Р E Ш Е Н И Е

№ 112

гр.Плевен, 12 Март  2014 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на седми март, две хиляди и четиринадесета година, в състав:                                                

        Председател: Юлия Данева

                                                        Членове: Цветелина Кънева

                                                                        Катя Арабаджиева

При секретаря А.П. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 1210 по описа за 2013 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 456 от 11.11.2013 г., постановено по НАХД № 306 по описа за 2013 г., Районен съд – Червен бряг е отменил изцяло Наказателно постановление № 1020/18.06.2013 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, с  което  на Г.Л.Т. ***, за нарушение на чл.213, ал.1, предл. 7-мо, т.1 от Закона за горите е наложено административно наказание  глоба в размер на 225лв. по чл.266 ал.1 от ЗГ и на основание чл.275, ал.2 от с.з. е определено да заплати равностойността на липсващите вещи – предмет на нарушението – 8 куб.м. дърва за огрев от благун в размер на 201,52 лв.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, чрез юрисконсулт В. Г., в която са наведени доводи, че съдебният акт е незаконосъобразен и необоснован. Касаторът сочи, че районният съд е счел, че фактическата обстановка в АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление, е включена в описанието на деянието, за което е образувано досъдебно производство № Д-413/2013г. по описа на Районна прокуратура – Червен бряг за престъпление по чл.235, ал.6 от НК срещу жалбоподателя. Във връзка с последното е приел, че е налице едно деяние, което нарушава едновременно наказателна и административнонаказателна норма, поради което наказателната отговорност изключва административнонаказателната отговорност. Този извод се счита за неправилен. Сочи се, че на лицето Т. са съставени два броя АУАН, а именно: АУАН № 1020/30.04.2013 г. по регистъра на РДГ – Ловеч, серия Б00А 2012 г. № 004283 от 24.04.2013 г., касаещ деянието съхранение на дървесина, без същата да е маркирана с контролна горска марка, което е административно нарушение по Закона за горите, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление и АУАН № 1021/30.04.2013 г. по регистъра на РДГ – Ловеч, серия Б00А 2012 г. № 004284 от 24.04.2013 г., съставен за съхранение на дървесина без превозен билет, доказващ законния й произход. Сочи се още, че АУАН № 1021/30.04.2013 г. по регистъра на РДГ – Ловеч е изпратен на Районна прокуратура – Червен бряг за преценка за наличие на престъпление по чл.235 от НК и именно във връзка с него е образувано досъдебно производство № Д-413/2013 г. по описа на Районна прокуратура – Червен бряг. Касаторът твърди, че при съставянето на двата броя АУАН Регионална дирекция по горите – Ловеч се е придържала към Разпореждане АП № 1 от 06.03.2007 г. на Апелативна прокуратура – Велико Търново и по-конкретно с т.5 от същото. Счита се, че в случая се касае не за едно, а за две отделни деяния, а изводите на районния съд са неправилни. В заключение се моли за отмяна на решението на Районен съд – Червен бряг и за потвърждаване на наказателното постановление.

От ответника в настоящето производство – Г.Л.Т., не е депозирано възражение по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът – Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, редовно призован, не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът – Г.Л.Т., редовно призован, се представлява от адв.А., който счита решението на районния съд за правилно и моли да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районния съд е правилно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 24.04.2013 г. около 12:50 часа служители на Държавно горско стопанство – гр. Плевен  установили, че Г.Т. съхранява в домът си в гр. Червен бряг, 1 пр.куб.м. дърва за огрев от благун, без дървесината да е маркирана с контролна горска марка, което деяние квалифицирали като нарушение на чл. 213, ал.1,  предложение шесто, т.1 от Закона за горите и е съставен АУАН № 1020/30.04.2013г. /серия Б00А № 004283/. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление № 1020/18.06.2013г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, с което на Т. на основание чл.266 ал.1 предл.седмо е наложена глоба в размер 225 лв., както и да  заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението: 8 куб. м. дърва за огрев от благун в размер на 201,52 лв. От правна страна съдът е приел, че фактическата обстановка в обжалваното наказателно  постановление и в АУАН, въз основа на който е издадено, e включена в описанието на деянието, за което е образувано досъдебно производство № Д-413/2013 г. по описа на РП – Червен бряг за престъпление по чл.235, ал.6 от НК срещу Т.. Във връзка с последното съдът е посочил, че когато едно деяние нарушава едновременно наказателна и административно-наказателна норма и законът не предвижда нещо изрично по този повод, наказателната отговорност изключва /поглъща/ административнонаказателната. За конкретния случай е счел, че е недопустимо да бъде налагано и административно наказание за едно и също деяние, както и че е недопустимо да се носи едновременно административна и наказателна отговорност за едно деяние. Районният съд е посочил също, че съгласно разпоредбата на чл. 33 ал. 1 от ЗАНН когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува, като ал. 2 регламентира, че когато се установи, че деянието, за което е образувано административно-наказателно производство, съставлява престъпление, производството се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. В заключение е счел, че в случая административно-наказателното производство е приключило с издаването на обжалваното наказателно постановление, поради което не е възможно да се прекрати производството, въпреки констатацията, че за същото деяние, предмет на НП, Т. вече е осъден с влязла в сила присъда, поради което е налице основание за отмяна на наказателно постановление. Воден от тези мотиви, районният съд е отменил изцяло наказателното постановление, без да разглежда спора по същество и да се произнася по доводите за разминаване на обстоятелствената и диспозитивната част на НП.   

Административен съд Плевен, първи касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон и на доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод, че е недопустимо да бъде налагано и административно наказание за едно и също деяние, което води до незаконосъобразност на обжалваното НП, който извод се явява правилен и обоснован. Ето защо фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция.

По касационните възражения настоящият състав съобрази следното:

Деянието, за което е съставен АУАН е описано по следния начин: съхранява 8пр.куб.м. дърва за огрев от благун, без дървесината да е маркирана с контролна горска марка, и квалифицирано като нарушение на чл.213 ал.1 предл. шесто т.1 от Закона за горите. С обжалваното НП Т. е санкциониран на основание чл.266 ал.1 предл. седмо от ЗГ, за това, че съхранява 1 пр.куб.м. дърва за огрев от благун, без дървесината да е маркирана с контролна горска марка. 

Съгласно чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ, се забраняват покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка. Санкционната норма на чл.266 ал.1 от ЗГ регламентира, че  се наказва с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти.

По делото е представена влязла в сила присъда, с която Т. е признат за виновен в това, че на 24.04.2013г. в гр.Червен бряг, в частен дом находящ се на ул.”Търговска” №117, съхранявал незаконно добит от другиго дървен материал-8 пр.куб.м. дърва за огрев-благун, който случай е определен като маловажен, поради което на основание чл.235 ал.6 предл. 3 вр. с ал.2 предл.5 вр. с ал.1 от НК на лицето е наложено наказание глоба. Състава на престъплението, за което Т. е признат за виновен определя, че наказателна отговорност носи и този, който укрие, товари, транспортира, разтоварва, съхранява или преработва незаконно добит от другиго дървен материал.

В конкретния случай, при идентичност на фактите по образуваните срещу Т. паралелно две производства-наказателно от общ характер и административнонаказателно, както и при наличието на нарушение съдържащо признаците и осъществяващо състава на административно нарушение, като за същото това деяние (съхранява) е предвидена и наказателна отговорност, тъй като осъществява и състава на престъпление по НК, следва да бъдат споделени мотивите на районния съд, че е недопустимо да се носи едновременно административна-наказателна и наказателна отговорност  с оглед нормата на чл.33 от ЗАНН.

За пълнота следва да се посочи, че в административно-наказателното производство е допуснато и друго процесуално нарушение, изразяващо се в разминаване на обстоятелствата, отразени в АУАН и тези в НП. С АУАН е повдигнато обвинение за съхраняване на 8 пр.куб.м. дърва за огрев от благун, а с издаденото въз основа на акта НП  лицето е санкционирано за съхраняване на 1 пр.куб.м. дърва за огрев от благун. Последното от своя страна е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 456 от 11.11.2013г., постановено по НАХД № 306 по описа за 2013г. на  Районен съд – Червен бряг.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                            

  

                   2.