РЕШЕНИЕ

№ 376

Плевен, 10.07.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на трети юли две хиляди и четиринадесета  година в състав:

 

Председател: Снежина Иванова

 

при секретар Д.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова и.адм. дело № 196 по описа за 2014 година на Административен съд – Плевен, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) и  чл. 1, ал. 1 от  Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от Д. С. Г.,***, , Е.Н.Х.,***, А.П.П.,*** и Н.С.Ф.,*** против Областна дирекция „Земеделие” –Плевен, с посочено правно основание чл.4 от ЗОДОВ във връзка с чл.128 ал.1 т.4, чл.203 ал.1 и чл.204 ал.1 от АПК, и цена на иска 18 271лв., от които 13271лв. имуществени вреди и 5000лв. неимуществени вреди.

В исковата молба се сочи, че на основание влязло в сила решение №104/27.06.2013г. по гр.д.№218/2013г. на Районен съд-Левски, с което е обявено за нищожно Решение №10-Б от 11.06.2003г. на Общинска служба „Земеделие”- Червен бряг, се претендира обезщетение в размер на 18271лв., от които 13271лв. имуществени и 5000лв. неимуществени вреди, за период от 27.09.1994г. (момента на заявяване на претенцията за собственост върху 8,3декара ) до 18.02.2014г. (момента на подаване на исковата молба). Сочи се, че е налице доказаност на хипотезата на „обезщетението за вреди е дължимо от момента на издаване на незаконосъобразен акт…”, като се твърди, че наследниците на С. Г. са били ощетени и лишени от собствеността на 8.3декара земя, поради бездействието и незаконните действия и виновно неизпълнение на задълженията на държавни служители на ОбС „Земеделие” –Червен бряг. Счита се, че нищожността е най-тежкия порок на един административен акт и чрез този нищожен акт наследниците на имота са били лишени от доходи, приходи и ренти от отдаване на собственост под наем или самостоятелно обработване в размер посочен в справка на л.8 по делото. Твърди се, че неимуществените вреди се изразяват в емоционални и психически страдания и дискомфорт от непрекъснатото търсене на информация от Общинска служба „Земеделие”-Червен бряг, защо не е възстановена собствеността. В заключение се моли да бъде осъдена Областна дирекция „Земеделие” –Плевен орган, притежаващ гражданска правосубектност за искове срещу териториалните звена -Общинска служба „Земеделие и гори”-Кнежа, офис Червен бряг да заплати обезщетение в размер на 18 271лв., от които 13271лв. имуществени вреди и 5000лв. неимуществени вреди.

Съдът с определение № 233/27.02.2014 година съдът е указал на ищците да посочат период на исковата претенция.

С молба от 06.03.2014 година (л. 30) се посочва период от 27.09.1994 година до 26.02.2014 година.

В съдебно заседание на 03.07.2014 година се явяват ищците Д.С.Г. , Е.Н.Х. и с адв Д., както и Й.Г.—съпруг и пълномощник на Д.Г..

Ищците –А.П.П. и Н.С. Ф., редовно уведомени не се явяват, представляват се от адв.Д..

Съдът с оглед направено искане за изменение на иска от ищците в съдебно заседание на 03.07.2014 г  относно размера на същия и периода на исковата претенция, съдът с протоколно определение допусна изменение на иска по отношение на размера му, а именно претендираният размер на обезщетението за имуществени вреди е 17 535 лева, като по отношение на периода исканото изменение не бе допуснато и периодът на претенцията е от 27.09.1994 година до 26.02.2014 година –датата на подаване на исковата молба. Ищците и адв Д. поддържат исковата претенция и искат от съда да я уважи, като им бъдат присъдени и разноски.

Ответникът – ОД „Земеделие” гр. Плевен чрез пълномощника  юрк К. моли за отхвърляне на иска като недопустим или неоснователен. Представена е писмена защита, в която излага доводи за недопустимост на иска, тъй като прогласеното за нищожно решение не представлява индивидуален административен акт, тъй като  за ангажиране на отговорността по чл.1 от ЗОДОВ, следва административният акт да е отменен по реда на АПК, а в случая решението на ОСЗ е прогласено за нищожно от РС-Левски и не по реда на АПК. Алтернативно посочва, че ако искът е допустим , то е неоснователен и недоказан както по отношение на претендирането обезщетение за имуществени вреди, така и по отношение на неимуществените вреди. Посочва се, че претенидрането обезщетение за имуществени вреди се обвързва като размер с пропусната субсидия за 8,3 дка, но за да бъде изплащана такава е необходимо имотът да е от регистриран в ИСАК и да бъде в определен размер, а тези предпоставки не са налице. По отношение на неимуществените вреди, намира, че въобще не са доказани  такива и връзката им с прогласения за нищожен акт.  Моли за отхвърляне на иска като недопустими и алтернативно като неоснователен.

Представителят на Окръжна прокуратура  - Плевен намира искът за неоснователен, като  по отношение на неимуществените вреди не изразява становище.

Административен съд - Плевен, пети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост приема за установено от фактическа страна следното:

С решение № 104 от 27.06.2013 година на РС Левски е обявено за нищожно решение № 10-Б от 11.06.2003 година на Общинска служба „Земеделие и гори” гр. Червен бряг, с което е решено да бъдат обезщетени наследниците на С. П. Г. за 8, 30 дка земя на стойност 4424 лева с 4424 броя поименни компенсационни бонове на стойност 4424 лева по реда на чл.19, ал. 17, т. 2 от ЗСПЗЗ.

Това решение е обжалвано пред Административен съд –Плевен  и съгласно съдебно удостоверение на РС-Левски от 24.01.2014 година е влязло в сила на 19.07.2013 година.

Ищците с оглед представено на л. 9 по делото удостоверение за наследници № 1456/25.09.2013 година са наследници на С. П. Г. и по отношение на тях е налице правен интерес.

Ищците мотивират претенцията си като претърпени имуществени –пропуснати ползи, и неимуществени вреди от прогласен като нищожен административен акт- решение № 10-Б от 11.06.2003 година на Общинска служба „Земеделие и гори” гр. Червен бряг и заплащане на обезщетение за периода от 27.09.1994 година – 26.02.2014 година –датата на подаване на исковата молба, като за имуществени вреди след допуснатото изменение на иска в с.з. на 03.07.2014 година в размер на  17 535 лева, а за неимуществени в размер на 5 000 лева.

По делото с оглед доказване на претърпени емоционални и психически страдания и дискомфорт-непрекъснато ходене и търсене на информация от ОС”Земеделие” –Червен бряг е представено за А.П.П. ехокардиография от д-р Ч. от 23.09.2003 г.  и консултация от 17.10.2007 година от д-р Й., от които съдът, който не разполага със специални знания в областта на кардиологията, намира, че се доказва наличие на здравословен проблем, но по-никакъв начин не се доказва здравословният проблем да е настъпил в процесния период и да е налице причинна връзка между здравословния проблем с обявения за нищожен акт. Представена е и етапна епикриза  за ищцата Г. от 17.02.2014 година от  ЕТ „ д-р В.” , в която се посочва, че лицето има дългогодишна хипертония с високи стойности, чести хипертонични кризи, придружени със световъртеж, но общото състояние за възрастта е добро. Посочено е прилаганото лечение и съдът намира за установено, че ищцата има диагностицирана хипертония, но не се доказва  хипертонията да е в резултат на емоционален стрес, причинен от действия/бездействия на длъжностни лица от ОСЗ –Червен бряг или от прогласеното за нищожно решение, нещо повече не са представени доказателства за началото на заболяването, за да се приеме, че е възникнало през 1994 година и какво е било развитието му през годините, за да твърди, че има влошаване с оглед твърденията за емоционален стрес, претърпян при разпити и търсене на информация за имота през процесния период. По отношение на ищците Е.Х. и Н.С.Ф. не са представени доказателства относно претърпени неимуществени вреди – емоционален и психически стрес и съдът приема за установено, че такива не са претърпени, тъй като твърденията в исковата молба са недоказани.

По делото беше допусната съдебно икономическа експертиза, като съдът кредитира заключението на основната експертиза като обективно и съобразено с доказателствата по делото,но счита, че ищците не доказват размер на исковата си претенция за имуществени вреди, тъй като не са ангажирани доказателства, че 8,3 дка са обработвани през процесния период, нито че са налице договори за аренда за тези декари, нито, че същите са подлежали на субсидиране по програми на ЕС. Съдът намира, че не се доказва имуществена загуба от необработване на земеделската земя през процесния период, тъй като с прогласеното за нищожно решение се определя начина на обезщетяване за признато но невъзстановено право на собственост върху 8,3 дка, което обезщетяване може да е с ПКБ или със земя, но не са ангажирани доказателства, че е налице обезщетяване със земя, от която собственост и ползване ищците са били лишени през процесния период и са претърпели имуществени вреди.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съдът счита, че предявеният иск е допустим. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. чл. 204, ал. 1 от АПК държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред, какъвто е случаят в настоящето дело -решение № 10-б от 11.06.2003 година на  ОС „Земеделие и гори” Червен бряг , прогласено за нищожно с решение на РС-Левски на 19.07.2013 година, което е влязло в сила. Решението на ОСЗ –Червен бряг представлява индивидуален административен акт по см на чл.21, ал. 1 от АПК, тъй като е издаден от административен органа и с него се засягат непосредствено правата на наследниците на С. Г., то е част от земеделската реституция по ЗСПЗЗ. В тази връзка неоснователен е доводът на пълномощника на ответника за недопустимост на исковата молба поради липсата на административен акт, отменен като незаконосъобразен по реда на АПК, тъй като прогласеното за нищожно решение е индивидуален административен акт, като съгласно параграф 19 от ПЗР на ЗСПЗЗ индивидуалните административни актове по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и правилника за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието и храните, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на Административно-процесуалния кодекс, като постановените по този ред актове на районния съд подлежат на касационно обжалване пред административния съд по реда на Административно-процесуалния кодекс т. е. налице прогласен за нищожен административен акт.

