РЕШЕНИЕ

№ 176

гр. Плевен,08.04.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на двадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретар Д.Д. изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 1208 по описа за 2013 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/.

Делото е образувано по жалба от И.М.М. ***, чрез адв. М. М. ***, офис 3 от АК Монтана срещу заповед № ЗРД-700/10.12.2013г. на Командира на военно формирование № 22160 гр. Плевен, с която е наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене” за нарушение на чл. 78, ал. 1 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България /Устава/.

В жалбата са наведени доводи, че оспорената заповед е неправилна, като при издаването й са допуснати съществени нарушения и че е издадена в противоречие с материалния закон. Твърди се, че не е извършено виновно нарушение на Устава, като се сочат инцидентен и непредвидим характер на причините, довели до постъпване в болница. В тази връзка се сочи, че при първа възможност оспорващият е уведомил командира си по телефона, както и е представил болничен лист. Твърди, че в заповедта не са посочени конкретни обстоятелства, при които е извършено нарушението, както и доказателствата, които го потвърждават, както и служебните задължения, които са нарушени. Оспорващият счита, че според органа е налице нарушение по чл.242, т. 3 от ЗОБСРБ -нарушаване на правилата за военната вежливост и отдаването на чест, но в заповедта липсва посочване на конкретна законова разпоредба, която е нарушена. Счита, че самото производство за налагане на дисциплинарното наказание е продължило извън предвидените в закона срокове, като не била спазена процедурата по налагане на наказанието и в частност не е обсъдено наказанието с дисциплинарно наказващата комисия. В заключение моли за отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът представя отговор по жалбата, в който намира жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Посочва, че е издадена от компетентен орган, като от събраните доказателства се установява извършване на установеното нарушение на военната дисциплина – нарушение на чл.78, ал. 1от Устава – не уведомява прекия си началник за неявяването му на работа. Излагат се доводи, че за определен период М. е определен за длъжностно лице, което да получи след извършена инвентаризация имущество в посочени в нарочна заповед процедурни срокове и неявяването му следва да бъде възприето като отегчаващо вината обстоятелство. Според ответника извършването на нарушението се доказва и от липсата на доклад в докладна книга и данни в ежедневната заповед, издадена на основание чл.154, ал. 1, т. 7 от Устава. Намира, че състоянието на М. е позволявало същият да информира прекия си началник за причината, поради която не се явява на работа на 08.07.2013 година. Излагат се доводи за особения статут на военнослужещите и за компетентността на органа. Намира, че заповедта е издадена в срока по ЗОВСРБ, тъй като нарушението е открито на 08.07.2013 година, но поради отпуск за временна неработоспособност, продължил до 10.10.2013 година, то сроковете за налагане на дисциплинарно наказание „строго мъмрене” спират да текат и от завръщането му работа до 10.12.2013 година заповедта е издадена в 3-месечния срок по чл. 249, ал. 1 от ЗОВСРБ. Посочва, че видът на дисциплинарното наказание не налага да бъде назначена комисия. Моли заповедта да бъде потвърдена и да бъдат присъдени разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание- оспорващият И.М.М. *** се представлява се от адв. М. М. от АК Монтана , която поддържа жалбата и счита заповедта за незаконосъобразна, тъй като в нея липсва посочване на конкретно дисциплинарно нарушение, извършено от оспорващия, и по този начин е ограничено правото му на защита. Счита, че няма мотиви, не са спазени сроковете за налагане на наказание. Претендира отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата - Командир на Военно формирование 22160 гр. Плевен, се представлява от юрк. Ламбова, която моли за отхвърляне на жалбата. Представя писмена защита, в която поддържа изложеното в отговора по жалбата.

Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С оглед приложената по делото Заповед № ЗРД-700/10.12.2013г. се установява, че към момента на издаване на същата, оспорващият И.М.М. е сержант – старши инструктор в 3-та учебна секция на Първа учебна група във военно формирование № 22160 гр. Плевен.

Със Заповед № ЗРД-426/04.07.2013г. (л. 69) на Командира на военно формирование № 22160 гр. Плевен е разпоредено за времето от 07.03.2013г. до 02.08.2013г. капитан П. Б. да сдаде числящите му се отбранителни продукти на старшина В. Й. Т. и на сержант И.М.М., двамата старши инструктори трета секция при първа учебна група. Назначена е и комисия, поименно описана за приемане и сдаване. На 08.07.2013г. обаче сержант М. постъпил за лечение в МБАЛ “Д-р Стамен Илиев” гр. Монтана с диагноза “XXX”. Същият бил изписан на 13.07.2013г., от който момент последвало домашно лечение, за което по делото са приложени бр. болнични листа с № № 33630349; 4055647; 4055747, както и експертни лекарски решения № № 2683, 2684, 2685 всичките от 21.10.2013г. По повод неявяването на служба и несвоевременното уведомяване за това е образувано дисциплинарно производство срещу М., по което били събрани обяснения на нарушителя (л. 26) и непосредствения му началник майор Г. К.. Оспорената заповед № ЗРД-700 е издадена на 10.12.2013г. и с нея на И.М. е наложено дисциплинарно наказание “Строго мъмрене” за нарушаване на чл. 78, ал. 1 от Устава на въоръжените сили на Република България.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена от надлежна страна и в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно чл. 137, ал. 1 от ППЗОВСРБ дисциплинарното наказание "забележка", "мъмрене" и "строго мъмрене" се налага от преките командири (началници). Съгласно ал. 7 на същият член преките командири (началници) и ръководители на съответните структури могат да налагат и дисциплинарните наказания, които са в правомощията на подчинените им длъжностни лица. По делото са представени заповед № ОХ-771/05.11.2013г. на Министъра на отбраната, заповед № КВ-259/29.06.2012г. на Министъра на отбраната за назначаване на командир на в.ф.22160 гр. Плевен, длъжностни характеристики за длъжност “Командир на секция”, “Командир на учебна група”, “Командир на център” и “Старши инструктор” от които се установява, че оспорената заповед е издадена от компетентен дисциплинарно-наказващ орган -командира на Военно формирование № 22160 гр. Плевен.

При издаването й е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, като възраженията в тази насока са неоснователни. Според чл. 246, ал. 4 от ЗОВСРБ командирът или началникът е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша военнослужещия или да приеме писмените му обяснения, освен когато по вина на военнослужещия той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. По делото на л. 26 са приложени обясненията на И.М., дадени на 10.12.2013г., поради което съдът намира, че е спазено изискването на закона. Неоснователно е позоваването на оспорващия, че е следвало да бъде назначена нарочна комисия за да бъдат събрани доказателства и да бъдат осъществени беседи с дисциплинарно-наказаното лице. Съгласно чл. 246, ал. 2 от ЗОВСРБ се предвижда такава процедура, но същата се прилага единствено при налагане наказание “Уволнение”, като и в този случай не е задължителна (арг. 246, ал. 3 от ЗОВСРБ).

Неоснователно е и възражението за неспазен срок за налагане на дисциплинарното наказание. Съгласно чл. 249, ал. 1 от ЗОВСРБ дисциплинарните наказания забележка, мъмрене и строго мъмрене се налагат в срок до 10 денонощия от установяване на нарушението, но не по-късно от 3 месеца от извършването му. Според алинея 4 на същият член обаче сроковете спират да текат докато военнослужещият е в отпуск, което е и логично с оглед гарантиране в пълен обем осъществяването на правото на защита на наказаното лице. В случая твърдяното нарушение е било извършено на 08.07.2013г., като от този ден М. е бил в отпуск поради временна неработоспособност до 10.10.2013г. оспорената заповед е издадена в 3-месечния срок по ал. 1 на чл. 249 от закона.

Заповедта е издадена в писмена форма, като са изложени фактическите основания – на 08.07.2013 година М. постъпва на лечение в болница в гр. Монтана без да уведоми майор К. –командир на първа учебна група във военно формирование 22160 –Плевен и е допуснал нарушение на чл.78, ал. 1 от Устава. Съгласно чл.78, ал. 1 от Устава при заболяване военнослужещият е длъжен да уведоми непосредствения си командир (началник), след което да потърси медицинска помощ . В оспорената заповед обаче липсва посочване с това си действие/бездействие, какъв вид нарушение на военната дисциплина по см. на чл. 242 от ЗОВСРБ е извършило лицето. Съдът намира, че заповедта не е със съдържанието по чл. 148, ал. 1 и ал. 2 ППЗОВСРБ, към който препраща чл. 252 от ЗОВСРБ.. Съгласно горецитираната правна норма, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, срокът и редът за обжалване на заповедта, като е уточнено (ал. 2), че "мотивите представляват описание на фактическата обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени, и настъпилите вредни последици. В заповедта липсва посочване на конкретно нарушение на военната дисциплина, което лицето е осъществило .В чл. 241 от ЗОВСРБ се съдържа дефиниция за понятието "нарушение на военната дисциплина" - виновното неизпълнение на служебните задължения от военнослужещите. Съгласно чл. 178, ал. 1 от ЗОВСРБ, военнослужещите са длъжни да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците. Неизпълнението на регламентирани от УВСВСРБ задължения на кадровия военнослужещ безспорно съставлява нарушение на военната дисциплина , но в случая в заповедта липсва посочването му. Дисциплинарно-наказващият орган следва да квалифицира действията/бездействията, съобразно посочените в чл. 242 ЗОВСРБ дисциплинарни нарушения, като ги опише словесно и да посочи, въз основа на кои конкретно доказателства приема, че съответното нарушение е извършено виновно, определяйки и формата на вината (умишлено или непредпазливо). Ответникът не е изпълнил тези си задължения и не е мотивирал заповедта така, както предписва чл. 148, ал. 1 и ал. 2 ППЗОВСРБ.

В отговора по жалбата и писмената защита на процесуалния представител на ответника, посочва, че е налице нарушение извършено по небрежност и има отгечаващо вината обстоятелство -М., по нарочна заповед, е следвало да получи имущество и неявяването му се възприема като преднамерено и целенасочено и като нежелание да му бъде възложена отговорна задача. Тези обстоятелства обаче въобще не са описани в заповедта и е недопустимо в съдебно заседание актът да се допълва с мотиви, които съдът не може да прецени, дали са взети предвид от дисциплинарно-наказващия орган при налагане на наказанието, за да извърши преценка относно законосъобразността на наказанието. Изложените доводите в отговора по жалбата - за липса на записвания в ежедневна заповед и доклад в докладна книга също са недоказани и не са посочени в обстоятелства по установяване на нарушението и съдът приема за недоказани. Горепосоченото налага отмяна на заповед като постановена в нарушение на установената форма – липса на описание на обстоятелствата, свързани с извършване на установеното нарушение, липса на конкретно нарушение на военната дисциплина т.е. индивидуализиране на дисциплинарното нарушение, което води до ограничаване възможността на лицето за организиране на защита си, като съдът не може да извърши преценка относно законосъобразното ангажиране на дисциплинарната отговорност на лицето.

С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на оспорващия и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът намира , че в полза на оспорващия - И.М.М. *** следва да бъдат присъдени разноски в размер на 10 лева –държавна такса. Съдът намира, че разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 310 лева не следва да бъдат присъдени, тъй като на л. 15 по делото е представен договор за правна защита и съдействие и има договорено възнаграждение в размер на 310 лева, но не са представени доказателства за реалното му заплащане.

Предвид горепосоченото и на основание чл.172, ал. 2 , пр. първо от АПК, Административен съд-Плевен, пети състав

РЕШИ:

Отменя заповед № ЗРД-700/10.12.2013г. на командира на Военно формирование № 22160 гр. Плевен.

Осъжда Военно формирование № 22160 гр. Плевен да заплати на И.М.М. *** разноски в размер на 10 лева.

Оставя без уважение искането на И.М.М. *** за присъждане на разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 310 лева.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

.