Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 82 / 19 Февруари 2014 г.
гр. Плевен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - гр. Плевен, втори касационен състав,
в публично заседание на двадесет и четвърти януари, две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА
БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ЮЛИЯ ДАНЕВА
2.СНЕЖИНА ИВАНОВА
Секретар: М.К.
Прокурор: ИВАН ШАРКОВ
Като разгледа
докладваното от съдия ДАНЕВА касационно административно дело № 1193 описа за
2013 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
С решение № 941/16.10.2013 г.,
постановено по НАХД № 1899 по описа за
2013 г. Плевенският районен съд /РС/ е потвърдил
Наказателно постановление /НП/ № 2013 - 027854 от 14.05.2013 г. на Директор на Регионална
Дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със
седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на
потребителите /КЗП/, с което на “МТД България” ЕООД, гр.София, на осн. чл.221 от
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложено административно наказание
имуществена санкция 500 лв. за нарушение на чл.119, ал.1, т.1 във вр. чл.113,
ал.4 от ЗЗП.
Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от “МТД България” ЕООД, чрез
адв.Х.П. от САК. Твърди, че както решението на РС, така и НП са незаконосъобразни,
постановени при следните нарушение на материалния закон и на процесуалните
правила: Административното производство не е от
компетентността на РД Русе, а на РД София на КЗП, доколкото евентуалното
нарушение, ако има такова въобще, е извършено в седалището на „МТД България”
ЕООД – гр. София, ул. „Луи Айер” №
Като следващ порок на решението сочи обктоятелството,
че административно наказващия орган е приел за нарушен чл. 119, ал. 1, т. 1 във
връзка с чл. 113, ал. 4 от ЗЗП, но тези разпоредби не съдържат правило за
поведение, чието нарушаване да представлява административно нарушение. Видно от
НП, нарушен е чл.113, ал.4 от ЗЗП, което няма връзка и не може да бъде
подведено като нарушаващо поведение по чл.119, ал.1, т.1 от същия закон. Доколкото чл.221 от ЗЗП не
санкционира незаконосъобразно поведение по чл.113, ал.4 от ЗЗП, то не може да
бъде наложено наказание за евентуално нарушение на този текст от закона. Моли
да бъде отменено решението и наказателното постановление.
По същество, чрез процесуалния си представител адв.Х.П. от САК поддържа касационната жалба и
моли да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се
потвърди НП. Отново навежда основанията, посочени в касационната жалба, като допълнително
сочи, че „МТД България” ЕООД е разбрало за административно наказателното
производство едва след получаване на НП. Никога преди това не е имало
известяване за процесуални действия. На лист 13 от нахд № 1899 от 2013 е налице
известие за доставяне – неподписано, липсват данни, че същото е било връчено
при отказ. Единствено има подпис на заверилия преписа. С писмо е изпратена
покана за съставяне на акт, но същото не е достигнало до адресата. Единствено
НП е връчено, като и двете са били адресирани до адреса на дружеството – гр.
София, ул. „Луи Айер” № 2. Нарушени са чл. 52 и следващи от ЗАНН.
Ответникът по касационната жалба - КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА
НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ – гр. РУСЕ, в подадено писмено становище чрез юрк. Д. /л.л.14,15/оспорва
касационната жалба , счита я неоснователна. Описва фактическата обстановка,
като сочи, че в заявлението за предоставяне на търговска гаранция в т.7 от раздел
“Условия за гаранционно обслужване и ремонт” има следния текст: “Транспортните
разходи до сервиза и обратно са за сметка на клиента”, в разрез с разпоредбата
на чл.113, ал.4 от ЗЗП. Същото представлява нарушение по чл.119, ал.1, т.1 от
ЗЗП. АУАН е връчен на управителя на дружеството, поради което не са състоятелни
възраженията, че не е получен. Посочени са дата и място на нарушението, датата
на установяване на нарушителя. АУАН е съставен от компетентно лице съгласно
заповед №1106 ЛС/30.09.2011 г. на Председателя на КЗП. Да се остави в сила
решението на РС.
