Р E Ш Е Н И Е
№ 87
гр.Плевен, 24.02.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи
касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари, две
хиляди и четиринадесета година, в
състав:
Председател:
Цветелина Кънева
Членове: Kатя
Арабаджиева
Калина Пецова
При секретаря А.П. и с участието на
прокурор при ОП-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Пецова
касационно административно-наказателно дело № 1199 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2
ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 1061 от 18.11.2013 г., постановено по НАХД № 1158 по описа за 2013г.
на Районен съд Плевен е частично отменено наказателно постановление /НП/ № 1823/15.11.2012г.
на Началник сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, в частта, в която на Н.Н.Н. *** на
основание чл. 174, ал. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5,
ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП. Със същото решение е потвърдено НП №
1823/15.11.2012г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, в частта, в която
на Н.Н.Н. *** на основание чл. 183, ал. 3, т. 7, предл. 1 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 30 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Срещу
решението в тази част е подадена касационна жалба от Началник сектор ПП при ОД
на МВР Ловеч, чрез юрк. Р., който счита същото за неправилно и
незаконосъобразно. Излага подробни съображения, свързани с неправилното
тълкуване и прилагане от съда на Наредба № 30/27.06.2001г. за реда за
установяване употреба на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС
/Наредба 30/. Твърди, че в случая съобразно чл. 15, ал. 1 на Наредба 30,
пробата от кръв, ведно с талона за медицинско изследване са изпратени за анализ
в специализирана химическа лаборатория, каквато е лабораторията на ОД на МВР
Ловеч. Счита, че решението на въззивния съд безкритично е основано на
изслушаната съдебна експертиза, която счита за “свободни съчинения и теоретични
тълкувания, лишени от експертен характер”. Твърди, че експертизата не оборва
резултата от изследването в научно-техническата лаборатория при ОД на МВР
Ловеч. В заключение моли за отмяна на съдебното решение и потвърждаване на
наказателното постановление изцяло.
По делото е постъпил отговор от
процесуален представител на касационния ответник, в който се аргументира
становище за неоснователност на касационната жалба.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично и се представлява от юрисконсулт Р..
Поддържат жалбата и молят решението на РС Плевен да бъде отменено.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, се представлява от адв. Д., която моли решението на първата инстанция
да бъде потвърдено по изложените в същото и по допълнително изнесени от нея
мотиви.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства РС Плевен е установил следната фактическа обстановка:
Служители на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч установили, че на 03.11.2012г. около 03.53 часа на път I клас № 4, км 65, посока с.
Малиново Н.Н., като водач на л.а. с рег. № ОВ 7030 АХ, управлявал същият под
въздействието на алкохол, измерено в издишания въздух с алкотест 7510 № 0041,
който отчел 0,64 промила. За установеното бил съставен АУАН № 1823/03.11.2012г.,
в който било отразено още, че лява къса светлина на автомобила не е работила
през тъмната част на деня. Издаден бил и талон за медицинско изследване №
0287464, впоследствие е взета кръвна проба в МБАЛ “Проф. П. Стоянов” – Ловеч,
видно от протокол за медицински изследване на л. 10 от делото. Към преписката е
приложен и протокол за химическа експертиза № 216/07.11.2012г., чието заключение
е, че в пробата на Н. е установено наличие на алкохол в количество 0,66
промила. При тези данни административнонаказващият орган издал процесното
наказателно постановление. За изясняване на обстоятелствата по делото е
изслушана и приета съдебно медицинска експертиза. Позовавайки се на последната,
РС Плевен отменил частично процесното наказателно постановление. Изводът на
съда се свежда до това, че алкохолната проба е изследвана в лаборатория на ОД
на МВР Ловеч, която обаче не е била сред изброените в Наредба 30.
Решението на РС Плевен е постановено в противоречие с материалния
закон.
Според чл. 15, ал. 1 от НАРЕДБА № 30 от 27.06.2001 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства пробите от кръв заедно с талона и протокола за
медицинско изследване се изпращат за анализ в специализираните химически
лаборатории в градовете София, Пловдив, Варна и Плевен или в научно-техническа
лаборатория при Столичната или съответната регионална дирекция на вътрешните
работи. Следователно, научно-техническа лаборатория при ОД на МВР Ловеч може да
извършва анализ на пробите и медицинските изследвания, противно на възприетото
от Районен съд Плевен. В случая, изследването на кръвната проба е направено от научно-техническа
лаборатория към ОД на МВР Ловеч, което е допустимо по аргумент от цитираната
разпоредба на Наредбата. Касае се за правно установени възможности и
разсъжденията по темата от вещото лице са ирелевантни. Съдът намира, че
изброяването на специализирани лаборатории към съответни медицински заведения в
ал. 2 на чл. 15 от Наредбата е лимитивно, но същото не изключва разписаното в
ал.1 на същата разпоредба, което включва и научно-техническа лаборатория към
съответните ОД на МВР. Последното води до извода, че такива изследвания могат
да бъдат извършвани в две групи лаборатории: научно-техническа лаборатория към
съответните ОД на МВР и специализирани лаборатории, изброени в ал.2 Самото
наименование на лабораториите е различно и дава обяснение на изброяването в
ал.2. Т.е., касае се до специализирани лаборатории към съответните болнични
заведения, изрично изброени, и отделно и самостоятелно – до НТЛ към ОД на МВР.
Следва
да бъде отбелязано, че във всички останали пунктове на експертизата липсват
каквито и да е установявания или твърдения, които да опровергават основния спорен по делото факт – че към
момента на проверката на Н., респ. към момента на извършване на медицинското
изследване в 06.10часа ( което е в рамките на допустимото време съгласно чл.3,
ал.3, т.2 от Наредбата), предвид, че първоначалната проверка е извършена в 03.53
часа, а талона за изследване е от 04.10 часа, пробата на същия е дала резултат
за наличие на 0.66 промила алкохол в кръвта.
Следва
да бъдат споделени мотивите на касатора, че експертизата правилно е възприета
от Районен съд Плевен досежно поставените й въпроси – за начините и методите на
изследване на алкохол в кръвта, респ. възможностите за отклонение, в това число
относно стадиите на резорбация и елиминация на алкохола в кръвта. От последната
следва, че е допустимо в по-късен час процентът алкохол да е по-висок от
първоначално установения. Приемането й по делото обаче не води до изводите,
направени от съда. В мотивите си той е стъпил на частта от същата, която касае
правни въпроси и освен това не
кореспондира с нормативния акт Наредба № 30/2001г. по изложените по – горе
съображения.
По
тези съображения, изводите на съда се явяват неправилни и решението му следва
да бъде отменено.
Съдът
установи, че въпреки направено доказателствено искане в този смисъл от страна
на жалбоподателя, по делото не са
представени доказателства за надлежно сертифициране и
преминаване на първоначална или последваща проверка на Алкотест 7510 № 0041.
Последното обаче, по мнение на настоящия състав, не налага отмяна и връщане на
делото за попълване с доказателства, поради следното: С оспореното пред първата
инстанция НП лицето е наказано затова, че е управлявало МПС след употреба на
алкохол. Това е установено първоначално с Алкотест 7510 № 0041, а след това и с
проба, извършена в оторизирана за това лаборатория. При тези данни и
съобразявайки именно изложеното в експертизата, че проверката с алкотест се
явява първоначална и не дава точни данни, съдът приема, че е доказан факта за
употреба на алкохол, въпреки че съдът е пропуснал да приобщи доказателства за
надлежното сертифициране на устройството.
Следва да бъде отбелязано, че при съставяне на АУАН контролните
органи са разполагали само с резултатите от алкотеста, като същите са вписани в
АУАН, който обаче е предявен на нарушителя и подписан без възражения. Изпращането
на лицето за вземане на кръвна проба в процесния случай следва от разпоредбата
на чл.3, ал.2 от Наредбата – тъй като показаният от алкотеста резултат е повече
от 0.5 промила, а не поради оспорване на резултата от алкотеста от страна на Н..
В тази връзка следва да се отбележи, че при издаване на НП, органът се е
позовал и на двата вида изготвени проби – тази с алкотест и тази от кръвното
изследване, поради което следва да се приеме, че е доказано употребата на
алкохол.
Твърдението, че Н. е бил в невъзможност да поиска повторна
експертиза ( от кръвната проба) съдът приема за неоснователни. Пробата от
експертизата е била готова на 07.11.2012 г., видно от самия протокол, приложен
на лист 11 по делото на РС Ловеч.
Следователно срокът на съхраняване на пробите за евентуално последващо
изследване е до 07.02.2013г. Наказателното постановление е издадено на
15.11.2012г., т.е. далеч преди изтичане на горния срок. Връчването му
действително е станало на 07.02.2013г., но данни защо това се е случило почти
три месеца след издаването му липсват по делото. При доказано изготвяне на
експертизата на 07.11.2012г. и издаване на НП на 15.11.2012г. лицето е могло да
се снабди със същото своевременно, с оглед изискване на повторно изследване,
при негова преценка. Фактът, че Н. се е явил за връчване на НП едва в момента,
в който вече е било невъзможно извършването на проба не може да се вмени във
вина на органа. Не се спори, че АУАН е съставен на 03.11.2012г. На същата дата
е издадена и заповед за налагане на принудителна административна мярка,
съгласно която на лицето е отнето свидетелството за правоуправление именно
поради установяване на управление на МПС след употреба на алкохол. При тези
данни, лицето безспорно е било наясно с вмененото му нарушение, повдигнато с
АУАН, за което е и лишен временно от правоуправление, поради което е могло и е
следвало да прояви процесуална активност и да оспори своевременно резултатите
от изготвената експертиза, а не да се позовава на невъзможността си да се
запознае, респ. да оспори същата. По тези съображения, така направеното
възражение съдът цени като неоснователно.
Горните съображения налагат извода за незаконосъобразност на
Решението на Районен съд Плевен, респ. за правилност на оспореното НП.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1061 от 18.11.2013 г., постановено по НАХД № 1158 по описа за 2013г.
на Районен съд Плевен, в частта му, с която е отменено наказателно
постановление /НП/ № 1823/15.11.2012г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР
Ловеч, с която на Н.Н.Н. ***, на основание чл. 174, ал. 1 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП, като вместо него
постановява:
ПОТВЪРЖАДАВА НП № 1823/15.11.2012г. на
Началник сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, с която на Н.Н.Н. ***, на основание чл.
174, ал. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1
от ЗДвП,
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.