Р E Ш Е Н И Е

№ 207

гр.Плевен, 25.04.2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети април, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Юлия Данева

Членове: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

При секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 200 по описа за 2014 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение от 03.02.2014 г., постановено по НАХД № 3040 по описа за 2013г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № КД-01-04-116/02.12.2013г. на Директор РЗИ – Плевен, с което на ЕТ “КРИСТИН – Л.А.”, с представляващ Л.К.А., със седалище и адрес на управление гр.Плевен, с БУЛСТАТ 114585159, на основание чл.218, ал.2 от Закона за здравето е наложена имуществена санкция – в размер на 1000.00 лв., за извършено нарушение на чл.56, ал.1 от Закона за здравето.

Срещу решението е подадена касационна жалба от ЕТ “Кристин – Л.А.”, с представляващ Л.К.А., чрез адвокат Л. ***, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Касаторът счита за неправилна преценката на районния съд за липса на допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП. В тази връзка се сочи, че АУАН е съставен не от лице на длъжност „здравен инспектор”, а е видно, че актосъставителят д-р Н. Ц. С. е на длъжност „Началник отдел ДЗК, Д „ОЗ” – Плевен и че същата не притежава предвидената от закона материална компетентност за съставяне на АУАН. На следващо място се сочи, че е нарушена императивната разпоредба на чл.42, т.7 от ЗАНН, тъй като процесния АУАН не съдържа точния адрес на свидетеля и неговия единен граждански номер. Сочи се още, че е нарушена императивната разпоредба на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като както в АУАН, така и в наказателното постановление не е посочено какво е изпълнителното деяние, както и обстоятелствата, при които същото е било извършено. Счита се, че решението на Районен съд – Плевен е постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон, тъй като анализа на материално-правната и наказващата норма и формулираното нарушение налагат извода, че в конкретния случай, с оглед липсата на каквито и да било доказателства, а и контролните органи не твърдят този факт- че жалбоподателят лично и фактически е извършвал тютюнопушене, то се налага извода, че на същия е вменено, че е допуснал други лица да извършват тютюнопушене на закрито обществено място, т.е. деянието е описано, като извършено в хипотеза на допустителство. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.10 от ЗАНН при административните нарушения допустителите се наказват само в случаите предвидени в съответния материален закон, а Законът за здравето не предвижда отговорност за допустителство във връзка с установена забрана за тютюнопушене на закрити обществени места и административно-наказващият орган е санкционирал несъставомерно деяние. В заключение се моли за отмяна на решението на Районен съд – Плевен.

От ответника в настоящето производство – Регионална здравна инспекция - Плевен е депозирано възражение по касационната жалба. Навеждат се доводи, че постановеното решение от Районен съд – Плевен е правилно. Сочи се, че съдебният акт се основава на задълбочен анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и с него съдът правилно е приложил материалния закон, потвърждавайки наложената имуществена санкция на едноличния търговец. Наведени са подробни съображения за безспорно доказано нарушение по чл.56 ал.1 от ЗЗдр., като се сочи, че нито в акта, нито в НП е използван термина „допуска тютюнопушене”, с което е съобразена практиката на Административен съд-Плевен. Счита се още, че АУАН е съставен от компетентен орган, поради което и в съответствие с доказателствата обжалваното наказателно постановление е законосъобразно. В заключение се моли решението на Районен съд – Плевен да бъде оставено в сила.

В съдебно заседание за касатора – ЕТ “Кристин – Л.А.” се явява лично представляващият търговеца Л.А. и с адв.Н., който поддържа касационната жалба на заявените в нея основания и моли решението на районния съд да бъде отменено.

В съдебно заседание ответникът – Регионална здравна инспекция - Плевен, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна следното, че при извършена проверка на 18.11.2013г. в 09:55часа в обект Кафе „Лаваца”-клуб на ЕТ „Кристин- Л.А.”***, представляващо закрито обществено място по смисъла на §1а б.”г” от ДР на Закона за здравето, е установено, че в обекта се извършва тютюнопушене. Прието е, че обекта разполага със зали за консумация на два етажа, като на първия етаж на пет от масите, клиенти на обекта извършват тютюнопушене, като тръскат пепелта от цигарите си в пепелници, поставени пред тях, а в пепелниците има угарки от тютюневи цигари, а на втория етаж няма клиенти, но по масите са поставени пепелници. Прието е още, че в хода на проверката от страна на персонала не са предприети никакви действия, за да се преустанови тютюнопушенето от клиентите-единствено отварят частично плъзгащите стъклени врати за проветряване. Констатираното е подведено като нарушение на чл.56 ал.1 от ЗЗдр. От правна страна съдът е приел, че по делото безспорно е установено, че стопанисваният от ЕТ обект е обществено място по смисъла на закона, което е закрито по вид на изграждане. Приел е още, че нарушението е правилно квалифицирано и е доказано с всичките му съставомерни признаци. Воден от горните мотиви, съдът е потвърдил обжалваното НП.

Касационната инстанция намира, че решението на районния съд е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Съображенията за това са следните:

На първо място е необходимо да се посочи, че районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана административно-наказателна отговорност на ЕТ. Ето защо фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.

По касационните възражения настоящия състав съобрази следното:

С касационната жалба от страна на ответника по касация са представени длъжностната характеристика на актосъставителя д-р С. и заповед за разпределение на обектите от Плевенска област подлежащи на държавен здравен контрол между служителите, от които по безспорен начин се установява, че д-р Н. С.-началник отдел „ЗДК” е пряк служебен ръководител на структурното звено, в което са назначени държавните здравни инспектори, поради което и самата тя има длъжностното качество на държавен здравен инспектор. Установява се още, и че разполага с материална компетентност да извършва контрол по спазване на разпоредбите за ограничаване на тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол по ЗЗдр. и съответно да съставя АУАН за констатирани нарушения. Ето защо не е налице твърдяното нарушение на процесуалните правила.

Неоснователно е и възражението за допуснато нарушение на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Констатираното деяние е описано ясно и точно както в АУАН, така и в НП, а именно, че в проверяваният обект, стопанисван от ЕТ, представляващ закрито обществено място по смисъла закона, е установено, че се извършва тютюнопушене, като е посочено, че заведението разполага със зали за консумация на два етажа и е конкретизирано, че на първия етаж на пет от масите клиенти извършват тютюнопушене, като тръскат пепелта от цигарите в пепелници поставени пред тях, в които има угарки от тютюневи цигари, а на втория етаж няма клиенти, но по масите са поставени пепелници. Изрично е посочено в акта и в НП, че в хода на проверката от страна на персонала не са предприети никакви действия, за да се преустанови тютюнопушенето от клиенти, като единствено отварят частично плъзгащите стъклени врати за проветряване. От изложеното следва извода, че в двата акта са посочени всички елементи от състава на нарушената норма.

Неоснователно е и последното възражение, че с АУАН е вменено нарушение за допустителство, тъй като не се твърди, а и няма доказателствата в преписката в насока, че лично е извършвано тютюнопушене. Както е посочено и по-горе, АУАН е съставен на ЕТ за това, че в обекта стопанисван от него, който е закрито обществено място, е установено да се извършва тютюнопушене в нарушение на чл.56 ал.1 от ЗЗдр. Санкционната норма, по която е наказан търговецът, е чл.218 ал.2 от ЗЗдр., съобразно която се санкционира ЕТ при извършено нарушение по чл.56 ал.1 от закона, като АУАН и НП са връчени на представляващия ЕТ „Кристин-Л.А.”. В тази връзка следва да се посочи, че акта не е съставен на физическото лице Л.А. за нарушение на чл.56 ал.1 от ЗЗдр., а последният е действал като управител и представляващ ЕТ. Следва да се посочи още, че нито в акта, нито в НП е използван терминът „допуска тютюнопушене”, за да се приеме, че АУАН е съставен в хипотезата на допустителство, каквито са случаите, предмет на КАД №121/2013г. и КАД №194/2013г. по описа на Административен съд-Плевен, на които се позовава касатора, т.е. последните са различни като фактическа обстановка от настоящия казус и са неотносими.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 03.02.2014 г., постановено по НАХД № 3040 по описа за 2013г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.