Р E Ш Е Н И Е
№ 174
гр.Плевен, 2 Април 2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март, две
хиляди и четиринадесета година, в
състав:
Председател: Полина
Богданова-Кучева
Членове: Калина Пецова
Снежина Иванова
При секретаря А.П. и с участието на
прокурор при ОП-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Пецова
касационно административно-наказателно дело № 207 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2
ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 103 от 12.02.2014 г., постановено по НАХД № 2915 по описа за 2013
г. на Районен съд гр. Плевен е изменено НП № 325/13.11.2013 г. на Зам. Кмета на
Община Плевен, с което на ЕТ „В.Т.
Срещу решението е подадена касационна
жалба от ЕТ „В.Т. – Т.
Касаторът сочи, че съгласно
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, актът за установяване на административно
нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са
присъствали при извършване или установяване на нарушението, а в конкретния
случай в АУАН няма подпис на ЕТ „К. И.” и не е посочен като свидетел. Твърди се, че са налице нарушения
на чл. 44, ал. 2 от ЗАНН, тъй като от свидетелските показания и писмените
възражения, приложени в преписката по акта се установява, че касаторът е
възразил при съставянето на акта и е поискал събирането на доказателства, което
не е сторено. Счита, че поисканите от него договори с Община Плевен от
В жалбата се сочи, че е нарушена
разпоредбата и на чл. 42, т. 6 от ЗАНН, тъй като не са посочени точните имена
на нарушителя и свидетелите по акта, както и разпоредбата на чл. 52 ал. 1 от
ЗАНН, като по този начин е извършено нарушение на закона от страна на
административнонаказващия орган. Сочи, че в АУАН са изброени три нарушения –
разораване, засяване с пшеница и ползване на имота без правно основание, а
наложената санкция е само за едно, като се цитира, че е нарушен чл. 15, т. 7 от
Наредба № 9, който касае и смяна на предназначението. Твърди, че видно от
договорите за наем с Община Плевен, приложени в делото, имотът е разоран не от
него и предвид факта, че е получаван наем, независимо от това, че същият се
ползва като нива, счита това за съгласие за ползването му по този начин.
Касаторът твърди, че санкцията в
наказателното постановление е наложена за „унищожаване на мери и пасище и за
превръщане в обработваема площ нива”, като цитира чл. 20, ал. 2 от Наредба № 9,
а видно от диспозитива на акта за установяване на административно нарушение,
той касае разораването на имота. Сочи, че не е налице заповед по чл. 65 от
Закона за общинската собственост във връзка с вмененото нарушение, че имота се
ползва без правно основание. Моли да бъде отменено решението на
първоинстанционния съд.
Срещу въззивното решение е подадена и
касационна жалба от Кмета на Община Плевен, чрез юрк. П., в която са
изложени подробни съображения за причините, довели до индивидуализацията на
наложеното наказание, а именно имуществена санкция в размер на 1000 лева. По
същество моли да бъде отменено касираното решение и да бъде потвърдено
наказателното постановление в цялост.
По последната касационна жалба е постъпило
възражение от ЕТ”В.Т. – Т. 48”, в което
са наведени твърдения, че не е установено безспорно извършеното нарушение,
както и авторството му.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, представлява се от адв. Д. Н. от
ПлАК, която подържа жалбата на заявените основания. Излага допълнителни
съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление, като счита,
че било допуснато смесване на едноличния търговец и физическото лице –
представител.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, представлява се от юрк. П., която аргументира становище за
неоснователност на претенцията на едноличния търговец и претендира за
потвърждаване на наказателното постановление.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Плевен дава заключение, че касационната жалба на ЕТ”В.Т. – Т. 48” е основателна.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационните жалби са подадени в
законоустановения срок, от надлежни страни и са допустими за разглеждане.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства РС Плевен е установил следната фактическа обстановка:
С Акт за установяване на административно нарушение №208/13.08.2013г. било установено, че на 10.05.2013г. около 11:00 часа в гр.Славяново - в
имот № 00041 с площ 70, 103 дка, в местност "НЯМА", с
начин на трайно ползване НТП пасище - мера, е извършено разораване и засяване с
пшеница. В акта било посочено още, че имотът е превърнат в обработваема земя. Повдигнато
било административно обвинение срещу ЕТ "В.Т. 48" БУЛСТАТ 14103328 от гр. Плевен, представлявано от В.Д.Т. за нарушение по чл.20,
ал. 2, във вр . с чл. 15, ал.7 от Наредба №9 на Общински съвет Плевен. Отразено било още,
че едноличният търговец няма сключен
договор за наем и ползва имота без правно основание.
По така съставения акт било издадено и оспореното наказателно постановление. За
да потвърди последното, РС Плевен приел, че безспорно било установено
извършеното нарушение и не били допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на административно наказателното производство. Административнонаказващият
орган правилно наложил съответстващото се наказание, но не съобразил тежестта
на нарушението и обстоятелството, че е извършено от за първи път.
Последното и предвид разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, съдът приел, че имуществена санкция в размер на 500, 00
лв. ще съответства на конкретното нарушение, при което изменил процесното НП.
Настоящият касационен състав намира, че
правилно РС Плевен е установил липса на съществени процесуални нарушения при
установяването и реализацията на отговорността на едноличния търговец. С АУАН №208 от 13.08.2013г.
е повдигнато административно обвинение на ЕТ "В.Т. 48", а с НП № 325/13.11.2013г. е наложена
имуществена санкция на същия. Следователно не е налице смесване на субектите на
административно наказателната отговорност. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от
Наредба № 9 предвижда налагане на
имуществена санкция на еднолични търговци и юридически лица и е приложима по
отношение на установената фактическа обстановка.
Видно от Акт № 35928
от 11.03.2010г. за публична общинска собственост (л.51) поземлен имот № 000401,
находящ се в землището на гр. Славяново представлява земеделска земя с начин на
ползване “пасище, мера”. В Община Плевен е постъпил сигнал вх. №
РД-10-15-7/12.03.2013г. от кмета на гр. Славяново за разорани и засяти
неправомерно общински пасища. По повод сигнала е издадена Заповед №
РД-10-355/14.03.2013г. от кмета на Община Плевен, с която е създадена нарочна
комисия за извършване на проверка, резултатите от която са обективирани в
Констативен протокол от 20.03.2013г. на л. 47 от делото. Съгласно т. 3 на същия
поземлен имот № 000401 е превърнат в обработваема земя и е засят с пшеница.
Последвало е извършване на трасиране на ПИ № 000401, при което отново е
установено, че същият е засят с пшеница, видно от протокол на л. 44 от делото. Съдът
намира, че това е датата на откриване на нарушението, от която започва да тече
едногодишният срок по чл. 34 от ЗАНН. Това е така, защото едва след “трасиране”
по арг. от чл. 78а от ППЗСПЗЗ се установяват реалните граници на имота, респ.
обекта на административното нарушение. Все в тази, връзка следва да бъде
посочено, че е неоснователно възражението за пропускане на тримесечният срок по
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Към момента на съставяне на протокола за извършено
трасиране в административната преписка няма данни за нарушителя. Нарушителят се счита за открит, когато в
писмен документ, показания на свидетели или лично волеизявление на дееца се
съдържат данни, които не пораждат съмнение за авторството на деянието. Тези
данни следва да са станали достояние именно на компетентния да състави акта, а
не на друг орган. Съставянето на
акт за установяване на административно нарушение представлява официална
констатация за извършено нарушение и е основния процесуален документ, даващ
началото на административно наказателното производство. Преди съставянето на
АУАН може да бъде извършвана предварителна дейност по изясняване на основните
въпроси на производството: наличие на деяние, съставлява ли същото нарушение,
кой е неговия автор и дали е извършено виновно. Тази предварителна дейност е
свързана със събирането по надлежния ред на допустими и относими доказателства
за релевантните за спора факти. Под доказателства се разбират всички фактически
данни, които се използват за установяване на обстоятелствата по
административнонаказателното производство в съответствие с принципа на
обективната истина. Именно във връзка с последното е изпратено писмо изх. №
РД-70-437-1/02.07.2013г. до ЕТ "В.Т. 48", което по същество
представлява искане на обяснения от последния за действията си по отношение на ПИ № 000401.
По повод писмото е постъпило възражение вх. № РД-70-43/17.07.2013г., което съдът
приема за момента на безспорно установяване на авторството на нарушението.
Не е налице твърдяното
нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. От една страна в АУАН №208/13.08.2013г. са посочени И. М. и Г. Г. като свидетели при установяване на
нарушението, а от друга страна самото нарушение се установява от официални
документи, каквито са протокол за трасиране и констативен протокол от
20.03.2013г. Последното ще рече, че при съставянето на коментирания АУАН не е
било необходимо посочване на свидетели, а само препращане към официалните
документи (арг. чл. 40, ал. 4 от ЗАНН).
Ирелевантни за
случая са представените по делото договори за наем на общински имот от 1997г.
до 2010г., както и платежните документи за наем на земеделска земя. Договорите
касаят период преди съставянето на Акт № 35928 от 11.03.2010г. за публична
общинска собственост, а платежните документи не са основание за промяна
предназначението на начина на ползване на земята.
Достигайки до
аналогични изводи РС Плевен е постановил правилен съдебен акт. Следва да бъде
посочено, че направените с касационната жалба възражения са били обсъдени от РС
Плевен, като същите са мотивирано отхвърлени. Съображенията на районния съдия
изцяло се възприемат от касационния състав, включително и по отношение на
индивидуализацията на наложеното наказание.
Решението на РС
Плевен е оспорено от Община Плевен в частта, с която е намалено наложената
имуществена санкция, като е определена такава в размер на 500 лева. Възраженията
в тази насока са неоснователни. Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. От една страна, тези елементи не са обсъждани в НП № 325/13.11.2013 г., не е изследвано имотното състояние
на едноличния търговец, което да доведе до налагане на санкция, по-висока от
минимално предвидената в Наредба 9. От друга страна, конкретното нарушение по
никакъв начин не се отличава от обичайните нарушения от същият вид, което от
своя страна да обоснове налагане на завишена санкция. В АУАН №208/13.08.2013г.
и НП № 325/13.11.2013 г. е посочено, че това е първо нарушение за ЕТ”В.Т.
– Т. 48”, което налага извода, че следва да бъде определено наказание в
минимален размер. Последното е направено от РС Плевен с оспореното решение,
което следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 103 от 12.02.2014
год., постановено по НАХД № 2915 по
описа за 2013 г. на Районен съд
гр. Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.