Р Е Ш Е Н И Е

№ 245

гр.Плевен, 16 Май 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на осми май две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Катя Арабаджиева

При секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №209 по описа за 2014 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 124, ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДС/.

Образувано е по жалба от Ц.Р.Г. ***, чрез адв.Ю.С. с надлежно пълномощно на л.13 от делото, против Заповед №РД-15-16/14.02.2014 год. на Директора на Областна дирекция „Земеделие” гр.Плевен, с която е прекратено служебното правоотношение на Г. на основание чл.107, ал.2 от ЗДС.

В жалбата са наведени доводи, обосноваващи незаконосъобразност на оспорения акт, по същество неправилно прилагане на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се, че като основание за прекратяване на служебното правоотношение в заповедта е посочено, че служителят е получил най-ниска годишна оценка – “Неприемливо изпълнение” за периода 01.01.2013г. – 31.12.2013г. По същество се сочи, че са нарушени разпоредбите на Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите от държавната администрация /НУРОИСДА/, а именно чл. 9, ал. 3 и 4, чл. 18 от същата. Сочи се още, че оценката за изпълнението на работата не е изготвена въз основа на обективно установими факти. Твърди, че в атестационния формуляр, удостоверяващ извършената процедура по атестирането на жалбоподателя, няма поставени оценки по отделните показатели по чл.4, ал.1, т.2 във връзка с чл.15 от НУРОИСДА. Твърди , че е налице съществено разминаване между оценката на оценяващия ръководител по отношение на първия период – до 01.07.2013г. и коментарите за неприемливо изпълнение в заключителната среща. Счита , че това противоречие води до липса на мотиви за оценка по чл.18, ал.1 от Наредбата и затова тези коментари не са конкретни и основаващи се на надлежно установени факти, които да обосноват неприемливо изпълнение. Твърди още, че не е спазен реда за атестиране, тъй като в противоречие с императивното изискване на чл.20 от Наредбата оценяващият ръководител не е подписал формуляра за оценка и същия е връчен на жалбоподателя на 30.01.2014 год. без подпис на оценяващия ръководител. Сочи, че оценявания е оспорил оценката пред контролиращия орган, като доводите във възражението не са обсъдени, а с допълнителни мотиви във формуляра за оценка на изпълнението на длъжността, оценката на оценяващия ръководител е потвърдена, без да са посочени конкретни данни за това. Сочи, че липсва подпис на оценявания в приложения формуляр, което налага извод, че жалбоподателят не е запознат с решението на контролиращия ръководител. В заключение се моли за отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.

По делото е постъпил писмен отговор от Директора на ОД”Земеделие”-Плевен, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на подадената жалба.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. С., която поддържа жалбата на заявените основания, моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски. Представя писмени бележки и списък на разноските по делото.

Ответникът по жалбата се представлява от юрисконсулт К. с надлежно пълномощно, който излага становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Представя писмена защита.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства и като извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ц.Р.Г. е заемал длъжността Директор в Дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси” в Областна дирекция „Земеделие” Плевен, с придобит ранг I младши. На 01.08.2012г. му е връчен препис от длъжностна характеристика, утвърдена от Директора на ОД”Земеделие”- Плевен. Проведено е оценяване на служителя за индивидуалното изпълнение на длъжността за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2013г., като на 30.01.2014г. е проведена заключителна среща между Директора на ОД „Земеделие” Плевен и жалбоподателя, на която оценяващият ръководител е определил годишна оценка "Неприемливо изпълнение". От страна на Г. е направен коментар, че не е съгласен с поставената му оценка и ще подаде възражение в установения срок. На 31.01.2014 год. Г. е подал възражение с вх.№316, против определената от оценяващия ръководител оценка „неприемливо изпълнение”, в което е изразил несъгласие с поставената оценка за изпълнение на длъжността, като е изложил подробни и конкретни аргументи във връзка с изпълнението на възложената му длъжност. На 07.02.2014г. контролиращият ръководител-Директорът на ОД „Земеделие”-Плевен потвърдил поставената оценка“Неприемливо изпълнение”. Със Заповед № РД-15-16 от 14.02.2014г. на Директора на ОД „Земеделие”-Плевен, на основание чл. 107, ал. 2 и 108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с Ц.Р.Г., поради това, че е получена най-ниска годишна оценка - “Неприемливо изпълнение” при оценяване изпълнението на служителя за периода 01.01.2013г. – 31.12.2013г. Със същата заповед е определено да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2013г. и 2014г. общо в размер на 13 работни дни. Заповедта е връчена на Г. на 18.02.2014г. и е оспорена пред Административен съд Плевен с жалба вх.№674 от 27.02.2014г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Процесната Заповед № РД-15-16/14.02.2014г. е издадена от компетентен орган-Директорът на ОД „Земеделие”-Плевен, който е органът по назначаване, по аргумент от разпоредбата на чл.3, ал.3, т.8 от Устройствения правилник на областните дирекции „Земеделие”. Заповедта е издадена в изискуемата от закона писмена форма и с предписаното от чл. 108 ал. 1 от ЗДСл съдържание, но при опорочена процедура по оценяването, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяна. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 107 ал. 2 от ЗДСл, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител, получил възможно най-ниската годишна оценка за изпълнението на длъжността в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка. Условията и редът за оценяване на служителите в държавната администрация са уредени в Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация /Наредбата/. Според чл. 2 от Наредбата, оценяването на изпълнението на длъжността от служителите в държавната администрация се извършва ежегодно въз основа на постигането на предварително определени цели или изпълнението на преките задължения и поставените задачи и на показаните компетентности. Оценяването на изпълнението на длъжността за висшите държавни служители, служителите на ръководни длъжности и на експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции се извършва от оценяващ ръководител под наблюдението и контрола на контролиращ ръководител и на синдикалната организация на работниците и служителите в администрацията и включва три етапа: изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план в периода от 01 януари до 31 януари; междинна среща между оценяващия ръководител и оценявания в периода от 15 юни до 31 юли и заключителна среща и определяне на годишна оценка за изпълнението на длъжността в периода от 01 януари до 31 януари на следващата година. Оценяването на изпълнението на служителите се извършва по целесъобразност и е предоставено изцяло в правомощията на административния орган. В обхвата на съдебния контрол попада само проверката за законосъобразно осъществяване на процедурата по оценяване на изпълнението като гаранция за обективното и безпристрастно оценяване на държавния служител.

В настоящия случай е безспорно установено, че жалбоподателят е осъществявал функция по служебно правоотношение като Директор на Дирекция „АПФСДЧР” в ОД”Земеделие”- Плевен и индивидуалното изпълнение на длъжността му подлежи на ежегодно оценяване. Оценяването е проведено за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2013г., чиято продължителност, начален и краен момент съвпадат с нормативните изисквания на Наредбата. От съдържанието на приобщения към преписката формуляр приложение № 2 към чл. 19, ал.1, т.1 се установява, че оценяването е извършено от компетентен орган по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Наредбата и в съответствие с условията на чл. 9, чл. 12 и чл. 13 от Наредбата. Съставен е индивидуален работен план, в който са описани целите и периода за постигането им, както и изискванията и критериите за тяхното изпълнение. Индивидуалният работен план е съгласуван с оценявания служител на 28.01.2013г., което се удостоверява от положения под текста подпис. Обстоятелството, че съдържанието на плана възпроизвежда част от текстовете в длъжностната характеристика не е в противоречие с изискванията на чл. 9 от Наредбата, тъй като степента на конкретизация и постижимост на целите в конкретния случай покрива регламентираните критерии. Ето защо е неоснователно възражението в този смисъл, направено в жалбата. Междинната среща е проведена на 01.07.2013 год. в посочения в наредбата период (от 15 юни до 31 юли на съответната календарна година), а резултатът от нея е отразен в съответната графа на формуляра. Коментарът на оценяващия ръководител е за качествено и в срок изпълнение на поставените в работния план задачи. Посочено е в коментара на оценяващия ръководител при провеждане на междинната среща, че оценяваният успява да постигне поставените в работния план цели; изпълнява добре задълженията си по отношение на обема и качеството на работа и определените срокове; правилно прилага нормативните актове, които се отнасят до успешното изпълнение на длъжността; познава параметрите на документооборота и информационните процеси в отдела, умее да работи с общи и специализирани приложни програмни продукти; изпълнява задълженията си от длъжностната характеристика добросъвестно и с чувство за отговорност в определения срок; следи и прилага разпоредбите в областта на земеделието. Заключителната среща също е проведена в срока по чл. 13, ал. 1 от Наредбата. Годишна оценка, поставена от оценяващия ръководител е "Неприемливо изпълнение", и възпроизвежда текстово нормата на чл. 17 , т. 5 от Наредбата. В мотивите на оценяващия ръководител е записано, че служителят осигурява слаба координация между останалите звена от структурата на ОД „Земеделие”; не осъществява контрол върху служителите в дирекция „АПФСДЧР” и не съумява да стимулира инициативността и потенциала им; не осъществява задължението си на финансов контрольор по критериите от индивидуалния му работен план. В срока и при условията на чл. 21, ал. 2 от Наредбата контролиращият ръководител – Директора на ОД”Земеделие”-Плевен е потвърдил поставената оценка “Неприемливо изпълнение” с коментар, че мотивите за обжалване на оценявания напълно противоречат на действията му; служителят не е изпълнявал своевременно и в срок задълженията си, не е изпълнявал функциите си на контролиращ дейността както на финансовите документи, така и на юрисконсулта; счел е за „нелеп” мотив написаното от жалбоподателя във възражението, че написаните от него становища са без езикови и граматически грешки.

В контекста на изложеното се налага извод за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съгласно чл. 18, ал.1 от НУРАСДА, оценяващият ръководител е длъжен да извърши оценката на изпълнението на длъжността безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, както и да мотивира писмено своята оценка.. Той е длъжен да мотивира писмено своите оценки, като вписва мотивите в съответните полета от Раздел III на Формуляра за оценка. Изискването на Наредбата за преценка въз основа на "обективно установими факти и обстоятелства" при изготвянето на Формуляра, не е изпълнено.

От приложения Формуляр става ясно, че през по-голямата част от годината – от 01.01.2013 год. до 02.08.2013 год. (на 02.08.13 г. според приложения на л.64-гръб трудов договор оценяващия ръководител е постъпил на работа) жалбоподателят е изпълнявал задълженията от работния план качествено и в срок, а за остатъка до края на оценявания период качеството на неговата работа е спаднало толкова ниско, че е мотивирало Директора на ОД „Земеделие” гр.Плевен да му постави оценка 5 - "Неприемливо изпълнение". При това, мотивите на оценяващият ръководител са общи, без конкретизация и без да посочват никакви "обективно установими факти и обстоятелства", мотивирали го да даде въпросните оценки. Не са посочени конкретни действия и/или бездействия на служителя, сочещи, че Г. осигурява слаба координация между звената в дирекцията, респ. в какво се изразява неосигуряването на контрол върху служителите. Не е ясно въз основа на какви факти е направен извода, че служителят няма потенциал за развитие. В административната преписка не се съдържат конкретни данни, от които да се установи кои от целите, описани в индивидуалния план не са постигнати, респ. кои основни задължения, дефинирани в длъжностната характеристика не са изпълнени. Нещо повече: между оценките, дадени към момента на междинната среща и тази към 30.01.2014 г. има съществени и необясними противоречия. Пълното противоречие на общата оценка с дадената такава на междинната среща дава основание да се приеме, че общата оценка не е извършена от оценяващия ръководител съобразно критериите по чл. 18 от НУРАСДА - безпристрастно, честно и компетентно. Общата оценка не се базира на обективно установими факти, които да я обуславят и не е мотивирана с оглед противоречието й с междинната оценка. Дори след подаване на мотивирано възражение от Г. по реда на чл.23 от Наредбата, контролиращият ръководител (който в случая е един и същ с оценяващия на основание чл.5, ал.3 от Наредбата), не е изложил конкретни доводи защо не приема представените възражения, които , видно от същите на л.25 са конкретни, пълни, аргументирани. Контролиращият ръководител, вместо да ги обсъди и мотивирано да посочи защо не ги приема като основание за промяна на поставената годишна оценка, се е задоволил схематични и бланкетно да посочи, че мотивите във възражението противоречат на действията на Г. и че същият не е изпълнил качествено и в срок задълженията си, в т.ч. и по осъществяване на контрол. Отново липсват конкретизиращи данни, които да свържат неприемливото изпълнение с преките задължения на жалбоподателя. Тези общи и неконкретни формулиравки не са подкрепени с конкретни обективно осъществени или неосъществени действия , които да наложат извод за наличие на предпоставката по чл. 17, т.5 – неизпълнение на преобладаващата част от задълженията на нивото на изискванията за обем, качество и срокове; непоказване за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, които не отговарят на изискванията в приложение № 1. Липсата на мотиви винаги е съществено процесуално нарушение, т.к. по същество липсва обект, който да може да бъде проконтролиран от съда.

Във връзка с горното следва да се посочи, че оценяващият ръководител, който е и контролиращ ръководител по смисъла на чл.5, ал.3 от Наредбата, е назначен на тази длъжностна от 31.07.2013г. и я изпълнява, считано от 02.08.2013 год., видно от представения трудов договор № РД-15-730/31.07.2013г. на л.64 от делото. Последното налага извода, че контролиращият орган не е имал обективна възможност да знае и да следи за качеството на дейността на оценявания.

Констатираните от съда допуснати нарушения на административнопроизводствените правила са изключително съществени, тъй като опорочават изцяло изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 18 от Наредбата не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван с оглед обективно установени факти и обстоятелства. С оглед изложеното следва да се приеме, че получената от оспорващия Г. годишна оценка при оценяването като съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби не обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването. Изискванията на цитирания законов текст за прекратяване на служебното правоотношение не са изпълнени, поради което издадената заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

Съобразно изхода на делото основателно се явява искането на оспорващия за присъждане на направените разноски, поради което ОД „Земеделие”-Плевен следва да бъде осъдена да му заплати направените и доказани по делото разноски в размер на 450 лв.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2 предл. 2 от АПК, Административен съд-Плевен, VI-ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед №РД-15-16/14.02.2014 год. на Директора на Областна дирекция „Земеделие” гр.Плевен, с която е прекратено служебното правоотношение на Ц.Р.Г. ***, на основание чл.107, ал.2 от ЗДС.

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие” гр.Плевен да заплати на Ц.Р.Г. *** направените по делото разноски в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-срок от съобщаването на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: