РЕШЕНИЕ

№ 191

град Плевен, 16.04.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. КАЛИНА ПЕЦОВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар А.П. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 208/2014 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на РПК „Освобождение-Пордим” гр. Пордим, срещу решение № 48 от 24.01.2014 г. на Районен съд – гр. Плевен /РС/, постановено по НАХД № 2889/2013 г. с доводи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установило по безспорен начин явната малозначителност на нарушението, като при това положение е следвало съдът да приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК не на последно място и поради факта, че същото е било извършено за първи път. Навеждат се доводи, че произнасяйки се в мотивите единствено по въпроса за приложението на чл. 28 от ЗАНН, съдът е постановил решението си в нарушение на закона. Посочва се, че в мотивите си към решението, съдът е обсъждал единствено факта, че към датата на проверката работничката не е имала договор, отговарящ на изискванията на чл. 66, ал.1 от КТ и не е обсъдил факта, че уведомлението към НАП е заверено само след 3 часа от проверката, както и че евентуалното нарушение е било за първи път. Твърди се, че съдът не е обсъдил възраженията и доводите за приложението на чл. 9, ал.2 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН и при това положение, същият се е произнесъл единствено по приложението на чл. 28 от ЗАНН, отнасящ се до „маловажност“ на случая предвид разпоредбите на КТ. Моли се да бъде отменено решението на Районен съд гр. Плевен.

В съдебно заседание касаторът – РПК„Освобождение” гр. Пордим, се представлява от адв. Р.Н., който заявява, че поддържа изцяло касационната жалба. Моли да се приеме за основателна. Счита, че има съществено нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Излага доводи, че са събрани доказателства за разпоредбата на чл.9 от НК, определяща „малозначителност“ на деянието. Предвид незначителното засягане на обществения интерес цитира чл.416 от КТ. Посочва, че трябва да се има предвид и степента на обществена опасност, както и че явно малозначителността засяга и тези отношения по КТ. Сочи, че за първи път се извършва такова деяние и след три часа договорът е бил заверен. Навежда доводи, че съдът не е обсъдил техните твърдения, а се е произнесъл по чл.28 от ЗАНН, който те не са обсъждали. Твърди, че е нарушено правото им за защита, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд.

Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен, се представлява от юрк. Р. И., която моли да бъде оставена без уважение касационната жалба срещу решението на Районен съд-Плевен, което е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Твърди, че не може да се говори за маловажност, а за сериозна тежест на закона. Навежда доводи, че ако инспекторите от „Инспекция по труда” гр. Плевен не са били проверили обекта, едва ли е щяло да се завери този договор.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 15-1502789/07.11.2013 г. издадено от директора Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен, с което на РПК „Освобождение-Пордим” гр. Пордим, за това че при извършена проверка на място на 02.10.2013 г. в 11.30 ч. и по документи на 07.10.2013 г. в офиса на ДИТ Плевен, на обект-сладкарница на ул. „Цар Освободител“ № 1 в гр. Пордим, в качеството си на работодател РПК “Освобождение-Пордим“ гр. Пордим е допуснал до работа в посочения обект лицето Л. В. Д., да изпълнява трудова дейност като продавач-консултант, преди да й връчи срещу подпис копие от заверено уведомление по чл. 62, ал.3 от КТ – нарушение на чл. 63, ал.1 и ал.2 от КТ, и на основание чл. 416, ал.5 от КТ и във връзка с чл. 414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лв.

РС е приел, че се потвърждава фактическата обстановка, изложена в АУАН. Приел е за безспорно установено, че при проверката на 07.10.2013 г. Д. се е намирала в проверения обект – „сладкарница” стопанисвана от РПК „Освобождение-Пордим“ гр. Пордим, намиращ се в гр. Пордим, ул. „Цар Освободител“ № 1. От писмено доказателство по делото - Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с дата 02.10.2013 г. и час 14:11 се установява, че процесния трудов договор е регистриран часове след проверката на „ИТ“. При така установеното от фактическа страна РС е приел, че се касае за поведение по предоставяне на работна сила, като съгласно чл.1, ал.2 от КТ тези отношения се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно чл.62, ал.1 от КТ: трудовият договор се сключва в писмена форма и според чл.61, ал.1 от КТ: трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Отговорността на РПК „Освобождение-Пордим“ гр. Пордим е правилно ангажирана, тъй като същият се явява работодател по смисъла на §1, т.1 от КТ. Приел е, че деянието е и правилно квалифицирано. Не са констатирани допуснати процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, които да са съществени и които да са довели до цялостното му опорочаване. Наказващият орган не е приложил чл.28 от ЗАНН. РС е изложил мотиви, че специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. "Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административно-наказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер /ТР № 3/10.05.2011 г. на ВАС/. С измененията на КТ /ДВ бр.7 от 24.01.2012 година/ в разпоредбата на чл. 415в от КТ е въведена нова ал. 2, в която са изведени изключения от общата правило по ал. 1, а именно: ”Не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ”. Посочената нормативна разпоредба е в сила към момента на извършване на деянието - 02.10.2013 година. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, който в процесния случай е новата разпоредба на чл. 415в, ал. 2 от КТ. Поради изложените доводи, РС не е намерил случая като „маловажен“.

РС не кредитира довода, че нарушението е отстранено веднага след констатирането му и на това основание следва да се отмени НП като “маловажен” случай. Посочил е, че определящо е това, че към датата на извършената проверка е констатирана липса на уредени трудови правоотношения. Направен е и извод за липса на процесуални нарушения, допуснати при издаването НП, като НП и АУАН са издадени от компетентни органи. Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както същите и съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно изискванията на чл.42, респ. 57 ЗАНН. Описание на извършеното нарушение и обстоятелствата, свързани с него, е достатъчно изчерпателно и конкретно, поради което позволява индивидуализацията му като изпълнително деяние и като административно нарушение – чл. 63, ал. 2 вр. ал. 1 от КТ. Мястото на нарушението е достатъчно индивидуализирано, а за съставомерността на самото нарушение съществен е фактът на предоставяне на работна сила без това да е уредено по трудовото законодателство. Правото на защита не е било ограничено или нарушено, тъй като не е имало пречка привлеченият към отговорност да разбере точно нарушението, за което се наказва, и да упражни правото си на жалба и възражения. РС е приел, че от субективна страна деянието е виновно, извършено при пряк умисъл - жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял именно тях.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона.

Неоснователен е доводът в касационната жалба, че от събраните доказателства се установява по безспорен начин явната малозначителност на нарушението и е следвало РС да приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, с отчитане на факта, че нарушението е било извършено за първи път. Престъпленията и административните нарушения се различават по това, че престъпленията съдържат в състава си елемента обществена опасност (чл. 9, ал. 1 НК), а административните нарушения - нарушение на установения ред на държавно управление (чл. 6 ЗАНН) – в този смисъл Тълкувателно решение № 47 от 21.XII.1981 г. по н. д. № 37/81 г., ОСНК. По тази причина разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК не е следвало да бъде съобразявана от съда, доколкото в ЗАНН не е посочено, че административните нарушения се характеризират с признака обществена опасност, и поради това е неотносима по отношение на последните. След като не е необходимо да бъде съобразявана, РС не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не я е обсъждал. РС правилно е съобразил нормите на общия закон – ЗАНН, и приложимите норми на специалния закон – КТ, по отношение на маловажността на деянието, и е констатирал, че такава в случая не е налице. Развил е подробни мотиви по този въпрос, които настоящият състав на съда споделя и не смята за необходимо да преповтаря. Фактът, че трудовият договор е заверен 3 часа след проверката и нарушението е първо по ред, не може да доведе до приложение на института за маловажност, доколкото съгласно чл.415в, ал.2 от КТ нарушения като процесното не са маловажни, по отношение на тях този правен институт не може да бъде приложен.

За пълнота съдът отбелязва, че при нарушения, извършени от юридически лица /каквото е РПК „Освобождение - Пордим“ гр. Пордим/, отговорността е обективна, и не следва да се доказва и търси умисъл. По този причина мотивите в тази насока на РС за наличие на пряк умисъл са неправилни. Това обаче не се отразява на правилността на решението на РС.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 48 от 24.01.2014 г., постановено по нахд № 2889/2013 г. на Районен съд – гр. Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.