РЕШЕНИЕ

№ 190

град Плевен, 16.04.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и четиринадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. КАЛИНА ПЕЦОВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар А.П.   и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 204/2014 г.

 

 

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Пунто Ларедо” ООД гр. Плевен, срещу решение № 49 от 24.01.2014 г. на Районен съд – гр. Плевен /РС/, постановено по НАХД № 2812/2013 г. с доводи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и необосновано. Твърди се, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не може безспорно да се установи, дали актосъставителят е имал качеството на такъв, както и издателят на наказателното постановление, както и че актът е подписан само от един свидетел при законово изискване по чл. 40, ал.2 от ЗАНН, същият да бъде подписан от свидетели. Посочва се, че съдът едностранно кредитира само показанията на актосъставителя и свидетеля и не е изяснил в цялост фактическата обстановка. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е констатирал липса и бездействие от страна на работодателя във връзка с императивните разпоредби на трудовото законодателство, изразяващо се в представяне на екземпляр на сключен трудов договор преди постъпване на работа на лицето, както и заверено копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ. Твърди се, че е неправилна констатацията на съда, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и да са довели до цялостното му опорочаване. Навеждат се и доводи за неправилна констатация, че правилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Твърди, че нарушението е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и от него не са настъпили вредни последици за работници и служители. Сочи се, че съдът не е кредитирал изразеното становище относно несъответствие на правното основание за извършеното нарушение в АУАН и НП, а то е съществено и неотстранимо нарушение на императивните норми на ЗАНН и така изложената фактическа обстановка не съответства на действителността, респективно на констатациите  обективирани в АУАН. Моли да бъде отменено решението на Районен съд гр. Плевен.

В съдебно заседание касаторът – „Пунто Ларедо” ООД гр. Плевен, не изпраща представител.

Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен, се представлява от юрк. Р. И., която моли да бъде оставена без уважение касационната жалба. Счита същата за неоснователна и недоказана. Посочва, че решението е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и моли същото да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 15-1502696/03.10.2013 г. издадено от директора Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен /ДИТ/, с което на „Пунто Ларедо” ООД гр. Плевен, за това че при извършена проверка по документи  на 11.09.2013 г. „Пунто Ларедо” ООД гр. Плевен, в качеството си на работодател е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, като не е връчил на лицето Е. И. И. преди постъпването й на работа на 10.09.2013 г. екзумпляр от сключен трудов договор и копие на хартиен носител от завереното уведомление за регистрация на трудов договор – нарушение на чл. 63, ал.2, във връзка с ал. 1 от КТ, и на основание чл. 416, ал.5 от КТ и във връзка с чл. 414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лв.

РС е приел, че се потвърждава фактическата обстановка, изложена в НП, че към датата на проверката от Дирекция „Инспекция по труда”, „ПУНТО ЛАРЕДО“ ООД гр. Плевен не е имал сключен писмен трудов договор с лицето Е. И. И., с ЕГН: **********, работещо като „шивачка“ в дружеството. При проверката на 10.09.2013 г.  Е. И. И. се е намирала в проверения обект – „цех за плетива” стопанисван от  „ПУНТО ЛАРЕДО“ ООД гр. Плевен, намиращ се в гр. Плевен, ж.к. „Дружба“ срещу училище „Интелект“. От Справка от НАП за регистрация на трудов договор с дата 11.09.2013г. се установило, че лицето Е. И. И. ден след проверката имала екземпляр от сключен трудов договор и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ заверено от ТД на НАП. Отсъствието на цитираните документи в деня на извършената проверка се подкрепя от писмените доказателства по делото.

При така установеното от фактическа страна РС е заключил, че се касае за поведение по предоставяне на работна сила, като съгласно чл.1, ал.2 от КТ: ”Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения“, а съгласно чл.62, ал.1 от КТ: “Трудовият договор се сключва в писмена форма“. Съгласно чл.61, ал.1 от КТ: ”Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.“ Отговорността на „ПУНТО ЛАРЕДО“ ООД гр. Плевен е правилно ангажирана, тъй като същият се явява работодател по смисъла на §1, т.1 от КТ. Приел е, че деянието е и правилно квалифицирано.    

РС не констатирал допуснати процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, които да са съществени и които да са довели до цялостното му опорочаване. Наказващият орган  не е приложил чл.28 от ЗАНН. РС е изложил мотиви, че специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. "Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административно-наказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер /ТР № 3/10.05.2011 г. на ВАС/. С измененията на КТ /ДВ бр.7 от 24.01.2012 година/  в разпоредбата на чл. 415в от КТ е въведена нова ал. 2, в която са изведени изключения от общата правило по ал. 1, а именно: ”Не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ”. Посочената нормативна разпоредба е в сила към момента на извършване на деянието - 10.09.2013 година. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, който в процесния случай е новата разпоредба на чл. 415в, ал. 2 от КТ. Поради изложените доводи, РС не е намерил случая като „маловажен“.

РС не кредитирал изразеното становище на жалбоподателя относно несъответствие на правното основание за извършеното нарушение в АУАН и НП, като се е позовал на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН за издаване на НП, когато е допусната нередовност в АУАН. РС е счел, че безспорно е доказано по делото нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Направен е и извод за липса на процесуални нарушения, допуснати при издаването НП, като НП и АУАН  са издадени от компетентни органи. Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както същите и съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно  изискванията на чл.42, респ. 57 ЗАНН. Описание на извършеното нарушение и обстоятелствата, свързани с него, е достатъчно изчерпателно и конкретно, поради което позволява индивидуализацията му като изпълнително деяние и като административно нарушение – чл. 63, ал. 2 вр. ал. 1 от КТ. Мястото на нарушението е достатъчно индивидуализирано, а за съставомерността на самото нарушение съществен е фактът на предоставяне на работна сила без това да е уредено по трудовото законодателство. Правото на защита не е било ограничено или нарушено, тъй като не е имало пречка дружеството да разбере точно нарушението, за което се наказва, и да упражни правото си на жалба и възражения. РС е приел, че от субективна страна деянието е виновно, извършено при пряк умисъл - жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял именно тях.

РС е приел обжалваното НП за законосъобразно, като правилно и обосновано, като наложеното административно наказание “имуществена санкция“ – 1500 лв. е правилно индивидуализирано в размер на минимума, предвиден в закона.

Касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, като по наведените касационни  основания съдът съобразява следното:

Актосъставителят е имал качеството на такъв, с оглед на разпоредбата на чл.416, ал.1 от КТ “Нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.” Не са ангажирани никакви доказателства, които да опровергаят твърдението в АУАН, че актосъставителят инж. М.Г. Б.не е главен инспектор при ДИТ. С оглед на представеното доказателство, възраженията в тази насока не могат да бъдат уважени, тъй като са недоказани.

Издалия наказателното постановление директор на ДИТ има право да издава НП на основание чл.416, ал.5 от КТ, съгласно който наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. В случая ведомствената принадлежност на актосъставителя към ДИТ-Плевен е в съответствие с компетентността на издалия НП Директор на ДИТ-Плевен.

Фактът, че АУАН е подписан само от един свидетел при законово изискване по чл. 40, ал.2 от ЗАНН, същият да бъде подписан от свидетели, не води до неговата незаконосъобразност. Съгласно чл.43, ал.1 ЗАНН, следва да е налице подписване на АУАН от поне един свидетел, поради което подписването от един в свидетел е достатъчно.

РС е изяснил в цялост фактическата обстановка. Видно от протокола от о.с.з. на 05.12.2013 г. /л.л.32,33 от делото пред РС/, не е приключено съдебното следствие, като е дадена възможност на страните да сочат нови доказателства. На проведеното следващо съдебно заседание такива доказателства не са посочени от дружеството, поради което правилно е приключено съдебното дирене и е даден ход по същество. РС се е произнесъл, като е кредитирал показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН, които са в съответствие със събраните писмени доказателства. Настоящият касатор не е представил, нито е поискал да се съберат доказателства, поради което твърденията му са си останали недоказани. Затова правилно първоинстанционният съд е констатирал липса и бездействие от страна на работодателя във връзка с императивните разпоредби на трудовото законодателство, изразяващо се в представяне на екземпляр на сключен трудов договор преди постъпване на работа на лицето, както и заверено копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ. Тези документи са събрани, и е видно от тях, че към момента на престиране на работната сила от работника не са му били предоставени.

Правилен е изводът на РС, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и да са довели до цялостното му опорочаване. Правилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като настоящата инстанция споделя мотивите на РС относно приложението на чл.28 ЗАНН и не смята за необходимо да ги преповтаря. Настоящият съд отбелязва, че не е налице несъответствие на правното основание за извършеното нарушение в АУАН и НП. Видно от последните /л.л.23-26 от делото пред РС/, и в двете като нарушена е посочена нормата на чл.63, ал.2 във вр. ал.1 от КТ. Поради това РС не е имало нужда да се позовава на нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, доколкото липсва нередовност в акта.  

За пълнота съдът отбелязва, че при нарушения, извършени от юридически лица /каквото е „ПУНТО ЛАРЕДО“ ООД/, отговорността е обективна, и не следва да се доказва и търси умисъл. По този причина мотивите в тази насока на РС за пряк умисъл от страна на дружеството са  неправилни. Това обаче не се отразява на правилността на решението на РС.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 49 от 24.01.2014 г., постановено по НАХД № 2812/2013 г. на Районен съд – гр. Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                        2.