Р E Ш Е Н И Е

№ 88

гр.Плевен, 24.02. 2014 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:                           

  Председател: Цветелина Кънева

Членове: Kатя Арабаджиева

Калина Пецова

При секретаря А.П. и с участието на прокурор при ОП-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Пецова касационно административно-наказателно дело № 1203 по описа за 2013 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 1098 от 27.11.2013г., постановено по НАХД № 1725/2013г. на Районен съд Плевен е отменено НП № 57749-0075981/18.06.2013г. на Директор офис на НАП Плевен при ТД на НАП Велико Търново, с което на М.П.Б. *** на основание чл. 179 от ЗДДС да наложени две административни санкции – глоби в размер по 500 лева или общо сумата от 1000 лева, за нарушения на чл. 125, ал.1 във връзка с ал. 125, ал. 5 от ЗДДС и чл. 124, ал.1, във връзка с чл. 125, ал.3 вр. с чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.

Срещу решението е подадена касационна жалба от старши юрисконсулт Ц. Г., който твърди, че решението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Позовава се на липса на твърдяните от съда нарушения, представляващи цифрово и словесно несъответствие при установяването и квалифицирането на нарушенията. Мотивира липса на такива, като твърди, че се касае за допълване е прецизиране на правните основания от страна на наказващия орган, при съобразяване на нормата и на чл. 53, ал.2 от ЗАНН.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрк Г., който поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. Н.. Оспорват жалбата е молят решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна при доказана представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства РС Плевен е установил следното:

На жалбоподателя М.П.Б. *** е повдигнато обвинение за нарушения на чл. 125, ал.1 от ЗДДС и чл. 125, ал.3 от ЗДДС, съгласно АУАН № 0075981:25.03.2013г. затова, че не са подадени справка – декларация по ЗДДС и отчетни регистри „Дневник покупки” и „Дневник продажби” за отчетния период месец 11, 2012г., а именно – в срок до 14.12.2102г. Същите били подадени по електронен път на 02.01.2013г., съответно 03.01.2013г. Така установените нарушения са квалифицирани по посочения начин. За същите е ангажирана отговорността на лицето с НП № 57749-0075981/18.06.2013г. на Директор офис на НАП Плевен при ТД на НАП Велико Търново, с което на М.П.Б. *** на основание чл. 179 от ЗДДС да наложени две административни санкции – глоби в размер по 500 лева или общо сумата от 1000 лева, за нарушения на чл. 125, ал.1 във връзка с ал. 125, ал. 5 от ЗДДС и чл. 124, ал.1, във връзка с чл. 125, ал.3 вр. с чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.

При така установените факти, съдът приел, че не следва да разглежда спора по същество , а следва да отмени оспореното пред него НП, поради наличието на съществени процесуални нарушения, изразяващи се в следното:

От изискването на законоустановеност на нарушението следвало, че следва да има пълно единство между установеното и вменено нарушение в АУАН и това, за което лицето е санкционирано с НП, което в процесния случай не било налице. Съдът установил противоречие при изписването на текста, вменен като нарушение на лицето. В АУАН били посочени като нарушени текстовете на чл. 125, ал.1 и ал.2 от ЗДДС , а в НП, издадено въз основа на него били посочени по т. 1 – чл. 125, ал.1 във връзка с чл. 125, ал. 5 от ЗДДС и по т. 2 – чл. 124, ал.1, във връзка с чл. 125, ал.3 вр. чл. 125, ал. 5 от ЗДДС. Последното съдът възприел като нередовно отправяне на административно обвинение към лицето и като нарушение на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Приел, че последното представлява самостоятелно основание за отмяна на НП, без разглеждане на спора по същество.

Настоящият състав споделя изложените от РС Плевен мотиви и намира, че решението му следва да бъде потвърдено.

На първо място, споделят се направените от съда изводи, при следната конкретизация. В процесния случай, не само че липсва правно единство между цифровата квалификация на нарушението, посочена в АУАН и тази, посочена в НП, но последното представлява и несъставомерно установяване на нарушението.

В АУАН словесно е установено, че лицето не е подало в законоустановения срок ( в процесния случай 14.12.2012г.) справка-декларация по ЗДДС и отчетни регистри по ЗДДС. С горното е посочено, че е извършено нарушение на нормите на чл. 125, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС.

Съгласно чл. 125, ал.1 от ЗДДС „За всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 157.”

Съгласно чл. 125, ал.3 „Заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период.”

Безспорно двете визирани норми предписват задължения за задължените лица. Последните обаче са изпълнени от Б., тъй като същият е подал декларация, само че извън установения срок. Т.е., неизписването в АУАН на тези две задължения в контекста на нормата, предвиждаща срока за подаването на декларациите, води до извод за липса на установено от органа нарушение.

В НП органът относно първото нарушение е допълнил съответната норма, предписваща срока и е очертал съставомерно състава на този тип нарушения. Последното обаче е довело до различен състав, тъй като е възможно лицето изобщо да не е подало декларация, с което не би изпълнило повелята на чл. 125, ал.1, а би могло да е подало същата със закъснение, с което вече осъществява настоящия състав на нарушение от Б.. Не това нарушение обаче е вменено на лицето с АУАН и в този смисъл изводите на РС Плевен се явяват правилни.

Относно второто установено нарушение в АУАН е посочена нормата на чл. 125, ал.3, а в НП лицето е наказано за нарушение на 124, ал.1, във връзка с чл. 125, ал.3 във връзка с чл. 125, ал.5. Тук е валидно изложеното относно допълването по първа точка, като добавянето на нормата на чл. 124, ал.3 е несъответен, тъй като същият съдържа дефиниция.

Извън гореизложеното, АУАН е съставен в отсъствие на лицето, тъй като видно от същия, той е от дата 25.03.2013г., а лицето е подписало същия на 03.06.2013г. Липсва покана за съставяне на АУАН на лицето, като приложената такава на л. 25 по делото не представлява покана за съставяне на АУАН за процесните нарушения, най- малко защото същата е изпратена преди установяване на нарушението. Съставът на визираните от органа нарушения включва подаване на декларация след законоустановения срок, съобразявайки факта, че лицето е подало такава на 02.01.2013, а е следвало да я подаде на предходна дата. Към 18.12.2012г. обаче, от когато датира поканата, органът не е имал възможност да знае дали и кога лицето ще подаде декларация, съответно че същата ще бъде подадена със конкретното закъснение, а не например изобщо да не бъде подадена. По тези съображения, съдът приема, че лицето не е канено за съставяне на АУАН за нарушенията, за които е санкционирано.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1098 от 27.11.2013г., постановено по НАХД № 1725/2013г. на Районен съд Плевен, с което е отменено НП № 57749-0075981/18.06.2013г. на Директор офис на НАП Плевен при ТД на НАП Велико Търново, с което на М.П.Б. *** на основание чл. 179 от ЗДДС са наложени две административни санкции – глоби в размер по 500 лева или общо сумата от 1000 лева, за нарушения на чл. 125, ал.1 във връзка с ал. 125, ал. 5 от ЗДДС и чл. 124, ал.1, във връзка с чл. 125, ал.3 вр. с чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЧЛЕНОВЕ: 1.            2.