Р Е Ш Е Н И Е

№ 66

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. Плевен, 5 Февруари 2014г.

Административен съд – Плевен, в открито заседание на двадесет и седми януари, две хиляди и четиринадесета година год., в състав

Председател: Калина Пецова,

При секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдия Калина Пецова административно дело №1211 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 124 от Закона за държавния служител.

Делото е образувано по повод подадена жалба от Ц.Р.Г. срещу Заповед № РД-316/19.12.2013г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие” Плевен, с която на лицето, в качеството му на държавен служител на длъжността „Директор” на Дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси” в Областна дирекция „Земеделие” Плевен е наложено дисциплинарно наказание „забележка”.

Твърди се, че Заповедта е незаконосъобразна, при съобразяване на следното: Претендира се нарушение на чл. 93, ал.2, съгласно която норма наказващият орган е длъжен да изслуша служителя, да му даде срок за писмени обяснения и да събере и оцени посочените от него доказателства. Сочи, че в процесния случай от Г. са събрани само писмени обяснения, не и устни, освен което последните не са обсъдени и съобразени от наказващия орган. Твърди се, че последното е достатъчно основание за отмяна на заповедта, доколкото е задължително наличието на кумулативно изслушване и приемане на обясненията на служителя. На следващо място се твърди, че заповедта е немотивирана и несъответна на изискванията на чл. 97, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). В същата липсвали фактически обстоятелства, при които са извършени вменените нарушения, точно време на извършването и доказателства, които ги подкрепят. В заповедта единствено се сочело, че Г. не е осъществил контрол относно действия по процесуално представителство на юрисконсулта, въпреки резолюциите на Директора на ОД „Земеделие”, но не били посочени конкретни преписки и дела за визирания период 05.08.2013г. – 06.11.2013г. Липсвало и индивидуализиране на всяко едно от нарушенията, които се вменяват на лицето. Заповедта се явявала немотивирана и по отношение на вида и размера на наложеното наказание. Моли за отмяна на заповедта и претендира направените по делото разноски.

По делото е постъпило становище от ответника, който моли жалбата да бъде оставена без уважение, при следните съображения: Посочено е, че заповедта е издадена от компетентен при упражняване на предоставените му от закона правомощия, съгласно ЗДС. От Инспектората при Министерство на земеделието и храните имало направени констатации, обективирани в писмо, рег. № 66-3075/15.10.2013г. и напомнително писмо рег. № 66-3075/03.12.2013г., в които било установено, че Т. Г., в качеството си на юрисконсулт при ОД „Земеделие”, град Плевен не е осъществявал процесуално представителство по дела, по които страна е била „Общинска служба по земеделие” Червен бряг/Кнежа, респ. „Областна дирекция „Земеделие” Плевен. Във връзка с тези констатации е ангажирано становище от Инспекторат при МЗХ, обективирано в писмо, изх. № 66-3075/11.12.2013г. Твърди се, че с резолюции от страна на директора на ОД „Земеделие” Плевен, поставени върху цитираните писма от Инспектората при МЗХ, е изискано обяснение от Т. Г. и прекия му ръководител Ц.Г. – Директор „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси”. Цитирани са писма, както следва: І1197/04.11.2013г.; №1197/06.11.2013г.; №2130/06.12.2013г.; №2448/09.12.2013г.; №2448/11.12.2013г.; 2517/14.12.2013г. Извън това се сочи, че директорът на ОД „Земеделие” Плевен многократно е изслушвал служители по така постановените проблеми, за което свидетелствали и множеството докладни записки. По този начин на лицето била предоставена възможност да изложи обясненията си по вмененото му нарушение – за неосъществяване на контрол върху дейността на юрисконсулта при осъществяване на процесуално представителство. Последно обяснения от служителя били изискани с писмо, изх. № 2518/11.12.2013г. Сочи се, че кореспонденцията между ответника и наказания служител датира от 17.10.2013г. В тази връзка счита, че липсва нарушение на нормата на чл. 93 от ЗДСл, тъй като на служителя е предоставена възможност да даде и писмени, и устни обяснения, което е изложено и в оспорената заповед. Посочено е, че обстоятелството, че наказващият орган не е възприел обясненията като оневиняващи, не означава, че не ги е обсъдил, както се твърди в жалбата. Сочи, че при определяне на наказанието са взети предвид смекчаващи обстоятелства, както и че наказанието има превантивен характер.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. С. от ПлАК с редовно пълномощно. Поддържат жалбата на заявените основания, молят за уважаването й и предвид недоказаност на вмененото нарушение. Претендират направените по делото разноски.

Ответникът – Директорът на Областна дирекция „Земеделие” Плевен се явява лично.

Административен съд Плевен, първи състав, въз основа на събраните доказателства по делото и при съобразяване с разпоредбите на закона, намира, че жалбата е допустима за разглеждане, и основателна по същество, при съобразяване на следното:

Заповедта е издадена в рамките на правомощията на Директора на Областна дирекция „Земеделие” в качеството му дисциплинарнонаказващ орган.

Същата обаче е постановена при привидно наличие на форма, в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон – основания за отмяна по смисъла на чл. 146, т.2, т. 3 и 4 от АПК.

За да достигне до тези изводи, съдът съобрази следното:

С оспорената Заповед Г., в качеството му на държавен служител на длъжността „Директор” на Дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси” в Областна дирекция „Земеделие” Плевен е наложено дисциплинарно наказание „забележка”. Съгласно мотивите на заповедта, допуснатото от служителя дисциплинарно нарушение е следното: неосъществяване на контрол върху юрисконсулт Г. във връзка с явяване по съдебни дела, по които страна е съответната Общинска служба „Земеделие” и ОД „Земеделие” по които е изискана и не е оказвана своевременно правна помощ от юрисконсулта на ОД „Земеделие”, съответно не е осъществявано процесуално представителство, въпреки резолюциите за изпълнение от страна на Директора на ОДЗ за периода от 05.08.2013г. до 06.11.2013г. Изведен е извод за неизпълнение на служебните задължения на Г., вменени му с редовно връчена длъжностна характеристика.

За така установените деяния, изразяващи се в системно бездействие при изпълнение на служебните задължения, лицето е наказано дисциплинарно.

Проверката на директора на ОД „Земеделие” Плевен по случая е инициирана от писмо, рег. № 66-3075/15.10.2013г. на Инспектората при Министерство на земеделието и храните, в което е указано, че следва да се търси отговорност на длъжностни лица при ОД „Земеделие” във връзка с поискана, но непредоставена правна помощ и процесуално представителство от страна на Общинска служба „Земеделие” Червен бряг във връзка с множество дела, водени срещу същата от лицето Н. Й. Н.. На това писмо е поставена резолюция до настоящия жалбоподател - Директор на дирекция „АПФСДЧР” с отметка „за изпълнение”. В тази връзка, Г. е поискал обяснения във връзка с изложеното в писмото от Г. със свое писмо, рег. № 1197/04.11.2013г. Изготвена е докладна записка от Г. № 1197/06.11.2013г., адресирана до Директора Дирекция „АПФСДЧР”, която същият е свел до знанието на Директора на ОД „Земеделие” с писмо, рег. №1197/06.11.2013г. Съгласно същата, Г. посочва, че в случаите, за които е уведомен, че ОС „Земеделие” се нуждае от правна помощ, същата е искана ненавременно, а твърде късно, както и че на лицето, в качеството му на юрисконсулт, не са предоставяни преписките, съставляващи делата, по които следва да вземе участие пред съда. В тази връзка, служителят бил подготвил писма до началниците на службите в град Червен бряг и Кнежа, но същите не били изпратени. Постъпило е следващо писмо от МЗХ до Директора на ОД „Земеделие” Плевен № 2130/12.11.2013г., в което отново се посочва, че от страна на ОД „Земеделие” Плевен и Общинските служби „Земеделие” Червен бряг и Кнежа имало множество съдебни дела, които изискват участието на юрист, както и че е направена преценка за наличие на неизпълнение на служебни задължения. На това писмо е поставена същата резолюция с отметка „За изпълнение”, адресирана до настоящия жалбоподател. Напомнително писмо със сходно съдържание е изпратено от Инспектората на МЗХ с № 2448/05.12.2013г. Същото отново е резолирано до Г., в качеството му на Директор на Дирекция „АПФСДЧР” при ОД „Земеделие” от 05.12.2013г. с отметка „за изпълнение”. От последния е изготвена докладна записка № 2130/06.12.2013г., в която указва на Директора на ОД „Земеделие”, че за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 90, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗДС не е необходимо свикване на дисциплинарен съвет. Изготвена е и докладна записка № 2448/09.12.2013г., в която са описани предприетите от лицето действия. С писмо, рег. № 2518/11.12.2013г. Директорът на ОД „Земеделие” е поискал от Г. обяснения относно това какъв контрол е осъществил във връзка с образувани срещу ОД „Земеделие” и Общинска служба „Земеделие” Червен бряг, върху дейността на старши юрисконсулт Т. Г.. Така поисканите обяснения са входирани с № 2519/14.12.2013г. Впоследствие е издадена и атакуваната заповед № РД-316/19.12.2013г., с която е наказан служителя и която е предмет на настоящето производство.

При така установеното от фактическа страна, за което не се спори между страните, съдът от правна страна намира следното:

Заповедта привидно съответства на предвидената от закона форма, тъй като реално в същата липсват мотиви. Изложените такива са бланкетни, препращат към други документи, от които не може да се изясни кои именно конкретни деяния на лицето са приети от наказващия орган за нарушения.

Следва да бъде отбелязано, че не всички цитирани от органа в заповедта документи са налични по преписката, при все, че на последния е указано, че следва да представи цялата дисциплинарна преписка, както и че носи доказателствена тежест за установяване на фактите, на които почива заповедта. В тази връзка, при явяването си в съдебно заседание, ответникът – Директорът на Областна дирекция „Земеделие” заяви, че по делото е депозирана цялата дисциплинарна преписка.

Ангажирането на отговорността на лицата – в случая дисциплинарна – е строго формално производство, което на първо място изисква уличеното лице да разбере в какво е обвинено така, че да може да организира защитата си. Изписването на нарушение „неосъществяване на контрол върху юрисконсулта във връзка с искана и неоказвана правна помощ по съдебни дела” на първо място не конкретизира деяние, което да се вменява на лицето като нарушение, а на второ място е недоказано, като на последното съдът ще се спре по-долу, при обсъждане на приложението на материалния закон.

От изложеното съдът приема, че се касае за липса на форма на оспорената заповед, поради реалната липса на конкретни факти в мотивната част на заповедта, които да водят до разпореденото в диспозитива.

Заповедта е издадена и в противоречие с разписаната от Закона за държавния служител процедура. Следва да бъде отбелязано, че по делото се установи безспорно, че е водена пространна кореспонденция между наказващия орган и Инспектората при Министерство на земеделието и храните, но не и между наказващия орган и наказаното лице. От същото са поискани директни обяснения от дисциплинарнонаказващия орган едва с писмо, рег. № 2518/11.12.2013г., като същите са дадени писмено на 14.12.2013г., а заповедта е издадена на 19.12.2013г. Водената преди това кореспонденция между наказващия орган – Директора на ОД „Земеделие” и Г. представлява резолюции върху писмата от МЗХ със съдържание „за изпълнение”, като за съда не става ясно коя част от писмата следва да бъде изпълнена. Последните нямат характер на търсене на обяснения от страна на наказващия орган във връзка с вменените обвинения. Съдът приема и доказана липса на устно изслушване, предвид самото съдържание на писмото, с което Г. е поканен да даде обяснения, както и предвид показанията на изслушаната свидетелка, която заяви, че е присъствала при връчване на заповедта за наказанието и че Г. е останал изненадан. В писмото е посочено, че при евентуална преценка, лицето ще бъде допълнително поканено да даде устни обяснения. В тази връзка буди недоумение защо органът не е извършил такава преценка, при положение, че от дадените писмени обяснения възникват доста въпросителни, в това число и предложения за подобряване на работата. В тази връзка съдът приема за основателен изложения в жалбата довод за нарушение на процедурата по чл. 93, ал.1 от Закона за държавния служител, поради неизпълнение на една от кумулативно предвидените предпоставки – снемане на устни обяснения от лицето. Извън това, съдът намира, че и писмените обяснения на лицето не са снети надлежно, поради това, че на Г. не е указано, че срещу него се води дисциплинарно производство, в хода на което следва да даде обяснения. Видно от писмото, с което поканен, на последния са изискани обяснения по преписките на юрисконсулта, без да му е сведено, че последното е в хода на дисциплинарно производство. Липсата на изискване за образуване на дисциплинарно производство със свикване на дисциплинарен съвет за този тип нарушения не е приравнена на липса на производство изобщо. Напротив, лицето следва да е уведомено, че има налично такова, да му бъде сведено конкретно за кое деяние, осъществяващо състав на дисциплинарно нарушение е обвинено и да му бъде предоставена възможност за обяснения и сочене на доказателства именно във връзка с това производство. Последното следва от общите правила за провеждането на всяко едно санкционно производство, вкл. и дисциплинарното такова. Устни и писмени обяснения могат и се искат от служителите, по всяко време на изпълнение на техните задължения, от страна на техните началници. Даването на последните обаче не е равнозначно, както при даване на такива с оглед образувано против служителя дисциплинарно производство. Правото на защита като конституционно такова изисква във всички случаи на лицето да се предяви обвинение за извършено от него нарушение или престъпление (в случая дисциплинарно нарушение) и едва след това то да бъде разпитано по предявеното обвинение. В процесния случай съдът намира, че липсват каквито и да е данни лицето да е било надлежно уведомено за образувано срещу него дисциплинарно производство, по което да е канено да дава обяснения. Наличните докладни записки от същия идват като обяснения по направени до същия запитвания и не могат да заместят обяснения във връзка с дисциплинарно обвинение, каквито от лицето няма данни да са искани.

Последното е достатъчно основание за отмяна на заповедта и без разглеждане на спора по същество, но за пълнота съдът намира, че следва да изложи становището и си относно неправилното приложение на материалния закон.

По същество, служителят, в качеството му на директор на дирекция, представляваща общата администрация е наказан затова, че не е осъществил контрол върху дейността на юрисконсулта, който не е оказвал правна помощ, респ. не е осъществявал процесуално представителство по дела, по които страна са били Общинска служба „Земеделие” Червен бряг и Областна дирекция „Земеделие” Плевен за периода 05.08.2013г. – 06.11.2013г.

По делото не е представен нито един документ, който да установява, че от Общинска служба по земеделие Червен бряг е поискано правна помощ или процесуално представителство от Областна дирекция „Земеделие” Плевен. Още по-малко, че такава помощ и представителство е изискана конкретно от юрисконсулт Г.. Представените по делото като елемент от преписката изпълнителни листове и съдебни решения, на първо място касаят предходен на посочения период – същите са предимно с дати от 2012г. Извън това представените съдебни актове за на Районен съд Тетевен, Административен съд Ловеч и Районен съд Павликени. Доколкото по делото липсват доказателства за кои дела е поискана помощ от страна на Общинска служба Червен бряг и Кнежа, няма как приложените такива да обосноват направения от органа извод. Отделен е въпроса, че представените изпълнителни листи от РС Павликени с дата 04.09.2013г. и от РС Тетевен от 26.09.2013г.( които са единствените документи, издадени в посочения период) са крайната фаза на съдебното производство. Иначе казано, дори да беше доказано, а съдът намира, че не е, че вследствие от бездействието на Г. Общинска служба по земеделие Червен бряг и Кнежа са загубили водени от тях дела, вследствие от което на последните са възложени разноски, то последното няма как да се е случило във визирания от органа периода – 06.08.2013г. до 06.11.2013г. На първо място, от 06.08.2013г. до 01.09.2013г. е период на съдебна ваканция, съгласно Закона за съдебната власт. На второ място, от самият факт, че има издадени изпълнителни листи от месец 09.2013г., следва, че съдебните производства са водени далеч преди 06.08.2013г.

Предвид изложеното, съдът намира, че по никакъв начин не е доказана липсата на контрол от страна на Г., в качеството му на Директор на дирекция в посочения период. Що се касае до възложените му задължения чрез резолюции върху писмата от МЗХ, по делото безспорно се доказа, че служителят добросъвестно и срочно е снел обяснения и ги е довел до знанието на директора на ОД „Земеделие” Плевен.

Предвид изложеното, съдът намира, че нарушенията, вменени на лицето, остават и недоказани.

При така установеното, жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, а в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените и претендирани по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар, заплатен съгласно представения по делото договор за правна помощ.

Воден от горното и на основание чл.172, ал. 2, предл. второ и на основание чл. 143, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Ц.Р.Г. Заповед № РД-316/19.12.2013г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие” Плевен, с която на лицето, в качеството му на държавен служител на длъжността „Директор” на Дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси” в Областна дирекция „Земеделие” Плевен е наложено дисциплинарно наказание „забележка”.

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие” Плевен да запрати в полза на Ц.Р.Г. сумата от 200 (двеста) лева, представляващи направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Преписи от Решението да се изпрати на страните.

СЪДИЯ: