Решение по Административно дело 210/2014г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 227

гр.Плевен, 8 Май 2014год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, седми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Цветелина Кънева

При секретаря М.Н., като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело № 210 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172 ал.5 във връзка с чл.171, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Производството по делото е образувано по жалба от К.П.П. *** срещу Заповед №20374/24.10.2013г. за прилагане на принудителни административни мерки, издадена от Началника на сектор „ПП” при ОД на МВР-Плевен, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.4 от ЗДвП-изземване на СУМПС.

В жалбата се твърди, че не са налице предпоставките по чл.171 т.4 от ЗДвП, поради което заповедта е неправилна, немотивирана и незаконосъобразна. Моли се за нейната отмяна.

С писмо изх.№ППР-2027/26.02.2014г. от Сектор ПП при ОД на МВР-Плевен е изпратена част от административната преписка, образувана по издаване на оспорената заповед, както и е изразено становище за неоснователност на жалбата.

В съдебно заседание, оспорващият не се явява, представлява се от адв.А. А. от АК-Плевен, който счита заповедта за прилагане на ПАМ за незаконосъобразна и моли за нейната отмяна. Подробни съображения излага в писмени бележки, като твърди, че по-голяма част от НП посочени в заповедта не са връчени лично на П., поради което не са влезли в сила, като в тежест на административния орган е да докаже това обстоятелство. Счита за неправилно отбелязването в заповедта, че последната подлежи на обжалване пред наказващия орган. В заключение моли за отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по делото-Началникът на Сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, в съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Оспорената заповед е връчена лично на П. на 06.02.2014г., видно от отбелязването върху самия акт (л.5), като жалбата до съда срещу Заповед №20374/24.10.2013г. е подадена чрез РУ-Левски на 06.02.2014г. и след препращането в ОД на МВР-Плевен е заведена с вх.№Ж-76/11.02.2014г. Предвид изложеното и с оглед факта, че не е налице задължителност на административното обжалване, жалбата депозирана пред съда се явява в срок. Следва да се посочи също, че в оспорената заповед е отразено, че последната подлежи на обжалване по реда на АПК, без да са посочени сроковете за това, поради което е приложима и нормата на чл.140 ал.1 от АПК и срока за обжалване по чл.149 ал.1 от АПК-14 дневен от деня на съобщаването, се удължава на два месеца. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Със Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №20374/24.10.2013г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, издадена на основание чл.171 т.4 от ЗДвП е разпоредено изземването на свидетелството за управление на МПС на оспорващия К.П., поради влезли в сила наказателни постановления, както следва: НП №4176/04.08.2003г., с което са отнети 6 контролни точки; НП №6455/21.07.2004г., с което са отнети 2 контролни точки; НП №709/04.10.2004г., с което са отнети 10 контролни точки; НП №478/21.04.2006г., с което са отнети 2 контролни точки; НП №2379/29.11.2006г., с което са отнети 9 контролни точки; НП №1999/02.11.2006г., с което са отнети 2 контролни точки и НП №796/16.05.2007г., с което са отнети 7 контролни точки, поради което е изгубил максималния брой контролни точки и е останал с 0 контролни точки. В заповедта е посочено още, че съгласно чл.157, ал.4 от ЗДвП водач, на който са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление на МПС в съответната служба на МВР. Именно тази заповед е предмет на настоящето производство.

При проверка за законосъобразност на оспорения административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав на административния съд намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП. В случая това е Началникът на сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР - Плевен, на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки със Заповед №854/11.03.2013г. (л.29).

Оспорената заповед е издадена и в предвидената от закона писмена форма и съдържа съществените реквизити, визирани в чл.59 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. Вярно е, че в заповедта не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, а е отразено единствено, че може да се обжалва по реда на АПК пред наказващия орган, но последното не води до незаконосъобразност на самия административния акт, а има значение за началото на срока за обжалване на заповедта, с която е наложена принудителната административна мярка. В случая е установено, а и не се оспорва, че жалбата пред административния съд е подадена в срок от една страна и от друга неправилното посочване, респ. непосочването на тези реквизити, е основание за приложение на разпоредбата на чл.140 от АПК за удължаване на сроковете за обжалване, което е своеобразна гаранция за надлежното упражняване на правото на жалба.

По отношение спазването на процесуалноправните разпоредби за издаване на заповедта, съдът съобрази следното:

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена на 24.10.2013г., когато е в сила Наредба № Iз-2539 от 17 декември 2012 (в сила от 04.02.2013г.), с която е отменена Наредба №Із-1959/27.12.2007г., действаща от 15.02.2008г. С последната наредба е отменена Наредба №І-139/16.09.2002г., действаща към датите на издаване на НП, посочени като фактически основания в заповедта. При действието на Наредба І-139/2002г., чл.5, ал.3 от същата действително, както се сочи в писмените бележки на адв.А., е поставяла изискване при отнемане на повече от 2/3 от контролните точки на водача да се изпрати писмено съобщение. Последното задължение за съобщаване по чл.5, ал.3 от Наредба І-139/2002г., от една страна, може да бъде определено като част от информационно-статистическата дейност на контролния орган, но не и като процесуална предпоставка за законосъобразност на заповедите по чл.171, т.4 от ЗДвП. От друга страна, според съда, несъобщаването съставлява нарушение на правилата за процедиране на производството, но не е от категорията на съществените, тъй като в тежест на водача е да установи колко точки са му отнети и във връзка с тази констатация да върне свидетелството си за управление, като изцяло от неговата воля зависи дали да възстанови или не същите. Затова всеки водач е длъжен във всеки един момент да има съзнание за броя на отнетите му точки, с оглед изпълнение на вменените му със ЗДвП задължения. Ето защо съдът приема, че при издаване на заповедта са спазени административно-производствените правила, като следва да се отбележи, че спецификата на мерките по чл. 171 от ЗДвП изключват задължението на органа за предварително уведомяване на адресата за започване на административното производство.

Във връзка с възражението за изтекла давност следва да се посочи, че налагането на принудителни административни мерки се осъществява в административно, а не в административнонаказателно производство, при наличието на конкретни, предвидени в съответния закон или указ случаи, уреждащ техния вид, компетентните да ги прилагат органи, начинът на тяхното приложение и обжалване . Такъв предвиден от закона случай е хипотезата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, а редът на който се подчинява производството по прилагането й е регламентиран в глава шеста от ЗДвП. Следва да се посочи още, че в закона не е предвиден срок, с изтичането на който да се погасява правото за прилагане на ПАМ по чл. 171,т. 4 от ЗДвП. Разпоредбите на ЗАНН са неприложими в административното производство по налагане на принудителна административна мярка, тъй като те се отнасят до производството по налагане на административни наказания, а не по прилагане на принудителни административни мерки, правната същност на които е различна, те имат превантивен, а не наказателен характер. По аргумент от последното, институтът на погасителната давност, включително и абсолютната такава, не намира приложение по отношение на наказателното преследване за административните нарушения, като приложението на нормите от НК по аналогия е недопустимо. Иначе казано, при липсваща правна норма в ЗАНН, която да предвижда давностни срокове относно наказателното преследване на административните нарушения и при липсата на препращане в този закон към разпоредбите относно давностните срокове по НК, недопустимо се явява приложението на същите в административнонаказателния процес, още повече в административния процес. Също така е необходимо да се отбележи, че връчването на процесната заповед, издадена на 24.10.2013г. на оспорващия П. едва на 06.02.2014г., не води до незаконосъобразност на административния акт, а има значение за началото на срока за обжалване на заповедта, с която е наложена принудителната административна мярка.

Относно спазване на материалноправните разпоредби на Закона за движение по пътищата-чл.171 т.4 решаващият съд съобрази следното:

Цитираната разпоредба предвижда, че се изземва свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Съгласно последната норма, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. При граматическо тълкуване на цитираните разпоредби за съда се налага извода, че материално-правните предпоставки за прилагане на този вид ПАМ са две: 1. Влезли в сила НП по ЗДвП, въз основа на които са отнети всички контролни точки на водача и 2. Неизпълнено от страна на водача задължение за връщане на свидетелството за управление. Посочените две материални предпоставки следва да са налични едновременно, за да може законосъобразно да се пристъпи към прилагане на принудителната мярка. По делото не се спори, че П. не е върнал доброволно СУМПС, което е втората предпоставка за прилагане на мярката по чл.171 т.4 от ЗДвП. Свидетелството за управление е иззето от лицето на 06.02.2014г. (л.7), което обстоятелство е отбелязано и в процесната заповед.

По отношение на първата предпоставка - наличие на влезли в сила НП, съдът намира за установено следното:

По делото на л.6-7 са приложени две справки-Справка за нарушител/водач и Справка за нарушител от региона-К.П.П. към дата 26.02.2014г., в които подробно са описани издадените на лицето наказателни постановление, фишове и заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП, като само част от посочените НП са станали фактическо основание и са отразени в обжалваната заповед. В справките са отразени също и отнетите и получени контролни точки от водача. От последните е видно, че на 08.08.2002г. П. е получил 39 контролни точки, след което за извършени от него нарушения са издадени множество наказателни постановления, само част от които са станали основание за издаване на процесната заповед. Към датата на справката (26.02.2014г.) на оспорващия му остават -7 контролни точки.

По делото като доказателства са приложени всички издадени НП, посочени в оспорената заповед и станали основание за прилагане на ПАМ:

С Наказателно постановление №4176/04.08.2003г. (л.8) на К.П. са отнети 6 контролни точки. В НП е отбелязано, че последното е връчено на 20.09.2003г. на Г. П.П.-брат на К.П., което обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя, дори напротив адв.А. се позовава на този факт и твърди, че лично оспорващия не е запознат с това НП, поради което същото не е влязло в законна сила. Съдът счита това възражение за неоснователно. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че в НП като адрес на нарушителя е посочен гр.Левски ул.”В.Левски” №55 ап.2, който адрес е посочен и в жалбата до съда срещу Заповедта за прилагане на ПАМ, и на който адрес К.П. е получил лично съобщенията по делото. От последното следва, че оспорващият и лицето, получило НП живеят на един и същи адрес. Ето защо противоречащо на всякаква логика е твърдението на пълномощника на оспорващия, че К.П. не е запознат с НП №4176/04.08.2003г. Предвид изложеното съдът счита, че НП е редовно връчено, независимо че това не е сторено лично на нарушителя К.П., а на неговия брат. Поради липса на данни да е обжалвано, същото е влязло в законна сила на 28.09.2003г., както е отбелязано и в самото наказателно постановление. Съответно, в качеството си на властнически акт, издаден от компетентен изпълнително-разпоредителен орган, последното е породило за адресата си определените наказателноправни последици и с него са отнети 6 контролни точки.

С Наказателно постановление №6455/21.07.2004г. (л.9) на К.П. са отнети 2 контролни точки. В НП е отбелязано, че последното е връчено на 25.11.2004г. на Д. К. П.-майка на К.П., което обстоятелство също не се оспорва от жалбоподателя, дори напротив адв.А. се позовава на този факт и твърди, че лично оспорващия не е запознат с това НП, поради което същото не е влязло в законна сила. Съдът счита и това възражение за неоснователно по горните съображения. Ето защо се налага извода, че НП е редовно връчено, независимо че това не е сторено лично на нарушителя К.П., а на неговата майка. По делото не са налице данни същото да е обжалвано. Предвид размера на наложената с него глоба (10лв.) и съобразно чл.59 ал.3 от ЗАНН- действащ към момента на издаване на НП, съдът приема, че същото е влязло в сила и с него са отнети 2 контролни точки.

С Наказателно постановление №709/04.10.2004г. (л.10) на П. са отнети 10 контролни точки. В НП е отбелязано, че последното е връчено срещу подпис на наказаното лице на 01.11.2004г., което обстоятелство не е оспорено от жалбоподателя. С оглед факта, че по делото не са налице данни същото да е обжалвано след неговото връчване, съдът приема НП за влязло в сила, като с него са отнети 10 контролни точки.

С Наказателно постановление №478/21.04.2006г. (л.11) на К.П. са отнети 2 контролни точки. В НП е отбелязано, че последното е връчено на 02.06.2006г. и е положен подпис на лицето, на което е връчено, без посочване на имената. При съпоставка с НП№6455/21.07.2004г. се установява, че подписа на получател е същия, поради което съдът приема, че НП№478/21.04.2006г. е връчено на майката на жалбоподателя Д. П., който факт се посочва и от адв.А. в писмените бележки. Съдът счита, че НП е редовно връчено, независимо че това не е сторено лично на нарушителя К.П., а на неговата майка, по изложените по-горе съображения за адреса на нарушителя, посочен в НП. Поради липса на данни да е обжалвано, същото е влязло в законна сила и в качеството си на властнически акт, издаден от компетентен изпълнително-разпоредителен орган, последното е породило за адресата си определените наказателноправни последици и с него са отнети 2 контролни точки.

С Наказателно постановление №2379/29.11.2006г. (л.12) на П. са отнети 10 контролни точки. В НП е отбелязано, че последното е връчено на 13.12.2006г. и е положен подпис на лицето, на което е връчено, без посочване на имената. При съпоставка с НП№6455/21.07.2004г. се установява, че подписа на получател е същия, поради което съдът приема, че НП№2379/29.11.2006г. е връчено на майката на жалбоподателя Д. П., който факт се посочва и от адв.А. в писмените бележки. Съдът счита, че НП е редовно връчено, независимо че това не е сторено лично на нарушителя К.П., а на неговата майка, по изложените по-горе съображения за адреса на нарушителя, посочен в НП. Поради липса на данни да е обжалвано, същото е влязло в законна сила и с него са отнети 10 контролни точки на водача, а не 9 контролни точки, както е посочено в процесната заповед. Съдът счита последното за техническа грешка, която не се отразява на законосъобразността на акта и не води до неговата отмяна, противно на становището на адв.А., като в подкрепа на този извод са приложените по делото НП и двете справки за нарушител от региона, в които ясно е отбелязано, че с Наказателно постановление №2379/29.11.2006г. се отнемат 10 контролни точки.

С Наказателно постановление №1999/02.11.2006г. (л.13) на П. са отнети 2 контролни точки. В НП е отбелязано, че последното е връчено срещу подпис на наказаното лице на 09.02.2007г., което обстоятелство не е оспорено от жалбоподателя. По делото не са налице данни същото да е обжалвано, но и предвид размера на наложената с него глоба (10лв.) и съобразно чл.59 ал.3 от ЗАНН- действащ към момента на издаване на НП, съдът приема, че същото е влязло в сила и с него са отнети 2 контролни точки.

С Наказателно постановление №796/16.05.2007г. (л.14) на П. са отнети 7 контролни точки. В НП е отбелязано, че последното е връчено на 17.05.2007г. и е положен подпис на лицето, на което е връчено, без посочване на имената. При съпоставка с НП№6455/21.07.2004г. се установява, че подписа на получател е същия, поради което съдът приема, че НП№796/16.05.2007г. е връчено на майката на жалбоподателя Д. П., който факт се посочва и от адв.А. в писмените бележки. Съдът счита, че НП е редовно връчено, независимо че това не е сторено лично на нарушителя К.П., а на неговата майка, по изложените по-горе съображения за адреса на нарушителя, посочен в НП. Поради липса на данни да е обжалвано, същото е влязло в законна сила и с него са отнети 7 контролни точки.

По делото на л.15-16 са приложени и НП №1580/18.12.2009г. и НП №2142/29.10.2012г., с които на П. са отнети съответно 3 контролни точки и 4 контролни точки. Тези НП са отразени в приложените по делото справки за нарушител от региона, но не са посочени като фактическо основание в процесната заповед, поради което не следва да се разглеждат.

След като са ангажирани доказателства, че посочените в заповедта НП са редовно връчени и не са обжалвани, в качеството си на властнически актове, издадени от компетентен изпълнително-разпоредителен орган, същите са породили за адресата си определените наказателноправни последици. В този аспект и предвид получените през 2002г. 39 контролни точки и отнетите с посочените в заповедта НП 39 контролни точки, защитната теза за липса на материалноправните предпоставки по смисъла на чл. 171, т. 4 от ЗДвП за прилагане на принудителната административна мярка е правно несъстоятелна.

В чл.157, ал.1 от ЗДВП и чл.2, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17 декември 2012 (в сила от 04.02.2013г. и действаща към момента на издаване на заповедта), контролните точки са наречени “контролни точки за отчет на извършваните нарушения“ и следователно законодателят ги е предвидил като средство за отчитане на установени нарушения. Контролни точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление (чл.3, ал.1 от Наредбата), а единствена възможност за евентуалното им възстановяване, е неговото успешно обжалване и отмяна на наложеното наказание. Следователно, при отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на наказание за извършеното нарушение. Предвид изложеното, първата предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП - отнети всички контролни точки, е налице в конкретната хипотеза.

Както е посочено и по-горе, за да може законосъобразно да се пристъпи към прилагане на принудителната мярка двете материални предпоставки по чл.171 т.4 от ЗДвП следва да са налице кумулативно. Разпоредбата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП предвижда, че водачът, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Поради това и след като е констатирано, че водачът е загубил правоспособността си да управлява МПС при отнети пълен брой 39 контролни точки и П. не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството за управление на МПС, то правилно и при наличието на елементите от материално-правното съдържание на нормата на чл.171 т.4 от ЗДвП, компетентният орган с обжалваната заповед е приложил предвидената в закона принудителна административна мярка.

За пълнота следва да се посочи още, че бездействието на административния орган за определен период от време и налагането на ПАМ в по- късен момент от този, в който са били отнети всички контролни точки не води до незаконосъобразност на заповедта. Фактическите обстоятелства, при наличието на които органът следва да наложи мярката са: отнети всички контролни точки и бездействие на водача на МПС по връщане на свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Законът не предвижда срок, при изтичането на който, ако свидетелството не е върнато следва да бъде наложена принудителната административна мярка.

Съдът намира, че след като са спазени материалноправните предпоставки за налагане на съответната ПАМ, същата кореспондира и с формулираните в чл.171 от ЗДвП цели на мерките по глава VІ от ЗДвП – да бъде приложена за осигуряване безопасността на движението по пътищата чрез отстраняване от участие в него на неизправен водач с множество нарушения по ЗДвП, както и за преустановяване на бъдещото им извършване.

Ето защо оспорената заповед за налагане на ПАМ е законосъобразна, а депозираната жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 1 предл. последно от АПК, Административен съд Плевен, VII- ми състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.П.П. *** срещу Заповед №20374/24.10.2013г. за прилагане на принудителни административни мерки, издадена от Началника на сектор „ПП” при ОД на МВР-Плевен.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: