Р E Ш Е Н И Е
№ 172
гр.Плевен, 2 Април 2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март, две
хиляди и четиринадесета година, в
състав:
Председател: Полина
Богданова-Кучева
Членове: Калина Пецова
Снежина Иванова
При секретаря А.П. и с участието на
прокурор при ОП-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Пецова
касационно административно-наказателно дело № 202 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2
ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 74 от 3.02.2014 г., постановено по НАХД № 3104 по описа за 2013
г. на Районен съд гр. Плевен е отменено НП № 1570/18.11.2013 г. на Директора на
РД по горите – Ловеч, с което на С.Д.М. ***, с ЕГН ********** на основание чл.
266, ал. І, предл. 7 от ЗГ е наложено административно наказание глоба в размер
на 75 лв. за това, че на 11.09.2013 г. в с. Славовица, Плевенска област, в
двора на дома си на ул. XXX съхранява 2 пространствени куб.метра дърва за огрев от
бряст, без дървесината да е маркирана с държавна горска марка, с което виновно
е нарушила чл.
213 ал. 1 предл. 7, т. 1 от ЗГ и на основание чл. 275, ал. 2 от ЗГ е
постановено заплащане на паричната равностойност на вещите – предмет на нарушението
– 2 пространствени куб. метра дърва за огрев от бряст в размер на 50.38 лв. в
приход на ИА по горите – София.
Срещу решението е подадена касационна
жалба от Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, представлявана от директора
инж. П. П. Б., чрез юрк В. Г., който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че
в конкретния случай първоинстанционният съд не е взел предвид, че АУАН №
1570/17.09.2013 г. по регистъра на РДГ – Ловеч, въз основа на който е издадено
наказателното постановление, е съставен за съхранение на дървесина, без същата
да е маркирана с контролна горска марка, а не за това, че не притежава превозен
билет. Счита, че в случая първоинстанционния съд неоснователно смесва две
хипотези на две отделни административни нарушения, а именно нарушенията на чл.
213, ал. 1, предложение 7, т. 1 от ЗГ (съхранение на немаркирана дървесина) и
т. 2 (без превозен билет).
Касаторът твърди, че в решението си
първоинстанционния съд не е взел предвид, че превозният билет доказва законното
транспортиране на дървесината, за което и нарушителката не е наказана, а
обстоятелството дали дървесината е законно добита се доказва с КГМ, каквото ако
е била поставена би следвало да се вижда с просто око, а такава очевидно
липсва. Моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, се явява лично и моли решението на първата инстанция да бъде оставено
в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства РС Плевен е установил следната фактическа обстановка:
Жалбоподателката С.М. и съпругът и В. М. живеели
в село Славовица, област Плевен, ул. XXX. През месец септември 2013 година съпругът на
жалбоподателката поръчал от фирма ЕТ „С. И.” – гр.
Ловеч 5 пространствени куб. метра дърва за огрев и заплатил дължимата сума. На
10.09.2013 год. дървата били закарани в дома на жалбоподателката, където част
от тях били нарязани и прибрани, а друга част били подготвени за рязане. На
11.09.2013 година по повод постъпил сигнал в РДГ-Ловеч за съхранение на
дървесина, немаркирана с държавна горска марка, свидетелите А. В. – горски
надзирател в ТП-ДГС-Плевен и колегата му – свидетелят М. И. посетили мястото
на извършване на твърдяното нарушение. Констатирали, че в дома на
жалбоподателката се съхраняват 2 пространствени кубически метра брестови дърва
за огрев, немаркирани с държавна горска марка. В момента на проверката
жалбоподателката не представила документ за произхода на дървесината.
Актосъставителят В., в
присъствието на свидетеля И., съставил срещу С.М. АУАН с номер на бланката 038528, който
бил подписан от жалбоподателката с възражението, че дървата са закупени за
сумата от 55. лева за 1 пространствен кубически метър. В срока по чл. 244, ал.
1 от ЗАНН е постъпило възражение от М. против АУАН, с приложено към същото
копие от превозен билет серия АА 523560 от 10.09.2013 год., в което
жалбоподателката излага становище, че е налице маловажен случай по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН на 18.11.2013 год. наказващият орган
издал наказателно постановление № 1570/18.11.2013 година, с което на С. М., на основание чл. 266, ал. І, предл. 7-мо от ЗГ, е
наложено административно наказание – глоба в размер на 75,00 лева и на
основание чл. 275, ал. 2 от ЗГ е постановено да заплати паричната равностойност
на вещите – предмет на нарушението – 2 пространствени куб. метра дърва за огрев
от бряст в размерна 50,38 лв. в приход на ИА по горите-София.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приел, че нарушението не е доказано и отменил
оспореното пред него НП, при съобразяване на следното:
От
събраните по делото доказателства не се установявало по безспорен и категоричен
начин, че жалбоподателката е автор на нарушението, за което е ангажирана
административо-наказателната и отговорност. Установило се, че съпругът на
жалбоподателката – В. М. е закупил процесните дърва от ЕТ „С. И.” – гр. Ловеч, за което
му е предоставен превозен билет серия АА 523560 от 10.09.2013 година.
Същите били съхранявани в двора на дома на жалбоподателката и съпруга й, със съзнанието, че те са придобити по
законен ред, което се подкрепяло и от факта, че дървата са докарани в дома им в светлата част на денонощието – около 18:30 часа на
10.09.2013 година.
По тези съображения, съдът отменил оспореното пред него НП.
Настоящият състав на АС Плевен намира, че решението като краен резултат е
правилно и следва да бъде оставено в сила.
Основателно се явява възражението от касационната жалба, че М. е наказана
за деяние „съхраняване” на немарликарана дървесина, а не за превозването й,
поради което фактът кой е сключил договора за закупуване и превоз на дървесина
– касаторката или нейния съпруг - е
ирелевантно и не води до липса на установеното нарушение.
По мнение на съда обаче в
хода на производството са допуснати нарушения, които са довели до неяснота у
жалбоподателката какво нарушение й е вменено. В АУАН фактически е описано
следното „съхранява в двора 2 куб. брестови дърва, немаркирани с КГМ”, като
последното е квалифицирано като нарушение на чл. 213, т.1 от Закона за горите.
С НП е повдигнато обвинение по чл. 213, предл. 7, т.1 от Закона за горите. Разпоредбата
гласи : „Забраняват се покупко-продажбата и други разпоредителни сделки,
товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и
преработването на: 1. дървесина, немаркирана с контролна горска марка,
съответно с производствена марка;”. При преглед на производството се
установява, че с АУАН на лицето е повдигнато обвинение по чл. 213, т.1 от ЗГ.
От прочита на разпоредбата е видно, че се касае за няколко предложения на
изпълнителни деяние на нарушения, всяко от които е самостоятелно и независимо
от другите. Действително, в описателната част на акта е записано, че са касае
за „съхраняване”, но последното не е съответно квалифицирано. Нещо повече,
видно от поведението на санкционираното лице, у същото е липсвала яснота какво
нарушение й е вменено. М. е представила заедно с възражението си превозен билет
на дървесината, от което следва, че същата е приела, че е обвинена за
незаконосъобразно държане на дървесина без превозен билет. Едва с НП е
прецизирано, че се касае за нарушение на разпоредбата на чл. 213, предл. 7, т.1
. Несъответствието не е съществено, но в конкретния случай е оставило неяснота
у лицето какво нарушение му е вменено. Отделно от това, съдът приема тезата на
Районния съд, че липсва каквато и да било форма на вина у М. относно
установеното нарушение, тъй като същата не е способствала по никакъв начин за
придобиването и съхранението на дървесината, още повече, че към цялата преписка
липсват доказателства за собствеността на къщата, в чийто двор е установен
немаркирания дървен материал, което е съществен елемент на фактическия състав
на изпълнителното деяние на вмененото нарушение, доколкото същото „съхранение”.
По тези съображения, решението на Районен съд Плевен следва да бъде
оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 74 от 3.02.2014 год., постановено по
НАХД № 3104 по описа за 2013 г. на Районен съд гр. Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.