Р Е Ш Е Н И Е

№ 230

гр.Плевен, 10 Май 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, І-ви състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми април, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Калина Пецова

При секретаря А.Х. и с участието на прокурор от ОП Плевен Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1209 по описа за 2013година на Административен съд – Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 204, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 203, ал.1 от АПК вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

По искова молба, вх. № 3959/30.12.2013г. при Административен съд Плевен от Х.Т.А.,***, XX-та група, е образувано ахд. № 1209/2013г. по описа на съда. Като ответник е посочен началника на Министерство на правосъдието. В молбата е формулирано искане за производство по чл. 1 от ЗОДОВ. Претендира се обезщетение в размер на 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева за неимуществени вреди, претърпени в процеса на изтърпяване на наказанието, а именно периода от 20.12.2002г. до 17.02.2006г. Твърди се, че през посочения период в помещението, в което е пребивавал, не е имало санитарен възел и течаща вода. била оставена кофа, която се ползвала само праз нощта, в присъствието на трети лица. С уточняваща молба е посочено, че вредите били резултат от незаконосъобразни действия и бездействия на служителите в Затвора – Плевен, а претендираните вреди били неимуществени. За допълнителна молба от 23.01.2014г. ищецът е посочил като ответник ГД “Изпълнение на наказанията” на място на Министерство на правосъдието.

По делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез процесуален представител на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, упълномощена със Заповед №Л 7521/2 от 20.08.2013г. на главния директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, в която са наведени доводи за неоснователност на така предявените искове. Алтернативно прави възражение за погасено по давност право на иск позовавайки се на ТР № 3/22.04.2005г. по т.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и на обстоятелството, че твърдяните вредоносни действия били прекратени на 28.11.2005г., когато л.св. А. бил приведен за доизтърпяване на наложеното наказание в Затвора Пловдив.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и подържа иска на заявените основания.

Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, представлява се от юрк. Г., която изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава мотивирано заключение за недопустимост на иска, като погасен по давност, алтернативно като неоснователен и недоказан. Сочи, че липсва причинно-следствена връзка между претърпените вреди и поведението на администрацията на затвора.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на Закона, намира за установено следното:

Исковата молба е допустима за разглеждане, подадена от надлежна страна, срещу пасивно легитимиран ответник – Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, доколкото началникът на Затвора Плевен и администрацията на затвора са част от ГДИН.

Разгледан по същество, искът е неоснователен.

За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

От приложената по делото Справка изх. № 1023/06.03.2014г. от ГДИН Затвора Плевен се установява, че л. св. Х.Т.А. е осъден на “доживотен затвор”, като присъдата е с начало 01.03.2002г. при първоначално постановен “специален режим”. В този период А. *** на 20.12.2002г., в качеството си на подсъдим и е приведен в Затвора Пловдив на 28.11.2005г., т.к. е с постоянен адрес гр. Пловдив. Към настоящия момент л.св. А. ***, считано от 16.10.2013г., след проведено лечение.

Претенцията на л. св. Х.А. е за вреди, претърпени в периода от 20.12.2002г. до 17.02.2006г. при престоя в Затвора Плевен. По тази претенция е възразено от процесуалния представител на ответника с твърдението, че е искът е погасен по давност.

Възражението е основателно.

Според § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. След като в ЗОДОВ не е предвиден срок за предявяване на исковете, то следва да намери приложение общата погасителна давност по разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД. С изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, като в случаи на непозволено увреждане, от прекратяване на увреждащите действия или от момента на прекратяване на фактическото състояние, когато увреждането е следствие от бездействие

Както бе посочено по-горе, претенцията на ищеца обхваща периода от 20.12.2002г. до 17.02.2006г., през който се твърди, че са били настъпили вредите и касае престоя на ищеца в Затвора Плевен. Същият обаче е бил приведен в Затвора Пловдив на 28.11.2005г., от който момент следва да се приеме, че е прекратено вредоносното въздействие от администрацията на Затвора Плевен по отношение на ищеца и е започнала да тече погасителната давност за евентуалното вземане. Дори и да се приеме, че релевантният краен срок е 17.02.2006г., както е посочено в исковата молба, то считано от 17.02.2011г. е изтекъл периода, през който ищецът е имал възможност да претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени от бездействието на длъжностни лица от Затвора Плевен. Още повече, че за него не е съществувала пречка да предяви правата си по-рано - Законът за отговорността на държавата за вреди, причинени на гражданите, е в сила от 1.01.1989 г.

По направеното възражение за недопустимост на подадения иск съдът съобрази следното: Това възражение е неоснователно. По аргумент от § 1 от ЗР на ЗОДОВ във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 124, ал. 1 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Едва в хода на съдебното производство по същество ще се установи дали претендираното право е погасено по давност, при това по повод направено възражение, т.к. давността не се прилага служебно (чл. 120 от ЗЗД).

Предвид изложеното, искът с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ГД “Изпълнение на наказанията” за причинени неимуществени вреди в размер на 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева за периода от 20.12.2002г. до 17.02.2006г. вследствие на бездействие на длъжности лица в Затвора Плевен, следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото основателна е претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да бъде уважено в размер от 150 лева.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.М.А. иск против Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” в размер на 35 000 лева за причинени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора - Плевен, претърпени в процеса на изтърпяване на наказанието, като неоснователен.

ОСЪЖДА Х.М.А. *** да заплати в полза на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” сумата от 150 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

СЪДИЯ: