Р E Ш Е Н И Е

№ 228

гр.Плевен, 8 Май 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети април, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Юлия Данева

Членове: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

При секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно дело № 214 по описа за 2014 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на 208 и сл. от АПК.

С Решение № 211 от 10.01.2014г., постановено по гр.д. № 352 по описа за 2013г., Районен съд – Кнежа е отхвърлил жалбата на М.Н.М. ***, против незаконни действия на държавната администрация, извършени от Началника на Общинска служба „Земеделие”- гр.Искър, Област Плевен, обективирани в неприемане и неадминистриране по предвидения от закона ред на подадените от името на М. в срок декларации по чл.70, ал.2 от ППЗСПЗЗ и недопускане до участие в споразумение по чл.37”в” от ЗСПЗЗ, както и други нейни действия, обективирани в писмо изх.№ 171 от 12.08.2013г. на ОСЗ – Искър.

Срещу решението е подадена касационна жалба от М.М., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, необоснован и постановен при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Касаторът твърди, че от негова страна са подадени в срок всички изискуеми документи по чл. 37в от ЗСПЗЗ. Сочи се, че неправилно Началникът на ОСЗ-Искър е приел, че не са били представени първоначалните договори за наем и е издал оспореният пред РС-Кнежа акт. Счита се, че при произнасянето си районният съд не се е съобразил с приложените по делото доказателства. Твърди се още, че по делото е била представена разпечатка от Агенция по вписванията при РС Плевен, от която се установявало, че търсените договори съществували, надлежно са заверени от нотариус и вписани, както и че са били приложени и 2 броя договори и анекси към тях за пренаемане на имотите. Касаторът счита, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 236 от ЗЗД, съгласно която след изтичане на срока за който са сключени договорите, същите продължават да съществуват като безсрочни и пораждат правни последици, докато не бъдат прекратени по надлежния ред. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд и присъждане на направените по делото разноски.

От ответника в настоящето производство – Началникът на Общинска служба „Земеделие” – гр.Искър, не е депозирано възражение по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът – М.Н.М., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.И. ***, който поддържа депозираната касационна жалба. Счита още, че съдът се е произнесъл по непредявена жалба, като сочи, че е обжалван отказът на Началника на ОбС „Земеделие”-Искър да администрира и регистрира представени документи по чл.37б от ЗСПЗЗ, а районният съд е излагал доводи и разглеждал процедурата по чл.37в от ЗСПЗЗ, в която жалбоподателят не е участвал. Твърди се, че решението на районния съд не кореспондира с подадената жалба и се моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание ответникът – Началникът на Общинска служба „Земеделие” – гр.Искър, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Административен съд гр.Плевен-първи касационен състав, счита, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

За да отхвърли подадената жалба от М.М., районният съд е изложил подробни съображения за естеството на договора за наем, като въз основа на тях и приетите по делото доказателства е счел, че не е налице хипотезата на договор за наем за неопределен срок, т.к. по делото не се съдържат данни за съществуването на пренаемодателя ВК “Възраждане-2002” след стопанската 2008-2009г. От последното е направил извод, че действията на Началника на ОСЗ-Искър, изразяващи се в неприемане и неадминистриране на подадените декларации по чл. 70, ал. 2 от ППЗСПЗЗ и други действия, описани в съобщение изх. № 171/12.08.2013г. са законосъобразни.

Така постановеното съдебно решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Районен съд- Кнежа не е определил правилно предмета на спора по подадената от М. жалба, съответно се е произнесъл по претенция, която не е заявена. Съображенията на това са следните:

От съдържанието на жалба с вх. № 1667/02.09.2013г. при Районен съд Кнежа на първо място е видно, че М. оспорва действията и бездействията на административен орган в лицето на Началник на ОбСЗ-Искър. Последното се установява от начина на описване на обжалваните действия, а именно “недопускане до участие в процедурата по споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ” (л.1 от жалбата), „неправилно водене на регистри на ОСЗ-Искър и неизпълнение на указания на заместник министър на земеделието и храните” (л. 2 от жалбата). Петитумът е да бъдат отменени именно тези действия като незаконосъобразни.

На следващо място, от титулната част на жалбата и петитума (стр. 2, ред 42) се установява, обаче, че се оспорва и отказът обективиран в писмо изх. № 171/12.08.2013г. на Началник ОСЗ-Искър. Същият има характеристика на административен акт, доколкото с него се засягат права и законни интереси на М.. Като акт издаден в производство по ЗСПЗЗ и на основание § 19 от ЗИД на АПК отказът, обективиран в писмото подлежи на разглеждане от Районен съд Кнежа.

Ето защо и предвид неясното формулиране на претенцията в жалбата, районният съд е следвало да остави жалбата без движение с указания за посочване конкретно на предмета на делото- незаконосъобразни действия на административен орган или отказът на Началника на ОбСЗ-Искър, обективиран в писмо изх. № 171/12.08.2013г. В случая от представената по делото писмена защита се установява ясно каква е претенцията на жалбоподателя - че предмет на делото е именно отказът, обективиран в писмо изх.№ изх. № 171/12.08.2013г. на Началника на ОбСЗ-Искър. В правомощията на районния съд, след уточняване предмета на делото, е да установи налице ли са основанията за оспорване по чл. 146 от АПК и съобразно установеното да постанови съдебен акт. В случая, обаче, след приемане и описване на представените по делото доказателства и установената фактическа обстановка в своето решение районният съд се е съсредоточил в изследването на действителността на наемните правоотношения, които обаче не са предмет на делото.

Предвид гореизложеното решението като недопустимо следва да бъде обезсилено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Кнежа, който след като съобрази изискванията за административен акт по критериите на АПК и особеностите на производството по глава 5а от ЗСПЗЗ и глава 7 от ППЗСПЗЗ, да се произнесе относно валидността и законосъобразността на отказа, обективиран в писмо изх. № 171/12.08.2013г. на Началник ОбСЗ-Искър.

Съобразно чл.226 ал.3 от АПК, при новото разглеждане на делото районният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 221 ал.3 от АПК, Административен съд – Плевен, първи касационен състав,

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 221/10.01.2014г., постановено по гр.дело № 352/2013г. по описа на Районен съд гр. Кнежа.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Кнежа при съобразяване с мотивите на настоящето решение.

Решението е окончателно.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.