание дадените с писмо изх. № 9100033/30.01.2013г. указания. Счита, че това писмо няма формата на указание, но дори и при обратен извод , то не може да породи никакви правни последици, тъй като е едно правно нищо. Обсъжда различни хипотези на съсобственост и възможността за получаване на безплатна винетка във всяка една от тях. Счита, че лишаването му от винетка се явява пряка дискриминация спрямо увреденото лице и форма на принуда спрямо съсобственика на автомобила. Счита, че е налице условието той, като лице с над 50 на сто намалена трудоспособност да е собственик на автомобила, и при липса на изискване да е единствен собственик, е налице условието за получаване на винетен стикер. Моли да бъде отменена заповедта и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. По същество, чрез процесуалния си представител С.В.- дъщеря поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.В. оспорва жалбата. Счита, че заповедта, с която е отказано предоставяне на безплатна винетка за 2014 г. е правилна и основателно е била потвърдена с решение от Директора на РД СП-Плевен. Моли да бъде отхвърлена жалбата.

Заинтересованата страна С.В. поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли заповедта да бъде отменена

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните , и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане: подадена е на 26.02.2014 г. / л. 40/ от засегнато лице в законовия 14-дневен срок от съобщаване на решението на по-горестоящия орган на адресата, който го е получил на 18.02.2014г./ известие за доставяне на л. 32/ ; атакува индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол - чл. 145, ал.2, т.1 от АПК, след изчерпване на задължителния в случая административен контрол по чл.13, ал.5 от ЗСП.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От събраните по делото писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Административното производство е започнало с подаване на заявление - декларация от И.Х.В. за издаване на безплатна едногодишна винетка за ползване на републиканските пътища за периода 2014 година, което е прието с вх.№ 196/05.12.2013г. Към заявлението са приложени копия от: експертно решение на ТЕЛК, свидетелство за регистрация на МПС № 005562806, копие от застрахователна полица за сключена застраховка ”гражданска отговорност” от 09.-8.2013г.От така приложените доказателства, съдът намира за безспорно установено от фактическа страна, че жалбоподателят И.Х.В. е с над 50 на сто намалена работоспособност. Притежава в съсобственост с дъщеря си С.И.В. лек автомобил с рег. № ЕН XX XX ВР.Не са налице данни, а и не се твърди съсобственикът С.В. да е с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност или вид и степен на увреждане.

Въз основа на подаденото от В. заявление, Директорът на ДСП-Плевен е издал заповед № 196/20.12.2013г., с която на заявителя е отказано издаване на годишен винетен стикер за 2014 г. поради това, че не отговаря на изискванията на чл. 2,ал. 1 от Наредба № Н-19 за получаване на винетен стикер , тъй като автомобил № ЕН XX XX ВР е съсобствен на И.Х.В. и дъщеря му С.И.В., която не е лице с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност/ или вид и степен на увреждане/.

Така издадената заповед е обжалвана от И.В. *** с доводи за незаконосъобразност . Жалбата е подадена на 07.01.2014г., видно от входящия й номер. На 14.01.2014 г., в седмодневния срок по чл. 91,ал. 1 от АПК, и на същото основание, административният орган- Директор на ДСП-Плевен е издал Заповед № РД-05-0015/14.01.2014г.,с която е изменил своята заповед №196/ 20.12.2013г. поради допусната грешка в правното основание на издадената предходна заповед, като е постановил вместо изписания в нея текст „съгласно чл. 2,ал. 1 от Наредба № Н-19/02.12.2008г.” да се чете :„ съгл. чл. 1,ал. 2 от Наредба № Н-19/02.12.2008г”. Двете заповеди на Директор ДСП-Плевен са обжалвани пред Директора на РДСП-Плевен /л.27/, който с Решение № 94ИИ-0002-0003/10.02.2014 г. ги потвърждава с отхвърляне на жалбата. Излага мотиви, че не са налице материалноправните предпоставки на чл. 10в,ал. 1 от Закона за пътищата, както и на чл.1,ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-19/02.12.2008 г. лицето, кандидатстващо за винетка да е лице с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност или вид и степен на увреждане и лекият автомобил, за който е предназначена винетката да е собственост на такова лице, или да е в режим на съпружеска имуществена общност, като не е предвидено собствеността на лекия автомобил да е в режим на съсобственост.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Предмет на оспорване в настоящето производство е заповед № 196/20.12.2013г на Директора на ДСП-Плевен и изменящата я /по отношение на правното основание за издаването й/ Заповед № РД-05-0015/14.01.2014г.на Директора на ДСП-Плевен, при условията на чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК поради потвърждаването им с решението на по-горестоящия административен орган.

Оспорените индивидуален административен актове е са издадени от компетентен по място, материя и степен орган – Директора на ДСП, съгласно чл.13, ал.2 от ЗСП / Заповед № 196/20.12.2013г. при условията на заместване съгласно Заповед РД05-0162/21.06.2013г., приложена на л.33 от делото/, в предписаната от чл.59, ал.2 от АПК писмена форма, и съдържат необходимите реквизити.

По отношение спазването на административнопроцесуалните правила и материалния закон съдът съобрази следното:

Наредба № Н-19, определя условията и редът за ползване на пътната инфраструктура-републиканските пътища или техни участъци, за които се заплащат винетни такси по Закона за пътищата от страна на лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност или вид увреждане / чл. 1, ал. 1 /, както и от други лица, извън хипотезата на настоящия процес. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата, посочен от административния орган с изменителната заповед като материалноправно основание за издаването й и за постановяване на отказ за предоставяне на безплатна винетка, лицата по ал. 1 получават безплатна винетка за един собствен или съпружеска имуществена общност лек автомобил по реда, определен в глава втора.

Отказът за издаване на безплатна винетка за 2014г., административният орган е мотивирал с липсата на една от кумулативно а предвидените в чл. 1, ал. 2 предпоставки- а именно, че посоченият от заявителя автомобил, за който се иска безплатен стикер не е собственост само на лицето с увреждане , или съпружеска имуществена общност. В този смисъл е произнасянето и на по-горестоящия административен орган.

Съдът намира , че административният орган основателно е отказал предоставяне на безплатен винетен стикер за 2014 г. , в съответствие с материалноправните разпоредби на Наредба № Н-19 и на чл. 10в, ал. 2 от Закона за пътищата /ЗП/ ,регламентиращ в кои случаи лице с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност или вид и степен на увреждане се освобождава от заплащане на винетна такса за един лек автомобил - негова собственост или съпружеска имуществена общност, с обем на двигателя до 2000 куб. см и мощност до 117,64 kW (160 к.с.). Двете разпоредби- и тази на Наредбата, и тази на закона, по идентичен начин уреждат предпоставките за предоставяне на безплатна винетка, и тези предпоставки са точно и ясно изразени- лицето да е с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност , както и да посочи собствен, или в съпружеска имущестевена общност автомобил. Безспорно е, че лицето, което е подало заявлението е с необходимата степен намалена работоспособност, както и че са налице другите изисквания на закона и наредбата, свързани с обема на двигателя на автомобила и неговата мощност, и които са извън предмета на спора. Спорът се свежда до тълкуване и интерпретация на втората предпоставка. Съдът намира, че в случая е недопустимо разширителното тълкуване на този текст, с включването във фактическия му състав на хипотеза на обикновена съсобственост, което се прави от жалбоподателя. Законодателят не е предвидил такава хипотеза и обстоятелството ,че в текста не е употребен терминът „единствен собственик”, не променя този извод. Единственото изключение от изискването носителят на право поради увреждане да не е собственик на целия автомобил, това е хипотезата на съпружеска имуществена общност, при която не е въведено условие другият съпруг да отговаря на изискванията по чл. 1, ал. 1, пр. 1 от Наредбата. Ако законодателят е искал да предостави социалната придобивка и при обикновена съсобственост, той би включил тази хипотеза в текста на разпоредбата, както е направил това за случаите на СИО. Ясна и категорична е неговата воля- от тази придобивка да се ползват единствено лицата по ал. 1, вкл. и тези с намалена 50 и над 50 на сто работоспособност и техните съпрузи при съпружеска имуществена общност на автомобила, но не и трети лица, каквито се явяват обикновените съсобственици / независимо от техните дялове/, каквато в разглеждания случай е заинтересованата страна С.В.- дъщеря на заявителя. Следва да бъде отбелязано, че съдът споделя нейните доводи за „правното нищо” на някакво указателно писмо от АСП за начина, по който следва да се предоставят безплатни винетки. Предоставянето или отказът следва да се обосновава единствено с разпоредбите на нормативните актове- в случая Закона за пътищата и Наредба № Н-19, както това е направено от административния орган, издал обжалваните заповеди и по-горестоящия административен орган. Цитираното писмо няма нормативен характер , указанията, които са дадени в него са ирелевантни за спора, административните актове са издадени на основание приложимите нормативни такива. Без значение за настоящия спор е и обстоятелството, че за предходната година, при същите условия на жалбоподателя е предоставена безплатна винетка. Този факт не обвързва административния орган, в противоречие с нормативната уредба да издаде такава и за следващи периоди.

Като е отказал предоставянето на безплатен винетен стикер за 2014 г. на посочените в първоначалната заповед фактически основания, и на посочените в изменителната заповед правни основания, административният орган е постановил правилен и законосъобразен административен акт, който следва да бъде потвърден, а жалбата- като неоснователна- да бъде отхвърлена.

Водим от горното

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Х.В. ***, подадена чрез пълномощник С.В.-дъщеря против Заповед № 196/20.12.2013г. , изменена със Заповед № РД-05-0015/14.01.2014г.- и двете на Директора на ДСП-Плевен..

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВАС на РБ чрез Административен съд-Плевен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: