Р   Е  Ш   Е   Н   И    Е

                                           

                                                   202/24.04.2014 г.  

                                                гр. Плевен

                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

           АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД- гр. Плевен, първи  касационен  състав, в публично заседание на единадесети април,  две хиляди и четиринадесета година, в състав: 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

                                                               КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

        Секретар: М.К.

        Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

        Като разгледа докладваното от съдия  Юлия Данева  касационно административно дело № 201 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.

         С решение № 44/21.01.2014 г.,постановено по НАХД № 3052/2013г. Плевенският   районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 2013-0028954/09.08.2013г.на Директора на  Регионална  дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен  със седалище Русе към ГД”Контрол на пазара” към Комисия  за защита на потребителите, с което на “Българска телекомуникационна компания” /БТК/ АД-София, на осн. чл.27,чл. 28,чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН , чл. 233,ал. 2 от  Закона за защита на потребителите/ЗЗП/ е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв.  за това, че  при направена проверка на 05.02.2013г.  е установено, че в  магазин „Виваком 4802” в гр. Плевен, пл. „Възраждане” № 3  търговецът предлага за продажба без обявена цена всички мобилни телефони в обекта-общо 52 бр., като апаратите имат обявена цена само при сключване на договор за мобилна услуга, с което е нарушена разпоредбата на чл. чл. 15,ал. 1 от  ЗЗП.

          Така постановеното решение е обжалвано от БТК АД-София с касационна жалба, подадена чрез процесуалния  представител юрисконсулт Б.. Жалбоподателят излага доводи за  незаконосъобразност на първоинстанционното решение поради  нарушение на материалния и процесуалния закон. Като процесуални нарушения сочи обстоятелството, че решението не съдържа всички изискуеми реквизити: становища на страните, фактите по делото, правните изводи на съда. Счита, че при липса на тези реквизити на съдебното решение не става ясно на какви факти и обстоятелства съдът е основал своята преценка за правилност на наказателното постановление. Като нарушение на материалния закон  счита  издаването му в противоречие с чл. 15, ал. 1 от ЗЗП. Твърди, че  законът изисква цената на стоката да е  обявена по подходящ начин, но се  предвижда изрично  правило за това.  Твърди, че  за основните варианти на продажба , предлагани от БТК до всяка стока е обозначена съответната цена. На разположение при обслужващия персонал  е пълен ценоразпис на всички стоки и варианти на лизинг или продажба.  Счита, че съдът е тълкувал нормата на чл. 15, ал. 1 от ЗЗП формално. На последно място навежда доводи за  наличие на възможност за приложение на чл. 28,ал. 1 от ЗАНН, тъй като  предпоставките за това са налице и  са констатирани от съда. Прави анализ на  понятието „маловажен случай”  Моли  да бъде отменено решението на Районния съд и постановено друго, с което да бъде отменено наказателното постановление.

        Ответникът ангажира писмено становище, в което излага своите съображения за  правилност и законосъобразност на съдебното решение и моли да бъде потвърдено.

        Представителят на Окръжна прокуратура счита, че решениетона първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

        Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства,  становищата на страните  и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

        Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

         Разгледана по същество   е неоснователна.

         С обжалваното решение Плевенският районен съд обосновано е приел, че изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, при която е извършено нарушението е установена по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните свидетели- Н. и Б., които е кредитирал като обективни, логични, взаимнодопълващи се и правдиви. Обсъдил е всички факти и обстоятелства от значение  за случая и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат от настоящата инстанция и не  следва да бъдат дословно преповтаряни. Актуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на данните по делото, издаден е в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвяне на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях.  Въз основа на всички доказателства, преценени в тяхната съвкупност е направен  извод, че при извършената от контролните органи проверка е констатирано , че търговецът предлага за продажба без обявени продажни цени всички мобилни телефони в обекта. При правилно установени факти, решаващият съд е направил законосъобразен извод за извършено от касатора административно нарушение по чл. 15,ал. 1 от ЗЗП и правилно наложено съответно на нарушението административно наказание. Изцяло се споделят от настоящата инстанция  и съображенията по отношение на  индивидуализиращите  наказанието обстоятелства и определянето на неговия размер като съответстващ на тежестта на извършеното нарушение.  Не се сочат, и не са събирани доказателства  за различни от установените с АУАН и потвърдени от свидетелските показания  факти, не са правени и искания за събиране на такива доказателства.  Първоинстанционното решение е основано на доказателствата по делото и касационният съд не намира основание за отмяната му, каквото е искането на касатора. От друга страна, не са налице релевираните в касационната жалба нарушения на процесуалните правила при постановяване на решението, което съдържа всички необходими реквизити, и от което е ясна  решаващата воля на съда и  съображенията,  мотивирали тази воля. Не се споделя и оплакването за  несъответствие с материалния закон, тъй като  от доказателствата по делото е безспорно установена съставомерност на  нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗЗП и наличие на всички елементи от фактическия състав на тази норма. Несъмнено липсата на продажна цена на стоката, поставена в непосредствена близост до  последната квалифицира деянието като нарушение на  посочения текст от закона. Наличието на  обявена  цена при сключен договор, както и възможност обслужващият персонал да  представи пълен ценоразпис  на  всички стоки, включително и на  тези, по отношение на които е установено нарушението, не  го дисквалифицира като такова и не  води до извод за  незаконосъобразност на наказателното постановление. Не се споделят и доводите за приложимост на чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на случая. Съдът е изложил мотиви за индивидуализация на  наказанието  и основателно е приел, че същото е наложено при превес на смекчаващите вината обстоятелства в минимален размер. Тези обстоятелства обаче не могат да обосноват  маловажност на  нарушението  и неналагане на наказание по реда на чл. 28 от ЗАНН.

         При тези данни по делото, правилно оспореното наказателно постановление е било потвърдено като законосъобразно. Не са налице касационни основания по чл. 209 от АПК за отмяна на обжалваното решение на Районния съд- Плевен, същото е валидно и допустимо, постановено в съответствие със закона и следва да бъде потвърдено.

        Така мотивиран съдът

                                                  Р Е Ш И :

        ОСТАВЯ В СИЛА решение  № 44/21.01.2014 г.,постановено по НАХД № 3052/2013г. на Плевенския   районен съд.

           Решението не подлежи на обжалване.

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:  1.                         2.