РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. Плевен, 17.04.2014 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март две
хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА ПЕЦОВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретар
А.П. и с участието на Иван
Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното
от председателя касационно административно дело
№ 199 по описа на съда за 2014 г.
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Г.С.Г. ***, срещу Решение № 67/30.01.2014
г. на Районен съд на гр. Плевен, постановено по н.а.х.д. № 3021/2013 г., с
което е потвърдено на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Наказателно постановление
/НП/ № 84657-F084923/19.11.2013 г. на Директора на НАП-Плевен при ТД на НАП-Велико Търново, с което
на основание чл. 178 от ЗДДС на Г.С.Г. е наложено административно наказание
глоба в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено административно нарушение
по чл. 109, във връзка с чл. 107, т. 3 от ЗДДС, относно не е подаване на
заявление за дерегистрация по ЗДДС в законоустановения срок от датата на
заличаване на ЕТ „Мулти Стандарт трейдинг-Г.Г.”. Касаторът счита решението на първоинстанционния
съд за неправилно, издадено при съществено нарушение на процесуалните правила,
необосновано и в противоречие с материалния закон.
С приложена по делото молба-становище Г.С.Г. иска обжалваното решение да
бъде отменено. Касаторът твърди, че не е вярно обстоятелството, че АУАН е
подписан без възражения. Посочва, че административният орган е наложил
наказание на лице, извън обхвата на наказателна норма по чл. 178 от ЗДДС.
Твърди, че въпроса с идентичността на ЕТ и собственика му е задълбочено
изследван в теорията и практиката и тя не е пълна идентичност по отношение на
всички хипотези и всички закони. Посочва, че в НАП са „прехвърлили“
регистрацията по ЗДДС на ЕТ „Мулти стандарт Трейдинг-Г.Г.“ на физическото лице Г.Г.,
считано от месец април 2013 г. и същият е подавал нулеви справки-декларации в
качеството си на ЕТ. Навежда доводи, че
въпросът, дали са спазени сроковете по ЗАНН изобщо не е изследван от районния
съд, а би трябвало това да се следи служебно. Касаторът сочи, че решението
толерира една особено опасна политика на НАП, да приемат декларации от
физически лица, имащи вече заличен ЕТ до момент, когато се сетят да установят
чрез проверка или по друг начин съответното административно нарушение и по този
начин се обезсмисля краткият тримесечен срок по чл. 34 от ЗАНН, а
администрацията може да ползва разширения двугодишен срок от извършване на
нарушението.
Моли за отмяна на оспорваното решение и за постановяване на друго, с което
да се отмени наказателното постановление или да се върне делото за разглеждане
от друг сътсав на Районен съд гр. Плевен, поради съществени нарушения на
процесуалните правила.
Касаторът – Г.С.Г. е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, се
явява лично и заявява, че поддържа
изцяло касационната жалба. Моли да се отхвърли решението на първоинстанционния
съд или да се върне делото за ново разглеждане.
Ответникът – ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен, редовно призован за откритото съдебно заседание,
се представлява от юрк. Н.М., която моли да бъде оставена касационната жалба без уважение и да се потвърди решението на Районен съд-Плевен като
правилно и законосъобразно. Посочва, че ЕТ „Мулти стандарт трейдинг-Г.Г.” е било
регистрирано по ЗДДС лице и същият, не е пререгистриран и съгласно разпоредбите
на §5 ал.1 от ЗТР считано от 01.01.2012 г., в резултат на което лицето е заличено служебно. Твърди, че след
като не е извършена пререгистрация, същият е трябвало да заяви такава на
основание чл.107 т.3 от ЗДДС, а той не е подал декларация и е бил дерегистриран
служебно от служителите на НАП. Моли да бъде потвърдено решението на
първоинстанционния съд.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава
заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
Административен съд, гр.
Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл.
211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
Между страните няма спор по фактите, че касаторът е бил
представител на ЕТ „Мулти Стандарт Трейдинг-Г.Г.“ и не е извършил пререгистрация на търговеца и съгласно разпоредбите на §5 ал.1 от ЗТР,
поради което считана от 01.01.2012г. търговецът е заличен. Следвало е същият в
срок до 14.01.2012г. да подаде заявление за прекратяване на регистрацията си по
ЗДДС, но такова не е подадено до 09.10.2013г., когато лицето е дерегистрирано
по инициатива на органа по приходите. Нарушение по чл. 109, ал.1 вр. чл.107,
т.3 от ЗДДС, за което на основание чл. 178 от с.з на касатора е наложено
административно наказание глоба с НП № 84657-F084923/19.11.2013 г. на Директора на НАП-Плевен при ТД на НАП-Велико Търново
Решаващият съд е потвърдил
спорното НП, като е приел че нарушението е доказано по несъмнен начин, точно е
издирен и приложен материалния закон и
не са допуснати съществени процесуални нарушение при установяване на
административното нарушение и издаване на НП.
Решението е правилно.
Основното възражение на
касатора е, че решаващият съд не е отчел различната правосубектност на
физическото лице Г.С.Г. и ЕТ „Мулти Стандарт Трейдинг-Г.Г.“, като счита че само търговеца е субет на
административно наказателната норма на чл. 178 от ЗДДС. Възражението е
неоснователно.
Съгласно Търговския закон, Едноличният търговец не е юридическо
лице, с регистрацията си като такъв физическото лице не придобива
нова и различна правосубектност,
а само разширява съществуващата си такава. Съгласно чл. 14 ДОПК
задължени лица са физическите и юридическите лица. Нормата е приложима и за облагането по
ЗДДС,
като в този специален закон не е предвидено изключение
от общото правило. Изводът се подкрепя и от разпоредбата
на чл.107,т.3
ЗДДС.
С разпоредбата е предвидено
изключение от прилагането на задължителната дерегистрация при заличаването на едноличния търговец,
за случаите при които физическото лице подлежи на задължителна
регистрация по реда на чл.96,ал.1 за облагаемия оборот
за извършените от него доставки,
представляващи независима икономическа дейност или ако са
налице основанията по чл.108,ал.2
ЗДДС.
Последната разпоредба ограничава възможността за дерегистрация по избор, когато
лицето е регистрирано по избор и не
са изтекли 24 месеца, считано от началото на
календарната година, следваща годината на регистрацията по ЗДДС.
Налага се извод от първото изключение, че
законът не прави
разлика между облагаем оборот на физическото лице и облагаем оборот на едноличния
търговец, след като дори при
заличаване на ЕТ, регистрацията не се прекратява, ако физическото лице има оборот
от независима икономическа дейност в размера по чл.
96,ал.1 от закона. От втората хипотеза
за приложение на изключението от задължителна дерегистрация се налага извода, че след като
веднъж физическото лице, действащо като едноличен търговец е регистрирано по избор, то
дори при заличаване на ЕТ от търговския регистър,
регистрацията по ЗДДС
не се прекратява
преди да е изтекъл визирания в чл.108,ал.2
ЗДДС
срок, т.е. продължава да е регистрирано физическото лице, въпреки че
ЕТ е заличен от търговския регистър. Посочените разпоредби не биха имали правна логика и основание, ако за целите на
облагането по ЗДДС
физическото лице и ЕТ са две отделни
данъчно задължени лица. Съгласно чл.3,ал.1
ЗДДС
данъчно задължено лице е всяко лице,
което извършва независима икономическа дейност, без значение
от целите и резултатите от нея. След като не е предвидена
специална и различна данъчна правосубектност за физическото лице, регистрирано като едноличен търговец и за самото
физическо лице и съответно - основание за отделна регистрация/дерегистрация на
тези лица по ЗДДС,
то такава
няма и относно административно наказателната отговорност за нарушения по този
закон.
Относно възражението на касатора относно непроизнасянето
на решаващия съд относно спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Действително има липса на мотиви в оспореното съдебно решение в тази връзка, но
това не е съществено процесуално нарушение в случая. Общата разпоредба на чл. 34, ал.
1 от
ЗАНН, съгласно която административнонаказателнопроизводство
се образува при съставен акт в тримесечен срок от откриване на
нарушителя или в едногодишен срок отизвършване на нарушението,
специалният случай за данъчни, какъвто е настоящия и за други конкретно
посочени нарушения, срокът е две години. Приходната администрация няма задължение всекидневно да
извършват справки в Търговския регистър с цел ангажиране на
административнонаказателна отговорност
на задължените по ЗДДС лица. Нарушението е извършено чрез бездействие на 14.01.2012г., приходната
администрация е открила нарушителя на 09.10.2013., на 10.10.2013г. е съставен
акт за установяване на административно нарушение, а НП е издадено на
19.11.2013г. следователно спазени са всички срокове по чл. 34 от ЗАНН за
данъчни нарушения.
Възражението, че санкциониращият орган и решаващият съд не са се произнесли
по направени в АУАН възражения също не е основателно. Възраженията се отнасят
до липсата на щети за държавния бюджет и липсата на дейност от търговеца. Тези
възражения не могат да обосноват отпадане на административно наказателната
отговорност на лицето, а следва да бъдат отчетени в индивидуализацията на
административното наказание. Наложеното наказание е в минималния, предвиден от
закона, размер, поради което съдът счита че санкциониращият орган е отчел възражението
при определяне на наказанието.
С оглед посоченото, настоящият състав намира, че
оспорваното решение не е засегнато от касационното основание посочено в жалбата
и неговата отмяна не се налага.
При направената
служебна проверка, по реда на
чл. 218, ал.
2 от АПК, касационната инстанция
констатира, че съдебното решение
е валидно, допустимо и правилно
е приложен материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд –
Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 67/30.01.2014 г., постановено по н.а.х.д. № 3021 по описа на
Районен съд на гр. Плевен за
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.