Представителят на Окръжна прокуратура мотивира
заключение за основателност на касационната жалба с оглед на събраните по
делото доказателства.
Административен съд -
Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално
допустима.
По същество е неоснователна.
РС е приел, че Акт за установяване
административно нарушение №К-027854 е съставен
на 22.11.2012 г. от С. Н. Н. на длъжност гл. инспектор РД Русе, против „МТД
България" ЕООД от гр. София, ул.”Луи Айер” №2, регистриран в Търговския
регистър на Агенцията по вписванията ЕИК 200108960, за това, че на 11.10.2012 г.
е извършена проверка в магазин „Практикер 606" в гр.Плевен,
бул."Европа" № 6В, стопанисван от „Практикер" ЕООД —
гр.София, ЕР 131151745, за което е
съставен констативен протокол 2012 № К-0121244.
Проверката в обекта е извършена във връзка с постъпила
в КЗП в гр.Плевен жалба вх.№ Р-03-1831/09.10.2012 г. от потребителя Е. М.
от гр.Плевен относно рекламация на водна помпа “HYUNDAI” модел НY80, с предоставена 08.06.2010 г. търговска
гаранция от „МТД България" ЕООД.При проверката по документи на 23.10.2013 г.
с протокол № К-36419 „Практикер" ЕООД е наредено да представи на
24.10.2012 г. в КЗП в гр.Плевен документ за
стокова наличност от водна помпа “HYUNDAI”
модел НY80, и заявление за предоставяне на търговска
гаранция за помпата.На 24.10.2012 г. е представена разпечатка от 23.10.2012 г.
за артикулна наличност на моторна помпа “HYUNDAI”
модел НY80 - 2 бр. и заявление за предоставяне на
търговска гаранция за помпа “HYUNDAI” модел НY80, дадено в писмена форма от „МТД България"
ЕООД. Документите са приети с протокол № К-36421/24.10.2012 г.В заявлението за
предоставяне на търговска гаранция в т.7 от раздел „Условия за гаранционно обслужване и ремонт" има следния
текст: „Транспортните разходи до сервиза
и обратно са за сметка на клиента".
Съгласно чл.113, ал.4 от Закона за защита на
потребителите: „Привеждането на потребителската стока в съответствие с договора
за продажба е безплатно за потребителя. Той не дължи разходи за експедиране на
потребителската стока или за материали и труд, свързани с ремонта й, и не
трябва да понася значителни неудобства."
Заявлението на „МТД България" ЕООД за
предоставяне на търговска гаранция съдържа информация, която ограничава правата
на потребителя, произтичащи от чл. 113, ал. 4 от Закона за защита на
потребителите.В заявлението за предоставяне на търговска гаранция, дадено на 08.06.2010
г. на потребителя Е. М. от гр. Плевен за водна помпа “HYUNDAI” модел НY80 се
съдържа информация в противоречие с правата на потребителите, произтичащи от
гаранция по чл. 112 - 115 от Закона
за защита на потребителите, и посочва, че търговецът не отговаря на липсата на
съответствие на потребителската стока с договора за продажба, съгласно чл.
112-115 от Закона за защита на потребителите и по-конкретно в противоречие с
чл. 113 ал. 4 от Закона за защита на потребителите.
Нарушен е чл.119, ал.1, т.1 във връзка с чл.113, ал.4
от Закона за защита на потребителите.
Нарушителят е безспорно установен на 24.10.2012 г.,
когато е представено заявление
за предоставяне на търговска гаранция за помпа “HYUNDAI” модел НY80, дадено в писмена форма от „МТД
България" ЕООД, и е съставен протокол № К-36421/24.10.2012 г.
РС е кредитирал показанията на разпитаните свидетели –
актосъставител и свидетел по АУАН.
Извършил е служебна проверка за допуснати нарушения в
хода на административно наказателното производство, и не констатирал такива,
които да водят до опорочаване на производството. Приел е, че при съставяне на
АУАН и издаване на НП са спазени изискванията, посочени в разпоредбите на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН.
АУАН е съставен от С. Н. Н. - главен инспектор при КЗП
РД-Русе, и видно от Заповед №1106ЛС/30.09.2011 г. на Председателя на Комисия за
защита на потребителите, същата е лице, разполагащо с правомощие да съставя
актове за установяване на административни нарушения съгласно чл. 233, ал.1 от
ЗЗП. Актът е съставен в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Посочени
са датата и мястото на извършване на нарушението, същото е изчерпателно описано
/Заявлението на “МТД България ЕООД за предоставяне на търговска гаранция
съдържа информация, която ограничава правата на потребителя, произтичащи от
чл.113, ал.4 и е в противоречие с
правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112-115/,
като са посочени и обстоятелствата, при които е осъществено. В подкрепа на
направените констатации са приложени съответните документи заверени копия от
констативен протокол, гаранционна карта,
фискален бон. Дадена е правна квалификация на установеното нарушение по чл.
119, т.1, във вр. с чл.113, ал.4 от ЗЗП.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган в кръга на неговата компетентност /видно от Заповед №1357/20.11.2011 г.
на Председателя на Комисия за защита на потребителите/, в предвидената от
закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона.
С оглед на събраните по делото доказателства, РС е
приел за установено по безспорен начин, че дружеството е осъществило състава на
административно нарушение, за което е санкциониран с обжалваното НП.
Фактическите констатации, отразени в акта, според РС се потвърждават от
събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства.
РС е приел, че разпоредбата на чл. 221 от ЗЗП е
санкционна такава при нарушаване на изискванията, установени както в чл. 118 от
ЗЗП, така и в чл. 119 от ЗЗП относно
съдържанието на търговската гаранция. При определяне на административното
наказание наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл. 27, ал.1 от
ЗАНН. Разпоредбата на чл. 221 от ЗЗП предвижда административно наказание
"имуществена санкция" в размер от 500 до 1500 лева за еднолични
търговци и юридически лица при нарушение на разпоредбата на чл. 119 от ЗЗП за
предоставяне на гаранция на потребителски стоки в писмена форма и за
изискванията към информацията, която заявлението за гаранция трябва да съдържа.
Правилно е индивидуализирано наказанието за извършеното нарушение. С оглед
степента му на обществена опасност и явяващо се изолирано и инцидентно за
жалбоподателя, същото е наложено в минималния размер, посочен в закона, а
именно 500 лева. На тези основания РС е потвърдил НП.
Настоящият съд съобрази следното по наведените
касационни основания:
Административното
производство е от компетентността на РД Русе на КЗП, доколкото нарушението е
извършено в гр.Плевен. Дори ако дружеството е включило ограничения на правата
на потребителите във всички заявления за предоставяне на търговска гаранция,
нарушението се извършва на мястото, където тези заявления се предоставят на
потребителя. Няма нито твърдения, нито доказателства, че такива заявления са
предоставяни на други места, а дори това да е така, този факт не би могъл да
доведе до извод, че не съществува нарушението, описано в АУАН и НП и извършено
в гр.Плевен. По тези причини няма как да се приеме, че нарушението е извършено
в седалището на „МТД България” ЕООД – гр. София, ул. „Луи Айер” №
Основание за издаване на НП е съставеният АУАН, а не
извършената при трето лице – Практикер – Плевен проверка. По тази причина
фактът, че същата е станала без участие на представители на касатора, и той не
е запознат с резултатите от същата, не се отразява на неговите права. Същият
може да се защити в започналото със съставянето на АУАН административнонаказателно
производство. Не е имало никаква пречка дружеството да се запознае със
съдържанието на сигнала на потребителя Е. М., ако поиска, но такова искане не е
направено. Не е нарушен чл.52 ЗАНН, доколкото АУАН е връчен на 30.04.2013 г., а
НП е издадено на 14.05.2013 г., като е спазен и инструктивния едномесечен срок
за издаване на НП.
В НП не липсва датата, на която е извършено
нарушението. Видно от същото, на 24.10.2012 г. в КЗП в гр.Плевен е представено
заявлението за предоставяне на търговската гаранция, в което се съдържа
ограничаващото правата на потребителите условие, че транспортните разходи до
сервиза и обратно са за сметка на клиента. Дружеството е привлечено към
отговорност за формално нарушение, състоящо се в нарушаване на правата на
потребителите, а не за конкретно нарушение, извършено спрямо потребителя М.,
поради което в НП няма как да се посочи в какво се състои ограничаване правата
на потребителя М.. Ясно са посочени времето на извършване на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, и доказателствата, които го
потвърждават – разпечатка за артикулна наличност и заявление за предоставяне на
търговска гаранция, като така са изпълнени изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН.
Съдържанието на текст в гаранционната карта, че
транспортните разходи са за сметка на
потребителя е формално нарушение, и същото съществува, дори да не са реално
засегнати правата на кое и да е лице – потребител. Формалното нарушение също
попада в хипотезата на чл.6 ЗАНН. Наличността в гаранционните условия на
изрична декларация по чл.120 от ЗЗП не променя тази факт, тъй като чл.120 ЗЗП е
отменен с ДВ, бр.18/2011 г., и позоваването на отменен законов текст няма как
да доведе до правни последици, включително такива, че същият отменен текст въвежда
изискването на чл.113, ал.4 от ЗЗП в гаранционните условия.
Посоченият като нарушен чл. 119, ал. 1, т. 1 ЗЗП
съдържа правило за поведение от страна на търговеца, като изисква в заявлението
за предоставяне на търговска гаранция да се предостави информацията за правата
на потребителите, произтичащи от чл.чл.112-115 от ЗЗП. В случая в АУАН и НП
ясно е посочено, че в заявлението за предоставяне на търговска гаранция на
водната помпа е посочено условие, което е в явно противоречие с конкретната
разпоредба на с чл. 113, ал. 4 от ЗЗП. Тази разпоредба забранява потребителят
да заплаща за материали и труд, свързани с ремонта на стоката в гаранционния
период. Също забранява потребителят да заплаща разходите, свързани с експедирането
на стоката. Експедирането на стоката включва разходи по натоварване,
разтоварване, транспорт, застраховка за същия и пр. Като е включил изискване
потребителят да заплаща разходите за транспорт по време на гаранционен ремонт,
дружеството е посочило условие, намиращо се в пряко противоречие с чл.113, ал.4
от ЗЗП. Вместо да се посочи, че разходите за експедиране по време на
гаранционен ремонт на стоката са за сметка на търговеца, е посочено точно
обратното. Така не е изпълнено задължението, вменено на търговеца с чл.119,
ал.1, т.1 от ЗЗП. Разпоредбата на чл.119, ал.1, т.1 от ЗЗП е правилото за
поведение, чието нарушаване представлява административно нарушение, наказуемо
по чл.221 от ЗЗП, както правилно е посочено в НП.
„МТД България” ЕООД не е разбрало за административно
наказателното производство с получаването на НП. Дружеството е било поканено за
съставяне на АУАН, но адресът на управлението му /така, както е посочен в УАС -
л.39 от делото пред РС/ е непълен. По тази причина поканата за съставяне на
АУАН не е могла да бъде връчена негов представител, видно от пощенската
разписка на л.13 от делото пред РС, гръб. По тази причина законосъобразно е бил
съставен АУАН на 22.11.2012 г. в
хипотезата на чл.40, ал.2, предл. първо от ЗАНН – известният нарушител не може
да се намери. Така съставеният АУАН е надлежно връчен /след продължително
издирване/ на управителя на дружеството на 30.04.2013 г., видно от положените
дата и подпис /л.10 от делото пред РС/. С оглед на този факт не отговаря на истината
твърдението, че до получаване на НП спрямо дружеството не са били извършвани предходни
процесуални действия.
Като е достигнал до извод за законосъобразност на
наказателното постановление, Районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 941/16.10.2013 г.,
постановено по НАХД № 1899 по описа за
2013 г. на Плевенския районен съд.
Решението не подлежи на оспорване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.