Р E Ш Е Н И Е

110

гр.Плевен, 12 Март 2014 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:                                  Председател: Цветелина Кънева

                                                                         Членове:  Катя Арабаджиева

                                                                                       Калина Пецова

при секретаря А.П. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 1198 по описа за 2013 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 1065 от 21.11.2013 г., постановено по нахд № 1674/2013 г., Районен съд – Плевен е отменил наказателно постановление № 1485/12 от 12.04.2012 г. на Началник сектор „ПП” към ОД на МВР – Плевен, с което на В.А.К. ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.315 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.259 ал.1 т.1 от КЗ, за това, че при проверка на 07.04.2012 г. около 14,11 часа в гр.Плевен, ул. „Дойран” до № 15, е установено, че като водач и собственик на МПС лек автомобил Опел Астра с рег.№ С5601РК не е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност” към момента на проверката.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Областна дирекция на МВР гр.Плевен, представлявана от ВНД Директор Й. К., който счита същото за незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че при съставянето на АУАН, на основание на който е издадено оспорваното наказателно постановление, са спазени всички изисквания на чл.42 от ЗАНН, предявен е на лицето по реда на чл.43 ал.1 от ЗАНН и е спазено изискването на чл.43 ал.5 от ЗАНН за връчване на препис от акта на нарушителя. Посочва, че РС – Плевен е приел нарушението за безспорно доказано и не е намерил допуснати съществени процесуални пропуски и единственият му мотив за отмяна на НП е, че административно наказващият орган е следвало да приложи разпоредбите на чл.28 от ЗАНН и да не налага наказание предвид „маловажността” на нарушението. Сочи, че според разпоредбата на чл.28 от ЗАНН  АНО  може да не наложи наказание, а не че е длъжен да го направи, т.е. в цитираната законова норма не се съдържа задължение за органа. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба – В.А.К., е депозирал по делото молба, с която моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно, законосъобразно и добре мотивирано и сочи, че в касационната жалба не се сочат нови обстоятелства и факти, от  които могат да бъдат направени други фактически и правни изводи, както и че не са налице основания за отмяна или изменение на постановения съдебен акт . В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирал е молба, в която поддържа тезите си, изложени в предходните молби до съда и моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие поради невъзможността му да се яви в съдебно заседание по уважителни причини.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 07.04.2012 г., около 14,11 часа в 14,11 часа, К., като водач и собственик на лек автомобил Опел Астра, с рег. № С 5601 РК, не е сключил договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобила валидна към момента на проверката. Нарушението е установено със система за видеонаблюдение TFR1-M със снимка № 83.Издаден образец 26. Съдът установил, че актът за установяване на административното нарушение е съставен от актосъставителя Г. на длъжност мл. автоконтрольор към сектор “ПП” - Плевен в присъствието на свидетеля Ц. Ц. и жалбоподателя, подписан е от актосъставителя, свидетеля и жалбоподателя, като е връчен препис на последния. Жалбоподателят в графа възражения е отразил “В понеделник ще представя Гражданска отговорност ..../не се чете/”. Административно-наказващият орган, след като е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, преценил е събраните доказателства, установил е, че нарушителят е извършил деянието виновно, и е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. Съдът приел, че така установената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от показанията на свидетелите Г. и Ц., както и от писмените доказателства по делото. Съдът не констатирал   в хода на административно-наказателното производство да са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до опорочаване на обжалваното НП. Констатирал, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, по предвидените от закона ред и форма. Съдържат изискуемите от ЗАНН реквизити, включително пълно описание на нарушението и яснота относно правната му квалификация. Съдът приел за безспорно установено, че към посочения момент за процесния автомобила не е имало сключена валидна и действаща застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът приел, че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, следва да се квалифицира като "маловажен случай". Безспорно жалбоподателят формално е осъществил състава на нарушението, за което му е съставен АУАН, но административният орган не е прецизирал всички факти и обстоятелства, касаещи настоящото производство. За да определи случаят като маловажен, съдът отчел обстоятелството, че непосредствено след извършване на деянието жалбоподателят е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

Касационната инстанция намира оспореното решение за правилно по резултата си. За да достигне до този извод, съобрази следното: Нито АНО, нито въззивният съд са констатирали наличието на допуснатото съществено  нарушение при съставянето на АУАН. В приложения на л.5 по делото оригинален екземпляр на съставения АУАН  е описано, че същият е съставен в присъствието на свидетеля Ц. Н. Ц. от гр.Плевен, но не е подписан от този свидетел, нито от някой друг свидетел, а само от актосъставителя и от нарушителя. На това основание  АУАН се явява  съставен в нарушение на чл. 43, ал.1 ЗАНН, тъй като не е подписан от свидетеля,  посочен в него Ц. Ц., а само от актосъставителя И. Г.. Допуснатото нарушение на разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН  е съществено, предвид, че когато актът не е съставен въз основа на официални документи (а случаят е такъв), ЗАНН поставя задължително изискване той да се подпише от поне един свидетел-очевидец или други двама свидетели. При тези доводи съдът счита, че АУАН не е съставен по реда на чл. 43, ал.1 ЗАНН и не може да възпроизведе своите правни последици, при което НП подлежи на отмяна изцяло в атакуваната част, тъй като е издаден въз основа на незаконосъобразен акт .

Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на постановеното НП, макар и по други съображения, решаващият съд е постановил едно правилно по резултата си решение, което следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 1065 от 21.11.2013 г., постановено по нахд № 1674/2013 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                                         2.