По основателността на иска, съдът намира следното:

Отговорността по ЗОДОВ е обективна. Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, от действия и бездействия на техни органи или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице. Вредата представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага. Когато е засегнат патримониумът на едно лице, вредата е имуществена. Тя се състои в претърпяна загуба или пропусната полза. Границите на отговорността се разпростират до вредите, "които са пряка и непосредствена последица от увреждането".

Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ са включени следните елементи: незаконосъобразен акт, издаден при или по повод изпълнение на административна дейност от орган или длъжностно лице на държавата, който да е отменен по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от трите елемента на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпени вреди.

В случая  е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността – прогласен за нищожен по съдебен ред административен акт -  решение № 10-Б от 11.06.2003 година на  ОС „Земеделие и гори” Червен бряг. С това решение е било постановено наследниците на С. Г. да бъдат обезщетени за 8,300 дка земя на стойност 4424 лева с 4424 броя поименни компенсационни бонове на стойност 4424 лева. т.е. налице е административен акт, който е част от процедурата по обезщетяване на наследниците на лица, за които е признато, че са собственици на земеделска земя и имат право на обезщетение по реда на чл.10б от ЗСПЗЗ – с поименни компенсационни бонове или земя от общинския поземлен фонд, след като подадат заявление за начина на обезщетяване.

В случая исковата претенция за претърпени имуществени вреди –пропуснати ползи (л. 8 по делото) доход от 70 лева на декар 30 лева европейска субсидия или 17  535лв. е неоснователна и недоказана. С обявения за нищожен акт не се посочва, че ищците се обезщетяват със земя в размер на 8, 300 дка, и доказването от тях на претърпени имуществени вреди-пропуснати ползи, произтичащи от нереализирани наеми, добив , аренда и европейски субсидии  за процесния период е неотносимо към предмета на иска. Не са ангажирани доказателства, че в случай, че са обезщетение със земи от общинския поземлен фонд, то тези земи в процесния период са обработвани, реализирана е продукция и е получавана европейска субсидия, за да се мотивира пропусната полза за претендирания период. Съдът намира, че така твърдените имуществени вреди не са доказани, тъй като не е определен начина на обезщетяване, за да се определи, какъв е видът и размерът на вредите, в случай, че се докаже, че такива са претърпени. Съдът намира за неоснователна и недоказана и претенцията на ищците, че имуществените вреди са настъпили „поради лишаване от собственост от 8,3 дка” –така посочено в исковата молба, тъй като според съда такива вреди не са настъпили, тъй като на ищците,  като наследници на С. Г., е признато право на обезщетение т.е. за 8, 300 дка същите ще получат обезщетение в зависимост от заявения от тях вид –земя или компенсационни бонове, като е недоказано в настоящото производство, че същите ще получат именно земя, както бе посочено по-горе, която в процесния  период , през който е било висящо административното производство по обезщетяване по ЗСПЗЗ , е могла да бъде обработвана и да бъде включена едва от 2005 година за европейско субсидиране. Съдът намира, че недоказано в производството е и твърдението за имуществени вреди, причинени от бездействия и незаконни действия и виновно неизпълнение на задълженията на държавни служители на ОСЗ –Червен бряг, тъй като не са ангажирани доказателства в тази насока и липсва искане за установяване на незаконосъобразност на такива действия/бездействия, още повече, че исковата претенция се мотивира с вреди от прогласен за нищожен административен акт.

Съдът намира, че недоказана в производството и претенцията за претърпени неимуществени вреди за периода – 27.09.1994 г – подаване на заявление за възстановяване на право на собственост върху земеделска земя  - 26.02.2014 година – датата на подаване на исковата молба, изразяващи се в емоционален и психически страдания и дискомфорт – непрекъснато ходене и търсене на информация от ОСЗ –Червен бряг. От представените доказателства за ищците П. и Г. не се установява начало на заболяване, протичането му през целия исков период и връзка с производството по обезщетяване по ЗСПЗЗ и прогласения за нищожен акт. За ищците Х. и Ф. въобще не са ангажирани доказателства. Недоказани са твърденията за емоционален и психически стрес -претърпени неимуществени вреди, и пряка и непосредствена връзка между прогласения за нищожен административен акт и претендираните от ищците  вреди.

Мотивиран от горното и на основание чл. 203, ал. 1 от АПК, Административен съд  - Плевен, пети състав,

 

РЕШИ:

 

Отхвърля предявения иск от Д. С. Г.,***, , Е.Н.Х.,***, А.П.П.,*** и Н.С.Ф.,*** против Областна дирекция „Земеделие” –Плевен, за присъждане на  обезщетение за имуществени вреди в размер на 17 535 лева и обезщетение в размер на  5000лв. за неимуществени вреди за периода от 27.09.1994 година до 26.02.2014 година, претърпени от обявеното за нищожно решение №10-Б от 11.06.2003г. на Общинска служба „Земеделие”- Червен бряг.

Решението да се съобщи на страните.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба/протест пред Върховен административен съд в срок от 14 дни от съобщаването му.

 

                                 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: