Решение по Административно дело 206/2014г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 221

гр.Плевен, 7 Май 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 206 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 39 от 20.01.2014 г., постановено по нахд № 2770/2013 г., Районен съд – Плевен е изменил наказателно постановление № 3282 от 10.10.2013 г. на Началник отдел „КРПМ”, Дирекция „АРОК” при Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София, с което на Р.Г.Р. ***, с месторабота ЕООД „Агро Гаранти”, на основание чл.53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата (ЗП) е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева за нарушение по чл.26 ал.2 т.1 „а” от ЗП, за това, че на 24.09.2013 г. в 16,50 часа, на път І-3, 100 метра след табела вход с.Българене, посока гр.Бяла, е управлявал ППС с пет оси, състоящо се от влекач с три оси, с една задвижваща ос, марка”Скания”, модел „Р 144 Л 460”, рег.№ СТ0890ВА и ремарке с рег.№ СТ8843ЕХ. При направеното измерване е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС и при проверката не е представено валидно разрешително за движение на извънгабаритно ППС. Съдът е намалил размера на наложената глоба на 1000 лева.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Р.Г.Р., който счита НП за незаконосъобразно и неправилно, както и че наложеното му наказание е изключително тежко и не отговаря на степента на провинението му. Описва подробно товаро-разтоварните дейности и практиката за продажба на продукцията, натоварена в автомобила. Твърди, че работодателят му е заплатил с квитанция № 122012290019733 от 25.09.2013 г. дължимите такси в размер на 121,90 лв. към АПИ и е приложил квитанцията към делото. Според касатора наложеното му административно наказание е незаконосъобразно, тъй като не са взети предвид тези обстоятелства. На следващо място счита, че размерът на наложеното му наказание е изключително завишен и не отговаря на възможностите му, както и че е несправедлив. Сочи, че работи на трудов договор с минимално възнаграждение, семеен е, с едно дете и материалното му положение не отговаря на наложеното му тежко наказание. В заключение моли съда да отмени решението, алтернативно – да намали размера на наложената глоба.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, в съдебно заседание не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 24.09.2013 год. около 16:50 ч. на път І–3, 100 метра след табела вход с. Българене, посока гр. Бяла, жалбоподателят е управлявал ППС с 5 оси, състоящо се от влекач с 3 оси, 1 задвижваща се ос, марка „Скания”, модел „Р 144 Л 460” с рег. № СТ 0890 ВА и ремарке с рег. № СТ 8843 ЕХ. При направеното измерване е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 год. на МРРБ за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, както следва: измерената обща маса на ППС е 50,560 тона при максимално допустима маса на ППС-40,000 тона съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2, б. „б” от Наредбата. Измерването е осъществено с техническо средство електронна везна САРТЕLSORA10 №785. При проверката жалбоподателят не представил валидно разрешение за движение на извънгабаритно пътно превозно средство /по смисъла на &1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата/ за така измерените параметри на ППС, при условията на чл. 18 от ЗП и чл. 8 от наредба № 11 от 03.07.2001 год. на МРРБ за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС. Като приели, че водачът осъществява движение на тежко пътно превозно средство без разрешение, издадено от администрацията, управляваща пътя, контролните органи му съставили АУАН № 0004044/ 24.09.2013 год. за нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП. Въз основа на така съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление, с което жалбоподателят за извършено на 24.09.2013 год. нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП е санкциониран на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП с административна санкция – глоба в размер на 2000,00 лева. Тази фактическа обстановка съдът приел за безспорно установена след преценка на ангажираните по делото писмени доказателства, както и от гласните такива чрез разпит на свидетелите Ц. и Л., чиито показания съдът приел с доверие като логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се.

ПРС изложил съображения, че в хода на административно–наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Констатирал, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност /съгл. Заповед № РД-11-1265/22.08.2013 г. на Председателя на УС на А «ПИ»; Решение на УС на А «ПИ» по т.1.4 и пълномощно съставено в изпълнение на това решение/.

Съдът приел, че е налице извършено нарушение на разпоредбата на чл.26 ал.2 т.1 (а) от ЗП, която въвежда забрана за извършване на дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение на администрацията, изразяващи се в движение на тежки ППС в обхвата на пътя. Позовал се на разпоредбата на §1 т.8 от ДР на ЗП, според която «Специално ползване на пътищата» включва и използването на пътищата за превозване на тежки товари, каквото приел, че е налице в случая и при каквото използване, е следвало жалбоподателят да има надлежно разрешително съгласно правилата на ЗП и Наредбата за специално ползване на пътищата. Така очертаният състав на административно нарушение според ПРС изисквал и съобразяване на нормативи, определени в Наредба № 11/03.VII.2001 г. за движение на тежки и /или извънгабаритни ППС. Като цитирал текстът на чл. 6 ал.1 от Наредбата, в които са определени такива изисквания към товарните МПС, съобразно техният вид, счел, че съгласно т.2 б. «а» на чл.6 ал.1, допустимата максимална маса на МПС с две оси с ремарке с три и повече оси е 40 тона. Съдът направил извод, че в случая жалбоподателят е управлявал състав от ППС с 5 оси, състоящо се от влекач с 3 оси, 1 задвижваща се ос, марка „Скания”, модел „Р 144 Л 460” с рег. № СТ 0890 ВА и ремарке с рег. № СТ 8843 ЕХ с общата маса 50 560 тона , което е с 10 560 тона над допустимите 40 000 тона. В този случай, доколкото се касае за тежко ППС съдът приел, че е било необходимо движението да се осъществява, след издаване на разрешение за движение от администрацията, управляваща пътя, но такова разрешение не е имало. Приел, че теглото на ППС е установено , чрез допустимо от закона техническо средство, което е одобрено като тип средство за измерване и е било технически изправно, според приобщените към делото доказателства по реда на чл. 283 от НПК свидетелство за калибриране № 274-02/01.10.2010 год., заявление от 23.10.2006 год., удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 06.03.4542, протокол от 11.02.2013 год.и протокол от 23.08.2013 година. Съдът направил извод, че е осъществен състава на чл.26 ал.2 т.1 б. «а» ЗП, поради което правилно е ангажирана и административно-наказателната отговорност на водача, на основание чл.53 ал.1 т.2 ЗП. Съдът изложил съображения, че жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да се осведоми за теглото на управлявания от него състав и за натоварването на осите и в случай, че данните се окажат над допустимите, да се въздържа от управлението на ППС преди да се снабди с изискуемото по закон разрешение. Като не е сторил това, той е действал при условията на небрежност.

ПРС изложил още мотиви, че при определяне размера на наложеното административно наказание глоба, наказващият орган не е съобразил обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път и е наложил глоба в размер на 2 000,00 лева. Като счел, че това по размер наказание не съответства на тежестта на извършеното нарушение и на личността на нарушителя, изменил оспореното НП, като размерът на наложената глоба намалил на 1000,00 лева.

Решението е неправилно.

Санкциониращият орган е приел, че е нарушена правната норма на чл. 26, ал.2, т.1 от Закона за пътищата. Същата забранява дейности от специалното ползване на пътищата, движението на извънгабаритни и тежки ППС, без разрешение. Забраната не е абсолютна. Предпоставките за нейното преодоляване са посочени в Наредба № 11 за движението на извънгабаритни и/или тежки ППС от 03.07.2001 на МРРБ /Наредбата/. Условията се отнасят до движението на такива ППС след издаване на съответното разрешение от администрацията, която управлява пътя. Лицата, които могат да искат такова разрешение са изчерпателно изброени в чл. 15, ал.3 от Наредбата. Това са собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите.

При неизпълнение на задължението по чл.26, ал.2, т.1 от Закона за пътищата, разпоредбата на чл. 53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата предвижда административно наказание глоба за физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени изчерпателно посочените в нормата дейности, в т.ч. движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Според санкционната разпоредба субекти на административнонаказателна отговорност в посочените случаи са физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени изчерпателно посочените в нормата дейности. Според настоящия състав на съда визираните от нормата на чл.53 физически лица не са водачите на ППС, тъй като за последните е предвидена отделна отговорност с разпоредбата на чл.177, ал.3 от Закона за движение по пътищата за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от с.з., а именно-наказва се всеки, който управлява ППС с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от МРРБ, без да спазва установения за това ред. Ето защо и предвид цитираните разпоредби, при нарушения, свързани с управление на ППС с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от МРРБ, без да се спазва установения за това ред, водачите на тези ППС могат да носят отговорност единствено съобразно с нормите на ЗДвП. Тази отговорност не може да се дублира и за едно и също деяние да се носи едновременно отговорност отново от тези водачи и на основание Закона за пътищата, той като за едно нарушение не може да бъдат наложени наказания на различни нормативни основания.

Ето защо настоящият състав на съда намира, че визираните от разпоредбата на чл.53 от ЗП физически лица са регистрираните превозвачи ( в случаите, в които те са ФЛ), респ. техните управителни органи в условията на допустителство. Налага се извод, че физическите лица, визирани от чл.53 от ЗП са тези, които осъществяват транспортната дейност в качеството си на търговци, регистрирани по съответния ред, а не физическите лица, извършващи фактическите действия по управление на превозните средства. Именно регистрираните превозвачи следва да се снабдят със съответното разрешително за извършване на превоз в случаите на чл.26 от ЗП. Следователно, върху касатора не тежи задължението за снабдяване с разрешително за извършване на конкретния превоз на товар с ППС, което е изънгабаритно и/или тежко. Изводът е че няма извършено от него нарушение по чл. 26, ал.2, т.1 от Закона за пътищата.

Както вече беше посочено, административно наказателната отговорност на настоящия касатор би могла да бъде ангажирана за допуснато нарушение по чл. 139, ал.1, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ , което да бъде санкционирано на основание чл. 177, ал.3 он ЗДвП.

С оглед посоченото, налице е несъставомерност на деянието с оглед на неговия субект. Водачът на извънгабаритно и/или тежко ППС не е от задължените лица, които могат да поискат издаването на разрешително за движение на извънгабаритно и/или тежко ППС от администрацията, управляваща пътя от една страна и от друга, за него е предвидена самостоятелна отговорност единствено за управление на такова ППС по друг нормативен текст. Като не е констатирал това, решаващият съд и административно наказващия орган са допуснали неправилно приложение на материалния закон, поради което съдебното решение следва да бъде отменено, както и НП.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 39 от 20.01.2014 г., постановено по нахд № 2770/2013 г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 3282 от 10.10.2013 г. на Началник отдел „КРПМ”, Дирекция „АРОК” при Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София, с което на Р.Г.Р. ***, с месторабота ЕООД „Агро Гаранти”, на основание чл.53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата (ЗП) е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева за нарушение по чл.26 ал.2 т.1 „а” от ЗП.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.