Р E Ш Е Н И Е
№ 112
гр.Плевен, 12 Март 2014 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на седми март, две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
Председател: Юлия Данева
Членове: Цветелина Кънева
Катя Арабаджиева
При секретаря А.П. и с участието на прокурора Иван
Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 1210 по описа за 2013 г.
на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и
чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 456 от 11.11.2013 г., постановено по НАХД
№ 306 по описа за 2013 г., Районен съд – Червен бряг
е отменил изцяло Наказателно постановление № 1020/18.06.2013 г. на Директора на
Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, с
което на Г.Л.Т. ***, за нарушение на чл.213, ал.1, предл. 7-мо, т.1 от
Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 225лв. по чл.266 ал.1 от ЗГ
и на основание чл.275, ал.2 от с.з. е определено да заплати равностойността на
липсващите вещи – предмет на нарушението – 8 куб.м. дърва за огрев от благун в
размер на 201,52 лв.
Срещу решението е подадена касационна жалба от Регионална
дирекция по горите – гр.Ловеч, чрез юрисконсулт В.
Г., в която са наведени доводи, че съдебният акт
е незаконосъобразен и необоснован. Касаторът сочи, че районният съд е счел, че
фактическата обстановка в АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното
наказателно постановление, е включена в описанието на деянието, за което е
образувано досъдебно производство № Д-413/2013г. по описа на Районна
прокуратура – Червен бряг за престъпление по чл.235, ал.6 от НК срещу
жалбоподателя. Във връзка с последното е приел, че е налице едно деяние, което
нарушава едновременно наказателна и административнонаказателна норма, поради
което наказателната отговорност изключва административнонаказателната
отговорност. Този извод се счита за неправилен. Сочи се, че на лицето Т. са
съставени два броя АУАН, а именно: АУАН № 1020/30.04.2013 г. по регистъра на
РДГ – Ловеч, серия Б00А 2012 г. № 004283 от 24.04.2013 г., касаещ деянието
съхранение на дървесина, без същата да е маркирана с контролна горска марка,
което е административно нарушение по Закона за горите, въз основа на който е
издадено обжалваното наказателно постановление и АУАН № 1021/30.04.2013 г. по
регистъра на РДГ – Ловеч, серия Б00А 2012 г. № 004284 от 24.04.2013 г.,
съставен за съхранение на дървесина без превозен билет, доказващ законния й
произход. Сочи се още, че АУАН № 1021/30.04.2013 г. по регистъра на РДГ – Ловеч
е изпратен на Районна прокуратура – Червен бряг за преценка за наличие на
престъпление по чл.235 от НК и именно във връзка с него е образувано досъдебно
производство № Д-413/2013 г. по описа на Районна прокуратура – Червен бряг. Касаторът твърди, че при съставянето на двата броя
АУАН Регионална дирекция по горите – Ловеч се е придържала към Разпореждане АП
№ 1 от 06.03.2007 г. на Апелативна прокуратура – Велико Търново и по-конкретно
с т.5 от същото. Счита се, че в случая се касае не за едно, а за две отделни
деяния, а изводите на районния съд са неправилни. В заключение се моли за отмяна
на решението на Районен съд – Червен бряг и за потвърждаване на наказателното
постановление.
От ответника в настоящето производство – Г.Л.Т., не е
депозирано възражение по касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът – Регионална дирекция по
горите – гр.Ловеч, редовно призован, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът – Г.Л.Т., редовно призован,
се представлява от адв.А., който счита решението на районния съд за правилно и
моли да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районния
съд е правилно.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 24.04.2013 г. около
12:50 часа служители на Държавно горско стопанство – гр. Плевен установили, че Г.Т.
съхранява в домът си в гр. Червен бряг, 1 пр.куб.м. дърва за огрев от
благун, без дървесината да е маркирана с контролна горска марка, което деяние
квалифицирали като нарушение на чл. 213, ал.1,
предложение шесто, т.1 от Закона за горите и е съставен АУАН №
1020/30.04.2013г. /серия Б00А № 004283/. Въз основа на акта е издадено и обжалваното
наказателно постановление № 1020/18.06.2013г. на Директора на Регионална
дирекция по горите – гр. Ловеч, с което на Т. на основание чл.266 ал.1
предл.седмо е наложена глоба в размер 225 лв., както и да заплати паричната равностойност на липсващите
вещи – предмет на нарушението: 8 куб. м. дърва за огрев от благун в размер на
201,52 лв. От правна страна съдът е приел, че фактическата обстановка в обжалваното
наказателно постановление и в АУАН, въз основа на който е издадено, e
включена в описанието на деянието, за което е образувано досъдебно производство
№ Д-413/2013 г. по описа на РП – Червен бряг за престъпление по чл.235,
ал.6 от НК срещу Т.. Във връзка с
последното съдът е посочил, че когато едно деяние нарушава едновременно
наказателна и административно-наказателна норма и законът не предвижда нещо
изрично по този повод, наказателната отговорност изключва /поглъща/
административнонаказателната. За конкретния случай е счел, че е недопустимо
да бъде налагано и административно наказание за едно и също деяние, както и че
е недопустимо да се носи едновременно административна и наказателна отговорност
за едно деяние. Районният съд е посочил също, че съгласно разпоредбата на чл.
33 ал. 1 от ЗАНН когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от
органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се
образува, като ал. 2 регламентира, че когато се установи, че деянието, за което
е образувано административно-наказателно производство, съставлява престъпление,
производството се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор.
В заключение е счел, че в случая административно-наказателното производство е
приключило с издаването на обжалваното наказателно постановление, поради което
не е възможно да се прекрати производството, въпреки констатацията, че за
същото деяние, предмет на НП, Т. вече е осъден с влязла в сила присъда, поради
което е налице основание за отмяна на наказателно постановление. Воден от тези
мотиви, районният съд е отменил изцяло наказателното постановление, без да
разглежда спора по същество и да се произнася по доводите за разминаване на
обстоятелствената и диспозитивната част на НП.
Административен съд Плевен, първи касационен състав намира,
че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с
материалния закон и на доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е
осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване
на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на
доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд,
като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод, че е недопустимо да
бъде налагано и административно наказание за едно и също деяние, което води до
незаконосъобразност на обжалваното НП, който извод се явява правилен и
обоснован. Ето защо фактическите констатации и правните изводи формирани от
районния съд се споделят от настоящата инстанция.
По касационните възражения настоящият състав съобрази
следното:
Деянието, за
което е съставен АУАН е описано по следния начин: съхранява 8пр.куб.м. дърва за огрев от благун, без дървесината да е
маркирана с контролна горска марка, и квалифицирано като нарушение на чл.213
ал.1 предл. шесто т.1 от Закона за горите. С обжалваното НП Т. е санкциониран
на основание чл.266 ал.1 предл. седмо от ЗГ, за това, че съхранява 1 пр.куб.м.
дърва за огрев от благун, без дървесината да е маркирана с контролна горска
марка.
Съгласно чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ, се забраняват покупко-продажбата и други
разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването,
придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана
с контролна горска марка, съответно с производствена марка. Санкционната норма
на чл.266 ал.1 от ЗГ регламентира, че се
наказва с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание,
физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по
прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява,
преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти.
По делото
е представена влязла в сила присъда, с която Т. е признат за виновен в това, че
на 24.04.2013г. в гр.Червен бряг, в частен дом находящ се на ул.”Търговска”
№117, съхранявал незаконно добит от
другиго дървен материал-8 пр.куб.м. дърва за огрев-благун, който случай е
определен като маловажен, поради което на основание чл.235 ал.6 предл. 3 вр. с
ал.2 предл.5 вр. с ал.1 от НК на лицето е наложено наказание глоба. Състава на
престъплението, за което Т. е признат за виновен определя, че наказателна отговорност
носи и този, който укрие, товари, транспортира, разтоварва, съхранява
или преработва незаконно добит от другиго дървен материал.
В
конкретния случай, при идентичност на фактите по образуваните срещу Т.
паралелно две производства-наказателно от общ характер и
административнонаказателно, както и при наличието на нарушение съдържащо
признаците и осъществяващо състава на административно нарушение, като за същото
това деяние (съхранява) е предвидена и наказателна отговорност, тъй като
осъществява и състава на престъпление по НК, следва да бъдат споделени мотивите
на районния съд, че е недопустимо да се носи едновременно
административна-наказателна и наказателна отговорност с оглед нормата на чл.33 от ЗАНН.
За пълнота
следва да се посочи, че в административно-наказателното производство е
допуснато и друго процесуално нарушение, изразяващо се в разминаване на
обстоятелствата, отразени в АУАН и тези в НП. С АУАН е повдигнато обвинение за съхраняване
на 8 пр.куб.м. дърва за огрев от благун, а с издаденото въз основа на акта НП лицето е санкционирано за съхраняване на 1
пр.куб.м. дърва за огрев от благун. Последното от своя страна е самостоятелно
основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от
ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 456 от 11.11.2013г.,
постановено по НАХД № 306 по описа
за 2013г. на Районен съд – Червен бряг.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.