Р E Ш Е Н И Е

№ 219

гр.Плевен, 30 Април 2014 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:                                                   Председател: Юлия Данева

                                                                       Членове: Цветелина Кънева

                                                                                        Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 198 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 89 от 07.02.2014 г., постановено по нахд № 3056/2013 г., Районен съд – Плевен е отменил наказателно постановление № 84693-F082753 от 19.11.2013 г. г. на Директора на Офис – Плевен към ТД на НАП гр.Велико Търново, с което на ЕТ „Б. ***, на основание чл.53, във връзка с чл.27 и чл.3, ал.1 от ЗАНН са наложени две имуществени санкции от по 500 лева за нарушения по чл.125 ал.1, във връзка с чл.125 ал.5 от ЗДДС и по чл.124 ал.1, във връзка с чл.125 ал.3, във връзка с чл.125 ал.5 от ЗДДС, за това, че като регистрирано по ЗДДС лице не е подало справка-декларация и отчетни регистри по ЗДДС в законоустановения срок – до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят – за м.август 2013 г. справката декларация и отчетните регистри са подадени по електронен път на 26.09.2013 г.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен, чрез гл.юрисконсулт М. Ж., която счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Намира, че доводът в мотивите на ПлРС, че обжалваното наказателно постановление е издадено при съществени нарушения на процесуалния закон, е неоснователен и неправилен, тъй като единственото основание за отмяна на НП е, че административно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Счита, че в конкретния случай не се касае за формално нарушение, а то по своята същност представлява нарушение, което е извършено виновно – умишлено или непредпазливо. Според касатора е осъществен състава на чл.6 от ЗАНН, поради което доводи, подкрепящи приложимостта на чл.28 от ЗАНН, мотивирани с липсата на вреда, са неотносими към предмета на спора. Намира, че конкретното нарушение не може да бъде определено като маловажно, а изложените съображения могат да бъдат релевантни само във връзка с индивидуализацията на наложената санкция с оглед размера й, но не и като изключващи я. Счита, че преценката за маловажност не следва да почива единствено и само на целесъобразност. В заключение моли съда да отмени решението.

В съдебно заседание касаторът  се представлява от юрисконсулт Г., който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени оспореното решение и да потвърди НП.

Ответникът по касационната жалба – ЕТ „Б.С. ***, представлявано от Б. А., е депозирал по делото възражение чрез юрисконсулт С.Т., в което излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Намира за некореспондиращо с мотивите на постановения съдебен акт твърдяното в жалбата, че преценката за маловажност не следва да почива единствено и само на целесъобразност. Счита, че съдебният контрол не включва контрол за целесъобразност на административните актове, а на съдебен контрол подлежи преценката за „маловажност на случая”. Сочи, че в неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката на административнонаказващият орган по чл.28 от ЗАНН, като цитира задължителните указания на ВКС, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. Според ответника по касационната жалба съдебният акт на ПлРС е правилен и законосъобразен, постановен след задълбочено и всеобхватно изследване на релевантните факти и обстоятелства относно извършеното деяние, квалифицирано от ЗАДС като нарушение. Посочва, че в него са преценени както тежестта на нарушението, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, така и по-ниската степен на неговата обществена опасност поради липсата на вредоносен резултат. Сочи също, че съдът е достигнал до извод, че издавайки обжалваното НП административно наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не е приложил разпоредбата на чл.28 б.”а” от ЗАНН, макар предпоставките за това да са били налице, с което е осъществен съдебен контрол относно преценката за маловажност и в резултат на това е постановил законосъобразен съдебен акт. В заключение моли съда да остави без уважение жалбата и да потвърди първоинстанционното решение. Представя и писмени бележки в съдебно заседание.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт Т. с надлежно пълномощно от първата инстанция и моли съда да остави без уважение касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че след проверка в Информационната система на ТД на НАП офис Плевен е установено, че жалбоподателят като регистрирано по ЗДДС лице не е подал справка - декларация и информация от отчетните регистри по ЗДДС в законоустановения срок до 14-то число включително на месеца следващ данъчния период, за който се отнасят. Констатирал е , че справката декларация по ЗДДС за данъчен период месец 08.2013 г. е подадена по електронен път на 26.09.2013 г. в офис Плевен, а отчетните регистри по ЗДДС за данъчен период м. 08.2013 г. са подадени  на 26.09.2013 г. ведно със справка-декларация вх. № 15001238362, а е следвало да се подават в срок до 14.09.2013 г. За данъчния период фирмата декларира, че няма извършени покупки и продажби, не дължи ДДС и подава декларация с нулеви стойности. Съдът приел още, че въз основа на съставения акт, Директорът на Офис-Плевен към ТД на НАП гр. Велико Търново, издал обжалваното наказателно постановление, с което за допуснатите две нарушения по чл.125 от ЗДДС и на основание чл.179 от ЗДДС, наложил на ЕТ  две наказания “имуществена санкция”, всяка в размер на 500.00 лв.

Тази фактическа обстановка Съдът приел за установена от събраните в хода на  съдебното  производство  доказателства-писмени и гласни.  Въз основа на тях установил, че съставите на нарушенията по чл. 125, ал. 1,вр. с чл. 125, ал. 5 и чл. 125, ал. 3, вр. чл. 125 ал.5 от ЗДДС са осъществени от обективна страна от ЕТ.

Съдът изложил съображения, че ако административнонаказващият орган е изследвал по-задълбочено причините и последиците от извършеното нарушение, то би стигнал до извода, че с деянието си ЕТ , макар и формално да е осъществил признаците на предвиденото в ЗДДС, то това деяние с оглед липсата на вредни последици и смекчаващите отговорността обстоятелства е с незначителна обществена опасност и представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. ПРС направил извод, че при определяне на наказанието административнонаказващия орган е следвало да вземе предвид тежестта на нарушението, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, и ако беше съобразил тази законова разпоредба би стигнал до извода, че в случая се касае за маловажен случай на административно нарушение и да приложи разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН като не наложи наказание, а предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съдът счел, че в конкретния случай предпоставките да се приеме случая за маловажен са налице. Жалбоподателят е пропуснал срока за подаване на процесните документи, изискуеми по ЗДДС само с дванадесет дни. С оглед конкретното поведение на данъчния субект - плащане на данъка в срока за неговото деклариране, съгласно зададените предпоставки в чл. 93 т. 9 НК, съдът приел, че нарушението разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушенията по чл. 125 ЗДДС, респективно налице е липса на други вредни последици, извънсъставомерните, в случая-ощетяване на фиска или намерение за такова ощетяване. На последно място, съобразно отразеното в наказателното постановление и с оглед обстоятелството, че административнонаказателната преписка липсват данни за предходни нарушения, приел, че нарушението извършено от жалбоподателя е първо до настоящия момент. Поради изложеното съдът счел, че в конкретния случай административнонаказващия орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не приложил разпоредбата на чл. 28, б.”а” от ЗАНН, макар предпоставките за това да били налице. На това основание отменил оспореното НП.

Касационната инстанция намира оспореното решение за неправилно. Прегледът  на събраните по делото доказателства сочи, че при изясняване на съществените обстоятелства, включени в предмета на доказване, въззивната инстанция е допуснала нарушение, свързано с правилното приложение на закона. Преценката на административно- наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 от ЗАНН (макар и такава по законосъобразност) включва в обсега си обективни и субективните признаци, касаещи: степента на обществена опасност на деянието и дееца и сравнението й с други сходни и типични за деянието хипотези; съдебното минало и административните нарушения, извършени от нарушителя, постигане целите на наказанието, въпреки освобождаването от административно-наказателна отговорност, отношението на извършителя към извършеното и към последиците от извършеното, възрастта и имотното състояние на извършителя. Засегнатият кръг обществени отношения са под специален режим на закрила и регулиране, тъй като са свързани с фискалната политика на държавата. Един от приложимите критерии за разграничаване на отношенията, поставени под особено засилен режим на защита, е критерият за конституционната закрепеност на защитените блага и косвен признак е тежестта и обременителността на предвидената санкция. Предвиденият минимален размер на налаганата санкция дори за едното  неизпълнение на вменените задължения към държавата е в размер почти на две минимални работни заплати, което е показателно, че законодателят е предвидил засилен режим на санкциониране с оглед особена защита на съответния кръг отношения. При това положение, съдът приема, че жалбоподателят е нарушил обществени отношения, които се отличават с висока степен на обществена опасност. Не са събрани доказателства за имотното състояние на нарушителя, за съотношението на тежестта и обременителността на наложената санкция към имущественото състояние на наказаното лице, предвид, че последното е търговец, както и за другите относими към приложението на този институт критерии. От друга страна, обществената опасност на този вид формални нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на финансовата й дейност. След като законодателят е квалифицирал определено бездействие на един субект- неподаване на даден вид декларация и информация в определен срок за административно нарушение, то при осъществяване на този фактически състав винаги е налице административно нарушение и наказващият орган е длъжен да санкционира субектът, който не е изпълнил задължението си. Този извод произтича и с оглед характера на отношенията, които засяга. Самото деяние накърнява реда и правната сигурност на данъчното документиране, затруднява дейността на органите по приходите и създава усложнения в отношенията между данъчните субекти от една страна, и между тях и данъчните органи, от друга.Ето защо категорично неизпълнението на едно законово задължение не може да бъде определяно като маловажен случай, за който да не следва да се налага административно наказание на нарушителя. Що се отнася до това, че се касае за нарушение, извършено за първи път, наказващият орган е изпълнил задължението си да съобрази размера на наказанието с тежестта на нарушението и с това, че то е извършено за първи път, като е наложил имуществени санкции в минималния размер, предвиден в закона за тези нарушения. При определяне на наказанието, което следва да се наложи за така извършеното административно нарушение, наказващият орган се е съобразил и колко време, след изтичане на законоустановения срок е подадена въпросната декларация, колко голямо е допуснатото от ЕТ закъснение за изпълнение задължението му за подаване на декларация и информация от отчетните регистри.

Преценката на всички тези факти при така събраните доказателства навежда на извода, че не са налице достатъчно аргументи за квалифициране на извършеното деяние като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, макар и тази преценка да е такава за законосъобразност.

Неоснователно е и възражението, че деянието е извършено при липса на виновно поведение от страна на задължения субект, което според ответника по касационната жалба е още един аргумент в подкрепа на тезата, че деянието съставлява маловажен случай на нарушение. Когато се ангажира отговорността на юридическо лице или едноличен търговец за извършено административно нарушение, се касае за извършване на нарушение при условията на обективна безвиновна отговорност.

Не се отразява на отговорността на търговеца и последното възведено оплакване, че АНО не е обсъдил подаденото възражение на търговеца, депозирано срещу акта за установяване на административно нарушение. Действително, такова възражение е било депозирано против съставения АУАН, като е изпратено по пощата на 30.09.2013 год., видно от квитанция и касов бон на л.11 от делото на ПРС, т.е. на първия работен присъствен ден след изтичане на тридневния срок, поради което и на основание чл.183, ал.2 вр. ал.4 от НПК възражението се явява подадено в срок и е следвало да бъде разгледано от АНО. Според настоящата касационна инстанция с непроизнасянето по направеното възражение е налице допуснато нарушение на процесуалните правила от страна на АНО , но в конкретния случай то не е съществено, по две причини. Първо, не е било преклудирано правото на ЕТ да търси защита на накърнените си права пред съда, което ЕТ е сторил и където , видно от подадената жалба, отново са били наведени оплаквания, идентични с тези в подаденото възражение (за липса на виновно поведение и за маловажност на констатираното нарушение), по които ПРС се е произнесъл. От друга страна тези възражения не са били обективно годни да доведат до постановяването от страна на АНО на някакъв друг законосъобразен резултат , освен налагането на санкции. Този извод настоящата инстанция прави, вземайки предвид именно настоящата преценка за липса на маловажност на извършеното нарушение. Т.е. при разглеждането на така направените възражения и от съда, се достига до същия извод, какъвто е направил и АНО- за съставомерност на вменените деяния и за липса на маловажност на извършените нарушения. Ето защо, поради факта, че релевираните и разгледани възражения в тази насока не са били уважени от съда и не са били в състояние да променят постановения от АНО резултат, то извършеното нарушение не се явява съществено и не съставлява отменително основание.

Ето защо следва след отмяна на оспореното решение да се постанови друго, с което да се потвърди оспореното НП.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 89 от 07.02.2014 г., постановено по нахд № 3056/2013 г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 84693-F082753 от 19.11.2013 г. г. на Директора на Офис – Плевен към ТД на НАП гр.Велико Търново, с което на ЕТ „Б. ***, на основание чл.53, във връзка с чл.27 и чл.3, ал.1 от ЗАНН са наложени две имуществени санкции от по 500 лева за нарушения по чл.125 ал.1, във връзка с чл.125 ал.5 от ЗДДС и по чл.124 ал.1, във връзка с чл.125 ал.3, във връзка с чл.125 ал.5 от ЗДДС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                                        

 

 

           2.